PDA

View Full Version : За психическата болка след аборт



reni7o0o
12-08-2008, 10:12
Когато бях малка постоянно си играех с кукли...Представях си как съм тяхна майка и се грижа за тях.
Минаха години играчките стояха в кашони в най-горните рафтове в мазата. Когато гледах майки с деца по улиците си предстаях как и мен ме чака това след няколко години.
Но от едно удиволствие този миг щеше да бъде много скоро.
Закъсняваше ми...притеснявах се...купих си тест....направих го: + :shock: Бях в шок. Не знаех какво да правя. Правих секс за първи път и то без презарватив, момчето не свърши в мен, но гафа стана. Не можех да задържа бебето. Едно дете би ми провалило живота още на 16 год. почти 17. Но бях бременна, не казах на никой, нито на момчето (бащата) нито на най-добрите си приятелки. Направих аборт. И пак не им казах.
Боля ме и физически и психически. Физичческата болка мина доста бързо за един два дена...даже се изненадах, но психическата не....И още я има и можеби винаги ще я има.
Чуствах се и се чуствам като убиица. Убих първото си дете. Всяка вечер когато се пребирах...лягах на леглото в тъмната си стая и плаках...плаках дълго...
Гадно ми е. Гадно ми е че не казах на време истината на момчето което обичах. А когато му я казах след време така се оплетах от страх че сега си мисли че съм му се подигравала с това, че съм се базикала с неща които не трябва. А не беше така. Можеби ако бях казала всичко на време нямаше да се получи така.
И така всички си мислят че съм излъгала, а не е така. Боли ме че трябваше да изживея всичко сама страхувайки се от истината.
Минаха 5 месеца от тази случка...но мен ме боли....боли ме че убих невинно същество....убих моето дете, детето от човека който обичам с цялото си сърце и душа. 5 месеца си мълчах за това което съм преживяла и сигорно още дълго ще си мълча. 5 месеца се измъчвах правейки се на силна.
Боли ми че не му казах на време....боли ме че сега не ми вярва но ако е писано някой ден ще разбере всичко и ще ми прости, поне от това се нуждая от прошката му.

Мина много време и просто най после исках да споделя с някой...

Един често повтарян съвет: винаги използвайте предпазни средства...има хора на които им е по яко без презерватив...но за едното удоволствие не си заслужават толкова тревоги и нерви...

П.П. родителите ми знаеха...

SomeGirl
12-08-2008, 14:13
Za jalost, znam to4no za kakvo govori6, za6toto i az minax po tozi pat, malko po-otdavna ot teb, no vse o6te me "boli" i predpolagam vinagi 6te e taka. Bix kazala 4e tova edinstvenoto ne6to za koeto sajelqvam 4e sam napravila, no ne moga da varna vremeto nazad, a dori i da mojex, kak 6tqx da rodq tova bebe i da se grija za nego? Ne bix mogla...
Moqt na4in da se borq s bolkata e kato ne mislq za tova, kato blokiram minaloto ot saznanieto si, ne pomaga osobeno, no...pone se opitvam.

Christ
12-08-2008, 15:44
Следните действия са нелегални. Чрез IP адреса ти може да се намери физическия ти адрес и да бъдеш разпитана кой точно ти е направил аборт.

Ти си непълнолетно лице, няма как просто ей така да ти направят аборт без знанието на родителите ти.

Jumbie483
12-08-2008, 16:21
майка ми преди мен е трябвало да роди още две бебета, но ги е загубила и ми е разказвала какво е преживяла... :cry:
съчувствам ти..горката ти :smt085

UFOs
12-08-2008, 16:54
На теб не ти ли е било ясно,че дори без презерватив и без да свършва в теб,пак може да забременееш?Според мен не трябва толкова да се притесняваш и стресираш.Още е било ембрион.Не е човек.Още душа не е имало.Не може да се нарече убийство..

reni7o0o
12-08-2008, 17:34
Следните действия са нелегални. Чрез IP адреса ти може да се намери физическия ти адрес и да бъдеш разпитана кой точно ти е направил аборт.

Ти си непълнолетно лице, няма как просто ей така да ти направят аборт без знанието на родителите ти.

