Интересно ще ми бъде мнението ви по зададената тема.Какво мислят младите хора за собственото си поведение и поведение "без граници" в различни ситуации от нашия живот?До къде трябва да се простира т.нар "бурна младост", и от къде до къде трябва да бъде другата-светлата,рационалната,заин тересованата от постигането на познание страна?За или Против задръжките и бясното показване на всички чувства и емоции където трябва,и където по-малко трябва?Къде се крие мъдростта-пред вратата,на прага на собствената същност(мирна и тиха) или зад нея,където се разкрива непреодолима жажда за необузданост и безрасъдство?С едно изречение-Разумът или Сърцето,от гледище на всякакви житейски обстоятелства?Мнението ви по въпроса за древнити гърци и тяхната максима "Нищо прекалено",но в действителност крайност във всичко-в чистата мисъл,в поезиятя,в религията и в греха?Необходимите съставки-страст и интелект, и тяхното съчетание за постигане на величие?
Muse_of_Madness
12-12-2008, 07:26
Непукизмът, хладното разумно съществуване- далечни, но носещи типичните семейни белези роднини на мортификацията.
Гаден навик на интелектуалеца да търси под вола теле- гениалността не идва от разума, жаждата за познания не идва от разума, той е в най-добрия случай дръжката на инструмента. А мортификацията е за тези, които не могат да живеят, и, струва ми се, по един или друг начин прилагана навсякъде, за да се възпрат поривите на гореспоменатите всяко нещо да обръщат на порнография, уви, твърдата заетост на интелектуалщината с тях убива и онези, чиято страст, по-голяма или малка, се насочва към обръщането на всяко нещо в търсене и естетика.
Вгледай се в житията на великите гении, да видиш, че е точно така. Зигмунд Фройд и Ханс Аспергир отбелязват чертите на гениалността, и винаги се състои в изпепеляващо желание към определена форма на наука и изкуство, като първият, знаете, говори за сублимиране на либидото, което не може да се изразходва поради перверзия(Фройд има един особен начин на мислене, с който не съм много съгласна, но това друг път). Аспергир, синдром на Аспергир, придружава се с асоциалност, непохватност, дебилизъм, непрактично мислене, склонност към вманиачаване и задълбаване в неизвестни почти никому сфери на науки и изкуства и "запомняне на енциклопедични количества инофрмация по любимата тема", и компетентност по въпроса(ми мания, очевдино). Савантите също можем да броим в кюпа, ама са твърде малко и съвсем са закъсали с абстрактното мислене.
За да Винчи се знае със сигурност, че е бил гей (рисувал еротични изображения на млади мъже, носел се в розово). Аспергир имали Айнщайн, Оруел, Нютон, Кант(ми то верно трябва да си хипер сбъркан, за да пишеш така, за последния. Пълната му неосъзнатост по житейски въпроси за сметка на тежките онтологии също говори красноречиво)
Т.е. долу разума.