PDA

View Full Version : Три есета - 'Любов и омраза', 'Аз и светът' ..



Temp7a7i0n
12-14-2008, 10:33
Значи утре ще правим класно по литература и ще е есе и възможните теми са 3..моля ви помогнете ми ...сигурна съм че тук има хора които могат да ми помогнат точно за това ви пиша!Ако ми помогнете ще съм ви благодарна!
ето ги и темите!!
1. "ЛЮБОВ И ОМРАЗА"
2."АЗ И СВЕТЪТ"
3. "БЛАГОРОДСТВОТО-НАСЛЕДСТВО ИЛИ КАЧЕСТВО НА ЧОВЕКА"
:) :-k :-# [/u]

т.7. Заглавието на темата трябва да бъде описателно.
MusicIsThekey

KissTheSky
12-14-2008, 12:05
По 1вата тема ти давам два варианта. (Все пак промени ги, защото имам чувството, че учителката ви очаква от вас да ги намерите в нета и да ги копирате на класното, а после ще си изпатите)

Любов И Омраза
По света има както любов, така и омраза. Тези две чуства са коренно различни по значение, като смяната на деня с нощта. Всеки би предпочел любовта пред омразата, защото всеки иска да е щастлив.
http://www.teenproblem.net/forumБез любов светът ще е скован от мрак и студ. Всеки човек трябжа да изпитва и да дарява любов. Ако не съществува любовта, която се изпитва между родителите, на всеки от нас то няма да съществуваме днес. Любовта и обичта са две еднакви чуства. Има много видове обич. Обич се изпитва към човека, с които искаш да споделиш остатъка от живота си. Друг вид любов това е майчината. Обичта която изпитва една майка към своето дете още докато е в утровата й, е много силна и велика. Обичта която изпитват децата към родителите си, също е много голяма.http://www.teenproblem.net/forumЛюбовта е благодат или най- сладкото зло? Това е един въпрос на който всеки трябва да може да отговори. При някой хора е благодат, защото им носи само хубави и щастливи моменти. При други е най- сладкото ЗЛО, защото лювовта им носи някаква тъга и разочарование. Преди много години Шекспир е казал, че да обичаш това значи да бъдеш направен от съслзи и въздишки, от пламък и вярност, докато станеш на „купчина пепел” .
http://www.teenproblem.net/forumОмразата е чуство на силна вражда и зложелателност. Тя се изразява по много и различни начини. Първата лювов на човек остава „запечатана” в съзнанието му и често тя е и първата омраза. Омраза защото този човек ти е причинил някаква болка. Всеки които обича истински, рано или късно наранява. В разказа на Николай Хайтов „Дервишово семе” ясно се отбелязва любовта между Рамадан и Силвина. Където има любов там има и омраза. В разказа главният герой изпитва силна обич към Силвина и непреодолина омраза към новият й съпруг. Поради голямата любов към Силвина, той е принуден да бъде слуга на най- омразния си човек. Защо на света трябва да има омраза? Може би защото ако я нямаше омразата и любовта щеше да изчезне. А без любов света нямаше да е това което е днес.
http://www.teenproblem.net/forumВсеки човек иска да се идиализира и да не изпитва омраза, но любовта и омразата вървят „ръка за ръка”. Любовта и омразата са една вечна и неизчерпаема тема.

