Blab
12-13-2008, 21:29
/Защото е красиво
и намирам смисъл в него.
Не е мое, но го чувствам като себе си./
-------
Оскар: Масоните са високи хора с дълги бради и с големи червени шапки. За околните, обаче, те си изглеждат съвсем нормално, но истината е тази: бради и шапки. Масоните не полагат усилие да бъдат такива, те така се раждат. Т.е. да си масон не се предава по наследство, не се учи, а просто или си, или не си. Въпросът е как разбираш , ако си. Много лесно. Някъде в детството, по някое време, то е миг, нощ или сън, ти изведнъж го осъзнаваш, приемаш го, въздъхваш и нещата си идват на мястото. Защото така трябва, а и това обяснява всичко. Тогава спираш да се тревожиш и започваш да чакаш. Чакаш докато те намерят, или ти сам не срещнеш други, същите като теб. Масоните имат различни професии. Обикновено съвсем приличат на останалите хора, но това е само за маскировка. В същност са доста по-специални и се занимава със свои специални неща, на които са посветили живота си. Всеки месец по веднъж те се събират на тайно място, заключват се и започват да извършват магически сеанси. Шептейки. Ами, няма какво да се лъжем, масоните си падат малко нещо магьосници. На тези сбирки се обсъждат важни въпроси, които касаят само тях, и особено един: как нищо от това, което обсъждат, да не излезе наяве. Когато всички се съберат, сядат около голяма Артурова маса – огромна и удобна. Тя е задължителна и много важна част от обстановката. След обсъждането и шепненето, вечерят обилно с масонска вечеря, рецептите за която също се пазят в дълбока тайна, а после минават към основната част – Играта. Играта е причината масоните да са масони, масоните са причина Играта да съществува. Някъде в детството, в една нощ, миг или сън, ти разбираш, че знаеш как се играе. То просто се случва. Никой не те учи, никой не те предупреждава. От този момент за теб най-важното нещо е това, да криеш и пазиш тези свои умения, защото това е част от условието. Всъщност от тогава започваш да играеш. Играта: в нея всеки един от участниците е облечен в различен цвят и играе от името на този цвят. Няма имена, няма герои - само цветове. Освен това се танцува. От сърце. Така става придвижването и дейсвията. Танци и цветове. Танцуващи цветове. Вълни от жълто, червено, синьо и оранжево, които се надигат, разливат и смесват. Танци от душа, велики и световни. Продължителното танцуване помага на играещите да изпаднат в нещо като транс. Тогава телата спират да участват и всичко преминава на въздушно ниво, нематериално, полупрозрачно, но ярко. Цветовете се разстилат над масата и играта продължава там горе. Очите са будни и следят дали се играе честно. Те наблюдават разкошни картини и едновременно направляват действията. А там, над масата, цветовете превземат територии, бълбукат, разливат се и вилнеят. Новите територии се оцветяват в цвета на печелившия, а в други случаи, когато силите са равни, пространството се изпълва с преливащи се вълшебни нюанси. От един момент всичко започва да се случва из цялата стая. Тогава става най- интересно. Колкото по-добър масон (или играч) си, толкова по-голяма територия и сила управляваш. Ако Играта продължи достатъчно дълго, цветовете излизат от рамките на помещението и започват да се движат над градове, над държави, докато накрая играещите разполагат с огромното пространство на целия космос. Тогава усещането е неописуемо, а нивото е вселенско. Там няма граници, няма форма и няма обяснение. Условията се променят с напредването на играта, заедно с комбинациите от цветове, заедно с възможностите от милиони варианти върху милиарди километри площ. Играта продължава, докато играчите се изморят, като при следващата сбирка винаги започват от началото, заради танците, (нали разбирате).
За масоните играенето е нещо като дишането, чието действие държи ума буден, очите отворени и провокира сетива, за които изобщо не си подозирал. Това няма как да се научи или обясни. Масоните притежават тези умения, и задачата им през останалото време е да опазят тази игра в тайна. Защото, ако другите разберат, ще им я отнемат, ще я развалят и всичко ще приключи. Колкото и да се крият, обаче, те знаят, че един ден ще бъдат разкрити и за тогава пазят най-силното си оръжие – тайната, която никой не изрича: за да играеш Играта трябва да бъдеш масон, за да си масон трябва да умееш да играеш на Играта. Никой друг не може, колкото и да се опитва.
Излиза.
