PDA

View Full Version : Литература :)



InnchetO
12-13-2008, 22:58
Имам класно по литература и трябва да напиша ЛИС/ЕСЕ по една от темите :

1.Родният дом-пристан за наранената човешка душа (ЛИС върху стихотворението "Скрити Вопли")
2.Мотивът за самотата в елегията "Помниш ли помниш ли" от Димчо Дебелянов (ЛИС)
3.Животът - едно безкрайно човешко лщбопитство (ЕСЕ върху повестта "Преди да се родя" )

Ще съм Ви много благодарна ако ми намерите нещо подобно :)

дооста е спешничко .. :>

Tedi4ka
12-13-2008, 23:03
По първата:
Родния дом-пристан за наранената човешка душа
След гибелта на Димчо Дебелянов един друг голям български поет-Гео Милев отбелязва:,,Неговата невероятна съвест разбиваше живота на хиляди въпроси,които се сплитаха около душата му в нажежени и безизходни пръстени.Животът беше за него страдание,а страданието-неговата поезия``.Страданието в стиховете на Димчо Дебелянов е родено от сблъсъка между суровата реалност в началото на ХХ век и високата нравственост ,така трагична поради осъзнатата невъзможност за постигането на мечтаната хармония.В стихотворението ,,Да се завърнеш`` е отразена драмата на поколението от началото на миналия век ,което изживява съкрушителния крах на илюзиите и мечтите за съвършенство по особен болезнен начин.Творец като Дебелянов с нежна и чувствителна за неправдите на света душа,превръща в образи и картини,цветове и музика действителността,,Скрити вопли`` на неговия герой са присъда за света,но и поклон пред извечните човешки ценности.
Неозаглавеното стихотворение на Димчо Дебелянов ,,Да се завърнеш`` е елегия,то изразява дълбока тъга и печал.Това емоционално състояние психологически е мотивирано от разочарованието,неудовлет орението,самотата и страданието,които чувствителната,творческа,и по тази причина лесно ранима,личност изпитва при досега си с реалността.Лирическият герой в поезията на Дебелянов е самотник и несретник,за когото светът е твърде жесток и към който той не може да се приспособи поради високата си нравственост.
Лирическия герой търси пристан за изтерзаната си душа.Усещането за дисхармонията в света ражда неговото неудовлетворение и отчуждение.Оттук произтича драматизмът в душата му и желанието да потърси и открие хармонията в един друг свят-светът на миналото и рода ,на детството,на любовта.Споменът за миналото възстановява загубеното равновесие.Колоритът в елегията е контрастен-бялото и черното обгръщат мислите и паметта на героя със силата на символиката.В тъмнината на вечерта художествено се степенуват и противопоставят ,,тихи пазви,, и ,,тиха нощ,, за да означат очакваната нежност и търсената сигурност на ,,приласкаването``.Лирическ ят герой в елегията на Дебелянов намила ,,пристан и заслона`` в спомена за родния дом,при изконните и вечни ценности.,,Бащината къща`` се превръща в свещено пространство ,където лирическия герой иска да се подслони от житейските бури на делника .В родния дом бащата отсъства,но там майката с ,,плаха`` радост е готова да ,,пресрещне`` своя син-,,гостенин очакван`` ,за когото ревниво пази ценностите на отминалите дни.Единствено майката може да превърне безсилието в сила,затова лирическия герой в елегията дири опора в нейното ,,безсилно рамо`` и успокоение в нейната ``усмивка блага``.За лирическия герой в елегията образът на майката е свят като икона-със субстантивириното прилагателно ,,старата`` се назовава майката,но същото прилагателно е употребено и като епитет за онзи чудотворен образ, в който странникът впива ,,морен поглед`` и ,, шъпне`` думите на своята изповед и молитва.,,Да-конструкциите`` са характерен структурообразуващ елемент на тази елегия.Образите на родното и скъпото в елегията очертават духовното пространство,към което лирическият герой се стреми-къщата,двора,прага,стаята,с тарата икона.Стремежът към хармония и сливане,доближаване до родното и скъпото е означен с употребените еднакви прилагателни и наречия,отнесени към различни образи:,,тихи`` са пазвите, ,,тиха`` е нощта,но ,,тихи`` са и думите,които лирическият герой иска да прошъпне в тишината; ,,смирено`` гасне вечерта в елегията и ,,смирено`` печалният странник желае да влезе в ,,стаята позната``.Търсеният пристан е намерен,но той е само илюзорен и това предизвиква безутешността на лирическия герой във финалната строфа.Поантата в елегията е означена чрез графичното отделяне на последните два стиха.Тя логически произтича от смирената изповед на лирическия герой.Очевидно ,,скрити вопли`` бележат разочарованието на ранената душа от обстоятелството,че търсената хармония е достижима единствено в спомена.В поантата на елегията лирическият герой назовава себе си ,,печален странник``,защото осъзнава болезнено,че неговите търсения в грубия и чужд свят не могат да променят действителността.
Поривът на лирическия герой към топлината и уюта на родния дом е израз на неговия стремеж да възстанови хармонията и наранената си душа.Последният ,,пристан и заслона`` се оказва недостижим и безвъзвратно изгубен.Завръщането на личността при корените на живота и ценностите на родното е само въображаемо,а това изпълва душата на героя с горест.