Любов И Омраза
От както свят светува, човекът винаги е заставал изумен пред тази велика магия – любовта и се е борил срещу омразата. Защото, ако любовта е живецът, то омразата е разрушителната сила в живота. В този смисъл много точни са думите:„Махни любовта и нашата земя ще се превърне в гробница.” - Робърт Браунинг.
Любов и омраза – два противоположни полюса в множеството на човешките чувства. Ако любовта е водата, която движи колелото на живота, то омразата е огнена комета, която изпепелява душата.
Обикновено определяме нещата от живота като ги сравняваме с техните противоположности. В този смисъл любовта определяме чрез омразата, а омразата наричаме антипод на любовта. И все пак какво е любовта? Чувство или отношение? Или и двете? Има ли я заложена в нас или човекът се учи на нея? Въпроси, на които цял живот търсим отговорите. А, те, отговорите, могат да бъдат различни така както различни сме ние, хората. Защото любовта е една нова вселена, едно пътуване в безкрайната галактика на живота, в което всеки преоткрива себе си и по нов начин поглежда на света. Тя е радостно опиянение, стремеж да се отдадем докрай.
Ако надникнем, например в очите на влюбения мигом ще ни огрее небесна светлина. Защото любовта е светлина, душевна топлина. Тя е състояние на нашия дух. И когато огледалото се счупи на хиляди парчета, вещаещи нещастие, тогава всичко се срутва. Защото в аритметиката на любовта 1+1= ВСИЧКО, но 2-1=НИЩО. А когато нищото се засели в нас, идва самотата, в душата нахлуват истински мрак и студ. Но мрак и студ са идеална предпоставка за раждането на омраза. А какво е омразата? Тя е черното зло, описано в приказките, жезъла на дявола, според библейските правила, червей, който разяжда духа, отнема спокойствието и хармонията на човешката душа. И докато любовта отваря вратата към ново светоусещане, то омразата отвежда човека в най-долното подземно царство, където според народните предания властват злото и тъмните сили на живота.
Питам се, може ли да се оправдае омразата? Може ли и трябва ли да се опитаме да не мразим своя враг, както ни учи библията? Незнам, отговорът не е еднозначен и зависи от мотива на омразата. Ако в основата й са завистта и ревността, тя се превръща в лешояд на душата, но ако мотивът е погазена любов към всичко мило и свидно, тя би могла да бъде тласък към героични постъпки. В нашата история откриваме много примери за това.
Сблъсъкът любов-омраза е тема на много литературни и музикални творби. Като започнем от народните песни, минем през Ботевото „силно да любят и мразят” и стигнем до съвременната литература. Това е така, защото любовта и омразата са брънка от веригата на вечните човешки ценности, защото непрекъснат е стремежът на човека чрез любовта да овладее и превъзмогне омразата.
Не мога да се въздържа да не споделя с вас една мисъл на Махатма Ганди: „ Любовта е най-мощната сила, която светът притежава”. Защото с любов се раждаме, за любов мечтаем, в любов се вричаме, за да се стопи омразата и светът да стане по-добър.



[/b]

Temp7a7i0n
12-14-2008, 12:29
ujasno mnogo ti blagodarq :* ibahti qkite hora det ste tukaa :* dan0 i p0 drugite temii nqkoy mi dade syvett :*

KissTheSky
12-14-2008, 13:07
Аз И Светът
Още в дълбока древност гръцки и римски философи са търсели отговори на извечни екзистенциални въпроси като смисъла на човешкото съществуване и мястото на индивида сред останалите. Светът е бил тема на много размисли още преди всички велики открития на човешкия род и остава такава и след тях. Светът като природа, като съвкупност от видове, като социална постройка, като условия, в които живеем, остава загадка и днес.

