ЛИС върху "Потомка" на Багряна? [Архив]

KissTheSky

12-14-2008, 12:04

Дано това да ти свърши работа

Елисавета Багряна - "Потомка"
В поезията на Елисавета Багряна потомствениhttp://www.teenproblem.net/forumят родов корен е духовна стойност на лирическите образи на „Вечната и святата”, на Женското начало в българската поезия през 20-те години на XX век.
Младостта на духа, като вечен полет на творческото въображение, създава вътрешната метафорична същност на образите и внушенията. Кипналата каhttp://www.teenproblem.net/forumто вино трескава метежност и неудовhttp://www.teenproblem.net/forumлетвореност в духа на поетесата носи лирическата копнежност в стихосбирката „Вечната и святата”, излязла през 1927 година.
Изящната орнаменталност и художествена пластика на поетично слово и лирически образи създава свободния поhttp://www.teenproblem.net/forumлет на мисъл и въображение. Чувстваhttp://www.teenproblem.net/forumта са пронизани от земни, витални страсти. Библейско и легендарно изплитат образа-представа за родовото наhttp://www.teenproblem.net/forumчало и духовните корени на човека.
В лирическите послания има романhttp://www.teenproblem.net/forumтична извисеност и езическа, земна чувственост. Много живот, волност и сиhttp://www.teenproblem.net/forumла струят от стиховете на Багряна. Тя вае дъхави български слова, разплиhttp://www.teenproblem.net/forumта тайната на душата, домогва се до премълчаните истини за жената и греhttp://www.teenproblem.net/forumховните изкушения на „вечната и свята” жажда на човека да зачева и да дава жиhttp://www.teenproblem.net/forumвот.
Греховност и святост се срещат. В техния нравствен и духовен контраст застава „вечната” женска душевност на лирическите героини от поезията на Багhttp://www.teenproblem.net/forumряна.
Творческите сетива на поетесата се сливат с духовното битие на лирическиhttp://www.teenproblem.net/forumте героини. Тя става една от тях и изпоhttp://www.teenproblem.net/forumвядва в монологична АЗ-форма тревогаhttp://www.teenproblem.net/forumта на душата, застанала на кръстопът между минало и настояще.
Раздвоена от пулса на бремето е и лирическата героиня на Багряна от стихотворението „Потомка”, публикувано за първи път през 1925 г. 6 списание „Златорог”.
Земните страсти на родовото минало възкръсват като поетичен спомен в дуhttp://www.teenproblem.net/forumшата на героинята. Лирическият размиhttp://www.teenproblem.net/forumсъл следва импулсите на потомствения дух, оживял в кръвта. Тя пулсира с трескавия ритъм на поетичното настояще. Стихът на Багряна настойчиво търси дирята на родовото минало в съвременhttp://www.teenproblem.net/forumния пулс на житейското битие:
Няма прародителски портрети, ни фамилна книга в моя род и не знам аз техните завети, техните лица, души, живот.
Размиват се реалните контури на споhttp://www.teenproblem.net/forumмена, но усещането за родова духовна близост е силно. От него лъха живот, койhttp://www.teenproblem.net/forumто е част от земното и духовно битие на героинята. Родовата кръв напомня за сеhttp://www.teenproblem.net/forumбе си. Споменът изчезва като прекъснат сън и Багряна, чрез изповедната АЗ-лирическа форма, влиза в диалог с разбунената си душа.
Действието става стремително. Диhttp://www.teenproblem.net/forumнамично се сменят усети и настроения.
Емоционалната багра на разкъсания от зова на кръвта духовен свят на лирическото АЗ на Багряна изпълва поетичните й усети с реално чувство за сетивен доhttp://www.teenproblem.net/forumсег до родовото минало:
Но усещам, че в мене бие древна, скитническа, непокорна кръв. Тя от сън ме буди нощем гневно, тя ме води към греха ни пръв.
