PDA

View Full Version : Какви са отношенията ви с родителите ви?



Bianca
12-13-2008, 16:04
Здравейте. Знам, че има много такива теми в "У нас", но реших да пусна своята тук.
Разбирате ли се с родителите си? Приемате ли ги като хора, с които бихте могли да споделите всичко, което ви вълнува?! А те, от своя страна, налагат ли ви някакви забрани? Въобще, имате ли ги за свои приятели?
Нека сама отговоря на въпросите си.
Майка ми – развалено кречетало, баща ми – човек, на когото през целия му живот не му е пукало за мен.
И все пак правя чест на майка си, задето ме е отгледала сама и ме е направила човек.
Сега е ваш ред.
П. П.: Темата може и да ви се стори тъпа. Ако е така – здраве да е.

LadyDy
12-13-2008, 16:10
Нашите може и всичко да ми разрешават, но майка ми за сметка на това е ужасна. Само прави скандали, дори и да не е нещо свързано с мен... А баща ми е златен човек!

raduna
12-13-2008, 16:18
Разбираме се, с майката си викаме от време на време, но не мога да споделя всичко с тях и то не за друго, а просто не ми идва отвътре...

dudumaster
12-13-2008, 16:19
Баща ми е супер маг турбо лудия пич, а с майка ми не сме си говорили от 3 седмици по нейно желание :D

Swinkenhoffer
12-13-2008, 16:32
Eми, не мога да се оплача. Живея само с майка ми.. по доста въпроси имаме различия, а е и леко параноична. Подозира всеки нов човек, с когото се запознавам, че е изнасилвач, престъпник или извратен чичка. :D Понякога прекалява с опитите си да ме вкара в "правия път".

DimovB
12-13-2008, 16:34
супер са

PiruBloodz
12-13-2008, 16:35
Eми, не мога да се оплача. Живея само с майка ми.. по доста въпроси имаме различия, а е и леко параноична. Подозира всеки нов човек, с когото се запознавам, че е изнасилвач, престъпник или извратен чичка. :D Понякога прекалява с опитите си да ме вкара в "правия път". :razz: :razz: :razz: :razz: :razz: :razz: :razz:

OtherDimension
12-13-2008, 16:36
Eми, не мога да се оплача. Живея само с майка ми.. по доста въпроси имаме различия, а е и леко параноична. Подозира всеки нов човек, с когото се запознавам, че е изнасилвач, престъпник или извратен чичка. :D Понякога прекалява с опитите си да ме вкара в "правия път".
е ти само с чичковци ли се запознаваш?

Swinkenhoffer
12-13-2008, 16:36
Eми, не мога да се оплача. Живея само с майка ми.. по доста въпроси имаме различия, а е и леко параноична. Подозира всеки нов човек, с когото се запознавам, че е изнасилвач, престъпник или извратен чичка. :D Понякога прекалява с опитите си да ме вкара в "правия път". :razz: :razz: :razz: :razz: :razz: :razz: :razz:
Кво се хилиш, бе? :D

OtherDimension, да. ;)

PiruBloodz
12-13-2008, 16:38
Смешно е......

По темата, и аз през повечето време от годината съм само с майка ми, през по принцип не си говорим, а ако си говорим само се караме 8-)

ScionOfStorm
12-13-2008, 16:38
аз имам вградена фобия от майката на раа :oops: :oops:

иначе аз горе-долу се разбирам - на вълни сме. понякога не се понасяме малко, друг път пък сме много близки...зависи.

sh3_1s_7h3_0n3
12-13-2008, 16:45
Родителите ми са много готини. Била съм голяма късметлийка, че съм случила на тях. Много съм привързана към тях, даже може би прекалено. Единственият им недостатък е, че им е много трудно да приемат /или поне на баща ми/ това на колко съм години. Прекалено емоционално го раздават. ;) Ииии това малко ме подтиска в определени случаи. Иначе винаги са били родители-трепач. :)

PainMonopoly
12-13-2008, 16:48
Особени.

Майка ми трудно я понасям. Обича да командва, постоянно крещи, съди, злобее, истерясва. Освен това винаги е била overprotective. Емоционално нестабилна е а изключително много се осланя на инстинкта си и не влага никаква логика. През годините съм имал доста проблеми с това.

С баща ми изключително много си приличаме и винаги съм го смятал за пример за подражание. Но пък е доста пасивен и дистанциран... веднъж го попитах:

-Знаеш ли в коя паралелка съм?
-Да, май Б.
-Браааво. А коя ми е класната и по какво преподава?
-Ъъъ.... :oops:

За хора, с които мога да споделям: определено не. Както казах майка ми обича да съди и да злобее, не е удачно.

Забрани са ми налагали доста навремето.

