sLaDkA_GrEsHkA
12-16-2008, 12:16
Здравейте всички! Тъй като няма раздел „Спасете света и малките неща в него”, пиша тук.
Първо искам да ви разкажа какво преживях преди няколко седмици. Беше един от онези студени почивни дни, в който нищо не ти се прави. С приятеля ми решихме да се разходим малко и на прибиране към вкъщи той носеше плик с учебници. Влязохме до магазина и той си забрави плика на мястото за личен багаж. В началото на моята улица , точно на ъгъла, има от обикновените миризливи контейнери. Когато минахме покрай тях чухме, че някакво животинче плаче. Надникнахме и какво да видим – едно новородено сляпо кученце със пъпната си връв. Определено не го бе изоставила майка му. Беше го изхвърлил човек! Приятелят ми го извади от кофата и го остави на земята с надеждата някое дете да го вземе. Когато се качихме в нас се показахме на терасата и видяхме, че едно момиченце го е увило в дрешката си и го носи нанякъде. Тогава си спомнихме забравения плик и отидохме до магазина. На връщане обаче същото момиче връщаше кученцето, защото техните не го искали. Взехме го от нея, сложихме го в кутия за обувки и с едно такси – до ветеринарния център. Беше 5 и 30 часа в неделя, обадихме се и хората дойдоха. Муцунката и лапичките му (без да преувеличавам) бяха посинели от студа. Сложихме го на радиатора и започнахме да го разтриваме за да го стоплим. През това време ни обясниха, че мъничето е на 1 час ( сякаш беше изтръгнато от утробата на майка си, защото на пъпната връв висяха нещо като органи...), че е глухо и сляпо, дори майка му не го е облизала. Единственото, което е можело да усети е било топлина, мирис и вкус, а беше захвърлено във вонящата кофа, гладно и мокро. Беше толкова мъничка.... колкото дланта ми. Лекарите ни дадоха кърпа и спринцовка и го занесохме в дома на приятеля ми. Там го топлихме и хранихме капка по капка... когато заспа тръгнахме към нас. И там, на същото място, на същия ъгъл чухме същия звук. Нямах сили да погледна дори... избухнах в сълзи... знаейки, че не можем да го вземем заради родителите ми. Съдбата му бе ясна. Сутринта като отивах на училище кварталът беше тих, като гробище.... в продължение на няколко дни след училище ходех да храня малката, тъй като трябваше да яде на 2-3 часа. На четвъртата вечер ( ако не ме лъже паметта) я нахранихме и за да и е по-топло я сложихме на радиатора, с кутия с платове за да не и пари. Когато заспа изгасихме и излязохме. На следващата сутрин приятелят ми се обади – тя беше мъртва!!! Не знам дали просто мъничето не можа да оцелее или вината бе в нас, не зная... и сега макар че мина време аз още си мисля за нея и за „ЧОВЕКЪТ”, който я е изхвърлил. Чудя се какво ли му е пречело бедното животинче, какво му е струвало да го остави при майката. Та нали тя ще го кърми и топли ?!От него се искаше само капка човечност... И така кутрето не успя да види нищо красиво от този свят, защото така и не прогледна, но за сметка на това изпита върху себе си най-безграничната жестокост на ЧОВЕКА. Не мога да опиша с думи болката, която изпитвам... Може би ако я бяхте подържали и за миг в ръцете си, като мен, щяхте да знаете за какво говоря. Още си мисля за това и със сълзи на очи се питам : Виновна ли съм аз ? Коя бях аз, че да решавам кое от двете да живее и кое да умре ?!?! Какъвто и да е отговорът вече е късно и той е без значение. Просто ми се иска ние – ХОРАТА да направим нещо за тези невинни същества. Унищожаваме природата им с всяко пръскване на дезодоранта „за красота”, с всеки метър, който ни мързи да извървим пеша и с хилядите ни други улеснения. И не само че унищожаваме света им, но изтребваме и самите тях! Много бих се радвала ако направим нещо като клуб на доброволци, които да помагат на тези същества. Просто когато видим накуцващо кученце да го вземем и да попитаме как да му помогнем. Не да го опитомим, а само да го излекуваме и да си го пуснем на свобода. Да си разказваме случки и да споделяме опит... Но най-важното е, че ще бъдем ХОРА. Едва ли са много тези, които са прочели дотук , но наистина ще се радвам ако някой приема предложението ми. Благодаря за отделеното време!
