View Full Version : Самотата...
PeopleAlwaysLeave
12-13-2008, 17:43
Имах си приятел. Бяхме заедно близо 2 години. Всичко беше перфектно, но както може би се досещата - дойде момент, в който нещата тръгнаха на зле. Разделихме се, като инициативата за тази раздяла я поех аз понеже обстоятелствата ми наложиха. Оттогава досега мина 1 година и 1 месец... И аз все още съм безумно влюбена в Него... Той беше най-искрената и чиста любов, която съм имала. Поддържахме приятелски отношения, доколкото е възможно, но щом има чувства приятелство няма... Той си намери нова приятелка. След поредица от раздели и събирания общо взето им се събират 7.8 месеца заедно. Твърди, че много я обича, че много е влюбен в нея, че иска да продължи бъдещето си с нея... Аз ги приех всичките тези неща и честно казано не знам как успях да ги приема и да ги преглътна... Въпреки всичко исках да съм близо до него, защото обичах да си споделяме, да си говорим, разчитах на съветите му... Да, но дойде момент, в който тия чувства ми натежаха и просто вече не издържах да гледам как тя го наранява, аз правя всичко, за да му е добре, и тоя тича пак по нея...В този момент наистина разбрах, че поговорката "Хубост насила не става" е вярна... Реших да спра контактите с него, това ме посъветваха всички, а пък и се надявах, че като не си говорим известно време ще успея да го позабравя и чувствата ми ще отихнат. Един месец не се търсихме. Аз го засичах на няколко пъти и ми ставаше много тегаво, но се сдържах да не му проговарям. Супер кофти ми беше. Аз си мислех, че като не общувам с него ще го забравя..е да, ама не - стана още по-зле. Вместо да спира да ми пука, с всеки изминал ден ми липсваше все повече и повече, а чувствата ми не намаляваха и с грам... И така една вечер в един сайт за запознанства се добавихме в "Приятели", но нищо повече- без приказки, без нищо. Започнахме да си гласуваме един за друг и така аз не издържах и му писах. Заговорихме се, сега пак си общуваме. Мисълта ми беше такава, че и с него, и без него роложението ми си е все същото - аз продължавам да си го обичам и да си страдам по него. Самотата ме изяжда - ужасно самотно ми е и най-глупавото е,че имам възможности около себе си да се хвана с някой друг, но просто не мога. Страх ме е. Страх ме е да се отпусна и да се доверя на някой друг, страх ме е дя не ме наранят... А пък и тия чувства дето все още ги имам към бившият ми пречат. Някак си не смятам за етично да бъда с някой друг, да го залъгвам, че го харесвам и т.н., а пък същност денонощно да си мисля за друг... Гадно е и за мене, гадно е и за момчето... Просто не знам какво да правя вече - мислех си, че времето ще ме лекува, но вместо това то ми правеше гадно... Нищо не се променяше и сякаш по ириния на съдбата всеки пък, когато си мислех, че съм направила крачка напред аз го виждах и всичко почваше отначало... Това момче ми остави белег за цял живот и не знам как да превъзмогна всичко и да продължа напред :( Не съм някво ш*бано емо и не мисля за самоубийства и т.н., попринцип съм супер борбена личност, но това вече продължава година и отгоре и какво ли не правих и нищо не помогна... Вече почвам да се отчайвам :( Посъветвайте ме... :smt022
PeopleAlwaysLeave
12-13-2008, 17:55
В последния месец, когато не си говорехме не съм пробвала - обесних вече поради какви причини... Но преди това пробвах с няколко момчета и не се получи - по седмица най-много издържах и прекратявах всичко, защото се чувствах виновна и гузна за това, което правя :(
ох мила,прекрасно те разбирам,знам какво ти е...абсолютно в същото положение съм била не веднъж...мога да ти кажа аз какво правех-правех това което ми харесва,гледах през цялото време да се заминавам с нещо любимо, да не мисля за него...ходех на фитнес,изкарвам си там енергията... наконтвам се хубавичко и излизам с приятелки на заведение...ходя на танци-танцувам любимите ми- страшно яко е и те разсейва супер,да не говорим за дискотеките,там хем избухваш и ти е супер яко пък кой знай пича до тебе в кой момент ще те заговори :-D Можеш да опиташ нещо,а пък и тос въпросния човек рано или късно може да те потърси,знае ли човек,нали неговата приятелка го наранявала дали ше я търпи дълго?..
