PDA

View Full Version : Трябва ми ЛИС!! помощ класно



webster1102
12-17-2008, 07:59
Драматичния възел в "Дервишово семе моля ви търсих в гугъл нищо няма благодаря ви предварително.

Tedi4ka
12-17-2008, 08:01
НЕРАЗПЛЕТИМИЯТ ВЪЗЕЛ НА ДВЕ ЧОВЕШКИ СЪДБИ В РАЗКАЗА „ДЕРВИШОВО СЕМЕ” НА ХАЙТОВ

Със сборника си „Диви разка¬зи” Николай Хайтов се откроява в съвременната българска литера¬тура като оригинален писател, пресъздал редица художествени образи, чиито прототипове населяват Родопския регион. В своя среда или извън нея героите му запазват родопска¬та си автентичност, но тя е връзката между национално и общочовешко в хуманните стойности на любовта и омразата. И разказът „Дервишово семе” изразява художес¬твените тенденции на сборника „Диви разкази”.
В море от любов и омраза Николай Хайтов завързва възела между човека и рода в този разказ. Словото на заклинателя, на дервиша - на па¬зителя на рода, оживява със свещения глас на дедите в съзнанието на стария Асан Дервиш. И древният ритуал за продължение на наследст¬вената родова верига привързва съдбата на пос¬ледния кълн на Дервишовия род- внука Рамадан, към вечно живото дърво на традицията. В неговия корен е миналото на рода, а около него в кръг се въртят поколенията, подчинили раж¬дането и смъртта, началото и края на земния си път на дълга и уважението към родовото право на традицията. Тя предопределя идването на човека на този свят. Животът му й принадлежи. Индивидът няма човешка стойност извън све¬щения кръговрат на родовия живот, който е приемствен като ценностна система и ритуал. По¬коленията са привързани към родовото дърво на традицията с кръговратните течения на своя живот и човешко присъствие.
Думите на Хайтов: „Моите герои са обикнове¬но хора първични, свежи, девствени, смели и бла¬городни” се отнасят напълно до двамата главни герои - Рамадан и Силвина. Рамадан е човек с ярък характер, с голяма вътрешна сила, но авторът не го разкрива в романтична светлина, не го изобразява и без зли помисли като светец или „ангел безгре¬шен”.
В оригиналната, създаваща впечатление за ав¬тентичност, реч на разказвача драматичният конф¬ликт сполучливо е назован „възел”. „Тоя възел да ти кажа, много отдалеч се завърза.” - така Рамадан започва своята интимно-лична изповед, чийто адресат, без да е поименно назован, става всеки читател. Това увеличава съпричастността му към станалото, въздейства при четенето на мислов¬ната му дейност и допринася за емоционалното му приобщаване към съдбата на Рамадан и Силвина.
В разказа на Николай Хайтов „Дервишово семе” съдбата събира две деца, момче и момиче, които знаят защо са заедно, но все още са в детството си и природният закон за продължение на рода е неизпълним. Изборът на дядото наистина се оказва сполучлив. Те са щастливи един с друг. Детството им се насища с нещо но¬во и странно. Рамадан и Силвина продъл¬жават да си играят, но в същото време ос¬тавят за другите и особено за себе си илю¬зията, че живеят като мъж и жена. Какво друго, освен игра, е първата брачна нощ за тези деца? Наивен е опитът за измама, че момичето е станало жена. Родът все още не може да бъде продължен, защото зако¬ните на природата не са подвластни на за¬коните на рода. Героят е разбрал, че: „Един мъж, дето си няма брада, за да прежули една женска буза -не е никакъв мъж!”
Възвишен и чист е светът на влюбените. Светлината наоколо е и светлина в душата: „...старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха и гредите й - накичени от Силвина с разни цветове и билки, а пък джамчето на одаята плакнеше, бършеше три пъти на ден и в него утрин се оглеждаше и косата си разресваше.”
Оттук започва истинският разказ. Оттук са отправени и скритите послания на писа¬теля. АЗ-повествованието не е случайно из¬бран похват. Авторът сякаш изцяло се отъж¬дествява със своите герои и разказва като собствено преживяване за чуждата съдба.
Летният ден е толкова дълъг, че влюбени¬ят няма търпение слънцето да залезе: „...та ми идва да подскоча и да го брулна с кривака. И да го заровя в земята, повече да не излиза. Все да си е нощем, а пък аз все да си лежа до нея или пък да й раздухвам миглите.” Това е изповед на влюбеното му сърце, което не се интересува от суровите повели на рода. В този момент героят сякаш чува гласа на извисената си душа. Изживяно е опияне¬нието от най-истинското сливане на двама души. Не е родово-семейно задължение, не е телесно-еротично привличане, а хар¬монично духовно единство. Любимата е почти обожествена - косите й са ту руси, ту „червеникави, като че греят”, ту „жълто злато като живо заиграваше по тях”. Един-единствен път спохожда такова чувство човека и остава завинаги. До края на дните си влюбеният го носи в най-скритите кътчета на душата си и то става част от не¬говата истинска същност.