Пулсът на времето отеква в художесhttp://www.teenproblem.net/forumтвеното съзнание на лирическата героhttp://www.teenproblem.net/forumиня. Греховната съблазън да сътвори жиhttp://www.teenproblem.net/forumвот в неясното предчувствие за идващиhttp://www.teenproblem.net/forumте, като далечен прилив, образи на родhttp://www.teenproblem.net/forumното подчинява душата и поетичното съзнание разтваря тайника на паметhttp://www.teenproblem.net/forumта. Потичат образи. Застигат се. Отhttp://www.teenproblem.net/forumначало неясни, но все по-плътно очертаhttp://www.teenproblem.net/forumващи се с пулса и дъха на времето, от което изплуват:
Може би прабаба тъмноока, в свилени шалвари и тюрбан, е избягала в среднощ дълбока с някой чуждестранен, светъл хан.
Романтичният филтър изсветлява обhttp://www.teenproblem.net/forumраза. Нощта става дълбока и светла. Поhttp://www.teenproblem.net/forumривът на душата и земната страст на чувството създават усещане за светла - свята любов. Тъмната греховност на желанието е потопена в светлината на изплувалия спомен за пълнокръвието на отминал живот. Душата ликува. „Взира” се в разтворилата се тайна на сърцето, чийто „глас” кънти със среднощния конhttp://www.teenproblem.net/forumски тропот на уловена романтична изhttp://www.teenproblem.net/forumповед:
Конски тропот може би кънтял е из крайдунавските равнини спасил е двама от кинжала вятъра, следите изравнил.
Вятърът приласкава спомена. Вдъхва му живот, който, блеснал като магнеhttp://www.teenproblem.net/forumтично видение в съня на лирическия унес, „изтича” обратно, назад в миналото. Любовта със своя сърдечен плам винаhttp://www.teenproblem.net/forumги е бълнуващо романтично приключение за духа. Нейните „следи” остават в спомена. Той идва и си отива като милувката на вятъра, любим метафориhttp://www.teenproblem.net/forumчен образ в поезията на Багряна, свързhttp://www.teenproblem.net/forumващ незримо с тайната на любовта миhttp://www.teenproblem.net/forumнало и настояще.
В дългото „пътуване” на времето към интимната тайна на сърцето поетеhttp://www.teenproblem.net/forumсата вписва пробудени лирически усеhttp://www.teenproblem.net/forumти, дошли от миналото и населили изhttp://www.teenproblem.net/forumповедта на незримата „вечна и свята” жена - поетическото АЗ на Багряна:
Затова аз може би обичам необхватните с око поля, конски бяг под плясъка на бича, волен глас, по вятъра разлян.
Любовта за лирическата героиня е волhttp://www.teenproblem.net/forumна и свободна, витална стихия на духа, облъхваща сетивата с горещата страст на споделеното чувство. То има своя условна художествена среда за дейсhttp://www.teenproblem.net/forumтвие: „необхватните с око паля”, свой риhttp://www.teenproblem.net/forumтъм и динамика: „конски бяг под плясъка на бича”, но и глас за изповед на обичта: „волен глас, по вятъра разлян. ”
Поривът на сърцето бие с пулса на раhttp://www.teenproblem.net/forumдостта, но и на дълбокото съмнение, раздвоило душата от осъзнатата греховност на чувството.
В „среднощ дълбока” идва споменът за любовта, но и в същата тайна доба на приказно любовно щастие се разпада съмhttp://www.teenproblem.net/forumнението за вечната сила и постоянство на чувството.
Може би съм, грешна и коварна, може би сред път ще се сломя - аз съм само щерка твоя вярна, моя кръвна майчице-земя. За Багряна любовта е светлият грях на душата, запалил в кръвта огнената страст на живота. Земна, истинска и силна е болката от раздялата с любовта в лирическата изповед на поетичното АЗ. Тя не сломява волния дух на героинята. Любовта, като наследствен родов закон, разпалва „жаравата” на интимната споделена ласка на обичта в душата на потомката, която е „само щерка - вярhttp://www.teenproblem.net/forumна” на сътворяващата живот „майчица”-„земя”.
Това е „вечната и святата" жена -„грешна и коварна" в поезията на Елисаhttp://www.teenproblem.net/forumвета Багряна.