Класно по литература

[dreme_mi_kopelle]

Добър вечер,моля за помощ че ще я закасам доста яко.В сряда класа ни са правили класно по литература.А аз мислех че 10 е в петък то затова са календарите но кой да погледне,в петък казах на господина че в сряда ще го направя и сега няма да ми се размине и на подготовката не внимавах много. Трябва да направя разказ на някой от тези разкази.

1- Елин Пелин=.Ветрената мелница",повестта,,Гераците"-образите на Божан,Павел,Елка,баба Марга и дядо Йордан-герака

2- Пейо Яворов-.Градушка"

3- Йордан Йовков-.Шибил",Индже",Албена и,,Другоселец"

Имам избор кое да си избера и съм се спрял на-.Шибил",Индже" и ,,Другоселец"

Ако може някой да помогне ще съм му много благодарен,приемам и упреци че не внимавах на подготовката.Благодаря предварително.

[Schneeflocke]

Трябва да направя разказ на някой от тези разкази.

Разказ на разказ не се прави. Преразказ или ЛИС ти трябва? И можеш да си избереш или ти трябва за всичките? Напиши точните теми.

[dreme_mi_kopelle]

Трябва да направя разказ на някой от тези разкази.

Разказ на разказ не се прави. Преразказ или ЛИС ти трябва? И можеш да си избереш или ти трябва за всичките? Напиши точните теми.Преразказ трябва да правя по избор и избирам ,,Другоселец"че на него повече внимавах но пак ще ми трябва помощ.

[Schneeflocke]

Кратък или подробен?

[dreme_mi_kopelle]

Кратък или подробен?Кратък.

[TheCookie]

Аз наскоро правих на другоселец и е лесен :) ...а и щом си слушал за подготовката няма какво да се чудиш

[dreme_mi_kopelle]

Аз наскоро правих на другоселец и е лесен :) ...а и щом си слушал за подготовката няма какво да се чудишНа мен ми трябва някой да ми напише 5-6 реда та да схвана как се прави тва чудо и оттам нататък и сам ще се справя,но съм голям задръстеняк и да се опитвам сега надали ще излизе нещо,по късно ще се опитам дано да успея.

[Tedi4ka]

По втората:

Пейо Яворов е литературен деец, оставил трайна следа в родната лирика. Със своята символистична характерност и чувствителна душевност, той първи се задълбава в откиването смисъла на живота между тези две начала.
Стихотворението „Градушка” е от неговия пръв период – социалния. То е поема, която в своите 6 части разкрива човешката участ. Моментите на трагизъм са преобладаващи. Те са толкова силни като емоция и тон на произведението, че се превръщат в главна негова тема. Като народен човек Яворов не може да остане безучастен от болезнената съдба на героите си. Драмата на страдащите идва от сушата, която се превръща в бича на ежедневието им и която дори и днес може да обрече много хора на глад. Безкрайни са проблемите, които им създава природата, която изглежда безмилостна. Тези непрестанни терзания водят до пълно отчайяние, но с доза надежда, която ги запазва в трудните мигове.
В първата част на поемата Яворов ни приобщава към обстановката: „Една, че две, че три – усилени/ и паметни години...” Изречение, изпълнено с протяжност, изразяващо бавно минаващите дни. Болката е обладала с цялата си всеобхватност живота на безпомощните селяни. Градушката опустошава реколтата им, сушата я изгаря и за тях оства единствено да се молят за по – бърз край. Да се молят, но за кой край – на техния живот или на строгостта на природата. Лирическият герой избира първия вариант. Той предпочита да умре от чума или друга страшна болест вместо да продължава този безрадостен живот. Чрез анафора и кратки изречения поетът постига забързаност, която изразява желанието му за по – бързото свършване на мъките. Безконечността на човешкия трагизъм в един момент се превръща в капчица надежда. От нея е озарена втората част, която напълно контрастира на първата. Там тонът е по – приповдигнат. Времето минава по – бързо, вместо един ден тук са показани цели три сезона. Те минават като един за безпомощните селяни. Няма промяна в обстановката, но чувствата са положителни. „Утешителната надежда” дава вяра и сили на хората, които откриват мъничка радост в молитвите „въздишка кротка, пръст до пръст/ ръка набожно прави кръст”. Усмивки грейват по лицата на, радостта се настанява в човешките сърца, които като, че отдавна не са усещали болка се пренасят в третата част.
Там отново има контраст с втората част, но абсолютна съвместимост с първата. Страданието се завръща с пълна сила още с идването на новия ден. Грейва слънце, което мори всички. Нервите на хората са опънати докрай. Ругатните летят, любовта се изпарява от домовете, както влагата от земята. С анжамбманите, типични за цялото стихотворение тук, като че Яворов прави тези „прекъсвания” с цел да покаже неиздържането на хората. Тяхното желание за почивка от тежките дни. „Надеждата умира последна” са казали хората, но в тази ситуация дори и тя е погубена, проличава изключително трагичното състояние на народа.
В следващата част дъждът се завръща „преваля пладне”. Завръща се, но отминава така бързо, че дори хората не успяват да му се нарадват. Колкото кратка е самата част на стихотворението, толкова кратко продължава и той. Страданието тук е породено от статичността на хората, които въпреки желанието си няма начин, по който да запрат дъжда над своето село. Бързината на така желаните капки е последвана от гръмотевици и градушка. „Милост няма” времето не се съобразява с хората, природата показва кой е истинският господар. Тук отчаянието вече взема връх, няма сили, няма болка има само страх от неизбежното и пълно примиряване със ситуацията. Емоциите са напълно изчерпани, трагичното завладява и погубва всичко , до което се докосне. Човешката участ е ясна – обречене на страдание, в което ги тормози мисълта за смъртта.
„Но свърши” с тези думи поетът изразява края на градушката, но така че се прокрадва и краят на хората и началото на новите им мъки след като виждат обезобразените си ниви. Дори слънцето е начумерено, дори то съчувства на хората. Щом слънцето, което е израз на радост, на веселост не успява да помогне на хората, а страда заедно с тях, желанието за отърваване, за смърт са достигнали своя предел. Те остават единствената надежда за спасение.
Стихотворението „Градушка” е писано по спомените на Яворов от детството за градушка, която той преживява. Но освен спомен, тази поема е и в унисон с целия му бурен живот и безкрайните страдания, с които се среща. От автобиографичните му данни знаме, че постига отърваване само чрез смъртта. Той остава в българската литература като продължител на Славейковото творчество и като човек, открил щастието в края на живота.