Ето тази малка светла вселена в душите на влюбените разрушават Руфат и братята на Силвина. Отнемат хармонията в живо¬та на Рамадан и Силвина, предопределят трагедията в тяхната съдба. Злото сякаш е победило доброто. Омра¬за и желание за мъст завладява душата на Рамадан. Честта му е потъпкана, а чувство¬то за справедливост изисква възмездие, мъст за насилието. Непреодолял примитив¬ното в себе си, Рамадан робува на старозаветното: „Око за око, зъб за зъб.” Празно и пусто е в ограбената му душа. Вместо свет¬ло опиянение, сега черна злоба е обсебила чувствата и мислите му. Невероятно силен е контрастът в душевните състояния - от светлината на небесното чувство до мрака на адовите бездни. Няма какво друго да крепи желанието за живот, освен злото. В него той вижда спасение: „...когато жалба¬та ти дойде много, само злото те подпира и спасява.”
Когато злото се всели в човека, помисли¬те стават страшни, нечовешки и жестоки: „ И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в коре¬ма, за да не умре веднага, да се мъчи. Как чер¬вата му ще влача по земята, ще ги тъпча с краката и с нокти ще ги късам... Триста пъ¬ти съм го трепал и съживявал. Главата ми гореше. Хиляди пъти го клах и драх.” Рама¬дан е на път да погуби душата си с тия мис¬ли, защото звярът се е събудил в природа¬та му и иска мъчителна и бавна смърт за онзи, който го е наранил. Но самото жела¬ние за мъст е пагубно за душата. Руфат ся¬каш съзнателно засилва тези страховити на¬мерения : „ Около месец и нещо Силвина ни¬кому се не показа, че оня гад я беше дъвчил, бузите й беше сдъвчил като тесто, та не смееше да се покаже.” През малкото пенджерче успява да види Рамадан как Руфат „ подпираше брадата й с палци и като диво я захапваше..." Злото, споходило душата, ражда ново зло. Страданието е болезнено, а чувството за мъст - разрушително. Неиз¬бежно идва и болестта: „...треска ме затре¬се и се разболях.”
Но Рамадан все не успява да осъщест¬ви жестоките си намерения. Най-напред, защото дете му се родило. После чака „да подрасне детето, да го отбие майка му”. После - „да проходи”. А докато проходи, и Силвина - „и тя с дете на ръце!” Нов жи¬вот е създаден. Той потиска отмъстител¬ните страсти на душата. Красивата свет¬лина на чувството измества мрачните по¬мисли. Ще възкръсне любовта, но вече в друг порядък. Не за да създава семейство, то вече е създадено, а за да спаси човека от звяра в душата му. Женят го, родът продължава да подрежда живота на Рамадан по своите закони. Но авторът не спомена¬ва даже и името на жената. Тя е продъл¬жила рода, дала е така жадуваните от дя¬дото внуци, но не е обичаната жена. За децата също не се споменава почти ни¬що. Знаем само, че са се изпоженили и имат свои деца. Значи родът е продължен. Дервишовото семе е опазено, но сърцето е останало извън емоционалния уют на дома. То остава завинаги при Силвина, при любимата - единствено обичаната в жи¬вота жена.
Възмездие има, но то не е акт на жестоко лично отмъщение. Съдбата наказва Руфат:„...взеха му касапницата и това го още смачка. Като не можеше с друго чивия да из¬бие, и тая чивия взе да избива с ракия. Резна го тая ракия в гръбнака и го тръшна на лег¬ло.” Злите мисли, носени дълго в душата на Рамадан, наказват и него. Силвина е съпруга на Руфат. Тя не прекрачва границата между реалното човешко чувство и нравствения закон за чест и вярност: „Ако той беше звяр, не ставай и ти!”. Друго е разбирането за любовта. Силвина е превъзмог¬нала личното си страдание и чуждата бол¬ка не може да изкупи преживяното от нея през целия живот. А Рамадан все още не е готов да обича неприятеля си и да се моли за него. Далеч е той от всеопрощаващата любов на Силвина, макар че и в неговото съзнание мисълта за отмъщение е вече грешна. Над омраза¬та и жаждата за мъст е истинският път за душата, който спасява човека от злото и греха.
Николай Хайтов превръща разказа си „Дерви¬шово семе” в лирична песен за една любов, за¬почнала като шеговита игра и превър¬нала се последователно в любов-страдание и лю¬бов-всеотдайност. В него той проправя път към голямото и красиво сърце на човека от Родопа планина, но и път към общочовешкото в любовта и омразата. Любовта на Рамадан към Силвина нрав¬ствено пречиства душата му и той преодолява злото в себе си. Любовта го прави си¬лен и вътрешно свободен да погледне от¬страни страшния „възел” на съдбата си. Героят на Хайтов открива в нравственото милосър¬дие истината за човешката природа, заста¬нала на кръстопътя на родовия закон и лю¬бовта.

