Еми ето ти текст ако може нещо да ти помогне........
Говедовъдството е основен подотрасъл на животновъдството у нас. Осигурява почти 20% от общото селскостопанско производство и около 35-40%от продукцията в животновъдството. От говедата се получават редица ценни продукти за изхранване на хората- мляко и месо,суровини за леката, кожарската и други промишлености, източник са на доходи на собствениците на оборски тор за растениевъдството.
Според стопанската класификация на говедата, описваща ги по характера на продуктивността, у нас е прието да се разделят на :говеда за мляко,за месо,за работа и комбинирано използване (за мляко и месо, месо и мляко, за месо,мляко и работа ).
Млечното говедовъдство е най- трудният отрасъл в земеделието. Фермерът трябва да има познания по в много направления- биология на животните, начин на хранене и отглеждане познаване сложното законодателство, регулиращо качеството на млякото и неговата продажба и др., както и способност да се споят многостранните познания в добре функционираща производствена единица.
Община Попово е разположена в източната Дунавска равнина и е част от Североизточния планов регион. ха. Релефът е преобладаващо равнинно- хълмист. Климатът е умерено-континентален, типичен за Лудогорието- през зимата има силни североизточни ветрове, а лятото е горещо и сухо.
Община Попово има удобно транспортно-географско месторазположение. Капацитетът на разглежданата от нас ферма е за 100 броя говеда, които са с предназначение за добиване на мляко.
Най- подходящите породи за отглеждане на говеда в тази област са:
Черно-шарено говедо, тази порода е най-разпространената и с най-важно значение за млечното говедовъдство по света, характеризираща се с висока продуктивност и аклиматизационна способност.
Черно-шареното говедо се характеризира с нежна и здрава конституция и хармонично телосложение. Вимето е голямо с чашевидна форма и с добра доимост – 2-2,5 кг/мин. Цветът на космената покривка е шарен – черен и бял, но се среща и червенобял (червено-шарена популация). Живата маса на кравите е 550-600 кг., а на биците 800-900 кг. Млечността на кравите е 4500-5000 кг., с 4-4,1% мастни вещества. Мъжките телета при интензивно угояване на 12-13 месечна възраст достигат жива маса 400-450 кг. и кланичен рандеман след заколването 55-60%..
Холщайн-фризийско говедо е по-едро. Вимето е по-голямо, ванообразно и с по-добри функционални качества. Живата маса на кравите е 680-720 кг., а на биците 900-1200 кг. Теглото на новородените телета е около 40-42 кг., растат интензивно и при угояване мъжките животни достигат на 12-месечна възраст 420-450 кг., а на 18-месеца – 600 кг. рандеманът на теглото при угоените животни е 55-58%. Млечната продуктивност е висока – 5000-8000 кг., с 3,4-3,6% масни вещества.
Това е най- високо млечната природа в света, с която са поставени и млечни рекорди.
Българско черно-шарено говедо Средната млечност е 4500-5000 кг., с 3,6-3,7% масленост и 3,2% белтък. При интензивно угояване на мъжките телета на 12-месечна възраст достигат 400 кг., а на 15 месеца над 500 кг. жива маса.
Българско червено говедо. Това е средно едра порода с млечно направление, създадена у нас и призната през 1981 г. Средната млечност на кравите е 3800-4200 кг. с масленост 3,7-3,8%.
Средна млечност за лактационен период – 4 000 л, потенциални възможности - 4500 - 5000 л.
Средна масленост – 6,5%.
Основните категории говеда, които се отглеждат във фермата са:
Отглеждане на крави за мляко ( дойни крави) – те са основни за производственото предназначение на фермата. Важна роля играе доенето. То може до е чрез машина или ръчно. Отглеждането им може да се извършва в обори за вързано отглеждане, в обори за свободно отглеждане върху дълбока постеля, в обори за отглеждане на върху скаров под, свободно боксово отглежданеи т.н.
Избраните от нас породи говеда са- скороотелнии и сухостойни крави, които е избрала фермата за отглеждане тясно свързано с дейността й и предназначението на отглежданите животни
Отглеждането на скороотелни крави е избрано от нашата ферма поради това, че до третия ден след отелването кравите и новородените телета се отглеждат в родилни боксове с размери 3х3 или 3х4 м оборудвани с ясла, поилка и механизъм за доене. Грижите за кравата са свързани с осигуряване на почивка след отелването, наблюдава се състоянието на вимето, следи се за избозанта от телето коластра, като останалата след нахранването му трябва да се издои.
След приключване на съвместното отглеждане на кравата с телето се контролира млечността и състоянието на половите органи.това става в следродилно отделение, където кравата е под режим на хранене и доене. Заплождането е след 60-90 дни.
Другият избран от фермата вид са сухостойните крави. Животните престояват в групата до 10-15 дни преди отелването, след което се прехвърлят в предродилна група в родилното отделение. Сухостойният период е важен за млечната продуктивност. Отглеждането става в отделно помещение, което е оборудвано с дълги легла, поилки, устройства за даване на фураж и др.
Отглеждане на юници през развъдния период- обхваща времето от 16- месечна възраст до навършване на 3-, 5- и 7- месец от бременността. Юниците трябва да са достатъчно израснали, с тегло, което да им осигури навременно осеменяване и заплождане. Те могат да се разделят на четири групи. В първата група са животни, които са разгонени и се осеменяват. Във втората и третата група престояват 18-21 дни ( един полов цикъл )и ако не се разгонят се преместват в четвърта група,където се изследват за бременост. Но ако се разгонят се връщат в първа група. Според физиологичното състояние на юниците развъдният период се раздаля на три подпериода. Първият преключва с с установяване на бременността, вторият- спокойна бременности третият е подготовка за отелване. Отглеждане на млади телета за разплод- високопродуктивното говедовъдство се нуждае от създаване на благоприятни възможности за възпроизводство на стадата, познаване и събюдаване на изискванията за отглеждане на млади разплодни животни.
Отглеждане на бичета- във всяка ферма се отглеждат мъжки телета, като повечето от тях ,които не са нужни се продават на ферми занимаващи се с угояване или кланнична обработка.
При разработване на проекта е взет под внимание наличният сграден фонд и е необходими са подобрения с най – малко допълнителни работи да се пригодят към новите изисквания за настаняване на кравите в отделните им категории. Извършването на реконструкцията и модернизирането на помещенията е с цел подобряване на микроклимата, преминаване към автоматизирано хранене. Също така се създават условия за внедряването на високопроизводителна технология. Основните принципи, които характеризират новата технология са: заменяне на ръчния труд за почистване на боксовете и помещенията с механизиран; механизирано разнасяне на фуража; естествена вентилация на сградите и др.
