Biker_91
12-16-2008, 17:59
Здравейте
Попринцип се имам за доста добър философ и дълго мисля за житейските проблеми,но напоследък едно нещо не ми дава мира.
Историята започва преди цели 3 години :shock: . Запознах се с едно момиче и се влюбих в нея (не съм го искал но се случи :) ).И така за тези 3 години бяха едни от най-щастливите ми досега.Толкова хубави моменти,свързани само със един човек..Просто е невероятно.Тя е просто невероятна - много се обичаме,прекарваме си добре заедно,тя не ме дели от приятелите ми,не пропускам купони и дискотеки...но пък от друга страна ... незнам ....напоследък отношението ми към нея много се промени (нейното също) и имам чувството че вече сме се изчерпали и дори се случва много често да нямаме за какво да си говорим.Мисля че съм много млад и неусетно съм се забъркал в една много сериозна връзка.Мислили сме много за семейство...деца ... и беше много хубаво ...но сега като погледна назад и незнам ... струва ми се нереално и дори смешно(та аз сам само на 18 години :shock: ) .Предстои ми да кандидатствам и уча висше в друг град и мисля че като се разделим и сме далеч един от друг ...любовта тотално ще се загуби....Толкова много приятели след дълги връзки от 3-4-5-6 години просто се разделят със приятелките си и ..остават със неизживяна младост и ...изминал живот едва ли не..
Та като ида в другия град ми предстоят много запознанства и много нови приятели (с безброй много луди купони и секс с различни момичета..) ..и тук се появява моята голяма дилема...
Да остана ли с нея и да се опитаме да сбъднем всичко,за което сме мечтали ИЛИ ...просто да и обясня как се чувствам и да се разделим по цивилизован начин?
Да си поживея ли още няколко години преди да се впусна в истинският живот ,или раздялата ще бъде най-голямата ми грешка ...???
Иска ми се да й кажа какво мисля и да и кажа нещо като "обади ми се след 5-6 години и ще бъдем заедно,щастливи, ... и ще изпълним всичко за което сме мечтали" ....но незнам
Вие какво ще ме посъветвате?Много съм объркан...наистина .... :"(
Попринцип се имам за доста добър философ и дълго мисля за житейските проблеми,но напоследък едно нещо не ми дава мира.
Историята започва преди цели 3 години :shock: . Запознах се с едно момиче и се влюбих в нея (не съм го искал но се случи :) ).И така за тези 3 години бяха едни от най-щастливите ми досега.Толкова хубави моменти,свързани само със един човек..Просто е невероятно.Тя е просто невероятна - много се обичаме,прекарваме си добре заедно,тя не ме дели от приятелите ми,не пропускам купони и дискотеки...но пък от друга страна ... незнам ....напоследък отношението ми към нея много се промени (нейното също) и имам чувството че вече сме се изчерпали и дори се случва много често да нямаме за какво да си говорим.Мисля че съм много млад и неусетно съм се забъркал в една много сериозна връзка.Мислили сме много за семейство...деца ... и беше много хубаво ...но сега като погледна назад и незнам ... струва ми се нереално и дори смешно(та аз сам само на 18 години :shock: ) .Предстои ми да кандидатствам и уча висше в друг град и мисля че като се разделим и сме далеч един от друг ...любовта тотално ще се загуби....Толкова много приятели след дълги връзки от 3-4-5-6 години просто се разделят със приятелките си и ..остават със неизживяна младост и ...изминал живот едва ли не..
Та като ида в другия град ми предстоят много запознанства и много нови приятели (с безброй много луди купони и секс с различни момичета..) ..и тук се появява моята голяма дилема...
Да остана ли с нея и да се опитаме да сбъднем всичко,за което сме мечтали ИЛИ ...просто да и обясня как се чувствам и да се разделим по цивилизован начин?
Да си поживея ли още няколко години преди да се впусна в истинският живот ,или раздялата ще бъде най-голямата ми грешка ...???
Иска ми се да й кажа какво мисля и да и кажа нещо като "обади ми се след 5-6 години и ще бъдем заедно,щастливи, ... и ще изпълним всичко за което сме мечтали" ....но незнам
Вие какво ще ме посъветвате?Много съм объркан...наистина .... :"(