webster1102
12-17-2008, 08:32
Благодаря ти много,а лиричната героиня в Потомка можеш ли :S

Tedi4ka
12-17-2008, 08:41
в смисъл жената ли да ти опиша в Потомка :-o

Tedi4ka
12-17-2008, 08:43
Жената – един необятен свят




Увод :

Широката обемност на понятието “жена” създава във всички изкуства безкрайни изкушения за творчески изяви. Жената – любима, майка и муза, е вградена в безсмъртни произведения, тематизира и проблематизира жанрове в изкуството. Насочва към научни дирения във всички сфери на познанието поради природната си изначалност да дава живот, да вдъхновява живот, да опазва живота, да определя както преходното, така и вечното в него.



Теза :

1мт

В стихотворението “Потомка” на Елисавета Багряна лирическата героиня притежава страст и енергия да се бори срещу законите на приемствеността на рода, определени от кръвната връзка. Потомката притежава силата и потенциала да се обърне срещу традиционните разбирания за жената като пазителка на дома.


2мт


В стихотворението “Жена” Блага Димитрова поднася познаваемата същност на жената, но с основание не изчерпва тайнствата й, а набелязва основните измерения на женската участ от младостта до старостта. През тези “сезони” на женското присъствие повторяемите акценти са тревогата от отговорността и удовлетворението.







Доказателствена част :

1мт - “Потомка” Елисавета Багряна


В стихотворението “Потомка” на Елисавета Багряна лирическата героиня притежава страст и енергия да се бори срещу законите на приемствеността на рода, определени от кръвната връзка. Потомката притежава силата и потенциала да се обърне срещу традиционните разбирания за жената като пазителка на дома.

1. Образът на прабабата – образът на прародителските портрети





















Но усещам, в мене бие древна,
Скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
Тя ме води към греха ни пръв
-----------------------------------------------
Зовът на сърцето условно се направлява от обвързаността с рода. Липсващият спомен за фамилна книга и завети изключва друг тип спомен – първичния , подсъзнателния, зареден с пуслациите на кръвта. Поривът на кръвта е скитнически, бунтовен, той повелява и направлява. За жената гневът е реакция на яростната съпротива срещу познатото и установеното. За лирическата героиня този нощен гняв е пръв, но силен и непокорим, изживява се като предначертан от древността.
-----------------------------------------------
Може би прабаба тъмноока,
Във свилени шалвари и тюрбан,
Е избягала в среднощ дълбока
С някой чуждестранен, светъл хан.
Тъмнооката потомка се възприема като кръвна последователка на прабългарките – красива, волна, необуздана и свободна да сътвори греха, приемайки храбро последствията. Романтичната природа избира загадъчното и красивото, непознатото в мъжа : “чуждестранен, светъл хан”

