Трагичния образ на Креон - ЛИС [Архив]

Tedi4ka

12-13-2008, 09:16

Виж дали това по първата тема ще ти помогне:

СОФОКЪЛ - „АНТИГОНА”
ДРАМА НА НЕПРИМИРИМОСТТА
Според Аристотел героите на Со¬фокъл имат определена цел, към която неотклонно се стремят. Последова¬телни и безкомпромисни В действията си, твърди и уверени, те се подлагат на изпитания, жертват живота си, но никога не се отказват, за да осъщест¬вят своите идеи. Горди и непримирими, тези личности извяват себе си, все¬отдайно и страстно защитават прин¬ципите си.
Софокъл - един от най-великите тра¬гици на древна Елада, е неповторим „майстор на характери”. В неговите трагедии човекът е личност. Защита¬ва с постъпките си най-високите нрав¬ствени ценности на характера си.
Главната героиня В трагедията „Антигона” е художествено въплъщение на тази характерна особеност за дра¬матургията на Софокъл. Дъщерята на Едип е преди всичко човек със свой нрав¬ствен облик. Затова и следва неписа¬ните Божии правила, т. е. повелите на човешкото са висш нравствен закон за изява на личностните й качества. Креон - владетелят на Тива - влиза в конфликт с Антигона, но защитава личнос¬тното си право да отстоява писаните закони на държавата, която управлява. Те и неписаните Божии правила противопоставят два силни човешки харак¬тера. Антигона и Креон са личности, които заемат различни позиции. Пси¬хологичният сблъсък на характерите им е художествено ядро на драматур¬гичния конфликт. Той е трагедиен, за¬щото характерите на двамата герои са непримирими. Преизпълнена от нежна и предана сестринска обич, Антиго¬на се бори срещу неправдата. Не изпит¬ва колебание нито за миг. За да се про¬тивопостави на несправедливостта, тя престъпва разпоредбите на Креон - защитник на държавната власт. От¬стоява своите позиции, не изменя на се¬бе си и следва решението си - да отда¬де последни почести на своя мъртъв брат Полиник и така да изпълни дълга на живите към паметта на мъртвите. Загиналият е не само брат на Антиго¬на, но и човек. Тя никога не забравя тази хуманна същност на нравствените си мотиви за достойно човешко поведе¬ние. За Антигона извършването на пог¬ребалния обред е „свещен завет” и тя не се страхува да го изпълни, дори ко¬гато разбира, че нейната плаха и сми¬рена, нерешителна и колеблива сест¬ра Исмена не ще я подкрепи. Исмена също искрено обича своя брат, но не всеки би дръзнал да се изправи срещу властника и да се опълчи срещу суровите му и жестоки заповеди. Гордият и непреклонен дух на Антигона я подтиква към жертва. Мисълта за смърт¬та й редом с нейния брат не я плаши. Антигона е направила своя единствено възможен избор. За нея няма друго решение: „Личи си, с твърд характер е девойката.”
Смелостта й не я напуска и пред строгия владетел Креон. Водена от любовта към брат си, тя се осмелява да обвини властника в тиранично нала¬гане на преценките си над другите, в неспособността му да признае неписа¬ните закони. Девойката се подчинява на вечните човешки правила:
Но Хадес иска равенство за мъртвите!
За Креон от първостепенна важност са държавните интереси. Принципен владетел, той е чужд на законите на сърцето, а може би и съзнателно ги потъпква, за да може мъдро да управ¬лява. В създадения неразрешим кон¬фликт Антигона е напълно сама - на сес¬тра й Исмена липсва смелост, а без съмнение тиванските старейшини ще останат на страната на Креон.
Антигона направлява своята съдба - неизменно върви по пътя към собствената си гибел. Няма вина, че следва самоотвержено истината. Никой не би могъл да я обвини, че позволява на вер¬ния съдник - сърцето, да й посочи пътя, който ще й помогне да живее в хармо¬ния със себе си и вътрешните си убеждения. За нея е страшно не наказанието на Креон, а божественото наказание за смъртните, противопоста¬вили се на съдбата си, предопределена от Олимп.
Незаслужено и сурово е наказанието на Антигона. Непреклонната девойка обича живота. За миг оплаква младост¬та си заради многобройните щастли¬ви възможности, които ще пропусне. Изпитанията, пред които се изправя, изискват още по-голяма сила от Анти¬гона. Дори да бъде „най-злочеста клет¬ница”, тя е уверена, че отива „там лю¬бима на баща”, на своята майка и на скъпия си брат. Извисена над трагичните обстоятелства, ще напусне земния свят със съзнанието за изпълнен човешки дълг. Той е „благочестен”, заради него понася бедите.
Чрез поведението на героите си Со¬фокъл доказва, че характерът и постъпките на човека предопределят съд¬бата му. Непримирими и последователни в отстояване на своите позиции до краен предел, самите герои очертават трагичната развръзка на своя живот. Софокъл не обвинява нито един от тях, защото всеки по своему защитава пра¬вотата на своето дело от своята индивидуална позиция. За Креон всеки, изправил се срещу интересите на Тива, е враг. Такъв е Полиник. Той обсажда с войските си родния град. За Креон е Важно правилото, според което: „... ако този, който властва не се държи за най-добрите правила и ако страх е вцепенил езика му, негоден е, така съм смятал винаги. И онзи, който слага над родината приятеля си, е за мен нищожество.” Поел отговорния дълг да служи на своя народ и държава, не му остава ни¬що друго, освен справедливо да отсъди заслуженото възмездие за врага на града - „ни гроб нито оплакване от някого”. За Креон като владетел е важно да осигури спокойствието на съгражданите си, а не да ги излага на опасност. Неговото решение предоп¬ределя трагичния сблъсък между лич¬ностните позиции на два еднакво сил¬ни характера. Антигона обича и двамата си братя еднакво. На всеки от тях трябва да бъде отдадена почит, не би могла да ги разграничи след смъртта им. Какъв ще бъде нейният живот, ще има ли той смисъл, ако тя не изпълни дълга си към ближния? От¬говор на този въпрос дава самата Ан¬тигона. Той е в нейните действия. Надмогва страданието. Веднъж взетото решение я прави силна и вътрешно убе¬дена в хуманността на избора. Нито владетелят Креон, нито Антигона ще се примирят и ще отстъпят. Герои¬нята докрай ще защитава човешкото си право да обича: „Не за вражда - за обич съм създадена!” Как би могла да намрази един от братята си, да зас¬тане срещу него и да го заклейми ка¬то враг. Получила смъртно наказание, сърцето й не се отказва от правото на обич. Приема раздялата с живота, но остава вярна на неписаните Божии правила, на човешкото в себе си. Така защитава характера си. А чрез смърт¬та - достойнството на личността си. Според Софокъл достойният човек избира и приема смъртта - със силата на разума. Власт над личността й не може да има никой, дори и Креон.
Героите на Софокъл В трагедията „Антигона” са силни и мъдри, дълбоко страдащи. Те са обречени да останат докрай хора, да проявят силата на характера си.