Ама понеже пораснах, отношенията ми с тях не са от особено значение вече. Вече не е както преди те да са властта, аз да съм подчинен, сега всички сме равни.

jghgh
12-13-2008, 16:49
кръв и сополиииииииии
от бой по ръцете си имат мазолии...
8-)

Хм, сега сериозно.. С татко са добри отношенията, студеничък е, ама ми взима разни психо книжки, угажда ми на тъпотиите и прави ЯКА МУСАКА. Също така като съм тъжна и му споделям дава наистина нестандартни съвети. И ми псука опера на компютъра и ми разказва само странни неща и ми тълкува Пинк Флойд.
Когато не ми е ядосан и не ме пердаши всичко е Ок. Но едва ли скоро пак ще ме гърчи, не съм яла бой поне от година.. ^^

С майка доскоро се обиждахме и вкъщи беше жалка гледка - още от вратата ме погваше да си измисля причини да бучи (сериозно), но осъзнах че аз ако не съм луда и тя няма да е и сега всичко е наред, ядем мандаринки заедно, говорим си че мъжете са тъпи и т.н.


И засега мисля че всичко е много добре и с двамата ми родители, които са разделени между другото.
Планирам този (добър) период да не свършва, защото иначе в нас е пълен ад. То не бяха драми, обиждания, невротични истории, запознаване със стените.
Ама пораснах... и те се оправиха.. Мисля че основният проблем беше инатът.
Но както и да е, too much лирични отклонения.. ма какво ме еня, нали малцина ме знаят 8-) /и нали никой не го чете тва нещо/






8-)

Jumbie483
12-13-2008, 16:57
Определено не мога ги нарека, приятели. Те са просто родители и част от семейството ми. Обичам ги, но не се разбираме въобще. В рядките случаи когато баща ми не е по казината или на работа, а си е вкъщи, само тогава с него се разбираме. С майка ми се караме непрекъснато, всяка една дума се превръща в спор.
Пак повтарям.. Обичам ги, но вече сме си в тежест едни на други..

Sensuality
12-13-2008, 17:14
Понякога се разбираме,друг път не.И понеже съм одрала кожата на баща ми съм един голям инат и все споря с него,има моменти когато се разбираме,но когато спорим определено всеки държи на своето.С майка ми сме в по-добри отношения,но и с нея може би всеки ден се караме,било то за нещо дребно или не.Иначе е много печена в повечето случаи,караме се,но после сме първи дружки,незнам как става,странно е .Общо взето,не сме в идеални отношения,но и не се оплаквам,понеже ми дават всичко от което се нуждая.Но все пак никой не може да избира родителите си,така че вече съм приела т'ва какви са и факта,че няма да се променят.

VerryBerry
12-13-2008, 20:03
Разбирам се чудесно с родителите си,с майка си споделяме повече отколкото с татко,но все пак не крия почти нищо от тях.Единствените "препъни -камъчета "са вечерния час и евентуално ако закъснея,но и те не създават проблеми.Радвам се,че имам такива родители-страхотни са :grin: :grin: :grin:

Seducti0n
12-13-2008, 20:08
:) На периоди сме.
Обичам ги страшно много, но има ситуации, в които ми иде да се изнеса от нас...
Либерални са, но само, ако считат това, за което ги моля за разумно.

Имат един голям минус-Сравняват ме с другите деца, но побесняват ако се сравнявам с тях, или ако сравнявам наще с родителите на другите.
Малко сложно го написах, ама вие сте умни деца. :-)

_showy_
12-13-2008, 21:31
Ами много са готини, пък и са хубавци! 8-)
Мама е много печена, ама понякога ми се кара като не слушкам или разхвърлям.. :oops: Иначе много обичам да си пия кафето с нея, имаме си лафчето. :)
Аа баща ми.. Той е малко по-друг тип, но и с него много се разбирам. Подбъзикваме се само нещо...
Абе вкъщи не скучая, забавно ми е. Само че малко ми пречат да уча понякога. Хах.. Предпочитам с тях да си общувам. :D

hahavteen
12-13-2008, 21:49
Много добре се разбирам и с двамата.
:)

gPa3HuTeJl
12-13-2008, 21:50
Отношенията ми са чисто приятелски. Не в1зприемам родители ми като РОДИТЕЛИ, а може да ви се стори малко клише, но баш като приятели. С баща ми си говорим на " брато " , " братле " и т.н. С майка ми разговаряме за личния ми живот, е поне това, което е в1зможно да споделя и така..

neocide
12-13-2008, 22:11

woshataa
12-13-2008, 22:17
както казах преди да ме изтрият пак .. оплетени ..объркани
карам се с майка ми за глупости .. след тва все едно нищо не е станало ..
понякога може да се избием .. след тва се обичаме .. ае глупости аман секи ден едно и също.
не и споделям за момчета .. твърде много ми се меси .. дори и за една майка ..така де искам си поне мъничко лично пространство .

