PDA

View Full Version : Ако някой забележи моят зов за помощ ... :D



Black_Element
12-08-2008, 17:11
Моята най-болна тема .... съчинения,есета и сякви гадни такива писаници,не мога да разтягам локуми и те тва е!Имам есе за утре .... на тема Детството и младостта са човешката същност ..... тааа малко хелп :?

Tedi4ka
12-08-2008, 21:30
Моят невидим свят
Есе
От приказните светове на детството всеки от нас тръгва подир добродетелите , за да ги направи част от своето истинско „АЗ”. И колкото повече добродетели вгради човек в своята вътрешна същност , толкова по-близко е до „Онези които е създал по свой образ и подобие”.Това обаче разбираме много по-късно.Едва когато победим собствените си слабости и пороци.Едва когато заживеем в мир със своя невидим свят.Духовният свят е невидим.Той е богат на багри и звуци , осеян е с минало.Духовитият свят е плетеница съставена от съзнанието.Това съзнание което създавало светове – уж с само за въображение а ги преживяваш!Осезаеми са тия светове.И не само с багри и звуци са пълни , а и с чувства , със страсти , с болки и страдания , с надежди и възторзи.
Неотдавна ми попадна мисълта на професор Владимир Топенчаров , че всеки съвременник трябва да направи поклон пред браздата , която Солунските братя вдълбаха в полето на човешката история и човешката мисъл.Замислих се и видях , че когато пишем свеждаме глави и се покланяме пред буквите.Поклон сторваме и когато четем.И се питам – има ли друг народ , който всяка година да празнува като най-свещен празник празника на буквите?И химн да възхвалява на святото дело да пее?Но чудно ли е щом свети Кирил е първият канонизиран светец на цялото славянство?Чудно ли е щом самите латини го наричат „премъдър мъж и мъж велик”?Нещо повече – Константин Философ иконографика с прозвището равноапостол , сиреч равен на 12-те апостоли – най-висша стъпало в християнската йерархия.
Три величави битки срещу 3-езичната догма бележат славният път на Солунските братя към бляскавата им победа в името на божественото дело – във Венеция , в Рим и във Велеград пред моравския княз.Сякаш сам Господ Бог чрез тях громи защитниците на мракобесието:”Не пада ли дъжд от Бога на всички еднакво?Или слънцето също не грее на всички еднакво?Не дишаме ли въздух всички еднакво?”Какво користни подбуди дават правото на три народа да се считат за богоизбрани?А останалите?Заради всички останали е реторичния въпрос:”И защо се срамувате като признавате само три езика , а останалите всички езици и племена да бъдат слепи и глухи.
От тогава е свята за всеки българин тази истина:без писменост на свой език народите са слепи за Божията светлина и глухи за Божието слово.Оттогава е вътрешното чувство за гордост с делото на предците”:”че ний сме дали нещо на светът и на вси славяни книги да четът”.
Но оттогава е и стената жажда за отмъщение на онези , които желаят да господстват над народите , използваийки тяхното невежество.Случайно ли остават европейските държави неми свидетели жестоката Османска експанзия.Как ли са потърквали доволно ръце езуитите , когато са научавали , че турският ятаган обезглавява гръцките , българските и сръбските интелигентни учени , духовници , книжовници , летописци?Как ли са се радвали , когато са слушали за разрошените духовни гнезда?
Но нека се върнем към величието на словото , към величието на делото.Толкова е то свято , че православната църква канонизира всеки , които заедно с Братятя и след тях сеят семето на Божествената светлина.
Моят невидим свят…Не започвали той от семето , посято от пресветите братя.Колко богат е светът ми осеян с образи на светци!В душата си съм съградила свой храм – храм на святятя вяра , че „науката е слънце”.А какво е науката без азбука?Затова в този вътрешен и духовен храм иконата на св.Кирил излъчва небесната си светлина – светлина която ме води и ми сочи пътя.

Tedi4ka
12-08-2008, 21:32
Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му

