http://zamunda.pomagalo.com/download/87485/ ако някой може моля да го копира и да го сложи тук.Много ми трябва. :(
Законът на рода според „Дервишово семе”
(литературна интерпретация)
Разказът „Дервишово семе” от Николай Хайтов много добре пресъздава интересната култура на родопчани, поради дългото време, което авторът е прекарал в тази част на България. Творбата поставя доста важни проблеми като свободата на избора, силата на любовта, жестокостта на омразата… Противопоставя родовите закони с човешките чувства и желания. Също така подтиква човек да се замисли за това дали тогавашното общество е справедливо или не чак толкова…
Според разказа, родовите ценности са фикс идея на поколения възрастни, които ги прехвърлят на младите и така ги запазват. Те са жестоки и широко недемократични, отнемайки правото на младите да избират спътника си в живота. Освен това, ограничават като цяло правата на младежите. Точно по тяхна вина, Рамадан преживява толкова нещастия и не изживява живота, който би бил прекрасен, ако не беше консервативността на обществото.
Родовият закон е широко почитан и предаван от поколение на поколение с години. Той е обсебил дядото и бабата, които още преди Рамадан да е навършил 14, говорят за сватбата му, стремейки се по-бързо да осигурят продължение на рода, което, едва ли не, е най-важното нещо в целия човешки живот. Всъщност, това налагане на родовите порядки в разказа е изцяло от страна на дядото. Той е човекът, който непременно държи по чаршафа да има кръв – почти безсмислен патриархален предразсъдък, гарантиращ, че роденото дете ще бъде точно на Рамадан. Когато братята на Силвина я отвеждат, дядото забранява на Рамадан да си отмъсти. Точно в този момент, се разбира, че дядото въобще не го е грижа за момчето, а само за Дервишовото семе: „Ти за семе ще ми трябваш, няма да мърдаш! Тука искам на Асан Дервишов внук да писне, а че тогава ходи да се трепеш, където искаш!”. Едва след раждането на сина на Рамадан, дядото „си е свършил работата”, наподчинявал се е на абсурдни порядки и е готов да напусне този свят. Той е просто една жертва на жестокото всеобщо мнение.
Тогавашният патриархален свят не знае какво е демокрация и е безмилостно жесток. Той силно ограничава правата най-вече на младежите, но и на останалите хора. В разказа Рамадан не участва във вземането на решения относно семейството, въпреки че е част от него. Преди сватбата, на него му е зададен единствено въпросът „Вапцани ли искаш или сури?”, без значение, че той ще се жени и той ще прекара живота си с тази жена. Освен това никъде в разказа няма случка, в която да се е приемало Рамадановото мнение, освен когато той престъпва обществените закони и отива при Силвина. Жестокостта на родовия закон е, че превръща хората в егоисти. Той ги кара да мислят само за продължението на своя род, а не живота като цяло, което всъщност би превърнало желанието да се роди момче, а не момиче, в безсмислено.
Рамадановите нещастия също са по вина на родовите порядки. Ако му беше дадена възможност да поотрасне, за да вземе правилното решение и, както се казва в разказа, да може да изконсумира брака си, не би се стигнало до „кръстопътчето” между рода и любовта. Всъщност той още от първата си среща с момичето проявява несъзнателното си престъпване на родовия закон. Той се поддава на все още детските си инстинкти и се увлича в играта, за което после си плаща – братята на Силвина я открадват. Когато Рамадан за втори път послушва сърцето си, въпреки че вече е възрастен, злобата в него, натрупана срещу Руфат, не успява да се отприщи и злощастното „сламено чучело” е принудено да слугува на човека, който е съсипал живота му. Затова да слушаш сърцето си и да преследваш мечтите си едва ли не е неправилно, защото ти навлича само неприятности.
В крайна сметка изводът е, че консервативността на тогавашните хора прави живота им скучен и шаблонен – раждаш се, ставаш на 14, жениш се за жена, с която се запознаваш на сватбата си, ражда ти се момче и вече можеш да си заминеш. Всичко това лишава хората от удоволствието от живота и от магията на най-великото чувство – любовта. За щастие, с годините са се намерили хора с мечти и собствено мнение, които да преоткрият човешките ценности и да дадат на всички повече свобода на избора, която, според мен, е най-важното право, което ни е дадено.
Заповядай :)