PDA

View Full Version : pls много ви моля помогне.Трябва ми есе спешно за утре.



hot_sauce_13
12-09-2008, 16:23
много съм зле по литература моля ви ако може някой да ми напише есе на тема "илияда" и есе на тема "митът за прометей" и есе на тема "благодетелят прометей"благодария много предварително.

Редактирано от ProstoAz
1 точка от правилника!

Tedi4ka
12-09-2008, 22:11
Илияда:


Трагичното величие в образа на хектор

Хектор е един от основните епически герои в поемата на Омир „ Илиада”. Тя е част от „Троянския цикъл”, описващ живота по време на битката при Троя. Не е ясно дали происведението е исторически достоверно, тъй като е осеяно с невероятни сравнения описващи както хората, така и боговете. Въпреки това „Илияда” раскрива важни страни от психологията и живота на древните гърци както по време на битките, така и в мирния им живот зад крепосните стени.
Сред основните герои в поемата се отличават образите на Ахил и Хектор. Обръзът на Хектор е едновременно величествен и трагичен. Тои съзнаваики, че е обречен, все пак остава верен на своя патриотичен дълг. Неговата обреченост се дължи на факта че той не е с божествен произход. Той е син на троянския цар Приам и на Хекуба, и поради това е способен също като смъртните си родители да умре. Това създава в героя чуство за обреченост, което поражда трагичноста му. Като човек, Хектор е жертва и на чисто човешките чувства на страст и беспокоиство. Епическият герои се притеснява за тешката съдба, ноято би сполетяла жена му и детето му. Мъчи го мисълта, че ако загуби битката смърта му ще е бърза но семеиството му ще сграда много. Наи добре трагичноста в обръза на обречения герои се описва пред скейските порти, където осъзнаваики че ще умре ако го застигне неконтолируемият гняв на Ахил, гонен от чисто човешкия си страх побягва. Инстинкта му за самосъхранение го кара да обиколи три пъти Троя преди да събере кораж да се исправи срещу стръха си. Макар и обречен на сигугна смърт и гонен от панически страж за живота си, героя все пак показва невероятна сила на духа като спира и се объща срещу гонещия го стихиен гняв на врага му. С тази си постипка показва величието в образа си. Той осъзнава, че е негов дълг да брани народа и семеиството си дори с цената на собствения му живот. Хектор олицетворява по-съвременен и по-хуманен начин на деиствие. Когато се исправя срещу Ахил, той го моли да сключат пакт та победителят да не скверни тялото на убития, а да го предаде на народа му. С тази си молба епическия герои раскрива по хуманното си отношение към врага и го моли да обоздае мощния си гняв. Егоисма и жаждата за мъст от страна на Ахил стават причина желанието му да бъде отхвърлено с лекота. Но все пак величието на героя си остава. Хектор е най-ярката опора на троянците през тешките дни на истощителната воина. Тоир макар и обречен на чисто човешка смърт се проявява като активен защитник на своя град, надарен с исклучителна физически силна и духовна красота. Но като че ли целия му блясък, достоинство и чест на воин биват засенчени от срещата му с жена му и детето му при скейските порти. Там на границата между воината и мира омир среща нашея велик герои с семеиството му и го превръща в нежен съпруг и лубящ баща. В расговора между Хектор и Андромаха тя заплаква и го моли да остане осъзнаваики обреченоста на своя любим. Но въпреки молбите и все пак тои осъзнава че е негов дълг да се бори и да защитава нея и града. Но още по поразителен е момента в които тои се приближава до детето и то се расплаква страхуваики се от непознатия странник. След като сваля шлема си сина му вече не се страхува от него и Хектор го прегръща и целува. В този момент величестжения епически герои се превръща в нежен и любящ баща. Тук в шестата песен на поемата образът на Хектор е обогатен и предаден психологически вярно и с дълбок драматизъм чрез отношението му към любимата жена и син. Обръзът на героя се обрисува много величествено но същевременно и страшно драматично. Героят е расдвоен между естественото желание да е с съпругата и детето си и дългът пред троянците които тои сам поставя над всичко и всички. Въпреки цялото желичие и чест което Омир описва своя герои, тои все пак бива убит от пагубния гняв на жадния за мъст Ахил. Но с това не свършва трагизма в образа на героя. Ахил не дава тялото на мъртвия герои на народа му а го връзва на колесницата си и го влачи по боиното поле. Баща му Приам моли Ахил да позволи тялото на величествения му син да бъде погребано както повелявал обичят. С много мъка и сълзи Приам кара Ахил да се смили над него и да позволи молбата му да бъде испълнена.
След прочитането на Омировата поема „Илиада” впечтелението ни от епическия герои е двусмислено. От една страна ние го приемаме като величествен и доблестен герои дал живота си по време на испълнение на дълга си към народа си. Но не можем и да пренебрегнем факта че под героиските дуспехи на младия и красив воин се крие нежен съпръг и любяш баща чието целание е да бъде със семейстжото си. Чисто човешката му обреченост и съдбата на герия ни карат да му будем съпричасни, но въпреки че бяга за живота си и въпреки трагичната си смърд за нас читателите и за троянци и троянки Хектор е и си остава великият герои и защитник.

Tedi4ka
12-09-2008, 22:12
Митът за Прометей:

Митът,който най-много ми допадна в 9 клас

В 9 клас се запознахме с митът като жанр.Един от най-интересните за мен бе „Митът за Прометей”.В основата на всеки мит или предание,на всяка легенда или приказка лежат реални факти от човешкия живот,жизнен опит и чувства,стремежи,страхове или мечти.
Още в самото начало на произведението главният герой ни завладява със своя героичен и трагичен образ.Той учи хората да разбират природата и да я използват(цивилизова ги):да строят къщи,да използват силата на животните,да си направят лодки и платноходки,да използват богатствата на земята и на растенията,т.е. да се трудят,да познават науката и изкуствата.
Зевс пък(опонентът на Прометей) чрез наказания внушава на хората да почитат боговете и да знаят силата им.Прометей косвено причинявя и злини на хората ,въпреки че през цялото време е представян като фигура готова на саможертва в името на човешкия род, чрез своите опити да измами Зевс.
Първото наказание,което се стоварва върху човешкия род е отнемането на огъня.А откриването на огъня и познването му е един изключително важен за човешката цивилизация факт.Виждайки нещастието на хората,Прометей за пореден път прави саможертва-прониква в двореца на Зевс и тайно открадва малко огън от огнището на великия бог.
За сажаление тази негова постъпка повече вреди на хората, отколкото да им помага,защото Зевс за втори път излива гнева си върху човешкия род.Този път владетелят на всички богове наредил на Хефест,Атина Палада и Афродита да създадат красиво момиче и тайнствена кутия,в която се крият всички болести и злини,които до сега човекът не познавал.Но сякаш на великия бог това не му било достатъчно-той изпратил Хефест и неговите помощници да приковат непокорния Прометей с най-тежките и най-здрави вериги към една висока скала в планината Кавказ.Освен това изпратил огромен орел,който всеки ден идвал при Прометей и кълвял черния му дроб.
Хубавото е,че този мит не свършва така.За щастие синът на Зевс подарил на човешкия създател Прометей свобода.
„Митът за Прометей” ме плени именно с идеята за подвиг и саможертва в името на хората.Делата на главния герой ще ми служат за нравствен ориентир в живота занапред.