sweet_nothings
12-08-2008, 13:57
Здравейте!
Да ви разкажа к'во се случи между мен и моите "най - добри приятелки".
Приятелки сме от близо вече 12 години. До тая учебна година всичко си вървеше супер. Събирахме се, пиехме бира, споделяхме си..., но настъпи моментът,в който те почнаха да странят от мен. Едната си хвана гадже, а другата си хареса приятеля на гаджето на другата приятелка 8-) - объркана работа. Много се бяха променили, смисъл много по - различно се отнасяха към мен. Оставяха ме сама, говореха си само двете за лични работи и то все за едни и същи де :o А, когато аз имах да им казвам нещо, те просто не ме изслушваха и ме караха да се чувствам самотна ;( Идваха при мен само, когато имаха нужда от помощ. Планираха какво ще правят през деня, без аз да знам и когато ги питах къде ще ходят, само тогава ми казваха, и за да не се изложат викаха и мен, но аз естесвено не отивах, поради факта, че ми казват толкова "рано". Доста време продължи така. Накрая не издържах и един много мрачен петъчен ден им казах всичко, което мислех, казах им какви грешки допускат, казах им че са се променили, но те твърдяха обратното, че аз съм се променила. Даже тогава не ме изслушаха напълно. Поскарахме се малко и тогава се прибрах със сълзи на очи, защото ми беше много тежко. Точно тогава, когато имах най - много нужда от тях (бях в депресия заради едни момче), те не бяха до мен и на всичкото отгоре подсилваха тъгата ми. Та... когато се прибрах вкъщи, някъкси опитах да успокоя себе си, но не стана. Реших да им напиша по един SMS, щот накрая тва излезе най - големия лек - знаех, че не аз, а те трябва да ми се извинят, но на тях не им пукаше толкова за мен естесвено.
Сдобрихме се, но тъй или иначе ми остана белег от тва приятелство. Много тежко ми беше, наистина. Обещаха ми да се поправят, но аз все още не виждам никаква разлика от преди и не мисля, че всичко ще е като някогашните стари времена. Не ги чувствам толкова близки :o
Ае все тая, вече не ми пука и се чувствам по - добре :) 8)
Да ви разкажа к'во се случи между мен и моите "най - добри приятелки".
Приятелки сме от близо вече 12 години. До тая учебна година всичко си вървеше супер. Събирахме се, пиехме бира, споделяхме си..., но настъпи моментът,в който те почнаха да странят от мен. Едната си хвана гадже, а другата си хареса приятеля на гаджето на другата приятелка 8-) - объркана работа. Много се бяха променили, смисъл много по - различно се отнасяха към мен. Оставяха ме сама, говореха си само двете за лични работи и то все за едни и същи де :o А, когато аз имах да им казвам нещо, те просто не ме изслушваха и ме караха да се чувствам самотна ;( Идваха при мен само, когато имаха нужда от помощ. Планираха какво ще правят през деня, без аз да знам и когато ги питах къде ще ходят, само тогава ми казваха, и за да не се изложат викаха и мен, но аз естесвено не отивах, поради факта, че ми казват толкова "рано". Доста време продължи така. Накрая не издържах и един много мрачен петъчен ден им казах всичко, което мислех, казах им какви грешки допускат, казах им че са се променили, но те твърдяха обратното, че аз съм се променила. Даже тогава не ме изслушаха напълно. Поскарахме се малко и тогава се прибрах със сълзи на очи, защото ми беше много тежко. Точно тогава, когато имах най - много нужда от тях (бях в депресия заради едни момче), те не бяха до мен и на всичкото отгоре подсилваха тъгата ми. Та... когато се прибрах вкъщи, някъкси опитах да успокоя себе си, но не стана. Реших да им напиша по един SMS, щот накрая тва излезе най - големия лек - знаех, че не аз, а те трябва да ми се извинят, но на тях не им пукаше толкова за мен естесвено.
Сдобрихме се, но тъй или иначе ми остана белег от тва приятелство. Много тежко ми беше, наистина. Обещаха ми да се поправят, но аз все още не виждам никаква разлика от преди и не мисля, че всичко ще е като някогашните стари времена. Не ги чувствам толкова близки :o
Ае все тая, вече не ми пука и се чувствам по - добре :) 8)