sun4e
12-12-2008, 16:38
Здравейте!
Който иска може да не чете това ,което ше напиша просто искам да си излея цялата душа тук...
Накратко...Имам УЖАСНА майка :( Първо ще започна с това ,че откакто се помня тя винаги ми е казвала,че нямам достатъчно добри оценки при положение,че винаги съм имала 5 и 6 е понякога и по-ниски ,но досега никога не съм имала двойка по някой важен предмет единствено по физическо..Тая година от началото досега имам две 3ки и една-две 4ки всичко друго е 6 и няколко петици.Не мога да я разбера аз се скъсвам от учене както преди така и сега, а тя постоянно ми напомня като искам да изляза навън,че имам 3ка и че не уча ;( Омръзна ми понякога си викам напук няма да уча ,но пък хептен ще ме увика...Навсичкото отгоре аз преди бях доста затворена и имах само една приятелка и само с нея си излизах всички от класа ме мразеха не,защото съм гадна,защото бях затворена с прителката ми и не допускахме никой до нас.Аз бях тотално изключила как мога да общувам с други хора ,беше ме страх да остана с друг човек да си говорим..незнаех какво се казва бях много зле много,много и мама постоянно ми упяваше да си намеря прители,а аз не можех да изляза от този кръг,беше ме страх от самотата.Сега ,когато съм в ново даскало по едно изключително и невероятно чудо (никога не съм вярвала,че може да ми се случи БОЖЕ на мене !?) едно момиче ме хареса за приятелка Не можех да поврвам,че мога да се доверя на друг.Но просто стана и сега съм много по-добре ,излизам много по-често ,запознавам се с нови хора и вече наистина се чувствам част от класа.Проблема е естествено в майка ми,която простоянно ми се кара и ми вика,че не съм била вкъщи или пък ,че като съм вкъщи съм само с тази приятелка и не се разделяме и незнам си какво даже я изгони от у нас и се получи много гадно ;( А аз искам да съм с нови хора - ако съм пак със старата приятелка отново ще се затворя и всичко ще се върне - не че с нея не сме приятелки даже излизаме понякога ,но не е както преди , и тя си пое въздух и се пооправи и аз също.Но мама не разбира нищо тя знае само да вика.Най-лощото е,че когато се опитам да говоря с нея тя започва да плаче и да казва релики от рода на "Аз не съм добра майка" "аз съм лоша" и т.н и аз се чувствах ужасно виновна за незнам какво....казвам и истината,че не мога да споделям с нея,че не се държи добре с мен,че не ме укоражава,че само лежи и не прави почти нищо (даже тати се ядосва понякога) а тя само ми казва,че съм я мразела и плаче.Аз какво да направя !? Не трябва ли тя да е човека ,който да ми помага ?! Става така,че аз се опитвам да и помогна ,но т я не иска и не го разбира.Защо дявол да го вземе тати не се държи така?! ДА казва ми да се прибирам по-рано и че иска да ме види и т.н (той е много зает) и това му стига ,но иначе ми дава да излизам и да бъда с когото си искам и до когато си искам у нас и нито ми се кара за оценки нито нищо...Просто не мога повече така какво да кажа на мама,за да разбере,че понякога ме кара да я мразя... :( Напоследък ми се събраха толкова много чувства,че даже съм си мислила за наркотици (боже не мога да повярвам) но едва ли ще опитам някога все пак се опитвам да се справя,но не намирам начин не успявам...:( Какво толкова има против приятелката ми нищо нередно не правим НИТО пушим НИТО пием(само на рожденни дни и то по малко) нито нищо...просто се радвам ,че най накрая излязох от онзи ужасен кръг,а тя(приятелката ми) е човека,който ми помага.Пък и мама не само на мен вика вика и на тати постоянно ...като мина покраи тяхната стая се чуват викове НА МАМА към тати и то за какво ли не при положение,че той е толкова зает и осигурва всичко за семейството а тя е такъв инат ;(
Наистина ми е много мъчно от всичко това,а не искам да съм така постоянно намръщена... :cry:
Който иска може да не чете това ,което ше напиша просто искам да си излея цялата душа тук...
