PDA

View Full Version : Търся пет есета за класно:



julimedko
12-15-2008, 18:46
1.Да оставиш на земята дела,които водят към възход.-есе
2.Не родът прави човекът благороден,а самия човек облагородява рода си-есе
3.Въздействието равно ли е с прегрешението-есе.
4.Животът на прага на смъртта-есе
5.Най добрият избор-Есе
надявам се да ми помогнете класното ми е в сряда

т.7. Заглавието на темата трябва да бъде описателно.
MusicIsThekey

Tedi4ka
12-15-2008, 21:21
5.
В днешно време всеки се стреми към свободата,но много малко са тези,които се сремят към доброто.
Свобода,избор,добро-знаем ли какво значение имат тези думи? Замисля ли ли сме сме за тяхната същност? Аз съм на мнение,че човек е роден добър,така той се учи да прави добро,да чувства доброто в себе си,да дава пример на околните. А когато става дума за избора...нещата стават доста усложнени. Хората си казват:’’ -Защо да правя добро,защо не направи друг? Защо да кажа добра дума,нека друг да каже? Защо да подам ръка на жената да се качи в автобуса,нали друг ще се сети? Защо аз,нека друг!?’’
Аз не съм съгласна,но е така,защото има избор,но не съм и казала,че ако има закон и норми те ще бъдат спазвани,даже напротив,но така сме устроени. Малко хора оценяват доброто като такова и малко са и тези,които го разбират. На следния принцип съм’’Прави добро и ще ти се връща добро’’ може да е малко наивно,но аз така се чувствам добре. Оценявам себе си и уважавам околните,дори понякога да не получавам същото от тях. Създадена съм,за да ценя,за да обичам,за да създавам,за да творя,за да съм Аз!
Животът е прекрасен,стига да намериш себе си в него. Всеки е добър,сигурна съм в това,лошото се учи и това е факт. Но нали това е смисъла на свободата и избора- Най-
добрият избор е свободата,най-красивата свобода е граничната. Тя е неограниченост на различните нива на сложното същество,наречено човек .Свобода на духа,на волята,на мислите,свобода на чувствата,на действията. Хората свързват истинската дума с това,че те правят това,което желаят и тълкуват свободата като синоним на свобода на действията. Но с един много краен пример бих описала обратното. Човек може да бъде окован в най-мрачната килия с най-тежките вериги,но да бъде вътрешно свободен от маса не лишени от свобода хора.
Нека първо спечелим вътрешната свобода и хармония,за да ги пренесем в обществото,а наистина е въпрос на личен избор дали всички околни ще оценят и разберат какво им даваш и какво ги съветваш.
И всеки път се замислям за това ’’Какво ви коства на вас,всички,които ме слушате,да бъдете свободни или просто не познавате Истината,за да ви направи тя такива. За това разберете доброто и се научете на свобода,защото най-свободният избот е доброто,а най-добрият избор е свободата!’’

Tedi4ka
12-15-2008, 21:23
4.
Животът на прага на смъртта

Есе

Човекът е прашинка от вечността. Литва, следвайки своя земен път, търсещ светлината. Щастието е целта, която искаме да достигнем, но често пъти тя изглежда прекалено далечна...Прашинката се вее свободно. Понякога целува звездите, а друг път се удря в грубата кал, която цапа нейното изящество. Прашинката е част от вселената. Една много мъничка частица, която един ден завинаги ще изчезне и въпреки това светът ще продължи да си съществува, несмущаван от една загуба...Въпреки това животът е ценен и трябва да го изживеем пълноценно, защото той е само един и си струва да се борим, за да го направим вълнуващ.
Човек започва да умира от първия си миг раждане. Звучи странно, но е точно така. Всеки ден ни дава нови уроци, но и нови поражения. Радостите са тези, които ни дават криле и надежда за по-добро, но въпреки това смъртта е неизбежна. Ако погледнем думата "смърт" по-философски, то може да стигнем до извода, че физическата смърт не е толкова страшна, колкото духовната.
Навсякъде около себе си виждам мъртви души. Хора на прага на смъртта, които са се отказали от борбата си за щастие. Те живуркат, но не живеят. Те се събуждат от съня си, но не и от отчаянието си. Има ли смисъл физическото съществуване, когато душата умира? Не. Ако не следваме докрай целите си и не се борим с препятствията по пътя си, то ние не само сме на прага на смъртта, но и сме вече мъртви. Някой е казал:"Вярата, че ще се справиш, е половината биткаа". Съгласна съм, защото ако човек дава всичко от себе си, ако се бори със страховете си и следва пътя си право напред, то той може да загърби всяка една трудност, всяка спънка. А дори да паднеш, дори една надежда в теб да умре, ти трябва да си създадеш нова, която да застане на нейното място! Така никога няма да умре вярата ти!
Другата смърт, която ни плаши повече, е физическата. Тя е като черен образ, съществуващ в кошмарите ни, всяващ страх. Повечето от нас не обичат да мислят за нея, защото тя значи край. Животът ни е скъп и въпреки трудностите в него, искаме да го изживеем, да се радваме на щастието си, да се борим за мечтите си. А какво става, когато смъртта ни отнеме ценното време на земята? Какво става, когато студените й ръце ни сграбчат и ни отведат далеко от близките ни, далеко от приятелите ни, от бляновете ни?Остават само неизживяни мечти, неизживяни срещи, неизречени думи...
Не оценяваме живота, а когато разбираме, че той е кратък, съжаляваме за пропуснатото време, през което сме можели да бъдем щастливи. Хиляди хора са на прага на смъртта-дори в момента някъде по света умират хора...Повалени от СПИН или рак, те се сбогуват със земния си път. А ние...Ние стоим, загледани в далечината и се оплакваме, ядосваме и негодуаме от живота. Не разбираме колко много имаме, не разбираме колко важен подарък стискаме в ръцете си-живота!
На прага на смъртта едно момиче от Ню Йорк написва своето стихотворение, което съдържа важни житейски уроци:


Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?

По -добре се отпусни
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Каза ли си някога на детето си “това ще го направим утре”
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне
Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”здравей”,
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Когато тичаш като луд
Губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.
Животът не е спринт

Затова отпусни се, чуй музиката
Преди да спре песента.


Е, трябва ли да усетим, че изпусакме живота от ръцете си, че хабим дните си в ненужни отрицателни чувства, че да се насладим на всеки миг? Много хора са на прага на смъртта...Някои от тях могат да се "съживят", но не се опитват. Не осъзнават колко красиви моемнти ги чакат, стига да съживят душите си...
Смъртта е страшна, когато е духовна. Ако знам, че утре ще умра и ще оставя след себе си нещо значимо, то няма да се плаша. В паметта на хората, които държат на мен, в сърцата на близките си, аз ще съм вечно жива. Следвайки мечтите си, докосвайи звездите, аз ще се слея със звездите...и ще надвия физическата смърт.

julimedko
12-16-2008, 12:13
мерси много лейди надявам се другите да ми хелпнат щото класното мие утре :? :? :?

alexpe
10-08-2009, 15:14
Извинявай Tedi4ka, но ще можеш ли да напишеш и второто есе /т.е Не родът прави човекът благороден,а самия човек облагородява рода си/.Благодаря предварително. :) :) :)

aloveyou
10-09-2009, 10:28
Потърси в помагало