Свиневъдство
При отглеждане на свинете майки се различават три периода:
1. Период на заплождане – 10 дни
2. Период на условна бременност – 30 дни
3. Период на същинска бременност – 84 дни
Първа половина-40дни(от 31-ия до 70-ия ден)
Втора половина-44дни(от 71-ия до 114-ия ден)
Свинете майки се хранят два пъти през деня. Дневната им дажба трябва да се състои предимно от концентрирани фуражи и да се залага в сух гранулиран вид или кашообразно.
При хранене на свинете майки с навлажнена дажба(обработена с вода смеска) през летните месеци, неизконсумираното количество прокисва и поето в последствие от свинята майка причинява храносмилателни разстройства.
При хранене на свинете майки с навлажнена дажба през есенно-зимния период, когато температурите в помещението са ниски неизконсумираното количество храна замръзва и ако се приеме от бременната свиня може да причини аборти.
Стопанинът може да си приготви концентрирана смеска с участието на 3-4 вида фуражи(ечемек, царевица, пшеничени трици и слънчогледов шпрот) при следното съотношение:
Житни зърнени – 60-80%
Ечемик – 50-60%
Царевица – 30-20%
Пшеничени трици – 8-10%
Слънчогледов(соев) шпрот – 6-10%
Люцерново брашно – 5-10%
Готварска сол – 0,5%
Креда, дикалциев фосфат – 0,5-1%
Зърнените фуражи трябва да се смилат на ярма с размери 1-2мм. Както едро смлените така и много ситно смлените(брашнени)храни, не се оползотворяват добре от свинете. Всички компоненти на смеската трябва да се смесват добре.ако свинете майки не използват автопоилки или нямат свободен достъп до водоизточник, трябва да се поят редовно след всяко хранене.
Признаците за предстоящото раждане са следните: задната коремна част се смъква видимо надолу, вулвата и вимето се уголемяват. Свинете се залежават по-дълго и се движат предпазливо. Дневната дажба на свинете намалява на 1,5кг концентрирана фуражна смеска, която се дава във вид на рядка каша за да се избегне запичането. Запекът затруднява опрасването, причинява раждане на мъртви прасета, а може да предизвика безмлечие(агалаксия) и дори смърт на част от прасилото или на цялото прасило.
Преди раждането вимето на свинята майка силно напращява и от млечните хълмове се отделя коластра. Началото на раждането се демонстрира със следните поведенчески реакции:безпокойство, често лягане и ставане, обръщане от едната на другата страна, учестено дишане, често уриниране и дефекиране на малки количества урина и изпражнения. Тези реакции са резултат на подготвителните родилни болки, които не може да се забележат от стопанина, но щом се засилят свинята майка ляга на една страна и като че ли се успокоява. Има свине майки(най-често първескини), които със засилване на родилните болки не лягат дори и по време на раждането, притискат се със задната част на тялото към стената(оградата) на бокса и демонстрират агресивност. В такива случаи стопанинът трябва да положи усилия да успокои свинята майка, като и даде топло питие от лайка, чай от лайка, към който са прибавени 1-2 супени лъжици ленено масло или излее в ухото и една супена лъжица хладко масло(олио).
Обикновено родилния период при свинете протича без смущения, поради което стопанинът не бива да се намесва преди да се е убедил, че раждането е затруднено. Раждането на първото прасе продължава най-дълго и е трудно за свинята. След това през 5-10 до 15 минути се раждат следващите прасета. Нормалното опрасване продължава 2-4 часа в зависимост от броя на прасетата в прасилото, през което време стопанинът не трябва да се отлъчва от бокса на свинята майка.
При раждането на прасето стопанинът го поема и първата му грижа е да избърше слузта от устата и наздрите му, за да осигури свободното му дишане. Ако пъпната връв не се е скъсала, тя се прекъсва на дължина 5-6см от пъпа. За тази цел стопанинът хваща с лявата ръка прасето под корема и за пъпната връв като я притиска здраво между палеца и показалеца си на разстояние една длан от пъпа. Също с палеца и показалеца на дясната ръка прихваща пъпната връв, притиска я силно с нокътя на палеца върху показалеца си едновременно с леко опъване, докато се прекъсне. Много важно е пъпната връв да се прекъсва с измити и дезинфекцирани ръце. Когато пъпната връв се е прекъснала сама, но е останала много дълга, тя се прекъсва на 5-6см по показания начин. Независимо как е била прекъсната пъпната връв, тя трябва да се дезинфекцира чрез туширане с йодова тинктура.
Понякога добре развити , нормални прасета се раждат в клинична смърт(без признаци на живот). При такива случаи, след бързо изчистване на слузта около устата и ноздрите и прекъсване на пъпната връв се извършва бърз масаж. Прасето се поставя легнало по гръб, с едната ръка се хваща за предните, а с другата за задните крайници, които започват бързо да се събират и раздалечават по посока на пъпа и от време на време се вдухва въздух в устата му.чрез разтриване и изкуствено дишани се спасяват много прасета, които са се задушили през последните минути на раждането.
След откъсване на пъпната връв, всяко прасе се подсушава добре с мека памучна кърпа и се поставя в касетка, застлана със суха постеля или на определено място в бокса под предварително включена инфрачервена лампа. За разлика от ултравиолетовите, инфрачервените лъчи след няколко минутно облъчване на прасетата проникват в най-долните слоеве на кожата и в част от мускулната тъкан. Вследствие на това настъпва разширяване на кръвоносните съдове по повърхността на тялото-получава се активна хиперемия и количеството на кръвта в кожата се увеличава 10-15 пъти. По голямото количество кръв в повърхността на тялото на прасето, възпрепятства охлаждането на по-долните слоеве на тялото. Освен това чрез циркулацията на кръвта част от топлината се предава и на вътрешните органи. По-продължително облъчените прасета имат по-високо съдържание на червени кръвни телца и хемоглобин в кръвта, което е указание, че са активизирани окислителните процеси в организма. Наред с това се предотвратява възникването на простудни заболявания. Ето защо затоплянето на бърложката с инфрачервени лампи е важно и неотложно мероприятие за опазване на новородените прасета.