2. образът на потомката – последователка на рода




Затова аз може би обичам
Необхватните с око поля,
Конски бяг под пласъка на бича,
Волен глас, по вятъра разлян.
Поетесата заявява условността на възможното случв ане да се повтори в поколението, то отвежда към вълшебното, въображаемото, затова не изкупва греха на бунтовния избор. Но дори и приказно, това минало участва в настоящето,пулсира в кръвта и направлява движението по пътя.За йената това е идеята за ново начало живот.В непокорното бягство на влюбената жена съсдадените щрихи подхранват устрема на избраното пътешествие от любовта.
Може би съм грешна и коварна
Може би сред път ще се сломя-
Аз съм само щерка твоя вярна
Моя кръвна майчице-земя
В тревожното родово начало потомката извършва своя първи грях.Не отминава с небрежност както кръвното родство,така и необратимото сливане с родината.В нея и из нея е ибраният път

Извод:

Далечният свят на предците мами човека, когато пожелава да определи или предначертае личната си съдба.В поезията на Багряна образът на жената потвърждава нейната природна предопределеност и съзидателно начало чрез преображенята на българския женски характер и в типичния български свят.

Преход:
Женската същност в “Потомка” представя ново измерение в познатите досега традиционни схващания и разкрива бунта на една скитническа, непокорна кръв.


2мт – “Жена” - Блага Димитрова

В стихотворението “Жена” Блага Димитрова поднася познаваемата същност на жената, но с основание не изчерпва тайнствата й, а набелязва основните измерения на женската участ от младостта до старостта. През тези “сезони” на женското присъствие повторяемите акценти са тревогата от отговорността и удовлетворението.

1. Светът на жената .













2. Саможертвата и гордостта на жената.

“Как тревожно е да си жена...
отговорност е да си жена...
саможертва е да си жена...”
красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат
Вярност – срещу изменчивия вятър
нежност – в загрубелия свят”
Женската привлекателност одухотвоеява прозаичните неща от битието.Женската красота е усмивка в повяхналата обикновенност на човешките задължения и условности.
Лирическите измерения на женското присъствие са доказателство за способността на жената да дарява света със своята нежност и вярност, за да стане той по – добър.
“Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш...”
“Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.”
“Нищо за себе си да не оставиш.
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да зщитаваш -
просто, за да съществува света.”
“Горда съм че съм жена”
“Всяка детска усмивка – със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.”
Цялостна и дълбока е натурата на жената, а пътя на сърцето зове и тласка към безрасъдство, но извървяване докрай. Майчинството е саможертва, която следва определен ичностен избор – укрепва равновесието между земното и небесното. Мотивът на саможертвената същност на жената е кулминация в лирическия сюжет на стихотворението.








Извод:

Загубвайки младост и красота, поемайки ударите на живота , “ранена” и “с разбита гръд”, жената в зрелостта и старостта става извор на красота , на душевна сила , защото ги предава на поколенията.



Заключение:

Творческата стратегия, с която Багряна изгражда образа на жената в “Потомка”, е страстна и младежка, и тази духовна нагласа бунтува цялото й творчество. Докато жената в стихотворението на Блага Димитрова носи гордото самочувствие, че е опора на света.Наложените й изпитания от живота не огрубяват,а укрепват чистите извори на душевността, за да пребъде във времето .

Ето съедини си ги само и мисля че трябва да ти помогне
:)

webster1102
12-17-2008, 08:43
Благодаря то ,мпгп :-) :-) :-) :-)

Tedi4ka
12-17-2008, 08:48
няма за какво :wink:

aleksadd
04-26-2011, 14:21
Трябва ми ЛИС на тема националното и общочовешкото в" Дервишово семе. ПОМОГНЕТЕ МИ !!! Благодаря предварително!! :) :) :) :-) :-)

sexa_na_kompleksa
04-26-2011, 16:54
Трябва ми ЛИС на тема националното и общочовешкото в" Дервишово семе. ПОМОГНЕТЕ МИ !!! Благодаря предварително!! :) :) :) :-) :-)

Виж тези теми:

http://www.neznam.bg/component/search/?searchword=%D0%94%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%88%D 0%BE%D0%B2%D0%BE+%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5&ordering=&searchphrase=all

aleksadd
05-03-2011, 15:19
благодаряя :-) :-) :-)

bibss
05-03-2011, 17:32
Извинявам се, че пиша в тази тема..но ми трябва ЛИС на тема "Нравствената красота на жената" ("Жена" - Бл.Димитрова)..
Ще съм мноого благодарна,ако някой може да ми помогне :)