View Full Version : Конфликта между рода и човека в Дервишово семе(ЛИС)
Здравейте!В четвъртък ще правим ЛИС на тема конфликта между рода и човека,може ли да ми помогнете?Мерси! :oops:
Заповядай:
“Дервишово семе” е разказ за конфликта между любовното чувство и родовите повели. Основната идея на разказа – да бъдат проблематизирани семейните традиции, е реализирана най-вече чрез образа на главни герой – Рамадан. Единственият наследник на Дервишовия род е съдбовен носител на проблема за примирението с вечните родови ценности, довело до сблъсък на човека със собствената му съдба.
Появата на Рамадан е още в първото изречение на разказа. Героят сам разказва историята си от погледа на един вече възрастен мъж. Той споделя с читателя своите житейски принципи. Николай Хайтов му прави кратка биографична характеристика: “Бях тогава на четиринайсет ненавършени години...”. Рамаданчо, сирак по неволя, е израснал със своите баба и дядо. Старият Асан е верен на семейните ценности и обичаи. Решавайки да ожени внука си без неговото съгласие, той доказва своята вярност на традицията ,в която има своенравност и егоизъм. В името на продължението на рода той е готов да пренебрегне чувствата на другите. Рамадан е принуден да се ожени за нелюбим човек, когото дори не е срещал. Детското в него все още живее. Той не е подготвен за семейния живот и задълженията на съпруг.
Преди съдбовната среща на младоженците дядото заповядва на Рамадан: “Ще правиш, ще струваш, кръв да има утре на сабахлем!” Оставайки насаме, децата търсят път един към друг. В речта на Асановия внук откриваме неговата срамежливост и детска невинност: ”Срам ме е!” Пряката реч на героя в разказа е умерена, но чрез нея откриваме основни черти от характера му – той е тих, примиряващ се с положението си и приемащ действителността такава, каквато е. Словото му изгражда цялото произведение, разказвайки за тежката му съдба.
С течение на времето се поражда любов между Рамадан и Силвина. Доказателство за това са речевата и социалната характеристика, които Николай Хайтов прави на героя си. Той не говори за нищо друго ,освен за любимата си, тъй като нищо друго не го интересува. В смисъл на живота си той превръща именно тази невъзможна любов. Търсейки начин да върне любимото си същество, той загърбва настоящия си живот и семейството си, като избира отмъщението за своя цел.
Героят споделя чувствата си с читателя като със свой приятел. Той искрено разкрива болката от изгубената любов и дори на края на разказа иска съвет: “Ако ти можеш да ми кажеш – кажи, ако ли не – помагай да качим дървата на магарето...”. Изцяло обзет от страдание, Рамадан търси справедливост: “И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема...”. Разказът е изпълнен с мъката, болката и страданието на героя.
Разказът на Николай Хайтов поставя още един въпрос - за отмъщението, към което мислено, но не и с поведението си, върви Рамадан от мига на раздялата си със Силвина. Той все още не е готов да обича неприятеля си и да се моли за него. Далеч е той от всеопрощаващата любов на Силвина, макар че и в неговото съзнание мисълта за отмъщението е грешна. Над омразата и жаждата за мъст е истинският път за душата, който спасява човека от злото и греха.
Любовта е най-светлото и най-възвишено човешко чувство.Копнежът да обичаш и да бъдеш обичан озарява човешката душа,изплита в нея чудния сват на мечтите,облагородява я,извисява с магическа сила човешкия дух.
Тази любов е подтискана от традициите,родовата памет,егоизма и предопределените роли, които не дават на човека право да избира пътя, по който да върви.
Законите на патриархалния роди имат своите опори в такива понятия като: морал-основан на почит към родителите;съвест-казано е,че съвестта е окото на Бога в сърцето на човека;благородство-не в смисъл на знатно потекло,а на поведение,породено от блага душа;чест и достойнство-сиреч ясно съзнание,че трябва да уважаваш и себе си.Всичко това е подчинено на святото задължение да се продължи родът във времето. Моралът на рода спазва установени правила,според които родителите женят децата си.Счита се,че по богатият житейски опит на възрастните им дава възможност да направят по сполучлив избор.Но има и друг морал-на любовното чувство.Той позволява на девойката да избяга при своя избранник или момъкът да открадне любимата си.