Когато прасетата не се подсушат своевременно и не се поставят в бърложката под инфрачервената лампа, настъпва бързо охлаждане на новородения организъм от бързото изпаряване на околоплодната течност вследствие на рязката промяна на температурата-от 39градуса в майчината утроба до 18-20градуса в помещението. Прасетата започват да треперят, за да компенсират охлаждатето, в резултат на което запасите от гликоза в кръвта бързо се изразходват и животните изпадат в хипогликемия. Признаците за това заболяване са следните: прасетата са апатични и трудно подвижни, отказват да бозаят, квичат, отделят се от майката и се заравят в постелята, появяват се червени петна по ушите, врата и опашката. Ако не се потърси помощта на ветеринарен лекар животните умират.
Понякога раждането може да се затрудни поради неправилно положение(напречно представяне на плода). В такива случаи опитния стопанин може да окаже помощ, като вкара ръката си във влагалището и изправи положението на плода, или да потърси съдеиствието на ветеринарен лекар. Правилното поставяне на плода при раждането е с главата или със задните крайници напред. По време на родилния процес двата начина на представяне се редуват-ако първото прасе излезе с главата напред, следващото излиза със задните крайници напред(или обратното).
През 2-ия и 3-ия ден след опрасването някои свине майки изпадат в родилна пареза(млечна треска). Болните животни намаляват млечността си или се изменя състава на млякото, в резултат на което бозаещите прасета получават храносмилателни разстройства. Клиничните признаци на родилната пареза са подуто, твърдо и горещо виме и запек. Заболелите свине майки изпадат в апатия, дишат ускорено, стават неохотно и се отказват от храна. Мерките за предпазване от родилна пареза салекуване на запека чрез клизма, студени компреси на вимето, честото му масажиране с намазана с олио длан и създаване на условия за движение на свинята майка.
В сравнение с останалите видове селскостопански животни млякото на свинете има най-висока хранителност(с изключение на зайците). Свинското мляко съдържа почти двойно повече мазнини, белтъчини и минерални вещества, отколкото кравето мляко. Само съдържанието на млечна захар е по-ниско. Свинята майка отделя за едно денонощие средно 5-7кг мляко, а при по големи прасила – до 9кг. Млечността при свинята протича по следния начин: повишава се от раждането до края на третата седмица, пред 4-та и 5-та седмица се задържа на достигнатото равнище и от 6-та седмица започва постепенно да намалява. Ако прасетата не се отбият лактацията може да продължи до края на третия месец след раждането. Ето защо при някои свине майки има същия проблем с пресушаването, както при пресушаването на кравите.
На всички свине майки които показват ниска млечност или не отделят мляко се инжектира хипофизин, окситоцин, хестакортин или други парасимпатикови дразнители за възбуждане на млекопродукцията. При някои свине млекоотделянето може да се възбуди след едно-или двукратно инжектиране на препарата, но в повечето случаи е необходимо 5-6 кратно третиране. За количеството на отделяното мляко може да се съди по поведението на приплодите – гладуващите прасета са неспокоини след бозаене, обикалят около свинята майка, квичат, искат да бозаят и не спят.
Кърмещите свине майки не бива да се хранят с прясно окосена люцерна, а винаги след 2-3 часово просушаване. С това се избягва действието на фитоестрогените, съдържащи се в свежата люцерна, които причиняват лъжлива разгоненост, промяна в състава на млякото и диария при прасетата. При наличието на колинфекция във фермата, на опрасващите се свине майки се дават чрез храната два дни преди и един ден след раждането 1-2г хлорамфеникол и 5-8г бирена мая.всеки ден трябва да се следи състоянието на копитния рог на кърмещите свине майки. Когато се установи заболяване, заболелият крайник се третира с 2%-ов формалинов разтвор и катран.
Новородените прасета забозават най-късно 1-1,5 часа след раждането и подсушаването им. Приемането на коластра веднага след раждането е важно условие за успешна борба срещу ранната смъртност при прасетата. Коластрата е абсолютно необходима храна за всяко новородено прасе. Чрез нея животното получава в голяма концентрация наред с хранителните вещества и ензими и имунни тела, които преминават бързо и без промяна в кръвта. Прасетата които не са забозали коластра лесно заболяват и умират.
Прасетата се раждат с израснали и остри кучешки зъби, с коитопо време на бозаенето нараняват цицките на свинята майка. От болката свинете стават неспокоини, прекратяват бозаенето и при резки движения може да премачкат много от прасетата. Свинете майки остават неизбозани и заболяват от мастит, което се отразява гибелно на гладуващото прасило.
Преди да се пускат за първо бозаене на прасетата им се дава вътрешно по 1-2мг гама глобулин или 4-5мг серум едемна през устата затоплени на водна баня до 35-36градуса.
В бърложката на прасетата, под инфрачервената лампа да се поддържа следната температура:
До 7 дневна възраст – 30-35градуса оптимална и 16градуса минимална
От 8 дневна до 21 дневна възраст – 25-28градуса оптимална и 15градуса минимална
От 22 дневна възраст до отбиването – 18-15градуса оптимална и 14градуса минимална
Когато температурата в помещението за кърмещи свине майки спадне под 16градуса, на всички прасета до 3-дневна възраст да се инжектира ежедневно(сутрин и вечер) 8-10мл 20%-ов разтвор на гликоза, в която предварително е разтворен пеницилин(600 000МЕ за всеки 240мл гликоза) и витамин В1. 24 часа след раждането на всички прасета се инжектира миофер, фердекс, ветафер или други желязосъдържащи препарати, заедно с 25-50 гама единици витамин В12 и 0,5мл витамин АД3Е. След 5 дни инжектирането се повтаря задължително, кото във витамин АД3Е се разтваря 1мл антидистрофин и разтворът се инжектира по 0,5мл на всяко прасе.
Стопанинът трябва да присъства първите 5-6 денонощия след раждането по време на бозаенето на прасетата, за да предотврати евентуални премачквания, тъй като свинете майки са неспокойни, а новородените са неукрепнали и безпомощни. През този период прасетата задължително се подреждат на вимето при всяко бозаене, като най-дребните се поставят на първите 4 двойки цици(които са по-млечни), а по-едрите на по-задните цицки, за да ги раздоят. Това е изпитан метод за отглеждане и отбиване на изравнени прасила. След като подреди прасетата по цицките на вимето, основната задача на стопанина е да ги приучи да бозаят само определената им цицка. Тази задача изисква най-голямо внимание, търпение и постоянство. За около 5-6 денонощия прасетата се приучават да бозаят на определените им цицки и не ги променят дори когато престанат да лактират. Ако прасетата не се приучат да бозаят на определени цицки през първата седмица след раждането, впоследствие не могат да свикнат и при всяко бозаене се блъскат, хапят се и безпокоят майката, която често прекъсва кърменето. В резултат на това някои цицки остават неибозани. Млекоотделянето постепенно затихва и за 4-5 дни свинете се пресушават. Повечето прасета в прсилото остават недохранени, изостават в разтежа и развитието си и са непълноцинни за по нататъшно отглеждане.