[Tedi4ka]

Шибил:
Целият живот на Йовков е белязан със знака на зрелостта на човека в отношението му към света. Емблена на неговото присъствие в българската литература е чистият хуманизъм. Филклорната песен,легендата и въобще паметта на народа задават опорните точки в изключителните пространства,които обитават Йовковите герои. Те са представени често като физически красиви,а обаянието на душевния си свят изявяват в някой преломен за тях момент,ала основно действащ е нравствено-естетическият критерий. Неслучаино сборникът „Старопланински легенди” започва с разказа „Шибил”. Водещи в него са темите за духовната свобода и за преодоляването на страха от смъртта.
В литературния шед(ио)вър „Шибил” Йовков поставя вечните проблеми за любовта и смартта.
Й.Йовков ни среща с изключителни герои,способни на силни чувства в моменти на върховни изпитания. И Шибил,и Рада,и Мурад бей са такива. Още в началото на разказа е подчертана изключителността на Шибил. Откроява се сред групата жени и Рада-нагласена,облечена в коприна и нагиздена с пендари,тя остава сама на пътя срещу страшните хайдути. Срещата на един силен мъж и една красива жена се оказва фатална. Самата епоха-страшна и романтична,е декор за техните изпепеляващи страсти. Началото на разказа провокира читателя-защо страшния,неуловим найдутин сам отива да се предаде? Той снема красивия ореол от легендарност и слава,белязали човешкия му земен път със знака на излючителното. Митът за героя започва да се руши. В мислите си героят се връща към съдбовната среща,която преобръща живота му. Изправили се срещу беззащитните жени,разбоиниците въплъщават Йовковата представа за злото и безчовечността. Те се подчиняват единствено на своя главатар-силен и мъжествен,но жесток и безмилостен. Но и този човек,погазил много закони,отнемал най-ценното-живота,е безсилен пред магията на любовта. Тя го врахлита неочаквано. Страшният Шибил е покорен от Рада-„чудна бърканица от жена,дете и дявол”. Той и се покорява без никаква съпротива-не игла,нож би могла да държи между зъбите си и от този нож той с удоволствие би умрял. Любовта е велик асила,необяснима и непредвидима,без правила. Влюбеният мъж не може да бъде хайдушки водач Шибил преживява странно преображение. Мъчително,но сладостно умира и „страшният хайдутин”,за да се ради човекът със страшна,белязана от възмездието съдба. Разцъфтявашото любовно чувство Йовков свързва с пробуждането на пролетта. Сваляйки от себе си хайдушките дрехи и страшното оръжие,Шибил се отказва от един начин на живот,в който е бил цар на планината и другар на орлите. В съдбоносния момент,когато героят тръгва към една усмивка,която „го мами”,Йовков представя физическата хубост на Шибил. Провокиран от нея,Мурад бей възкликва:”Какъв юнак!Какъв хубавец!”. Рада и Шибил се срещат в един духовно извисен свят на красота и любов,контрастен на реалния. Срещат се като равни и умират като равни и е трудно да се определи кой е по-достоен за възхищение. Шибил не чува майчиния писък,но протяга ръце,за да прегърне Рада,без да се страхува и да бяга от смъртта.
Чрез гибелта си героят изкупва всичките си земни грехове и защитава правото си на свободен избор и човешкото си достойнство.
Между двамата мъртви лежи червеният карамфил като символ на онази любов,пред която е безсилна и смъртта