Съдбата може да бъде тъжна или щастлива,всичко е въпрос на избор-сполучлив ли ще е той,или нещастен.Тя-Съдбата-е събрала момче и момиче,които знаят защо са заедно,но все още не са завършили детсвото си.В този смисъл Съдбата е била щедра към двамата,изборът е бил сполучлив.Детсвото им се насища с нещо ново и странно.Те продължават да си играят,но в същото време оставят на другите и особено за себе си илюзията,че живеят като мъж и жена.Както винаги злото се втурва внезапно и неучаквано,за да разруши малката вселена на хармонията.Невинен и чист е този детски свят.По детски невинен и непредпазлив начин той не познава коварството на света на възрастните: “как се случи тая работа,да им кажа никой не усети”.Неспособен е светът на децата да заблуди света на възрастните.Измамата бързо е разкрите и братята на Силвина я продават на Руфат.Неговия морал е друг.Той живее по законите на силния.Имащият е силен,силният е господар.Не е необходимо да обича Силвина,достатъчно е да я притежава.Момчето,което още не е станало мъж вече е готово да се бори за своето щастие.Той е “семеносителят” и трябва да съхрани бъдещето на рода.Конфликта с Руфат може да бъде фатален и за Рамадан,и за рода.Ето в текста истинския смисъл на ситуацията: “донесе баба въже,върза ме дядо за дерека,а че ми рече: - Ти за семе ще ми трябваш,няма да мърдаш!Тука искам на Асен Дервишов внук да писне,а че тогава ходи да се трепеш,където искаш!”.
Братята на Силвина я продават, така те разрушават щастието на двамата. Родът продължава да подрежда живота на Рамадан по своите закони.Женят го,но аворът даже не споменава името на жената.Тя е продължила рода, дала е така жадуваните от дядото внуци,но не е обичаната жена.За децата също не се споменава почти нищо.Знае се само,че са се изпоженили и имат свои деца.Значи родът е продължен,Дервишевото семе е посято.По важното е обаче,че то е посято в дома, а сърцето е останало извън дома, при Силвина-завинаги любимата жена.
Любовта на Рамадан и Силвина нравствено пречиства душата им и Рамадан преодолява злото в себе си, както и Сливина. Любовта ги прави силни и вътрешно свободни да погледнат отстрани страшния “възел” на съдбата си. Те са открили в нравственото милосърдие истината за човешката природа, застанала на кръстопътя на родовия закон и любовта.
Заповядай:
“Дервишово семе” е разказ за конфликта между любовното чувство и родовите повели. Основната идея на разказа – да бъдат проблематизирани семейните традиции, е реализирана най-вече чрез образа на главни герой – Рамадан. Единственият наследник на Дервишовия род е съдбовен носител на проблема за примирението с вечните родови ценности, довело до сблъсък на човека със собствената му съдба.
Появата на Рамадан е още в първото изречение на разказа. Героят сам разказва историята си от погледа на един вече възрастен мъж. Той споделя с читателя своите житейски принципи. Николай Хайтов му прави кратка биографична характеристика: “Бях тогава на четиринайсет ненавършени години...”. Рамаданчо, сирак по неволя, е израснал със своите баба и дядо. Старият Асан е верен на семейните ценности и обичаи. Решавайки да ожени внука си без неговото съгласие, той доказва своята вярност на традицията ,в която има своенравност и егоизъм. В името на продължението на рода той е готов да пренебрегне чувствата на другите. Рамадан е принуден да се ожени за нелюбим човек, когото дори не е срещал. Детското в него все още живее. Той не е подготвен за семейния живот и задълженията на съпруг.
Преди съдбовната среща на младоженците дядото заповядва на Рамадан: “Ще правиш, ще струваш, кръв да има утре на сабахлем!” Оставайки насаме, децата търсят път един към друг. В речта на Асановия внук откриваме неговата срамежливост и детска невинност: ”Срам ме е!” Пряката реч на героя в разказа е умерена, но чрез нея откриваме основни черти от характера му – той е тих, примиряващ се с положението си и приемащ действителността такава, каквато е. Словото му изгражда цялото произведение, разказвайки за тежката му съдба.
С течение на времето се поражда любов между Рамадан и Силвина. Доказателство за това са речевата и социалната характеристика, които Николай Хайтов прави на героя си. Той не говори за нищо друго ,освен за любимата си, тъй като нищо друго не го интересува. В смисъл на живота си той превръща именно тази невъзможна любов. Търсейки начин да върне любимото си същество, той загърбва настоящия си живот и семейството си, като избира отмъщението за своя цел.