Когато броят на прасетата в прасилото е по-малък от броя на нормално функциониращите цицки, по-едрите и жизнени прасета се приучават да бозаят едновременно от две по-задни цицки. Това е особено важно за свинете на първо прасило, защото неизползваните цицки закърняват и при следващите прасила майките не развиват висока млечност.
През първите 2-3 седмици след раждането майчиното мляко е единствената храна за прасетата. Свинското мляко е бедно на желязо. След 6-ия ден от раждането прасетата изразходват желязото от черния си дроб и заболяват от анемия. Анемичните прасета избледняват губят здравия розов цвят на кожата, космите им настръхват, дишането се учестява. По-късно се появява типичната за анемията диария-разредени изпражнения с бял цвят и специфична миризма на неусвоените мазнини на майчиното мляко. Повечето заболели прасета умират, а тези които преживеят изостават в разтежа и развитието си. Ако няма възможност бозаещите прасета да се инжектират на 2-ия и 5-ия ден след раждането с желязосъдържащи препарати(урзоферан, миофер, фердекс, ветафер и други), то след 3-ия и 4-ия ден задължително трябва да им се даде по 10мг(една чаена лъжичка) разтвор на железен и меден сулфат. Разтворът се приготвя като в 1 литър топла преварена вода се разтварят 2,5-3г железен сулфат(зелен камък) и 1г меден сулфат(син камък). За борба срещу анемията при прасетата може да се използват и желязосъдържащите сиропи йодофератол, арсенфератол и други, които освен желязо съдържат и други микроелементи, ускоряващи разтежа при прасетата. За същата цел стопаните използват чай от коприва, който се дава вместо вода. В старанието си да предпазят прасетата от анемия някои свиневъди им дават разтвори от желязо и мед в количества по-големи от необходимите. Трябва да се знае, че излишъкът от желязо и мед в организма на прасетата е също вреден и може да предизвика смърт. Ето защо дозата от 10мл(една лъжичка) е достатъчна, като 1 литър разтвор трябва да се даде на 100 прасета.
Осиротелите прасета или тези чиято майка трайно е изпаднала в безмлечие и няма възможност да се предадат на друга свиня, се хранят изкуствено с млекозаместители. Млекозаместителят се подгрява до 36-38 градуса и се дава първоначално чрез бутилка с биберон. По-късно прасетата се приучават да го приемат от корито. На едно прасе трябва да се осигурява 0,6-1,2л млекозаместител за денонощие, който се дава 8-10 пъти през 2-3 часа.
Рецепти за млекозаместители
Пълноценно краве млко – 1л
Предстартерна фуражна смеска – 100гр
Сухо мляко – 10гр
Свинска мас – 5гр
Фуражни дрожди – 20гр
Обезмаслено краве мляко – 1л
Жълтък от кокоши яйца – 2бр
Захар – 100гр
Лимонена киселина – 0,1-0,2гр
Кравето мляко може да се размеси с оризова отвара в съотношение 2:1. сместа се дава затоплена до 35 градуса и се следи да се изяде без остатък. В случай че се появи диария се увеличава количеството на отварата, а при запек-млякото.
Възникналата древна цивилизация в Средиземноморието -Мала Азия и Балканския поуостров, е свързана с одомашнияването на овцете. Поради това цялата история на народите в този район е най-тясно свързана с развитието на овцевъдството. В резултат на традициите и на натрупаното умение от нашите предшестваници овцевъдството се развива и в нашата страна.Овцете независимо от орографскити различия заемат цялата страна .Броят им се колебае в зависимост от природните условия, икономиката, политическото положение, изменението на ганиците и международните отношения.Броят на овцете се е увеличавал с известни колебания от 6808291 през 1892г. до 10725518 през 1982г. По брой на овце на човек от населението нашата страна е на пето място в света , а по-брой на декар площ от териториятя на трето. Овцете в нашата страна заемат 1% от овцете в света. Разпределението на овцете на територията на страната е неравномерно. Най-много овце има в Толбухински, Бургаски, Пловдивски и Ямболски окръг, а най-малко в планинките окръзи Смолянски, Габровски, Видински, Пернишки. Главни производители на овче мляко са окръзите Бургас, София, Ямбол, а на вълна Толбухински, Шуменски, Бургаски и Пловдивски. Различията в броя на овцете и в произведената продукция показват, че има определена специализация в насоката на използване на овцете. Вълнодайното овцевъдство е съсредоточено в Североизточна България, а млечното в равнината част на Южна България.
От всички селско стопански животни овцата дава най-разнообразни продукти - вълна, месо, мляко, кожи, тлъстини и др. - също така и отпадаци при клането - кръв, черва, рога, копита и др.От овцата се получава и много ценен тор.Това показва колко важна е овцата, отглеждана в личното стопанство.
У нас общото годишно производство на овче мляко е около 280-300 хилиади тона, което е 15-16% от общия млечен баланс на страната. Близо 40% от това мляко се произвежда в личното стопанство. Млякото е биологично пълноценен продукт и задоволява изцяло високите потребности на младия интензивно растящт организъм. Поради това се цени високо. Следователно у нас може и трябва да се изграждат комплекси за поизводство на мляко. Относителният дял на овчето месо е около 12% от общтия баланс на месото в страната. В миналото овцете са били отглеждани за получаване главно на месо а по-късно на мляко и вълна. Независимо от това значението им като месодайни животни е намаляло,защото другите видове месодайни животни (свине,птици и говеда), са с по-висока плодовитост и жива маса, с по-добри вкусови качества на месото и с по-малкия разход на кръмни единици за 1кг. прираст,са станали предпочитани при решаване въпроса за снабдяването с месо . Върху качеството на месото влиаят породата, наследствеността, възрастта, полът и храненето - количеството ,обемът и съставът на дажбата . Независимо от направлението овцете завършват живота си на кланницата.
От овцете се получават около 34000 тона вълна годишно. Голяма част от овчето месо и вълна се получават в личното стопанство. Главно направление на използване на овцете в обществените стопанства в нашата страна е за вълна. Овцете -майки през 1985г понаправление на езползване се разделят на тънкоруни-35%, полутънкоруни- 17% и цигай-26%. Вълната и кожите на овцете имат най-голямо приложение в текстилната и обувнато промишленост.От вълната и кожите на овцете се изработват скъпи дрехи и обувки.