[Tedi4ka]

Индже:

В разказа „Индже” героят преминава през греха и през опита да достигне нихилистичните предели на човешката свобода, за да бъде разтърсен от трусовете на покаянието и душевното пречистване. Индже тръгва от абсолютната свобода, която го поставя извън социума и неговите закони, а после, духовно преобразен, се връща към доброто. Грехът сякаш е потребен на Йовков заради разкаянието и изкуплението, които следват. Само изпадналата до греха душа може да постигне в цялата им мистична дълбочина сладостта на жертвената любов, на състраданието и на прошката. Възмездието, което изкупва стореното, е свързано с философската концепция за цикличността на живота, за космическия ред, който трябва да бъде възстановен и уравновесен.
Гибелта като единствен възможен начин за изкупление застига един от най-ярките герои от „Старопланински легенди” – Индже. Не са изложени първоначалните мотиви на Индже да стане кърджалийският главатар и разбойник. Може би и той, както и Шибил от едноименния разказ, е избрал свободата на едно пространство, където сам може да създава законите. В Йовковата интерпретация Индже е красив, дори когато върши престъпления. В един ключов момент от сюжетното действие обаче се появява Пауна, която го привлича не толкова с физическата си красота, колкото със смелостта и достойнството, които излъчва, и по това прилича на него. Но любовта не променя Индже – той даже става по-жесток. Извършва три големи гряха – към приятелството (вдига ръка срещу Сяро Барутчията, който го е спасявал от смърт), срещу родовите закони (посяга на собственото си дете) и срещу вярата (чрез убийството на свещеника, който го проклина). Страданието е пътят към пречистването от греха. Тежко ранен, Индже преосмисля своето битие. И неслучайно нравствената промяна у него се извършва, когато е под белия си чадър, горе на възвишението. Високото пространство и белият цвят се асоциират и в универсалната символика, и в творчеството на Йовков с доброто.
Текстът е разделен на два композиционни блока, като сцените от втория са концентрично разположени спрямо тези от първия. Сцената с копаещите селянки и стареца, с войводите, картината от Урум Еникьой съответстват, само че в обратна последователност, на епизода с убийството на свещеника, на скъсването с най-близките хора, на сечта и разгула в Жеруна. Така Йовков, като мъдър тълкувател на големите истини, дава шанс на Индже да извърви – подобен на вече извървения, но този път не към греха, а към изкуплението. Народът прощава на някогашния разбойник и това намира израз в песента, която му посвещава. Но пълното изкупление на греховете идва чак със смъртта на кърджалийския главатар. Опрощаването на престъпленията символично е показано с петстотинте гроша, които Индже дава на убиеца си – порасналото някогашно недоубито, а само осакатено негово дете. Найден е оръдие на Божията справедливост. Неслучайно Индже е прострелян в гръб – възмездието идва от миналото. Смъртта „отваря” разказа към безкрайността на времето и пространството, към вечността на легендата.
В Йовковата концепция за света и живота събитията винаги следват един неумолим закон, стоящ над човешките преценки и присъди, който много прилича на трети принцип на механиката – всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. По силата на този закон възмездието се стоварва върху личностите, които са се опитали да изградят своето щастие върху нещастието на другите. И това става независимо от силата на характерите, от физическата красота и свободолюбивите пориви на грешниците.