Някой някога ми беше казал, че мечтаейки човек всъщност живее. Без мечти той е празаен, няма път на никъде.
Мечтата е това, което кара човек да си пробива път в трудностите. Той не може да съществува без нея, защото губи себе си.
Мечтите са различни – идеални или обикновени, фантастични или земни, материални или духовни и много др., а човек минава през всеки един от тези етапи, като идея за перфектен живот. Всеки си избира мечта, до която иска да изведе живота си. Която гони упорито.
„Мечтата е гид на екскурзията из реалността.” Как тъка? Хъ! Ами ето – Всеки човек, от детството си иска нещо от живота. Мечтите са това, кето той най-много се надява да достигне, на това, на което най-много иска да наподобява неговия свят, или част от него. Той гони това идеално за него положение, и в зависимост от това скаква решителност се бори за да го достигне, се приближава малко или много до него. Човек изминава лека по лека пътя към крайната точка на мечтата си и я достига, ако е упорит.
Най-лесно се постигат малките, скромни и по земни мечти. Големите, възвишени и даже фантастични, обаче са нещо много по заплетено. При тях може просто да се сблъскате с много повече трудности. За това в някои моменти те изглеждат невъзможни...Но не е тъка. Аз лично смятам, че всичко е възможно, просто начинът да се направи е заровен под много пластове недоверие във това, че нещото, което търсим и искаме не съществува. Или просто съмнение във възможностите ни.
Освобождавайки се от съмненията нещата може да не станат по-лесни,но стават пеални. Упоритостта е на ред, след нея идва и съобразителността, гъвкостта на действията, късмета също е важен и още много други.
Разочаровах ли ви? ХАХАХА! Недейте тъка! Това, че пътя е труден не означава, че няма спирки и отбивки. Спирките са тези места по стълбичката, които вие преценяте дали са удобни за поемане на дъх или за трайно ви оставане по тях. Трябва да знаете, че не всяка мечта може да е последна. Колкото повече се приближавате, става все по-лесно. А колкото сте по-близо, толкова повече забележителни и приятни са спирките. Отбивките също мгат да ви заведат на много интересни места, където да започнете някое друго пътешествие. Никога не очаквайте да стигнете до края, но винаги се опитвайте, защото по пътя нещата стават все по-хубави. Естествено да постигнете това, което искате е най-добре. Ако успеете, ще усетите колко е сладко чувството да вдигнеш глава и да кажеш с гордост: „Успях!”.
Но никога не забравяйте: „Стигнах и до тук! Харесва ми! Ще остана!”. Знайте, че това никога не е окончателно. Означава, че сте намерили спирка, която е по вкуса ви. А ако решите да продължите по-късно, започвате оттам.
Ето това означава, че „Мечтата гид на екскурзията из реалността.” Тя ви води, а вие избирате до къде да я следвате. Следвайки този път, всеки преодолява трудности, гордее се с постигнатото, плаче по загубеното. И все пак човек стига толкова високо, до колкото го отведе неговата мечта. Става толкова голям, колкото е тя.

Tedi4ka
12-08-2008, 21:33
Защо е златно времето на младостта


За човешкия живот казват, че протича така, както годишните времена. В такъв случай младостта би била пролетта: свежа, чиста, непринудена, свободолюбива, изпълнена с енергия за живот, дори малко луда и безумна. ТЯ ни дава уникалния шанс да опитаме от всичко и да открием себе си, да грешим и да се учим от грешките си, да правим глупости и да имаме време да ги поправим. За това трябва да ценим и използваме максимално добре златното време на младостта, което никога няма да се повтори, а това го прави още по-ценно.
Тайната на уникалността на младостта може би не се крие във възможностите, които ни дава, а в увереността, че можем да постигнем всичко и да правим всичко. Младите хора по дефиниция са много енергични, амбициозни, силно мотивирани да преодоляват препятствията, които съдбата им поставя на пътя към успеха, защото вярват, че могат да се справят с всяка една трудност. Застанали в началото на житейския си път, отправили поглед към хоризонтите на бъдещето, младежите не искат да се наслаждават на пътуването наречено живот, а го приемат като маратон и стремглаво се впускат напред, в преследване на мечтите си. А те са бляскави, големи, луди. Ограничения не съществуват, тъй като за разлика от възрастните те не са изгубили нито оптимизма, нито вярата в собствените сили и възможности, а също така не са обременени от техните проблеми. Младостта те кара да си мислиш, че постигането на целите ти, колкото и невероятни да са те, не е нито трудно, нито невъзможно, напротив – дори лесно, стига да вложиш много труд и енергия, а това младите хора могат най-добре. Те се раздават на сто процента, когато са сигурни, че ще успеят, а те са повече от убедени в това. И дори да се намери камъче да преобърне колата, не минава много време за да го преодолеят, тъй като голяма воля и черпят сили, от неизчерпаемият извор на младостта.
Времето на младостта е златно, не само защото ни дарява хиляди, неповторими възможности и шанса да сбъднем мечтите си, но и защото може би това е периода, през който се чувстваме и сме най-свободни. Нямаме проблемите на възрастните, техните ангажименти и притеснения. Младите, за разлика от старите, не се водят от предразсъдъци и стереотипи, а се доверяват единствено на личната си преценка. Те са свободомислещи и независими, със съзнание, отворено за новите неща. Младостта е символ на бунтарството. Младите жадуват час по-скоро да бъде самостоятелни, да упражняват дадената им свободата да взимат решения сами, те не те търпят окови, не желаят да бъдат поучавани и направлявани от нечий друг дори ако да знаят, че грешат. Няма ограничения, няма непреодолими пречки, които да спрат младежите да последват мечтите си. Младежите се подчиняват единствено на принципите и законите, които сами са създали.