По свойте биологични особености овцото се отличава твърде много от останалите селско стопански животни . Тя има заострена муцуна , подвижни тънки устни и остри резци. Благодарение на това тя може да откъсва тревата ниско , да избира най-дребните части на растенията и да използва пасища , вече препашени от други видове селско стопански животни. Освен това овцата може да използва много повече видове растения, отколкото говедото и конят. Овцата обира най-пълно фуража от пасището . Избягват само 12% тревите в тревостоя на пасищата. През всички сезони на годината активно търсят храната си на терена. Най-съществената особеност на овцете е , че са преживни и свързаната с това преработка на нискокачествени груби фуражи , подлагани на механично ,бактерийно и ензимно смилане. Овцете имат здрави крака и копитен рог. Те са твърде подвижни и издържливи ,могат да изминават големи разстояния и да намират паша на недостапни за едрите животни планински терени. Овцете бързо се размножават. Бременноста продължава 150дни. Близненето е често срещано явление . Овцете от някои породи раждат 3-4 и повече агнета при едно агнене. Тези особености правят животното много подходящо за успешно отглеждане в отделните домакинства.
Всички местни овце у нас се използват многостранно- за вълна, мляко, месо и кожи.Тези овце се кръстосват с тънкорунни или полутънкорунни кочове и се създават нови високопродуктивни породи у нас.
В личните стопанства може да се отглеждат различни породи овце в зависимост от климата , терена,фуража, както и от продукцията ,която се цели да се получи- вълна,мляко, месо и др.
Типичен представител на полската овца е плевенската черноглава овца.Тя е най-едрата от местните наши овце.Средното живо тегло на кочовете е 70-80кг , а на овцете около 50кг. Главата и ушите са черни, крайниците са черни или шарени. Руното е бяло, вълната е рядка и смесена от полугруба до груба. Обрасналостта на тялото е незадоволителна. Главата, краката, а често и коремът са незарунени . Средният вълнодобив от кочовете е 4-4,5кг , а от овцете 3-3,5кг. Плодовитостта е висока от 100 оагнени майки се получават средно 140-150 и повече агнета. Овцете от тази порода имат висока млечност, за лактационен период средно 150-160л.(при максимум 473л. и дневна млечност 4л.).
Плевенската черноглава овца може да се отглежда във всички равнинни райони на страната за получаване на мляко, месо и груба смесена вълна .
Друга местна порода е свищовската овца. Тя е по-дребна от плевенската черноглава ,кочовете тежат около 60-70кг , а овцете 40-45кг. Руното е бяло, вълната е смесена и груба. Средният вълнодобив от кочове 4кг ,а от овцете 3кг. Млечността е 80-100л. за лактационен период . Тази овца се развъжда главно в Свищовско, Русенско, Плевенско, Търновско и др. Подходяща е за лични стопанства с по-оскъдна фуражна база.
Старазагорската овца се развъжда в полската част на Южна България, главно в Старозагора , Новозагора, Сливен, Чирпан. Кочовете тежат 65-70кг , а овцете 40-45кг. Цветът на руното е бял. Вълната е груба , смесена и рядка. Средният вълнодобив от кочовете е 4-4,5кг ,а от овцете 2-2,5кг. Млечността е 110-130л. за лактационен период.
Местните овце по поречието на река Марица са сравнително едри и добре зарунени , с бяля качествена вълна. Кочовете тежът средно 65-67кг , а овцете 40-45кг. Годишният вълнодобив е 3,5-4кг от кочовете и 2,5-4кг от овцете. Средната млечност е 110-115л. Плодовитостта е добра , от 100 овце-майки се поличават 115-130 агнета. Маришките овце са подходящи за личните стопанства в полската част на Пазарджишки, Пловдивски и Хасковски окръг.
Карнобатската овца се развъжда в Югоизточната част на България, като най- типичните за породата овце се срещат в Карнобатско. Те са сравнително дребни ,теглото на кочовете е 50-60кг , на овцете около 30кг. Руното е с канелен цвят. Тялото е сравнително добре зарунено. Средният вълнодобив е 4-4,5кг. от кочовете и 2-2,5кг от овцете. Млечността им не е висока-70-80л. за лактационен период. Плодовитостта също е ниска на 100 оагнени майки се раждат средно 100 агнета.
Медно червената шуменска овцамного прилича на карнобатската. Развъжда се в Североизточна България, главно в Шуменски, Търговищки и Варненски окръг.Тя е по-едра от карнобатската , кочовете тежат средно 60кг, а овцете 40кг. Лицето и краката са черни , а руното е с медно червен цвят. Тялото е добре зарунено и вълната е обикновенно еднородна. Средният вълнодобив от кочовете и 3-3,5кг, а от овцете около 2-2,5кг. Плодовитостта е добра, от 100 майки-овце се получават 125-140 агнета.
Каракачанската овца е най-дребната и нископродуктивна от нашите местни породи. Живото й тегло е 25-30кг. Цветът на руното е различен -сив, кафяв,черен. Вълната е много груба и смесена. Главата, краката и коремът не са зарунени. Вълнодобивът е нисък :1-1,5кг. Млечността е около 40-50литра.
Най ценното качество на каракачанската овца е , че са много издръжливи на лоши фуражни,климатични и терени условия. Подходящи са за отглеждане в планинските райони у нас.
Освен тези породи у нас се развъждат и най-различни кръстоски на местни овце с кочове от чужд произход- с меринофлайш,асканийски, кавказки, източнофризийски кочове и др. Тези кръстоски също може с успех да се отглеждат в личните стопанства. Особен интерес преставлявят кръстоските с източнофризийската овца. При тази кръстоска се раждат овце с висока млечност.
В личното стопанство е най-изгодно да се отглеждат овце,който са добре приспособени към местните условия и са издържливи и невзискателни. При избор на животното се обръща внимание на неговото телосложнение ,здраве, възраст. Добрите овце имат правилно телосложнение, здрава костна система, плътна кожа,която не е дебела и груба. Главата не трябвя да бъде тежка и груба. Дългата и тясна глава също не е желана- тя е признак на слабо телослжнение. При избор на овце за мляко се обръща внимание на вимето , което трябва да бъде голямо, широко , добре закръглено и с нормално дълги цицки(от 3 до 5 см.). При избор на овце за вълна се преценяват вълнодайноста и качествата на вълната- дебелина, дължина , здравина на влакната, гъстота на руното , серей и др. Главата, краката и коремът трябвя да бъдат добре зарунени. При преценяване на овце от типа за месо се обръща внимание на живото тегло, растовитоста , скорозрелоста. Челото трябва да бъде широко дълбоко и добре замусколено .
