Polska
12-10-2008, 18:33
Пиша защото много ми се е насъбрало, защото непреставам да си задавам въпроси, искам просто да си излея душата....благодаря на тези, които ще прочетът отчайващо дългите ми излияния...[/list]
Пиша тази тема, за да намеря отговор на въпроса “ Защо хората играят роли?”. Напоследък съм забелязала, че това е практика, че всеки втори го прави. Много ми е интересно, защо го правят.....предполагам, че е от страх да не ги отхвърли обществото, да не се впишат в дадена компания или за да са харесвани от всички....има много неща, за които се сещам, и все пак не мога да си го обясня. Не се ли изморяват да играят роля, да се преструват на това, което не са ?! Не се ли чувстват самотни, че не могат да изразят себе си?! Как потискат истинските си чувства?! И така мога да задавам въпроси до безкрайност, но не мога да намеря отговори....
Ето и един много ясен пример от живота ми. За всички си намирам някакво обяснение, защо играят роли, което всъщност не е много обясняващо, но все пак е нещо. А за този човек, не можах да си намеря обяснение. Та, ситуацията на кратко е:
Запознах на извънградско събиране с едно момче, което се оказа от мойто даскало, беше скъсал с приятелката, привлечеме въгледа му за любовта и започнахме да се зарибяваме. Прибрахме си се в града, виждахме се всеки ден, говорихме си, пишехме си, зарибявахме се и всичко си беше ок....до момента, в който разбрах, че се е събрал с бившата си. Това малко ме очуди, понеже с него си говорехме за всичко и човека си ме ревнуваше, но както и да е, аз го приех и се отдръпнах. След което си бяхме само приятели. Но малко преди началото на годината се видяхме на хаус парти и по-късно вечерта той ми звънна, да ме покани да отида при него и компанията му, но аз естествено отказах. Посреднощ пък ми звънна и ме помоли да сляза пред нас, и нали съм луда, го направих. Той беше пиян или поне аз така твърдях, започна да ме прегръща и целува, при което аз се дръпнах, започнахме да спорим и той си тръгна сърдит. Като се прибра ми писа и сме говорили до сутринта, може би точно този разговор ме плени. В началото на годината лекарите го уплашиха, че е сериозно болен и нямах сили да го отрежа, а той продължи да ми се зарибява, нищо, че с приятелката му бяха направили година. Опитах си да си забраня да се привързвам, но хлътнах от фразата : “доктора ми каза, че ще умра, ако не съм с теб”...банално, но ме разтопи. И въпреки, че знаех, че нищо няма да се получи, продължих, имах нужда от обич и закрила, но по никакъв начин не му позволих да изневери на приятелката си.
Когато бяхме двамата в очите му имаше някакъв пламък, усмивката му беше различна, той беше друг, изобщо нямаше нищо общо с това, което е на даскало, или когато е с нея, просто тогава го няма пламъка в очите му. Той си призна, че откакто е в това даскало се преструва на щастлив, прави се на друг човек и, че само с мен бил истинският той и бил щастлив. И всичко това го прави, защото е имал трудно детство. Имах чувството, че отключвам някаква сила в него, че го карам да бъде себе си. А държи се много студено към нея, като ме види и веднага започва някакъв скандал между тях (надявам се, да не съм аз причината), когато е с нея или в компанията, когато е с приятели, не виждам онзи плам.
Не мога да разбера какво или кого иска?! Не мога да разбера защо играе роля? Защо не е себе си? Какво го подтиква да е друг човек?! Какво става, ако се влюбиш в някого, а не знаеш дали това е той или е някой друг?! Какво става като разбереш, че дълго време си бил лъган?! Какво става, когато се уморят да играят роля?! По-харесвани ли са зад маската?! Защо го правят?
Пиша тази тема, за да намеря отговор на въпроса “ Защо хората играят роли?”. Напоследък съм забелязала, че това е практика, че всеки втори го прави. Много ми е интересно, защо го правят.....предполагам, че е от страх да не ги отхвърли обществото, да не се впишат в дадена компания или за да са харесвани от всички....има много неща, за които се сещам, и все пак не мога да си го обясня. Не се ли изморяват да играят роля, да се преструват на това, което не са ?! Не се ли чувстват самотни, че не могат да изразят себе си?! Как потискат истинските си чувства?! И така мога да задавам въпроси до безкрайност, но не мога да намеря отговори....
Ето и един много ясен пример от живота ми. За всички си намирам някакво обяснение, защо играят роли, което всъщност не е много обясняващо, но все пак е нещо. А за този човек, не можах да си намеря обяснение. Та, ситуацията на кратко е:
Запознах на извънградско събиране с едно момче, което се оказа от мойто даскало, беше скъсал с приятелката, привлечеме въгледа му за любовта и започнахме да се зарибяваме. Прибрахме си се в града, виждахме се всеки ден, говорихме си, пишехме си, зарибявахме се и всичко си беше ок....до момента, в който разбрах, че се е събрал с бившата си. Това малко ме очуди, понеже с него си говорехме за всичко и човека си ме ревнуваше, но както и да е, аз го приех и се отдръпнах. След което си бяхме само приятели. Но малко преди началото на годината се видяхме на хаус парти и по-късно вечерта той ми звънна, да ме покани да отида при него и компанията му, но аз естествено отказах. Посреднощ пък ми звънна и ме помоли да сляза пред нас, и нали съм луда, го направих. Той беше пиян или поне аз така твърдях, започна да ме прегръща и целува, при което аз се дръпнах, започнахме да спорим и той си тръгна сърдит. Като се прибра ми писа и сме говорили до сутринта, може би точно този разговор ме плени. В началото на годината лекарите го уплашиха, че е сериозно болен и нямах сили да го отрежа, а той продължи да ми се зарибява, нищо, че с приятелката му бяха направили година. Опитах си да си забраня да се привързвам, но хлътнах от фразата : “доктора ми каза, че ще умра, ако не съм с теб”...банално, но ме разтопи. И въпреки, че знаех, че нищо няма да се получи, продължих, имах нужда от обич и закрила, но по никакъв начин не му позволих да изневери на приятелката си.
Когато бяхме двамата в очите му имаше някакъв пламък, усмивката му беше различна, той беше друг, изобщо нямаше нищо общо с това, което е на даскало, или когато е с нея, просто тогава го няма пламъка в очите му. Той си призна, че откакто е в това даскало се преструва на щастлив, прави се на друг човек и, че само с мен бил истинският той и бил щастлив. И всичко това го прави, защото е имал трудно детство. Имах чувството, че отключвам някаква сила в него, че го карам да бъде себе си. А държи се много студено към нея, като ме види и веднага започва някакъв скандал между тях (надявам се, да не съм аз причината), когато е с нея или в компанията, когато е с приятели, не виждам онзи плам.
Не мога да разбера какво или кого иска?! Не мога да разбера защо играе роля? Защо не е себе си? Какво го подтиква да е друг човек?! Какво става, ако се влюбиш в някого, а не знаеш дали това е той или е някой друг?! Какво става като разбереш, че дълго време си бил лъган?! Какво става, когато се уморят да играят роля?! По-харесвани ли са зад маската?! Защо го правят?