[Tedi4ka]

Йордан Йовков – „Албена”

От всичките ценности на човечеството красотата – физическа и духовна, е онова богатство, което е трайно и изключително силно привлича творческото внимание на Йордан Йовков. Красотата, особено когато служи на доброто, според писателя е главното мерило за всички прояви в човешкия живот. Култът към красотата се проявява в цялото творчество на Йовков. Това придава определен естетически акцент на всички нравствено психологически и етични проблеми в неговите произведения.
Силата на красотата е показана най-ярко в едни от най-недостижимите шедьоври в нашата литература – разказите от сборника „Вечери в Антимовския хан”. Интересно място в него заема разказът „Албена”, в който е засегната темата за греха и изкуплението, за неотразимата сила на женската хубост. Този разказ има две кулминационни точки, изразяващи отношението на социума към греха на Албена. В първата сцена е тълпата, която забравя моралните канони, под въздействието на женската хубост опрощава греха. Така разказът утвърждава първото естетическо гледище към красотата – неподсъдна, Божа даденост, духовен център на селото и затова трябва да бъде запазена и съхранена, а не унищожена. Важна роля в хармонизацията на грешницата с общността има дядо Власю, чиито думи: „Какво е селото без Албена!” събуждат естетическата реакция на тълпата. Друг кулминационен момент е признанието на Нягул, че е убиец, а Албена – съучастница, възвръща отново моралистичния рефлекс. Помирителят дядо Власю този път се явява в ролята си на разединител между личността и групата.
Разказът „Албена” разгръща в сюжетен план идеята за покоряващата сила на красотата и голямата тема за греха и наказанието. Това е разказ за въздействието на красотата върху множеството, за преобразяващата сила на красотата. В този план „Албена” много напомня на „Фрина” на Пенчо Славейков. Главната героиня – Албена, е самата красота, въплътена в образа на една реално съществуваща жена. Начинът, по който Йовков изгражда нейния портрет, е характерен за неговия поетически стил. Той ни подготвя за появяването на Албена чрез оценката „хубава”, изречена единодушно от селяните: „И отдалеч по вървежа и по правата

[Tedi4ka]

Йордан Йовков – “Другоселец”

Художественият свят на Йордан Йовков е изграден върху човеколюбивото схващане за изначалнич характер на доброто.Писателят дълбоко вярва,че и най-лошият човек е способен на благородна постъпка,че злото е победимо и че никой не се ражда добър или лош,а обстоятелствата го правят такъв.Тези непосредствени послания откриваме и в разказа “Другоселец”
Годините на учителстване в добруджанските села събъждат у Йовков скрита творческа енергия,която го прави ревностен защитник на обидените и онеправданите,на самотните и беззащитни хора.За писателя реалист човекът е противоречиво същество.В него силите на доброто и злото са в постоянен двубой помежду си.Йовковите герои не са безгрешни,но не са и престъпници.Онеправдани и потиснати,но в същото време великодушни,скромни и изпълнени с благородство,тези изтерзани и измъчени от живота хора носят мълчаливо своята мъка и грижа.Всяка среща със страданието отеква болезнено в чувствителната душа на писателя.Това предизвиква и появата на разказ като “Другоселец”.В него драмата на героя е разкрита през очите на селските хора.С озлобление и неразбиране те посрещат непознатия,дръзнал да пусне кончето си в чуждата нива.Но съвсем неочаквано в поведението на селяните следва рязък обрат.Завладява ги чувство на състрадание към “чуждия”-напълно противоположно на проявената от тях до момента жестокост.Доброто взима връх.В края на разказа обаче бедният селянин отново остава сам със своето страдание.Така,разкривайки противоречивата същност на героите си,Йордан Йовков ни кара да се замислим върху една от човешките теми – темата за състраданието и милосърдието.
Действието в Йовковата творба се развива в кръчма ,където мъжете от селото се събират по традиция на всеки празник.Авторът отбелязва датата на сюжетното действие-21 май,когато се чества църковният празник св.св. Константин и Елена.Селяните празнично пременени,водят оживени разговори за нивите,в които всеки един от тях е вложил и труд,и мъка.Постепенно възниква спор,който прераства в бурна препирня,как да се опазят нивите и как да се предотврати възможността един да напакости на друг.Тази кавга бързо затихва,защото колкото и странно да звучи,все още посетителите в кръчмата за трезви.Изключение прави единствено Торашко каменарят.Докато трае спорът,той мълчи и слуша внимателно.Парадоксално е,но в пиянството му има ред.Не е дошъл още моментът,в който ще проговори.И това го противопоставя на останалите мъже от селото.Но разговорите в кръчмата изразяват и определен вид противопоставяне между всички присъстващи.В преразказания от кмета диалог между жена му и жената на Драган се разкрива отношението на селяните към властта и противоречивите им позиции по този въпрос: “Нека виси по кръчмите,и не си гледа работата,че касация не,ами съвсем ще закъсате.” Разговорът за настоящия празник и за амулета от кръста на Христос също е израз на противоречивите схващания на селяните:”Помага за всичко.”-“Помага-вятър.”След тези реплики следва и помирението :”Е,и ти,Миале.Откога стана такъв протестанин!-Дядо Иван се засмя и запуши с дългото си пръстено цигаре”...