InnchetO
12-17-2008, 08:56
По първата:
Родния дом-пристан за наранената човешка душа
След гибелта на Димчо Дебелянов един друг голям български поет-Гео Милев отбелязва:,,Неговата невероятна съвест разбиваше живота на хиляди въпроси,които се сплитаха около душата му в нажежени и безизходни пръстени.Животът беше за него страдание,а страданието-неговата поезия``.Страданието в стиховете на Димчо Дебелянов е родено от сблъсъка между суровата реалност в началото на ХХ век и високата нравственост ,така трагична поради осъзнатата невъзможност за постигането на мечтаната хармония.В стихотворението ,,Да се завърнеш`` е отразена драмата на поколението от началото на миналия век ,което изживява съкрушителния крах на илюзиите и мечтите за съвършенство по особен болезнен начин.Творец като Дебелянов с нежна и чувствителна за неправдите на света душа,превръща в образи и картини,цветове и музика действителността,,Скрити вопли`` на неговия герой са присъда за света,но и поклон пред извечните човешки ценности.
Неозаглавеното стихотворение на Димчо Дебелянов ,,Да се завърнеш`` е елегия,то изразява дълбока тъга и печал.Това емоционално състояние психологически е мотивирано от разочарованието,неудовлет орението,самотата и страданието,които чувствителната,творческа,и по тази причина лесно ранима,личност изпитва при досега си с реалността.Лирическият герой в поезията на Дебелянов е самотник и несретник,за когото светът е твърде жесток и към който той не може да се приспособи поради високата си нравственост.
Лирическия герой търси пристан за изтерзаната си душа.Усещането за дисхармонията в света ражда неговото неудовлетворение и отчуждение.Оттук произтича драматизмът в душата му и желанието да потърси и открие хармонията в един друг свят-светът на миналото и рода ,на детството,на любовта.Споменът за миналото възстановява загубеното равновесие.Колоритът в елегията е контрастен-бялото и черното обгръщат мислите и паметта на героя със силата на символиката.В тъмнината на вечерта художествено се степенуват и противопоставят ,,тихи пазви,, и ,,тиха нощ,, за да означат очакваната нежност и търсената сигурност на ,,приласкаването``.Лирическ ят герой в елегията на Дебелянов намила ,,пристан и заслона`` в спомена за родния дом,при изконните и вечни ценности.,,Бащината къща`` се превръща в свещено пространство ,където лирическия герой иска да се подслони от житейските бури на делника .В родния дом бащата отсъства,но там майката с ,,плаха`` радост е готова да ,,пресрещне`` своя син-,,гостенин очакван`` ,за когото ревниво пази ценностите на отминалите дни.Единствено майката може да превърне безсилието в сила,затова лирическия герой в елегията дири опора в нейното ,,безсилно рамо`` и успокоение в нейната ``усмивка блага``.За лирическия герой в елегията образът на майката е свят като икона-със субстантивириното прилагателно ,,старата`` се назовава майката,но същото прилагателно е употребено и като епитет за онзи чудотворен образ, в който странникът впива ,,морен поглед`` и ,, шъпне`` думите на своята изповед и молитва.,,Да-конструкциите`` са характерен структурообразуващ елемент на тази елегия.Образите на родното и скъпото в елегията очертават духовното пространство,към което лирическият герой се стреми-къщата,двора,прага,стаята,с тарата икона.Стремежът към хармония и сливане,доближаване до родното и скъпото е означен с употребените еднакви прилагателни и наречия,отнесени към различни образи:,,тихи`` са пазвите, ,,тиха`` е нощта,но ,,тихи`` са и думите,които лирическият герой иска да прошъпне в тишината; ,,смирено`` гасне вечерта в елегията и ,,смирено`` печалният странник желае да влезе в ,,стаята позната``.Търсеният пристан е намерен,но той е само илюзорен и това предизвиква безутешността на лирическия герой във финалната строфа.Поантата в елегията е означена чрез графичното отделяне на последните два стиха.Тя логически произтича от смирената изповед на лирическия герой.Очевидно ,,скрити вопли`` бележат разочарованието на ранената душа от обстоятелството,че търсената хармония е достижима единствено в спомена.В поантата на елегията лирическият герой назовава себе си ,,печален странник``,защото осъзнава болезнено,че неговите търсения в грубия и чужд свят не могат да променят действителността.
Поривът на лирическия герой към топлината и уюта на родния дом е израз на неговия стремеж да възстанови хармонията и наранената си душа.Последният ,,пристан и заслона`` се оказва недостижим и безвъзвратно изгубен.Завръщането на личността при корените на живота и ценностите на родното е само въображаемо,а това изпълва душата на героя с горест.