из Малка пиеса за детска стая, Яна Борисова
и намирам смисъл в него.
Не е мое, но го чувствам като себе си./
-------
Оскар: Масоните са високи хора с дълги бради и с големи червени шапки. За околните, обаче, те си изглеждат съвсем нормално, но истината е тази: бради и шапки. Масоните не полагат усилие да бъдат такива, те така се раждат. Т.е. да си масон не се предава по наследство, не се учи, а просто или си, или не си. Въпросът е как разбираш , ако си. Много лесно. Някъде в детството, по някое време, то е миг, нощ или сън, ти изведнъж го осъзнаваш, приемаш го, въздъхваш и нещата си идват на мястото. Защото така трябва, а и това обяснява всичко. Тогава спираш да се тревожиш и започваш да чакаш. Чакаш докато те намерят, или ти сам не срещнеш други, същите като теб. Масоните имат различни професии. Обикновено съвсем приличат на останалите хора, но това е само за маскировка. В същност са доста по-специални и се занимава със свои специални неща, на които са посветили живота си. Всеки месец по веднъж те се събират на тайно място, заключват се и започват да извършват магически сеанси. Шептейки. Ами, няма какво да се лъжем, масоните си падат малко нещо магьосници. На тези сбирки се обсъждат важни въпроси, които касаят само тях, и особено един: как нищо от това, което обсъждат, да не излезе наяве. Когато всички се съберат, сядат около голяма Артурова маса – огромна и удобна. Тя е задължителна и много важна част от обстановката. След обсъждането и шепненето, вечерят обилно с масонска вечеря, рецептите за която също се пазят в дълбока тайна, а после минават към основната част – Играта. Играта е причината масоните да са масони, масоните са причина Играта да съществува. Някъде в детството, в една нощ, миг или сън, ти разбираш, че знаеш как се играе. То просто се случва. Никой не те учи, никой не те предупреждава. От този момент за теб най-важното нещо е това, да криеш и пазиш тези свои умения, защото това е част от условието. Всъщност от тогава започваш да играеш. Играта: в нея всеки един от участниците е облечен в различен цвят и играе от името на този цвят. Няма имена, няма герои - само цветове. Освен това се танцува. От сърце. Така става придвижването и дейсвията. Танци и цветове. Танцуващи цветове. Вълни от жълто, червено, синьо и оранжево, които се надигат, разливат и смесват. Танци от душа, велики и световни. Продължителното танцуване помага на играещите да изпаднат в нещо като транс. Тогава телата спират да участват и всичко преминава на въздушно ниво, нематериално, полупрозрачно, но ярко. Цветовете се разстилат над масата и играта продължава там горе. Очите са будни и следят дали се играе честно. Те наблюдават разкошни картини и едновременно направляват действията. А там, над масата, цветовете превземат територии, бълбукат, разливат се и вилнеят. Новите територии се оцветяват в цвета на печелившия, а в други случаи, когато силите са равни, пространството се изпълва с преливащи се вълшебни нюанси. От един момент всичко започва да се случва из цялата стая. Тогава става най- интересно. Колкото по-добър масон (или играч) си, толкова по-голяма територия и сила управляваш. Ако Играта продължи достатъчно дълго, цветовете излизат от рамките на помещението и започват да се движат над градове, над държави, докато накрая играещите разполагат с огромното пространство на целия космос. Тогава усещането е неописуемо, а нивото е вселенско. Там няма граници, няма форма и няма обяснение. Условията се променят с напредването на играта, заедно с комбинациите от цветове, заедно с възможностите от милиони варианти върху милиарди километри площ. Играта продължава, докато играчите се изморят, като при следващата сбирка винаги започват от началото, заради танците, (нали разбирате).
За масоните играенето е нещо като дишането, чието действие държи ума буден, очите отворени и провокира сетива, за които изобщо не си подозирал. Това няма как да се научи или обясни. Масоните притежават тези умения, и задачата им през останалото време е да опазят тази игра в тайна. Защото, ако другите разберат, ще им я отнемат, ще я развалят и всичко ще приключи. Колкото и да се крият, обаче, те знаят, че един ден ще бъдат разкрити и за тогава пазят най-силното си оръжие – тайната, която никой не изрича: за да играеш Играта трябва да бъдеш масон, за да си масон трябва да умееш да играеш на Играта. Никой друг не може, колкото и да се опитва.
Излиза.
из Малка пиеса за детска стая, Яна Борисова