[Tedi4ka]

Елин Пелин-Вятърната мелница


Какво означават думите „мълчание” и „шум”? В тълковния речник, срещу тях е записано: „мълчание – безмълвие, тишина …”; „шум – силен или слаб звук, който се чува при клатене на листата, оживени разговори, спорове … „
Животът на един човек започва с шум, когато се роди едно бебе, то проплаква, това е шумът, които майката е чакала 9 месеца, ако то не проплаче, това е знак, че нещо не е добре. Когато се роди едно бебе, всички го посрещат с отворени обятия, веселят се, защото се е появил още един живот, едно ново създание, което е символ на нещо красиво, плод на любовта на двама души. Но почине ли човек, хората са тъжни, обзема ги мълчание и скръб за изгубения им скъп човек, който никога повече няма да видят.
В разказа на Елин Пелин „Вятърната мелница” мълчанието на водениците е голяма беда.
Бедата на селяните се случва изведнъж „ И един ден ”, всичко става неочаквано, отведнъж. Никой не е вярвал, че е възможно да се случи някои ден. Пада има като „гръм от ясно небе”, като нарушаване на някакъв порядък, с които хората са свикнали дотолкова, че го приемат като даденост.
„ … живото и весело кречетене на толкова си воденици … замлъкна”
Хората до този момент не са обръщали много внимание на водениците, за тях шумът им е бил ежедневие. Когато замлъкват – тогава разбират колко много са те. В такъв момент, когато загубим нещо – го оценяваме, разбираме истинската му стойност, какво означава то за нас.
„ Замлъкна и воденицата на Лазар Дъбака.”
За Лазар дъбака и дядо Корчан водениците са били нещо важно, както ги наричат те „нашите момичета”. За тях шума на водениците е песен. Със замлъкването на водениците, тишината обхваща цялото село. „Разтъжи се угрижено селяшкото сърце.”
„ Дивота и мълчание зацарува наоколо и изпълни с нерадостни мисли”
Само Лазар Дъбака и дядо Корчан не се отчайват и измислят как да оправят положението.
Докато работят върху новата вятърна мелница, Лазар и дядо Корчан почти не си проговарят, дотолкова са увлечи от новото си творение.
„ Увлечени, те даже не си проговаряха. „
Чуват се само „ ударите на острите им брадви и ясният чукот на теслите им „. Тук тяхното мълчание може да се разглежда като творчески процес, тишината им помага да се съсредоточат върху задачата си. Дотук казаното може да съдим, че мълчанието и шума са взаимно свързани.
„ Корчан съгледал далече зад Витоша бяло облаче. Тая радостна вест бързо – бързо се разнесе … „
При гледката на идващото облаче селяните сякаш се „пробуждат” от дългите дни мълчание.
„ Краят на страшната суша, … вече настъпваше. Черковната камбана удари като на празник. ”
Селяните започват да пеят и играят, чрез шума те изразяват своята радост от идващия дъжд. Слагат края на мълчанието и бедите от сушата, като се веселят.
„ Напети момите заиграха „бай дудул” … За наказаните селяни настана празник. „
Всички са в очакване на идващия дъжд, цялото село се събира да празнува и танцува под свирнята на гайдата. Надиграването на Христина и Лазар е като тържество на любовта. Всички са весели радват се на младите влюбени, сякаш тяхната любов е символ на новото начало, ражда се нещо ново – хубаво и красиво.
Мълчанието не винаги е равнозначно на концентрация и съсредоточаване – може да изразява някаква болка, да е знак протест … Човек, замълчи ли за по дълъг период от време, значи има нещо, нещо лошо му се е случило, а замълчи ли завинаги, това означава най лошото – смърт. Той не трябва да се затваря в себе си, а да общува с хора, да е сред хора. Дори и в най – тъжните моменти човек не трябва да се затвори в сам в себе си и да мълчи, трябва да сподели болката си с някого, който да го разбере, утеши, да му даде съвет как да продължи напред. Да вдигне глава и да посрещне с усмивка идващите дни. Когато човек е сред хора и общува, той се чувства жив и пълен с енергия, готов за предизвикателствата на живота.
Аз не мога да си представя моя свят без хора, без „шум”. За мен шумът е нещо нормално, свикнала съм с него, да го има навсякъде около мен – вкъщи, в училище, на улицата, в заведенията. Моето ежедневие е изпълнено с „шум”, не мога без него – изчезне ли, това ще означава трагедия за мен. Не обичам да съм сама, искам моят свят да е заобиколен от хора – близки и приятели, на които мога да разчитам и да знам, че в труден момент ще са винаги до мен да ме утешат и подкрепят, и няма да ме оставят сама в тъгата – „мълчанието”.
Всеки един от нас сам избира в какъв свят да живее – на „мълчание” или „шум”. На този, които не е решил, бих го посъветвала да е в света на „шума”, защото там той няма да е сам, там ще намери хора, на които ще може да разчита в трудни моменти и няма да го оставят сам с моменти на тъга! Защото „мълчанието” е СМЪРТ, а „шумът” – ЖИВОТ!