Не съм казала че родителите ми не знаят...писах само че приятелите ми и момчето не знаеха...а исках да споделя с приятел....И аборта не е бил не законен

reni7o0o
12-08-2008, 17:37
На теб не ти ли е било ясно,че дори без презерватив и без да свършва в теб,пак може да забременееш?Според мен не трябва толкова да се притесняваш и стресираш.Още е било ембрион.Не е човек.Още душа не е имало.Не може да се нарече убийство..

Да знам за това...но нали знаеш като си мислиш че точно на теб няма да ти се случи....винаги се оказва обратното....
И да наистина било е ембрион....но все пак ми е гадно... :-#

UFOs
12-08-2008, 18:04
Оттърси се от тези мисли.Живота е пред теб.Не може цяла вечност да мислиш за това.Което се е случило,се е случило.Просто забравяш.Сподели с най-добрият ти приятел.Нека ти олекне.Отиди на купон.Защо да разрушаваш психиката си,заради един ембрион (бъдещ живот)Ако искаш да създадеш човек,може да направиш 10.За една такава грешка не трябва да съжаляваш.Не гледай в миналото,а в бъдещето!

reni7o0o
12-08-2008, 19:59
UFOs мерси много...хора като теб вече рядко се срещат мерси много :smt058

Lady_AMG
12-08-2008, 21:20
Миличка, това което си преживяла е ужасно, не мога да си представя колко те боли и колко уплашена и отчаяна си била. Приеми просто, че си направила по-добрия избор, защото ако беше родила това дете нямаше да можеш да му дадеш това, от което има нужда. Виждаш ли колко домове за сираци има пълни с невинни захвърлени деца... А знаеш ли колко нещастни малтретирани деца има? Това се получава, когато някой роди без да е готов за това. Нежеланата бременност е ужасно нещо и е наистина тежко че те е сполетяло, но бъди сигурна че си направила НАЙ-ПРАВИЛНИЯ избор в случая. Знам че те боли, но един ден когато си готова ще си имаш семейството, за което мечтаеш и ще бъдеш щастлива с него. Просто знаеш че не става както в мечтите, не е толкова лесно. Горе главата и гледай само напред. Прегръщам те!

batkodoki
12-09-2008, 03:03
Едно дете би ми провалило живота още на 16 год. почти 17

хей момиче, едно Дете не проваля ничий живот!

по-скоро смисълът на всеки живот е да създаде друг такъв!

p.s. ако темата не е поредната трагедия сътворена от поредната лелка

LadyDy
12-09-2008, 12:50
Миличка, човек се учи от грешките си, но все пак не е трябвало да криеш от приятеля си както и от родителите си. Сама спомена, че това много ти тежи. А и никой не е казал че при първия секс не може да се забременее и се прави секс без презерватив.....ама айде де, вече станало...Бъди силна, все пак животът продължава.

П.П. Как така сама си направи аборта? :?

reni7o0o
12-09-2008, 13:07
Миличка, човек се учи от грешките си, но все пак не е трябвало да криеш от приятеля си както и от родителите си. Сама спомена, че това много ти тежи. А и никой не е казал че при първия секс не може да се забременее и се прави секс без презерватив.....ама айде де, вече станало...Бъди силна, все пак животът продължава.

П.П. Как така сама си направи аборта? :?

не съм се иразила правилни...родителите ми знаеха или по точно само баща ми... но не и приятелите ми и приятеля ми...и ми е кофти че неможах да споделя с теб от страх

UFOs
12-09-2008, 13:39
Още в момента в който си разбрала,че си бременна е трябвало да споделиш.Щеше да има човек до теб.Няма от какво да те е страх.Това няма да отврати приятелите,даже щеше да ви сплоти повече.Тъй като това може да се нарече тайна.Така ти и твоя най-добър приятел щяхте да разберете,че сте такива тъй като ти ще кажеш най-съкровената си тайна на него,а ти щеше да разбереш,че е истински приятел от това,че ще ти помогне и успокои,а няма да те зареже.

alkobalko
12-09-2008, 14:18
Знам какво си изживяла. При мен обаче беше спонтанен... А детенцето, дори и непланувано, щеше да обичано и желано. Но така е трябвало да стане. Не твърдя, че знам какво точно чувстваш от гледна точка на угризения, но като болка знам какво е. Няма да ти казвам да бъдеш силна, моя съвет е да го изживееш, както го чувстваш. Щом ти се плачи, плачи, ако ти се говори- поговори с някой близък. Макар че мина доста време и болката не е прясна, все още вечер тайничко си спомням и поплаквам.