Като уравнение с много неизвестни се оказва търсенето ни на място в голямата система. Дали да сме онези мънички, незабележими хора-мравчици, които просто живеят в безвремие и умират в неизвестност, чийто живот се оказва без никакво значение, да изберем това съществуване - спокойно, чак мъртво, бездушно, лишено от конфликти, подчинено на измислени закони, съществуване по релсата на общоприетото, или да прекрачим общовалидното, да създадем една нова реалност, по-съвършена от тази, в която живеем, без да се страхуваме да мечтаем? Нима Вие, който четете това, никога не сте си задавали този въпрос? Никога ли не сте разсъждавали над въпросите, отговори на които, както казва Яворов, никой век не може да даде? В търсене на тези отговори, човек всъщност търси своето място в глобалния свят. Чрез решенията си той прави своя избор, дали да е мравката или гигантът, дали да е праволинейният или бунтарът, дали да е незабравимият или неизвестният. В търсене на мястото си, личността кове своята съдба, сама избира пътя си, сама го върви. Аз избрах моя. Избрах и моето място. То не е долу, в ниското, където, дали живееш или не, не е от значение. Не е там, където единственият избор е да се съобразяваш, нито пък там, където гласът ти заглъхва нечут, където се слива с всеобщото мнение и остава точно толкова значим, колкото като си го повториш пред огледалото. Жадувам за поле на изява. И аз като повечето искам да надрасна обикновеното, да прекрача границата на средностатистическото, да превърна мечтите си за слава в реалност. Моето място, това, което аз си избрах, към което няма да се уморя да вървя, е там, горе... но къде ли?...

Аз и светът... аз в света... къде съм аз в този голям, обширен свят на чудни приумици и идеали. Вървя по улицата и си мисля дали и аз съм като обезличените хора, покрай които минавам. И моите очи ли гледат така безизразно? И аз ли съм забравила да се смея? Усмихвам се! Да, аз съм още жива и все още търся мястото си в света. Правя стъпка напред, после една назад, отклонявам се, връщам се, лутам се, мисля, действам, но не спирам да търся коя съм аз в този свят. Дали съм жестокият тиранин, подчинил хората наоколо на идеите си, или съм наивното момиче, което мечтае за нещо неосъществимо? Здраво ли съм стъпила на земята, забравила ли съм мечтите си или още живея в тях, летейки някъде високо, забравила реалността? Забравила ли съм изобщо нещо? Не, не съм. Аз съм все още там, в началото на пътя, който води към мястото ми в света... Лутайки се, аз залитам ту в едната, ту в другата посока. Пожелавам си да съм някоя и никоя. Бремето на значимия ме ужасява, непотребността на малкия човек - също. Средата е невъзможна. Изборът - сложен. И с този избор се събуждам всяка сутрин. Всяка сутрин мисля коя съм аз в очите на хората, в очите на света, защото светът са именно хората. Светът... това не са просто четирите посоки, нито двата полюса. Това са индивидите, които всеки ден се борят за мястото си в обществото, което сякаш за кратко сме свикнали да наричаме с глобалното, стряскащо с обхвата си понятие свят. Светът - това сме всички ние и аз съм част от него, ала и не съм. Аз го обичам, но и мразя, живея по неговите правила, но тайничко мечтая да ги променя. Малкият човек в мен иска да си мълча, но аз се провиквам: „Не! Това трябва да спре! Хора, отворете си очите! Вижте какво се случва!". Бунтарът в мен вече не приема примирението, пред поредната обществена зараза. Младото поколение страда от все повече пороци, светът заболява все по-тежко. И тук си пожелавам да съм някоя, да не съм човекът-мравка, когото обувките на големеца могат да стъпчат. Искам мнението ми да не остава пред огледалото, плъзгайки се по гладката му повърхност, изгубвайки се в небитието. Като гражданин на този свят аз искам да се боря за правата си. Смело заявявам, че системата ме отвращава, че светът е безкраен низ от пороци, омагьосан кръг, без начало и край, където преобърнатите идеали са натрапени на всички. Изправям се смело срещу своеволията на света, изказвам с готовност критикуващата ми позиция... Отварям очи и все още съм пред огледалото. Микрофонът и славата се оказват само сън. Сутрин е и аз пак правя ежедневния ми избор - ще бъда някой и то не само днес, а и утре, и един ден, като достоен гражданин на този свят, извоювала правото си да говоря, ще застана и ще отправя обвиненията си, които този път няма да потънат в огледалото и да останат в някой забравен с времето сън. Обувките на големеца ще са на моите крака. Аз ще съм гражданин на този свят, но не този, който се спотайва, сякаш чакайки смъртта да приключи жалкото му съществуване, а този, за който всеки нов ден е един нов шанс да направи поне една промяна към по-добро, който иска да помогне на някой, който не се страхува и не робува на предразсъдъци. Аз съм гражданинът на света, който иска да го покори, който тръгва с нищо, но мечтае за нещо, който не се страхува да желае нищо по-различно от всичко.

Да, аз съм гражданин на този свят и идвам от една малка страна - България, от един малък град - Русе, от един малък квартал, от една малка улица, но едно в живота ми е голямо - стремежът. Стремежът, да съм не просто гражданин, а личност, не просто да съществувам, а да живея. Затова, когато ме питате къде е моето място в света, аз смело ви отговарям - сред тези, които искат да постигнат нищо повече или по-малко от абсолютно всичко. А вие къде сте? Къде е вашето място в схемата?

pun1sh3r
04-12-2009, 08:05
:( Някой не може ли да даде и за третата тема че от тези трите имам само нея а за нея нищо не намирам.. :x

Tedi4ka
04-12-2009, 08:47
Не е задължително да имаш синя кръв, за да бъдеш благороден. Съвкупността на благородството включва доста качества и характеристики като смелост, жертвоготовност, достойнство, чест и прочее понятия, които са малко или много условни, защото всъщност имат безкрайно много проявления и един път смелостта може да предизвика възхищения, а друг път да вдигнем рамене и да я приемем за чиста глупост.

И не е задължително да си благороден, за да бъдеш джентълмен. Особено в днешните времена, когато джентълменството често се размива в обикновено кавалерство. Джентълменското кавалерство повелява да отстъпваш и да закриляш по някакъв начин хората около себе си. Благородството задължава да си честен с тях. Тогава се питам аз от къде идва онова странно схващане, че има благородни лъжи.

Ако приемем, за вярно твърдението на Бисмарк, че „най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов”, то тогава защо в ежедневните си взаимоотношения се изправяме пред дилемата дали да поприкрием истината или да се изправим пред последствията й? Не казвам, че на мен не ми се налага понякога да прибягвам до това съвършено средство за заобикаляне на някои проблеми и чудесно зная какви са ми мотивите да го направя. Обикновено се стремя да спестя някои сурови факти и истини и на насрещната страна, и последиците от реакцията на насрещната страна на себе си. Променена обаче, истината не става различна, а само се представя по различен начин. Който обаче я видоизменя и превръща във фалш. Ето затова казваме, че с благородни цели сме променили истината, обръщайки я на лъжа.

Мога да изброя хиляди лъжи, които съм чула. Понякога на секундата разбирам лъжата, обаче благородно се правя, че не съм. Друг път разбирам заблудата след време, може и дълго след това. И в двата случая обаче скриването на истината си остава лъжа. И дори да разбирам мотивите за нея, се надига онази лека сянка на съмнение.

Когато послъгвам, обикновено ми личи. Най-малкото по погледа. Пък и определено се чувствам дискомфортно. Всъщност току що с лекота излъгах. Сетих се още и че колкото повече растем, толкова по-лесно ни става да изричаме украсените истини. Като добре отработено действие.

Независимо от всички неудобства на чистата истина, предпочитам да я чувам такава – груба, сурова, ръбата… и определено неблагородна, защото джентълменството предполага изряден външен вид, докато всъщност благородството е състояние на духа.

Tedi4ka
04-12-2009, 08:48
Благородството е особено и чисто качество. Проявява се в най-тежките моменти. Без условности. Без тънки сметки. С ясното съзнание, че това е правилното и единствено решение.

pun1sh3r
04-12-2009, 08:53
Мерси Мерси Мерси :smt003

pun1sh3r
04-12-2009, 08:54
Мерси Мерси Мерси :smt003

pun1sh3r
04-12-2009, 08:55
Мерси Мерси Мерси :smt003

Tedi4ka
04-12-2009, 08:55
:---) :wink: