PDA

View Full Version : Гледате ли някой малчуган - съвети за оправяне със сладурите



mladtate
12-16-2008, 09:42
Малките са големи сладури и не знаят какво значи не, а най-вече усещат накъде духа вятъра и обичат да пробват докъде могат да стигнат.
например дали могат да се качат на главата ви, да ви побъркат, да се качат на полилей, за да видят реакцията ви и т.н.

ето моята рецепта:
хващаш го здраво, теглиш му един бой...

шегувам се:
хващаш куклата й почваш да й обясняваш как не трябва да прави, че не трябва да се качва, ще падне и т.н.
малкия звяр (до 3 г.) веднага хваща темата и започва да дава акъл на куклата
папагалче сладко

FelisDirus
12-16-2008, 16:25
То си е истинска дипломация това. Не съм "мама", но поне 2-3 пъти седмично се налага да гледам малкия си прелестен братовчед, който е на 3 (и родителите му имат нужда от парти..). Та общо взето минах един курс по майчинство с малкия - то не беше сменяне на памперси, хранене, приспиване, четене на книжки.. та дори и възпитание от време на време.

Смея да твърдя, че искат ли, гадините могат да те направят на абсолютен идиот и искрено се забавляват от това. :D

Ag
12-17-2008, 07:58
Аз гледам сама брат ми.На 2,8 години е :)
Наистина FelisDirus е права-Искат ли,могат да те направят идиот.Всъщност забавно е.А и детските играчки са много готини :oops:
Памперси,хранене,игри,прис иване,разходки...Предпочит м един ден с малкото човече,отколкото само пред компютъра.Можеби най-трудната част от всичко е възпитанието...Например брат ми е страшен инат и каквото реши-трябва да стане.Има и моменти,в които трудно се справям,но се надявам че тази "тренировка" ще ми помогне занапред,когато си имам свое дете. :)

darla
12-17-2008, 14:06
bravo i na dvete vi za usilitqta i grijite,koito polagate.Spored men nai-vajnoto,s koeto trqbva da se vuoraji6,za da se vurti6 okolo edno takova malko 4ove4e e OGROMNA doza turpenie!

hahavteen
12-17-2008, 14:10
bravo i na dvete vi za usilitqta i grijite,koito polagate.Spored men nai-vajnoto,s koeto trqbva da se vuoraji6,za da se vurti6 okolo edno takova malko 4ove4e e OGROMNA doza turpenie!

Тва с търпението още ми е голяма мъка :D
Сестра ми вече е на 6 ама като бебче я гледах без никакви проблеми и ми беше супер кеф!
Лошото е че колкото по-големи стават толкова повече си показват рогата и направо по някой път ми идва...грррр не знам и аз какво ама ужасно ме дразни! :-x
Ама пък оня ден си играхме на принцеси... Как да му се сърдиш на човечето като дойде и ти каже че си най-добрата и най-красивата на света и тебе най-много обича :D :-)

Ag
12-17-2008, 18:21
Все още имам проблеми с търпението..Понякога избухвам.. :?
Не знам как да се справям...

Briseis
12-17-2008, 21:19
моето не е дете, то е изрод
нито се страхува, нито нищо.
говориш му, то не разбира. абсолютно си прави каквото иска.
обича ме само, когато му играя по свирката, дори е доста злобен.
наистина не мога да се оправям с него;/

ама пък много си го обичам и му угаждам /знам,че не е много правилно/.
иначе пък е умен ^^ и много сладко ми говори, обяснява, редим пъзели...
Много ми е готино като дойде и ми каже: "искам с теб да говоря".

на 3 и половина е, често боледува и изпуска от детската ;/

Seducti0n
12-17-2008, 22:51
:) Аз си имам по-малко братче-след 10 дни точно, става на 10.
Много го оби4ам, прекрасно дете е, само дето на моменти му идва малко в повече злобата...
Когато беше мъничък го възприемах като новата ми жива кукла хах, колкото кофти звучи, но наистина беше много сладко лапенце, не че сега не е, хихи.
Много си играех с него.Имах един огромен кош за играчки, изкарвах нещата от него и слагах бебето вътре, а веднъж когато беше на около 4-5 месеца след продължително въртене на стол, му се зави свят и падна...наще мн.ми се караха.Друг случай е веднъж ми беше взел Малиция Бонбонс парфюмите и си беше впръскал в устата, майка ми горката не знаеше на кой свят е...
Ох, че носталгия ме обзе.... :oops: :oops:

A_Loving_Girl
12-17-2008, 23:07
Аз имам сестра и брат,мноо си ги обичкам.Когато сестра ми беше малка и я гледах не си показваше инатите и беше лесно ....,но брат ми е на 3 години и направо се виждам в чудо с него,обеснявам му всичко ,че не трябва така ....но ме гледа в очите и продължава да си прави каквото си знае...това се получи,защото той е най-малък и най-глезен всичко му се дава ама и той не прощава да се качва на главите на всички...колкото и да се мъча нищо не помага...,но това всичко научено с гледането на брат ми и сестра ми ,ще ми е от полза когато имам свои дечица.