Половата зрялост на овцете и кочовете настъпва още на 5-6 месечна възраст , но при тази възраст организмът на животните още не е достатъчно развит. Ето защо те може да се използват за разплод не по рано от 1 годишна възраст.
Обикновенно овцете раждат веднъж годишно. У нас те се агнят главно през зимата -декември,януяри, което има редица предимства. Тъй като бременността на овцете продължава 5 месеца , при зимното агнене овцете трябвя да се заплождат през юли,август, когато животните са на паша и са в добро телесно състояние. Това спомага да се повишат заплодяемостта и плодовитостта на овцете. От друга страна агнетата бързо растът и укрепват и в началото на пасищния период достигат такава възраст , когато може да се хранят със зелена храна и много пълно да се използват пасищата. До есента те се развиват добре лесно презимуват .
И най-малко един месец преди заплождането овцете се подготвят за това. Подобрява се храненето им, за да добият добро телесно състояние, но да не затлъстеят. За тази цел им се предоставия добро пасище и се подхранват ежедневно с концентрирани храни. Освен това доенето се прекратява.
При заплождането на овцете се прилагат два начина - естествено покриване и изкуствено осеменяване.
Разгонеността, наричана още размърляноста на овцете продължава от 20 до 24 часа. Ако овцата не се заплоди в този срок след 16-17дни овцата отново се размърля.
Непосредствено преди агненето овцата става неспокойна. Често става и ляга, блее, рови постелята с крака. Щом започне раждането ,околоплодния мехур се разпуква , още преди излизането му от половите пътища. Ако тойсе появи цял трябва незабавно да се разкъса, защото е възможно агнето да се задуши.
При правилно положение на плода отначало се появявят предните крака и върху тях главата. В такъв случай не се изисква странична помощ,защото раждането става лесно и бързо в продъление на 30-50 минуни. При неправилно положение на плода трябва да се помогне на овцата, като плодът се приведе в нормално положение и след това внимателно се тегли с предните крака напред и надолу към вимето при появата на напъни. Ако стопанинът нямя опит в това отношение , по-добре е да потърси помощта на ветеринарен специалист или опитен овчар.
На новороденото агъне се изтрива слузата от устата и носа. Майката го облизва и след това се подсушава с чисто платно. Пъпната връв се отрязва на около 8-10см от корема и се намазва с йод. Последъкът, който се отделя след 1-2 часа,заедно с постелята се заравя в земята. Ако той се задържи в овцата повече от 5-6 часа , е необходима ветеринарна помощ.
Около 1 чяс след раждането майката се напоява с топла вода. През всеки два часа й се дава по 1-1,5л вода. Около 15-20 минути след раждането си агнето започва да търси вимето на майка си и да бозае.
В зависимост от породата, условията на хранене и гледане и начина на използване на овцете се отглеждат до 5-6 годишна възраст , след което вълнодобивът , млечноста и плодовитостта постепенно намаляват, зъбите на животните се разклащат и изпадат, а това пречи на храненето .Ето защо отглеждането на по-възрастни овце и икономически неизгодно.
През първите 2-3 дни агнетата се отглеждат заедно с майките си ,а след това се отделят и се пускат при тях да бозаят по 2-3 пъти на ден. До 15-20 дневна възраст агнетата се хранят само с майчино мляко . След това те се подхранват с доброкачествено люцерново или ливадно сено и концентриран фураж. Добра смеска за агнетата на тази възраст е следната 50%ситно смлян овес, 25-30%пшенични трици, 15-20%кюспе. Подходящи концентрирани храни са още ечемикът, царевицата, пшеницата, грахът и др. Грубият и концентрираният фураж се дават на агнетата на воля.
През втория месец в дажбата на агнетата участват моркови, нарязяно на ситно кръмно цвекло или сухи цвеклови резанки , а през третия месец се дава силаж - по 300- 400г на животно дневно.
През целия бозаен период на агнетата се осигурява чиста вода за пиене с температурата на помещението . Агнетата трябва да се предпазват от студ и влага.
Агнетата се отбиват на около 2-3 месечна възраст, но понякога се налага и по-рано отбиване. В продължение на няколко дни постепенно се отнема майчиното мляко и към 10-ия-15-ия ден агнетата вече не се пускат при майките си и се отбиват напълно. В продължение на няколко дни постепенно се отнема майчиното мляко и към 10-ия-15-ия ден агнетата вече не се пускат при майките си и се отбиват напълно. Отбитите агнета се изкарват на паша и само при нужда се подхранват с около 100-300г концентриран фураж. През зимата шилетата получават по 0,5-1кг сено, до 0,5кг слама от пролетници, 1,5-3кг сочни фуражи и 100-300г концентриран фураж.
Овцете са типични пасищни животни и затова основната храна за тях през лятото е пашата. Подходящи са сухите пасища с разнообразна тревна растителност. Мочурливите пасища са неподходящи за тях поради опасност от копитни заболявания или опаразитявяне с метил и други паразити. На добрите пасища, които може да се използват 5-6 месеца през годината , овцете изпасват дневно 6-8кг зелена трева , богата с белтъчини , минерални вещества и особено с витамини. При достатачна паша овцете обикновено не се подхранват, но когато пашата е недостатъчна , а също и при подготовката за заплождане на овцете се дава концентриран фураж, по 100-200г дневно на овца.
През зимата, рано напролет и късно през есента овцете се хранят на ясля с груби , концентрирани, сочни фуражи. Основните груби фуражи са сеното , сламата, плявата, листниковия фураж, стъблата на царевицата, слнчогледовите пити и др. Концентрираните храни, които им се дават , са от зърнените житни овес, ечемик, царевица. Всички видове кюспета и трици са отлична храна за овцете-майки през периода на лактация, за младите животни и за кочовете. На овцете се дават в по-малко количество и бобови зърнени фуражи-грах, соя, фий и др. Сочните храни(кръмно цвекло,моркови, цвеклови резанки, тиква,силаж и др.) са много необходима за овцете през зимния период. Недостигът на белтъчини в тях се допълва с люцерново сено,бобова,грахова и лещена слама, пшенични трици и др. За да бъдат по-добре използвани от овцете, фуражите се дават добре смлети и нарязяни.