Охх .. тука ся възникна една дилема .. хах :-D

"Да се завърнеш" = "Скрити волпи" ? :-D

Тоест - едно и също стихотворение ли са ? Понеже майка ми ми каза малко от съдържанието на "Да се завърнеш" и същото го пише в учебника под заглавие "Скрити вопли" .. ? :-o

Tedi4ka
12-17-2008, 08:59
Еми не са едно и също стихотворение

InnchetO
12-17-2008, 09:06
Понеже сега погледнах в 2 сайта ии ето резултата :

http://www.litclub.com/library/bg/debelianov/bkushta.htm <~ това от гугъл търсене за "Да се завърнеш"

а на друго място намерих следното заглавие "Скрити вопли (Да се завърнеш в бащината къща)" Тоест .. тоест незнам .. :o

InnchetO
12-17-2008, 09:13
Още по интересно е , че сега прерових една книга с българска литература ии .. там където пише за Дебелянов не се споменава изобщо името "Скрити вопли" , но се говори доста за "Да се завърнеш" с цитати от даденото в учебника под името "Скрити вопли" .. :-o интересно .. :-o

InnchetO
12-17-2008, 09:16
А да .. и ето го цялото стихотворение /дадено в учебника "Скрити вопли"/ "Да се завърнеш"


Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.


Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...

О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!



...


:-o

Tedi4ka
12-17-2008, 09:24
:-o :-o :-o Ами просто за кой ли път се убеждавам че има много ...незнам как да ги нареча :? :? :? Аз все пак мисля че са две отделни стихотворения.....

InnchetO
12-17-2008, 09:33
ох понеже нямам никакво време да търся друго .. това което го написа ще го попроменя малко като там където пише "Да се завърнеш" просто ще променя на "Скрити Вопли" пък .. каквото стане :-D

Tedi4ka
12-17-2008, 09:35
хха ми да :-D

nestle
12-17-2008, 12:31
едни и същи са ;)

InnchetO
01-04-2009, 12:24
a neshto za

3.Животът - едно безкрайно човешко лщбопитство (ЕСЕ върху повестта "Преди да се родя" )

? :)