Хайде успех и се оправяй :-)
"Ако сама не си помогнеш, друг не може да ти помогне"
Аз вече съм на този принцип, найстина е адски трудно да забравиш чоека който обичш, но все пак рано или късно всичко свършва, банално е найстина съвети от сорта излизай с друг мисли за друго прави друго, но каквото и да правиш пак няма да го забравиш...
Сподели примерно с майка ти- найстина много ще ти помогне, ще ти олекне супер много- от колкото тук :) (ако не си)
Кажи си, че не ти пука, мисли си за хубавите моменти който ти предстоят. Радвай се на това което имаш. Казвай си че Нищо бивше не важи ! И никога не плачи за това което НЕ плаче за теб.
Няма НЕ МОГА, има НЕ ИСКАМ !!
Успехи... :(:( :-) :-)
PeopleAlwaysLeave
12-13-2008, 18:35
Благодаря много!
xpici споделяла съм с майка ми и тя ми каза същото - да продължавам напред, да не приемам толкова навътре нещата и да се радвам на живота. Опитвам се да го правя, но винаги става нещо, което ме връща назад и после почвам отначало...
D0ll правя ги тия неща, занимавам се с простотии, избухвам по купони и дискотеки, но както казах винаги се случва нещо, което ще ме върне назад... А колкото до това, което каза, че може един ден той да се върне - не вярвам, защото мина прекалено много време, не мисля, че има някакви чувства към мене, а и от сигурен източник знам, че намеренията му към това момиче са доста сериозни... Аз също се чудя как я търпи като го наранява, но само той си знае отговора...
Да знам, и аз всеки ден минавам през място което естествено ще ме върне пак на същите мисли...но просто като се замислиш не си заслужава, не трябва да си правиш живота гаден защото на някой му е скимнало че вече не иска да бъде с теб или прочие.
Както е сега с нея, така след време ще бъде и без нея..
Не показвай слабост, усмихвай се, радвай се на живота, не живей в миналото !
А когато ''се върнеш от начало", спомни си колко хубаво е било, но си помисли че може с друг да е още по-по-по хубаво и после само той ще съжалява :)
Все пак "Всяко зло за добро" така че няма смисъл да плачеш и да тъжиш :)
"Аз исках те но ти от мене бягаше
Сега тичаш след мен но вече няма ме
Къде съм сега ти питаш се
Но късно осъзна колко обичам те!!!"
Чуйй тая песничка :)
http://vbox7.com/play:b6b8240f
:-)
reni7o0o
12-13-2008, 19:03
по седмица най-много издържах и прекратявах всичко, защото се чувствах виновна и гузна за това, което правя :(
и аз се чуствах така...но опитах само с един и повече не смея...така наранявам и себе си и момчето...не знам и аз обичам още бившия си. Когато го видя ми се иска да му се хвърля на врата, да го прегърна, да го целуна, но вместо това трябва да стоя на страна сякаш не го познавам. Много е гадно знам...но просто не знам как да се справя с това. Влизам ти в положението и знам какво ти е и за сажаление не знам как да ти помогна. Преди лесно забравях минали връзки. Но този човек който обичам и с който все едно не се познаваме ми остави белег за цял живот. Разбирам те и единственото с което мога да ти помогна е да ти пожелая успех за да продължиш на пред.
PeopleAlwaysLeave
12-13-2008, 19:16
Наистина е много гадно да стоиш отстрани и да гледаш само...
Много гадно ми стана като ми казаха, че те си правели планове да живеят заедно, да имат деца... а преди, когято ходехме с него - кога на шега, кога на сериозно, говорили сме по тия теми и той не искаше и да чеу за бъдеще заедно... Просто сякаш си го беше планувал, че няма да е с мене... И не знам, просто се питам къде ми е бил проблема и защо стана така... Приемам факта, че може би не сме един за друг и аз в момента не искам да съм с него (е искам, но малко...), просто искам да продължа напред с живота си и да спра да се връщам към миналото, да спра да го обичам... :(
Мисля, че е било глупаво отново да започнеш да общуваш с него, но лично мое мнение :) Както казах в една моя предна тема, понякога години не ти стигат, за да забравиш даден човек....послушай майка си, радвай се на живота, защото е един, прави това, което ти харесва, излизай с приятелки, ззабавлявай се, току виж си срещнала новата си любов :) Животът ти трябва да продължи по някакъв начин и без него, ако го пропилееш сега, заради едно момче, което бяга подир някаква друга, ще съжаляваш ужасно много след време....