Снегът

[ScionOfStorm]

Снегът

Воалът на призрачни ръце
Откъсва частичка от Душа.
Из пряспа звънец нас вси зове
Свеждаме глава. Не греша.

Във всеки сняг има плачещи
Хиляди викове и страдания.
Ту вътре мъж загубен ще крещи
Ту на майка отчаяна тихите ридания.

Всяка снежинка е пръстта на гроб
Художник по платно от скреж.
Всяка душица е в този сняг следващия роб
Погълнат в непристойния метеж.

С умрелите ръце от плът и лед
Извайвам статуя на живо божество.
Както всеки друг самозван поет...
...снегът е нашето символично естество.

[lorchety995]

Браво!!

[HexGirl]

това е първото твое стихотворение което не ми допада :(

[ScionOfStorm]

^ е, може, иначе пък само позитивни отзиви да има не върви някак :Р

[ScionOfStorm]

Не, по-скоро от музиката черпя вдъхновение. Поезия като цяло чета доста по-рядко отколкото слушам музика..

Понякога се е случвало и от картини, ама това вече си е съвсем рядкост:)

[ScionOfStorm]

Предимно метъл и рок... :))