[dreme_mi_kopelle]

Тедичка една съученичка като преразкаваше за Шибил започна така.

Шибил е бил хайдутин,който ограбвал богатите кервани които минавали през планината.Когато със своите хайдути излезли пред кервана за да го ограбят,Шибил се учудил когато видял че кервана го води жена а не мъж.Хубава нагиздена със жълтици-(по нататък не помня)

И накрая Шибил се спуснал от планината към селото да иска ръката на Рада от баща и,това е била първата му грешка.Когато беят видял да се задава Шибил когото дълго време е търсил да убие страшния хайдутин,е казал на чорбджията.Чорбадти такъв красив юнак не трябва да умира-(и тук ми се губи една част)

Когато Рада се затичала към Шибил проехтели изтрелите и двамата паднали един до друг а карамфилат момежду им.
Учитела ни каза че така трябвало да го направим,вече се обарках тотално но ти благодаря за помощща.

[dreme_mi_kopelle]

А сега видях кадето си писала за Шибил че Рада била нагиздена с пендари,аз пък ви жълтици съм писъл ох боже ще се стана за смях в сряда.Дано да са справя с ,,Другоселец"

[Schneeflocke]

В преразказа на "Шибил" има грешка - не може да се използва пряка реч, не знам къде е гледал учителят. Ако искаш, като го напишеш, мога да ти го проверя за правописни грешки. Така и така нямам много работа...

[Tedi4ka]

А сега видях кадето си писала за Шибил че Рада била нагиздена с пендари,аз пък ви жълтици съм писъл ох боже ще се стана за смях в сряда.Дано да са справя с ,,Другоселец"

Слушай какво ще ти кажа като не ти помагат темите ми ,просто кажи че тия не ти вършат работа.Аз съм ти дала това което съм намерила , а пък ти щом не си доволеннн....

[Schneeflocke]

А сега видях кадето си писала за Шибил че Рада била нагиздена с пендари,аз пък ви жълтици съм писъл ох боже ще се стана за смях в сряда.Дано да са справя с ,,Другоселец"

Слушай какво ще ти кажа като не ти помагат темите ми ,просто кажи че тия не ти вършат работа.Аз съм ти дала това което съм намерила , а пък ти щом не си доволеннн....

Естествено, че не е доволен - на него му трябва преразказ, а не тема.

ПП: Пендара е жълтица. А Рада мисля, че носеше алтъни. Което пак е жълтица.

[dreme_mi_kopelle]

А сега видях кадето си писала за Шибил че Рада била нагиздена с пендари,аз пък ви жълтици съм писъл ох боже ще се стана за смях в сряда.Дано да са справя с ,,Другоселец"

Слушай какво ще ти кажа като не ти помагат темите ми ,просто кажи че тия не ти вършат работа.Аз съм ти дала това което съм намерила , а пък ти щом не си доволеннн....Не исках да прозвучи така, и се извинявам.Пак преебах всичко.Ако мод.моля да изтрие темата,не желая повече да ва нагарбвам с мойте си проблеми.