miminia
12-20-2008, 10:05
Хехе :-D
Моя племенник е на годинка и 6 месеца!Сега проговаря
и всичко му е толкова интересно.Но и толкова малък
пак си проявява характера.И като един малък мъж не обича да чака
особено щом става въпрос за папане.Доста здрави нерви
трябва да имаш за да се оправиш ... и понеже аз не съм
от най - търпеливите не мога дълго време да се занимавам с него
изнервям се ,но това не значи ,че не го обожавам.
И онези моменти,когато протяга ръчички към теб
да го гушнен и ти се гали ...:) няма как да не го обичаш ...

hottie
12-20-2008, 10:30
Аз съм гледала преди години деца (бейбиситинг) и единственото, което съветвам е да не хуквате при детето/бебето всеки път като реве! След третия път разбира, че реването не е оръжие !

traka
12-20-2008, 10:34
зависи при татковците действа безоотказно, даже и майките им си патят после :P

Братчедката така си беше научила сина ма той си ползваше триковете пред тати и мама го отнасяше :)

Jumbie483
12-20-2008, 14:36
Аз се грижа за племеничките си. Цели три на брой :-o Едната е на 4, другата на 5 и най-голямата на 6 :-) Сестиричките (на 4 и 6) си помагат все взаимно. По-голямата ме слуша и сякаш попива всяка дума и започва да поучава сестра си, която пък нея я слуша. Сладураната на 5 е голяма пакостница. Когато сме си само двете ме слуша, помага ми дори с домакисната ми работа. Подава ми вилици, лъжици..каквото има за миене. Когато идем до магазина винаги гледа да ми помогне, за да не ми тежи. Страхотно е как взима от плика с покупките шоколадчето или бонбонките и мисли, че ми е помогнала и след като потвърдя, че вече не ми е тежко, личицето и светва. Толкова е щастлива, че ми е помогнала... :-) :-) Но понякога, когато и се обръща повече внимание от странични хора, започва да се лигави и глези. Доволна съм поне, че спечелих доверието на това малко и крехко създание, което щом някой го убиди веднага тича при мен да ми каже. И винаги търси утеха в моята прегръдка и моите думи. Нямам думи да опиша колко я обичам :oops:

mitternacht
12-20-2008, 14:40
Мене ме е страх да бутна бебок :) Щото са едни такива крееехкиии, та доста от мъжете ни е шубе даже да ги вдигнем на ръце :)

По темата-амиии... би трябвало да действа ако му говориш нежно и го гъделичкаш :)))

darla
12-20-2008, 14:42
^NIKOGA nqma da zabravq put,kogato muja mi hvana beb4o-v bolnicata.ne znae6e ot kude da go hvane,kak da go durji i kato go vze v rucete si celiq be6e iztrupnal,za6toto e golqm,edur muj,a beboka be6e edva 3kg.mn se smqh togava

gangstata
12-20-2008, 23:24
Често ми се е налагало да гледам племенника ми..Сичко се оправя като го погледна мръсно и му кажа,че шш го издам на баща му...Тогава се почва с едни:ти си гадна,не те обичам..Обаче бързо се оправяме..

sexita
12-23-2008, 16:32
И аз гледах племенниците ми първо...
Но не като работа...просто помагах. Бях на 16-17
Интересно ми беше да забавлявам по-големия,да си правим фокуси и номера...да си играем и да си гушкам по-малкият който беше бебе.

Иначе преди 2 години започнах да гледам Алекс. На 3 годинки беше...плащаха ми да го гледам докато майка му беше на работа събота и неделя.
По цял ден бях с него,добре се оправях. Децата много ме обичат и ме харесват веднага. Аз също ги обожавам.
Алекс го гледах около година,след това започнах работа и нямаше как... но не съм имала проблеми с него. Учехме се на стихотворения,пусках му детски или играем и си кротуваше.

Сега гледам 4 месечни близнаци на съседите...Тоест...малко е трудно с 2 наведнъж и за да може майка им да си свърши къщната работа ми ги оставя да ги наглеждам и да и помагам.
Пак ми се плаща. Много са сладки...нямах опит с бебета и се научих на много неща. Оставала съм и сама с тях... Има си техники на приспиване на двете на веднъж...на хранене...научих се.
Иначе е лошо акои двете плачат и искаш да ги вземеш и двете,но е малко трудно,въпреки че аз схвахах и тая цака и баща им оня ден ми се изчуди как мога да ги взема двете на ръце. Обожавам близнаци и въпреки че са двуяйчни и не си приличат са много много интересни и сладки.
Не съм имала проблем...общо взето ако се размрънкат е за едни и същи неща,или мляко,водичка,може да не са се оригнали,искат внимание... Не е сложна работа.
Но последния път бях сама с тях. Приспах момчето...дадох му да папка в количката и заспа,но момиченцето беше кисела и не искаше да яде...мрънкаше...
Гушках я и я друсках,разнасях я,но нещо не и беше на кеф. Почна да плаче...мале..страх ме беше да не събуди Мишо,люшках я,какво ли не пробвах...не се успокои...А ми се късаше сърцето като плачкаше така.
Накрая гледам Мишо се ококолил в количката и се събудил...
Сложих Ема в количката до него и едно енергично возене напред назад и друсане като плаче и след 5 минути беше заспала..
За сметка на товя бях разсънила Мишо,ама той си е кротанчо и се оправяме с него. Слагам си го на корема и гледаме ТВ :D