Тъй като в личните стопанства се отглеждат овце, различни по порода, тегло и насока на продуктивността, не е възможно да се предложат дажби , валидни при храненето на всички овце. Освен това през годината нуждите на овцете от хранителни вещества са твърде различни. Например в началото на зимния период и в началния стадий на бременността овцете-майки имат нужда от храна за подържане на живото тегло, малко за растежа на вълната и плода. С напредването бременността тази нужда се увеличава, а по време на лактацията става още по-голяма. В началото на периода на бременността( който съвпада с есения сезон) дажбата на една овца може да се състои от 1-2кг сено, 3-3,5 кг кореноплодни или силаж,и 0,2-0,4кг концентриран фураж. През втората половина от бременността на овцата, се храни с 0,5-1,5кг груби , 2-3кг сочни и 0,2-0,6 кг концентрирани фуражи. Около 10-15дни преди агненето овцете не се дава силаж и се намалява количеството на концентрираните и кореноплодните храни. След агненето количеството на сочните и концентрираните фуражи постепенно се увеличава и към 7-ия-10-ия ден се минава на пълна дажба , състояща се от около 4,5кг сочен, 1-2кг груб и 0,2-0,6кг концентриран фураж.
Обикновенно фуражът се залага три пъти на ден :сутрин към 6-7ч се дава част от грубия фураж, на обяд - концентрираният и сочният , а вечер към 5-6ч се дава и останалата час от грубия фураж. На овцете се оставя буца сол за близане и се осигурява чиста вода за пиене.
По овцете върлуват заразни незарани и паразитни болести. Една от незаразните и често срещана болест по овцете е подуване на търбуха или още наричана тимпания. Това е бързо изпълване на търбуха с газове ,вследствие на което целият корем силно се подува . Причините са същтите както и при подуване на тълбуха при говедата - приемане на храни ,които лесно ферментират( детелина,люцерна,зелен фий, зелена леща,прясно сено и други сочни треви). Особено опасни са тези фуражи когато се дават на животните окосени в росно състояние. Овцете може да се подуят също така , когато рязко се премине от сухи груби фуражи към сочни или при напояване непосредствено след паша , или нахранване с зелена трева. Някои отровни растениа също да предизвикат подуване . Такива са лютиковите, бучинишът, дивия синап, полския мак и др.
Натрупването с голямо количество газове причинява силно разтягане на търбуховата стена , забавя ,дори прекратява движениятя ня търбуха. Освен това търбухът със силно увеличения си обем оказва натиск върху коремните органи и особено върху диафрагмата , което довежда до затрудняване на дишането и кръвообращението. Болеста се развива много бързо, и ако не се потърси помощта на ветеринарен доктор е възможно овцете да умрат от задушаване.
За да се предпазят от подуване , животните не тябва да се пускат гладни да пасат продължително зелена трева .Такава предпазливост се налага особено ако сочната трева е намокрена от дъжд или роса. Овцете нетрябва да се хранят с прясно окосен, спарен, замръзнал осланен, заскрежен или плесенясял фураж. Преминаването към пасищно отглеждане трябва до става постепенно, като животните животните предварително се подхранват в обора с обемисти сухи фуражи или извесно време зеленият пресен фураж се смесва със сихия и едва тогава животните се пускат само на зелена паша.
Заразни болести по овцете са шарката, ентеротоксемия, гангренозен мастит, копитен гнилец(мокрец) и др.
Шарката се причинява от вирус. Източник на заразата са болните животни . заразата се пренася чрез храната, вълната, тора, както и чрез дрехите, обувките и ръцете на хората, отглеждащи овце. Температурата на болните овце се повишава. Овцете са без апетит, често изоставят стадото , дишането им е учестено. От очите и носа се появява слизесто изтечение. Твърде характерни за болеста са червените кръгли петна, които се появяват лед 1-2 дни и после преминаван в мехурчета и възелчета. Те се появяват около носа,очите, устните, половите органи, вимето, вътрешната повърхност на бедрата и др. Стопаните които забележат подобни признаци , трябва незабавно да се обълнат към ветеринарен специалист , тъй като шарката е много опасна и заразна болест по овцете. Тя е заразна и за хората.
Ентеротоксемиятя е болест причинявана от микроорганизми, които се запазват в почвата и във водата с години. Заболелите овце имат диария с лошо миришещи изпражнения. Животните проявяват изврътен апетит, поглъщат клечки камъни,извиват главата си встрани или назад, силите им бързо отпадат. Смъртта настъпва за 1-2 дни. Боледуват и агнетата над 12-дневна възраст. При появата на болестта е необходима незабавна ветеринарна помощ.
За да се избегне това заболяване е нужен подходящ режим на гледане и хранене, особено през есенно-зимния и пролетния сезон. През тези сезони се осигуряват груби фуражи и движение , отбягват се сутрин росната и заскрежената трева, плесенясялите , загнилите и студени фуражи, овцете се пазят от изобилни и сочни фуражи по мучорливите пасища и др. За предпазване на овцете и агнетата се предлагат ваксини.
Гангренозният мастит е заразно възпаление на вимето на овцете през лактациония период. Причинява се от микроорганизми , които се отделят чрез млякото и гнойните изтечения и заразяват съдовете за доене, устата на агнето и всички предмети които се използват в овчарника. Доячите с нечисти ръце също пренасят заразата от болни на здрави овце. Болните животни имат висока температура, обща неразположение, угнетено състояние, намален апетит . Вимето им е отекло , твърдо топло и болезнено при пипане, със силно изпъната кожа. Поради болките овцете куцат със задните си крака, непозволяват да бъдат издоявяни, нито допускат агнетата да бозаят. Млякото от възпаленото виме намалява, то излиза пресечно , провлачено е или има червен цвят и най-сетне напълно спира. Животните може да оздравеят ,но остават с повредено виме. Лекуването се провежда от ветеринарен специалист.
За предпазване на овцете от гангренозен мастит са необходими правилно и пълноценно хранене, грижливо проверяване състоянието на вимето, доене с чисти и обеззаразени ръце.
Копитен гнилец или още наричана мокрец е болест , която се причинява от бактерий, които се отделят с изпражненията и слюнката на заболелите овце и замърсяват тревата, фуражите, водата, почвата и постелята в овчарниците. Редици са причините,които предразполагат животните към тази болест : замърсяване на овчарниците, некачествена и непълноценна храна , липсата на грижи за копитата на овцете , нараняване на краката по камъни и стърнища, повреждане на устната лигавица от груби фуражи и пр. Овцете заболяват най -често през пролетта и лятото, особено след обилни валежи и горещи дни.