Героят споделя чувствата си с читателя като със свой приятел. Той искрено разкрива болката от изгубената любов и дори на края на разказа иска съвет: “Ако ти можеш да ми кажеш – кажи, ако ли не – помагай да качим дървата на магарето...”. Изцяло обзет от страдание, Рамадан търси справедливост: “И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема...”. Разказът е изпълнен с мъката, болката и страданието на героя.
Разказът на Николай Хайтов поставя още един въпрос - за отмъщението, към което мислено, но не и с поведението си, върви Рамадан от мига на раздялата си със Силвина. Той все още не е готов да обича неприятеля си и да се моли за него. Далеч е той от всеопрощаващата любов на Силвина, макар че и в неговото съзнание мисълта за отмъщението е грешна. Над омразата и жаждата за мъст е истинският път за душата, който спасява човека от злото и греха.
Любовта е най-светлото и най-възвишено човешко чувство.Копнежът да обичаш и да бъдеш обичан озарява човешката душа,изплита в нея чудния сват на мечтите,облагородява я,извисява с магическа сила човешкия дух.
Тази любов е подтискана от традициите,родовата памет,егоизма и предопределените роли, които не дават на човека право да избира пътя, по който да върви.
Законите на патриархалния роди имат своите опори в такива понятия като: морал-основан на почит към родителите;съвест-казано е,че съвестта е окото на Бога в сърцето на човека;благородство-не в смисъл на знатно потекло,а на поведение,породено от блага душа;чест и достойнство-сиреч ясно съзнание,че трябва да уважаваш и себе си.Всичко това е подчинено на святото задължение да се продължи родът във времето. Моралът на рода спазва установени правила,според които родителите женят децата си.Счита се,че по богатият житейски опит на възрастните им дава възможност да направят по сполучлив избор.Но има и друг морал-на любовното чувство.Той позволява на девойката да избяга при своя избранник или момъкът да открадне любимата си.
Съдбата може да бъде тъжна или щастлива,всичко е въпрос на избор-сполучлив ли ще е той,или нещастен.Тя-Съдбата-е събрала момче и момиче,които знаят защо са заедно,но все още не са завършили детсвото си.В този смисъл Съдбата е била щедра към двамата,изборът е бил сполучлив.Детсвото им се насища с нещо ново и странно.Те продължават да си играят,но в същото време оставят на другите и особено за себе си илюзията,че живеят като мъж и жена.Както винаги злото се втурва внезапно и неучаквано,за да разруши малката вселена на хармонията.Невинен и чист е този детски свят.По детски невинен и непредпазлив начин той не познава коварството на света на възрастните: “как се случи тая работа,да им кажа никой не усети”.Неспособен е светът на децата да заблуди света на възрастните.Измамата бързо е разкрите и братята на Силвина я продават на Руфат.Неговия морал е друг.Той живее по законите на силния.Имащият е силен,силният е господар.Не е необходимо да обича Силвина,достатъчно е да я притежава.Момчето,което още не е станало мъж вече е готово да се бори за своето щастие.Той е “семеносителят” и трябва да съхрани бъдещето на рода.Конфликта с Руфат може да бъде фатален и за Рамадан,и за рода.Ето в текста истинския смисъл на ситуацията: “донесе баба въже,върза ме дядо за дерека,а че ми рече: - Ти за семе ще ми трябваш,няма да мърдаш!Тука искам на Асен Дервишов внук да писне,а че тогава ходи да се трепеш,където искаш!”.
Братята на Силвина я продават, така те разрушават щастието на двамата. Родът продължава да подрежда живота на Рамадан по своите закони.Женят го,но аворът даже не споменава името на жената.Тя е продължила рода, дала е така жадуваните от дядото внуци,но не е обичаната жена.За децата също не се споменава почти нищо.Знае се само,че са се изпоженили и имат свои деца.Значи родът е продължен,Дервишевото семе е посято.По важното е обаче,че то е посято в дома, а сърцето е останало извън дома, при Силвина-завинаги любимата жена.
Любовта на Рамадан и Силвина нравствено пречиства душата им и Рамадан преодолява злото в себе си, както и Сливина. Любовта ги прави силни и вътрешно свободни да погледнат отстрани страшния “възел” на съдбата си. Те са открили в нравственото милосърдие истината за човешката природа, застанала на кръстопътя на родовия закон и любовта.
Благодаря! :)
emilia.lazarova.568
05-19-2013, 10:04
Може ли Образът на Рамадан в Разказа "дервишово семе" (интерпретативно съчинение) моляви спешно веднага ми трябва моляви...!!