П.С. Бъдете ХОРА!
Първо искам да ви разкажа какво преживях преди няколко седмици. Беше един от онези студени почивни дни, в който нищо не ти се прави. С приятеля ми решихме да се разходим малко и на прибиране към вкъщи той носеше плик с учебници. Влязохме до магазина и той си забрави плика на мястото за личен багаж. В началото на моята улица , точно на ъгъла, има от обикновените миризливи контейнери. Когато минахме покрай тях чухме, че някакво животинче плаче. Надникнахме и какво да видим – едно новородено сляпо кученце със пъпната си връв. Определено не го бе изоставила майка му. Беше го изхвърлил човек! Приятелят ми го извади от кофата и го остави на земята с надеждата някое дете да го вземе. Когато се качихме в нас се показахме на терасата и видяхме, че едно момиченце го е увило в дрешката си и го носи нанякъде. Тогава си спомнихме забравения плик и отидохме до магазина. На връщане обаче същото момиче връщаше кученцето, защото техните не го искали. Взехме го от нея, сложихме го в кутия за обувки и с едно такси – до ветеринарния център. Беше 5 и 30 часа в неделя, обадихме се и хората дойдоха. Муцунката и лапичките му (без да преувеличавам) бяха посинели от студа. Сложихме го на радиатора и започнахме да го разтриваме за да го стоплим. През това време ни обясниха, че мъничето е на 1 час ( сякаш беше изтръгнато от утробата на майка си, защото на пъпната връв висяха нещо като органи...), че е глухо и сляпо, дори майка му не го е облизала. Единственото, което е можело да усети е било топлина, мирис и вкус, а беше захвърлено във вонящата кофа, гладно и мокро. Беше толкова мъничка.... колкото дланта ми. Лекарите ни дадоха кърпа и спринцовка и го занесохме в дома на приятеля ми. Там го топлихме и хранихме капка по капка... когато заспа тръгнахме към нас. И там, на същото място, на същия ъгъл чухме същия звук. Нямах сили да погледна дори... избухнах в сълзи... знаейки, че не можем да го вземем заради родителите ми. Съдбата му бе ясна. Сутринта като отивах на училище кварталът беше тих, като гробище.... в продължение на няколко дни след училище ходех да храня малката, тъй като трябваше да яде на 2-3 часа. На четвъртата вечер ( ако не ме лъже паметта) я нахранихме и за да и е по-топло я сложихме на радиатора, с кутия с платове за да не и пари. Когато заспа изгасихме и излязохме. На следващата сутрин приятелят ми се обади – тя беше мъртва!!! Не знам дали просто мъничето не можа да оцелее или вината бе в нас, не зная... и сега макар че мина време аз още си мисля за нея и за „ЧОВЕКЪТ”, който я е изхвърлил. Чудя се какво ли му е пречело бедното животинче, какво му е струвало да го остави при майката. Та нали тя ще го кърми и топли ?!От него се искаше само капка човечност... И така кутрето не успя да види нищо красиво от този свят, защото така и не прогледна, но за сметка на това изпита върху себе си най-безграничната жестокост на ЧОВЕКА. Не мога да опиша с думи болката, която изпитвам... Може би ако я бяхте подържали и за миг в ръцете си, като мен, щяхте да знаете за какво говоря. Още си мисля за това и със сълзи на очи се питам : Виновна ли съм аз ? Коя бях аз, че да решавам кое от двете да живее и кое да умре ?!?! Какъвто и да е отговорът вече е късно и той е без значение. Просто ми се иска ние – ХОРАТА да направим нещо за тези невинни същества. Унищожаваме природата им с всяко пръскване на дезодоранта „за красота”, с всеки метър, който ни мързи да извървим пеша и с хилядите ни други улеснения. И не само че унищожаваме света им, но изтребваме и самите тях! Много бих се радвала ако направим нещо като клуб на доброволци, които да помагат на тези същества. Просто когато видим накуцващо кученце да го вземем и да попитаме как да му помогнем. Не да го опитомим, а само да го излекуваме и да си го пуснем на свобода. Да си разказваме случки и да споделяме опит... Но най-важното е, че ще бъдем ХОРА. Едва ли са много тези, които са прочели дотук , но наистина ще се радвам ако някой приема предложението ми. Благодаря за отделеното време!
П.С. Бъдете ХОРА!