Зоболелите овце куцат с един или повече крака, понякога заемат коленичеща стойка. Копитото е болезнено и топло. От него изтича гной с воняща миризма . Когато не се вземат мерки ,болеста преминава в хронична форма, при която копитния рог се напуква и деформира, а понякога забояват и ставитена краката. Животните отслабват и продуктивността им намалява . Копитният гнилец се среща много често при овцете (понякога 90% от стадото заболява ) и може да завърши със смърт. Ето защо когато стопанинът забележи куцота по овцете е необходимо да потърси помоща на ветеринарен лекар.
По важните предпазни мерки против копитния гнилец са хигиена на овчарниците , пълноценно хранене, избягане на паша върху скалисти и мочурливи терени и в места с бодливи храсти и растения.
Паразитни болести по овцете са метил, белодробен влас, ценуроза, ехинокок, краста, и др.
Опаразитяването с метил е широко разпространено при овцете и нанася големи стопански загуби поради намалявяне и влошаване на продукциятя на животните. Среща се често в райони с влажни и мочурливи пасища. Причинява се от големия и малкия метил. Метилът живее в жлъчните канали на черния дроб и отделя голям брой яйца ,които с изпражненията се изхвърлят навън. От яйцата се излюпват ларви,които попадат в тялото на блатното охлювче. Там те преминават няколко фази на развитие , излизат навън и се прикрепват към влажни и заразени места или при пиене на вода от локви , животните поглъщат ларвите и се заразявят. Охлювчетата и ларвите живеят само в застояли води или влажни места, затова те трябва да се избягват при паша на животните. При метилявите животни се наблюдава отслабване, разстроиство в храносмилането, отоци по челюстите,клепачите и главата. Млечността намалява. Предпазните мерки които стопанинът трябва предприеме са отводняване на влажните пасища и избягване на пашатапо влажни места. Заболелите животни се лекуват по наставленията на ветеринарен лекар.
Белодробния влас се причинява къгли червеи, дълги от 3 до 15см, които паразитират в бронхитеи в трахеята на овцете (червеите приличат на влакна и затова народът ги нарича влас). Чрез носните си изтечения или чрез изпражнениятя си заболелите животни изхвърлят лаврите на паразитите в околната среда. Те заразяват пасищата и оттам преминават в здравите животни . Болестта избухва най-често след дъждовна пролет или в области с влажни и мочурливи пасища, като засяга голям брой животни.
Много характерни признаци при заболяването са кашлицата, слизестите изтечения от носа и затрудненото дишане. Болните животни отслабват, намаляват се вълнодобивът, млечността и живото им тегло, влошава се и качеството на месото. Смъртността е доста висока около 60-70% . Преболедувалите овце остават носители на паразита и продължават да го разпространяват.
При появятя ня болеста и необходима намесата на ветеринарен лекар. За предпазване на животните от белодробен влас трябва да се вземат редица мерки: обезпаразитяване на овцете, парцелно използване на пасищата, избягване на влажни и мочурливи ливади, подобряване на храненето на животните и най-важното повишаване хигиената на овчарника.
Ценурозата, която се нарича още въртоглавие се причинява от ларвата на панделковидна тения, дълга 40-60см, която живее в червата накучето, вълка , чакала и лисицата. С изпражненията на тези животни се изхбърлят голям брой яйца на тенията и те замърсяват пасищата, ливадите и пр. Ако яйцата заедно с храната бъдат погълнати от овцете , намиращите се в тях зародиши на тенията по кръвен път достигат до главния мозък . Там те се превръщат в мехури , които за 5-6 месеца достигат големината на кокоше яйце . Болните овце са силно възбудени , нямят апетит , слабеят , стоят по часове с подпряна глава на някои твърд предмет, а след това започват да се въртят на страната, на която е засегнат мозъкът. Животните се уморяват напълно и умират или биват заклани. Ценурозата причинява на овцевъдите големи икономически загуби.
По-важните мерки за борба с ценурозата са унищожаване на бездомните кучета, редовно обезпаразитяване на регистрираните стопански кучета,унищожаване чрез заравяне или изгаряне на главите на умрелите или заклани болни от въртоглавие овце, защото заразяването на кучетата става , след като те изиядат такива глави.
Овцете , както другите животни и човекът, се заразяват с ехинокок или още наричаната кучешка тения като поглъщат с храната, яйца от ехинококовата тения , която живее в червата на кучето. Тези яйца се превръщат в ларви ,които се настаняват в черния и белия дробове, мозъка, сърцето, бъбреците , далака и други органи. Там се образуват мехури с различна големина. Кучетата се заразяват , когато ядат органи на заклани и умрели животни, в които има ехинококови мехури.
При овцете тази болест е много разпространена и нанася големи стопански загуби. Те се изразявят в намалявяне ня продуктивността, отслабване и изтощаване на животните , безплодие и смъртни случай.
Кучешката тения е опасна и за човека и затова срещу нея се води организирана борба както от ветеринарните лекари, така и от санитарните органи у нас.
Както останалите селскостопанси животни , така и овцете страдат от краста. Причинява се от съвършено малки кърлежчета, които живеят в кожата на животните . Там те снасят голям брой яйца , от които след 6-8 дни се излюпват нови кърлежчета. Здравите животни се заразяват чрез допир с крастави животни или с заразени придмети. Кърлежите гризят кожата, правят ходове в нея и смучат от соковете й. С това те причиняват остър сърбеж на животните , които стават неспокойни, чешат се постоянно до кръв, отслабват и продуктивноста им намалява. Стопанските щети които причинява крастата са големи- загуба на вълна, мляко, месо. Има и смъртни случаи. Лекуването се провежда под ръководството на ветеринарен лекар. Той дава и съотвените разпореждания за борба с тази болест.
Главните причини за тези болести са грешки при храненето както на овцете-майки, така и на новородените агнета. Студените и влажни помещения и липсата на хигиена са главните причинители на болестите по овцете и другите селскостопански животни. Заболелите агнета имат силна диария . Те отказват за се хранят, от диариятя тялото им се обезводнява . Състоянието на животните бързо се влошава и настъпва смърт.
При поява на диария по анетата стопаните трябва веднага да потърсят ветеринарния специалист , който ще приложи съответното лекуване.
Много важто е предпазването на агнетата от храносмилателни разстройства . Ето защо е необходимо преди всичко правилно хранене на овцете-майки и повече грижи за новородените агета.