Накратко...Имам УЖАСНА майка :( Първо ще започна с това ,че откакто се помня тя винаги ми е казвала,че нямам достатъчно добри оценки при положение,че винаги съм имала 5 и 6 е понякога и по-ниски ,но досега никога не съм имала двойка по някой важен предмет единствено по физическо..Тая година от началото досега имам две 3ки и една-две 4ки всичко друго е 6 и няколко петици.Не мога да я разбера аз се скъсвам от учене както преди така и сега, а тя постоянно ми напомня като искам да изляза навън,че имам 3ка и че не уча ;( Омръзна ми понякога си викам напук няма да уча ,но пък хептен ще ме увика...Навсичкото отгоре аз преди бях доста затворена и имах само една приятелка и само с нея си излизах всички от класа ме мразеха не,защото съм гадна,защото бях затворена с прителката ми и не допускахме никой до нас.Аз бях тотално изключила как мога да общувам с други хора ,беше ме страх да остана с друг човек да си говорим..незнаех какво се казва бях много зле много,много и мама постоянно ми упяваше да си намеря прители,а аз не можех да изляза от този кръг,беше ме страх от самотата.Сега ,когато съм в ново даскало по едно изключително и невероятно чудо (никога не съм вярвала,че може да ми се случи БОЖЕ на мене !?) едно момиче ме хареса за приятелка Не можех да поврвам,че мога да се доверя на друг.Но просто стана и сега съм много по-добре ,излизам много по-често ,запознавам се с нови хора и вече наистина се чувствам част от класа.Проблема е естествено в майка ми,която простоянно ми се кара и ми вика,че не съм била вкъщи или пък ,че като съм вкъщи съм само с тази приятелка и не се разделяме и незнам си какво даже я изгони от у нас и се получи много гадно ;( А аз искам да съм с нови хора - ако съм пак със старата приятелка отново ще се затворя и всичко ще се върне - не че с нея не сме приятелки даже излизаме понякога ,но не е както преди , и тя си пое въздух и се пооправи и аз също.Но мама не разбира нищо тя знае само да вика.Най-лощото е,че когато се опитам да говоря с нея тя започва да плаче и да казва релики от рода на "Аз не съм добра майка" "аз съм лоша" и т.н и аз се чувствах ужасно виновна за незнам какво....казвам и истината,че не мога да споделям с нея,че не се държи добре с мен,че не ме укоражава,че само лежи и не прави почти нищо (даже тати се ядосва понякога) а тя само ми казва,че съм я мразела и плаче.Аз какво да направя !? Не трябва ли тя да е човека ,който да ми помага ?! Става така,че аз се опитвам да и помогна ,но т я не иска и не го разбира.Защо дявол да го вземе тати не се държи така?! ДА казва ми да се прибирам по-рано и че иска да ме види и т.н (той е много зает) и това му стига ,но иначе ми дава да излизам и да бъда с когото си искам и до когато си искам у нас и нито ми се кара за оценки нито нищо...Просто не мога повече така какво да кажа на мама,за да разбере,че понякога ме кара да я мразя... :( Напоследък ми се събраха толкова много чувства,че даже съм си мислила за наркотици (боже не мога да повярвам) но едва ли ще опитам някога все пак се опитвам да се справя,но не намирам начин не успявам...:( Какво толкова има против приятелката ми нищо нередно не правим НИТО пушим НИТО пием(само на рожденни дни и то по малко) нито нищо...просто се радвам ,че най накрая излязох от онзи ужасен кръг,а тя(приятелката ми) е човека,който ми помага.Пък и мама не само на мен вика вика и на тати постоянно ...като мина покраи тяхната стая се чуват викове НА МАМА към тати и то за какво ли не при положение,че той е толкова зает и осигурва всичко за семейството а тя е такъв инат ;(
Наистина ми е много мъчно от всичко това,а не искам да съм така постоянно намръщена... :cry: