На мъртвите

[ScionOfStorm]

На мъртвите

Нощта е яма; яма
От синьо и черно в едно.
По-клета от нея няма
Раздрана – непотребно зебло.
Светът е черупка; колос
Умиращ в глупостта си
Върти се около своята ос
От рушение на сънища; мечти.

Под и над земята;
Под и над мъглата
Стоновете се надигат
От бледа мъртва плът.
Вой до вой се те извиват;
Под и над – мъртва плът.

Отново впиват майки;
Майки в децата си остриета
Като вълчи, вълчи шайки
В очи – човещина превзета.
Отново бащи; бащи
Удушават синовете с блясък
Рушение на сънища; мечти
На лудостта последен тласък.

Под и над небето;
Над и под полето
Плачовете заридават
Чий Бог търсят те
Кому се уповават
След като всичко ще умре...

Влизам при мъртвите
В колело на счупената ос.
Вик от болка, от радост е
Нямам плът – но съм гол
Нямам плът – а съм бос.


Разпредоха косите
Извадиха очите
Откъснаха краката
Изядоха душата.

[raduna]

От това направо ме побиха тръпки....а последния куплет ме довърши...

[Dumb]

Привет :). Страхотно е. Сигурно ти е писнало да ти казвам колко много ми харесва замисъла скрит толкова умело, ноооо пак го казвам. Пък и не съм експерт, не мога да посоча грешките ти, за да ти помогна :)
Успех :)