за баща ми няма да коментирам тук .

hardball
12-13-2008, 22:50
Майка ми е луда, разбираме се добре. Много си крещим и се мразим, после много се обичаме, нямам тайни кажи- речи, абе странни отношения имаме. Параноясваше се преди, че съм наркоманка, ама ся всичко е точно :D
Познава се с повечето ми приятели и са в добри отношения, в бг вкъщи е непрекъснато цирк , защото идват едни приятели, тръгват други, ама всички с всички се разбират, не знам как го постигаме :D Значи един вид и за приятелите не ми се кара, хаха :Д
Кофтито е, че беше даскалка и предаваше на няколко авера, якото е че на екскурзия с нейния клас сме се напивали дружно, така че и това не е болка за умиране :D
А баща ми не съм го чувала от 1 година 8-)

ScionOfStorm
12-14-2008, 10:40
по-скоро са нормални хора, знам ли. ;)

Romance
12-14-2008, 10:50
Родителите ми не са лоши хора..проблемът им е, че не знаят как да бъдат родители и какъв е правилният подход към едно дете.
С майка м и не си говорим за нищо друго освен за това какво си е купила,дали ще мога да и оправя косата и такива неща.Когато се опитам да бъда по близка с нея и да и споделя нещо за мен тя или няма търпение да ме изслуша или ме критикува.За това вече не правя и опити.
Баща ми е ..странен. Дори ми е трудно да определя що за човек е.Мисли си,че щом ми купува всичко и задоволява всичките ми капризи значи е добър баща. Обича ме,определено ме обича много,но всичко свършва до там.

sh3_1s_7h3_0n3
12-14-2008, 11:12
Родителите ми не са лоши хора..проблемът им е, че не знаят как да бъдат родители и какъв е правилният подход към едно дете.
С майка м и не си говорим за нищо друго освен за това какво си е купила,дали ще мога да и оправя косата и такива неща.Когато се опитам да бъда по близка с нея и да и споделя нещо за мен тя или няма търпение да ме изслуша или ме критикува.За това вече не правя и опити.
Баща ми е ..странен. Дори ми е трудно да определя що за човек е.Мисли си,че щом ми купува всичко и задоволява всичките ми капризи значи е добър баща. Обича ме,определено ме обича много,но всичко свършва до там.

Работата е там, че голяма част от бащите не знаят как да общуват с дъщерите си. Пък и са мъже и не разбират много от 'женските' мърморения, проблеми и т.н.
Или поне съдя по моя баща. Знам, че много ме обича, но не може винаги да ме разбере. И често става така, че си говорим за някакви общи работи, как свършил последния мач на Ч.море, какво трябвало да се направи по колата, обяснява ми някакви музикантски неща, от които аз имам мнооого мъглява представа, но съм добър слушател. :)

А пък съм забелязала, че децата, които не одобряват поведението и отношението на родителите си, вбъдеще се държат подобно на тях.
Ето примерно голямата ми братовчедка. Тя не одобряваше отношението на майка си, все се караха и сега по подобен начин е тя със сина си. Карат се за абсолютно същите неща. Точно тези черти, които не харесваше в майка си, сега ги проявява. Не го прави съзнателно, но е факт. ;)

Bianca
12-14-2008, 12:13
Нашите не са ми говорили от 7 години. И това ако не са идиоти.
А питаш ли се защо не го правят? :?

RaI4etO
12-14-2008, 12:24
Обожавам рдителите си и ги приемам с всичките им недостатъци! :grin: :-)

Boot
12-14-2008, 12:49
Нашите са доста свежи типове.
В нашето семейство готиното е, че когато на някой нещо не му изнася и е супер нервен от това се кара, вика, ядосва, реве от яд, надува музика или тряска някоя врата, след 5 до 15 минути му минава ядосаното и ти праща по айсикю супер сладък линк с някое животинче.

И понеже всички сме едни и същи се разбираме чудесно. В два случая един от семейството не е говорил на друг повече от ден.
Единия път аз на сестра ми - две седмици
другия път баща ми на всички - една седмица.

Ама причините никой не ги помни (дори и сръдьовците)

За споделянето - майка ми знае в общи линии какво се случва в живота ми, без супер личните неща. С баща ми си говорим на други теми, но пак е екстра. Единственото, което безумно ме дразни в него е, че ако искам да ми даде доста пари да си купя нещо, което той не смята за важно ще трябва много да мрънкам. Иначе ако е нещо важно според него е щедър. Пример
- тати, дай двеста кинта за яке.
- е двеста кинта за яке не са ли много?
-тати дай 1300 за нов лаптоп, щото моя умира
- ок.

Супер неадекватното е.

MostHated
12-14-2008, 12:55
виждам ги много рядко, няколко пъти годишно и мога да кажа че всичко е супер, докато не се стигне до изречението : " Дай да ти видя бележника" :D

hardball
12-14-2008, 13:56
^ Не знаеш колко си прав :D

Bianca
12-14-2008, 14:51
К У Р за хората,които казват,че имат "яки" родители,а са ги псували на ум
Аз не на ум. :D

carinaNebula
12-14-2008, 15:24
К У Р за хората,които казват,че имат "яки" родители,а са ги псували на ум
мерси.. 8-)

TellMeYourName
12-14-2008, 15:27
^ Не знаеш колко си прав :D :razz:

на моменти сме...ту се обичаме, ту се мразиме 8-)

nicolepcd
12-14-2008, 16:37
Определено не ги чувствам като хора, на които мога да споделя нещо лично :? В типичното отношение дете-родител сме :) Опитвала съм се да се сближа с тях, но просто не се получава :? Мама и тати са си мама и тати, гледат ме, следят да не ми липсва нищо и такам ;) С баща ми почти не се караме, а с майка ми рядко, просто спирам спора, защото с нея не може да се спори, държи се ужасно като спори и въобще не се трогва от сълзи 8-)

SiegHeil
12-14-2008, 17:56
Нашите не са ми говорили от 7 години. И това ако не са идиоти.
А питаш ли се защо не го правят? :?
Понеже са шибани комунисти, те комунистисте са виновни винаги..нали глобале ? 8-)


Иначе останах с впечатлението че повечето майки са психически нестабилни... 8-) 8-) :-o

AFT
12-14-2008, 18:18
И моята майка, явно като повечето, е няква много истерична и нестабилна.. Не споделям много с нея, защото или ще почне да мрънка и да ме поучава, или .. не, мисля, че друго не прави. ;д А с баща ми имаме нормални взаимоотношения. Рядко се караме, говорим си за футбол и музика предимно. (:

sexita
12-15-2008, 04:46
Еми...сега бива!
Като бях по-малка баща ми ме стягаше и не ми даваше да излизам късно...ала-бала,но се бяхме споразумяли да е така до бала ми. Е малко преди него си хванах сериозен приятел,и баща ми взе та го хареса и нямах проблеми с вечерен час или да спя при него. Даже ме пусна на почивка с него за няколко дни.
След бала ми си хванах кашоните накъм морето и останах там 3 месеца.Намерих си сама квартира,работа...приятели. От 0!
Само билет за автобуса за Варна имах...нищо друго. И никак не познавах таз местност. Как се завлякох точно в златни пясъци и си намерих достойна евтина стаичка само аз си знам. След това и работа...супер изкарах. Самичка...екстра!
След като се върнах до сега нямам и няма и да имам никакви проблеми с наще. Даже се гордеят с мен. Бачкам си,оправям се...нямаме си разправии ;) За да очакваш подкрепа и разбиране от мама и тати трябва да им се докажеш ;)

babity
12-15-2008, 08:59
С баща ми рядко си говорим и само разни несериозни неща или пък когато искам пари. Той винаги се е вълнувал от работата си и явно не умее да общува с мен. Мама е пич. Като и дойде "кризата" и започне да реве и да си мисли, че всеки иска да а мачка и обижда и нарежда за нещо не мога да я понасям или като започне да ми реве за глупости. Иначе за другите неща е пич. Говорим си за всичко без проблем (само оралният секс е избягвана тема, защото знам, че я е гнус). Споделяме си всичко, спестявам само неща, които не я засягат пряко и са компрометиращи. Иначе имам голяма свобода, сама си решавам какво, къде, кога и как, ама понякога е гадно когато имам нужда да ми подскажат и те "вдигат рамене", защото "трябва да свикна да се справям сама с живота си". Най - готино ми беше в петък. Татко се беше натряскал, а мама получи криза и се надруса. Голяма забава! 8-)

hottie
12-15-2008, 12:05
разбирахме се отлично

BlackWings
12-15-2008, 16:29
Нашите и те не са лоши хора , знам че ме обичат , аз също ги обичам и уважавам но просто с тях не мога да се разбирам и не мога да живея.

Идваме от разнични планети , говорим на различни езици , свързани сме емоционално с типичната връзка дете-родител , но не и с приятелски-откровенната близост. Никога не съм могла да споделям с тях и да им се доверявам , никога не са се старали поне до някъде да разбират моите детско-тийнейджърски и по-нататъшни неволи и проблеми. Няма по лошо нещо от това да си си у дома със семейството и да се чувстваш най-самотния човек. Нямах търпение да стана студентка че да се изнеса и да се махна. Сега се чуваме редовно , ходя си от време на време - радват ми се и аз им се радвам , и дотолкова общуване с тях ме устройва перфектно. :)