View Full Version : Трябва ми ЛИС за :
1.Човекът и родът в "Дервишово семе" на Н.Хайтов
2.Любовта - проява на свободният човешки избор "Дервишово семе" Н.Хайтов
3.Животът- едно безкрайно човешко любопитство "Преди да се родя"
4.Завръщане и раздяла в Дебеляновата елегия "Да се завърнеш в бащината къща"
5.Помниш ли помниш ли - като поетичен своеобразен диалог на човека с своето минало
Трябва ми ЛИС на една от 5-те теми плс който може да намери да помага тряя ми за Петък 19.12.08 :shock: :-o :o
Това са от помагалото:
Човекът и родът в “Дервишово семе”
Разказът “Дервишово семе” е включен в сборника на Николай Хаитов “Диви разкази” , в който творецът изгражда представа за единпървичен свяр , населен с горди и честни хора.Независимо от факта , че патриархалното време е останало в миналото , героите от “Дервишово семе” носят своите посланияи убеждават в силата на връзката между човека и рода.
Любовта няма отношение към родовите закони в патриархалното общество и затова Силвина и Рамадан остават нещастни и неосъществили стремежса си за общо щастие. Всеки от тях,независимо от своите чувства,се ридържат към родовите закони. След раздялата си героите създават семейства с нелюбими хора,но изпълняват своя дълг без да посмеят да послушат порива на сърцето си. Остават верни на голямата си любов,но отлагат възможността да я изживеят пълноценно.
Според повелите на рода думата на най-възрастния е свещена. Рамадан е сирак отгледан от баба си и дядо си. Те са вече възрастни хора и необходимостта от отмяна става осезаема. Решението на дядото да ожени своя внук се предопределя от нуждата да се продължи родът. Старецът се страхува,че ще напусне този свят,без да види наследник в своя дом. Но всички осъзнават незрялостта на Рамадан. Той е непотготвен,но жъпреки всичко изразява почит и уважение,и не се противопоставя. Готов е на всичко да изпълни родовите повели и да докаже на своя дядо,че е достатъчно отговорен,за да гледа семейство. А точно тази негова незрялост и неопитност водят до завързването на първия възел. По тъжен и ироничен начин момчето осмисля случилото се и не преценя трезво ситуацията.
Но ето,че идва и сватбата ,а след нея и първата брачна нощ. Още на първата среща,любовта се заражда между Рамадан и Силвина. Неземната хубост и чистота на младото момиче пленяват младоженеца. Момчето все още не е достигнало до физическа зрялост и това е причината да не изпълни своя родов дълг. Дори и това ,че силно е искал да впечатли човека ,който го е отгледал,в играта си не успява да посее Дервишовото семе. Младоженците не консумират брака си ,но го запазват в тайна. Вината е на Рамадан,защото забравя заръката на дядо си и точно това е причината за раздялата със Силвина. В този момент любовта между двамата става наистина мн силна.
Братята обаче вземат насила Силвина от дома на Рамадан, защото могат още веднъж да я продадат („разбрали, че си е още мома”). Отнемането на невестата е кръв¬на обида, която изисква отмъщение. И то¬ва е първото решение на Рамадан. Неговият дядо има друго мнение - внукът трябва да продължи Дервишовия род. В търсенето на кръвно отмъщение той може да загине. Законите на малката затво¬рена общност отново се намесват. Младият герой няма право на лично отмъ¬щение, преди да е изпълнил родовия дълг. Неговите чувства на обида трябва да бъдат скрити дълбоко в душата: „На сут¬ринта дядо доведе ходжата и ме заклеха: да не се беся, да не се давя в реката.” Но любовта в душата е стихия, която преминава в огън, огънят - в треска. Омразата към Руфат изпепелява душата му и го подпира като слама в чучело. Обичната Силвина е заме¬нена от братята си Реджеп и Юмер за „два пьрча (...), с два големи чана на вратовете им окачени”. Те променят закона за човешкия дълг и дадената дума. Хуманното в родовите ценности е разколебано. Авторът показва как прими¬тивната оценка на човешките стойнос¬ти влиза в противоречие с индивидуални¬те чувства на героя. Благодарение на тях той преосмисля родовите традиции, мо¬ралните си задължения към обикновените неща, учи се на смиреност и търпение.
И ето ,че след раздялата Рамдан и Силвина създават своите семейства и се придържат повече към родовите закони и пренебрегват чувствата си. Ражда се и детето,но още на третия ден дядо му умира. Числото три символизира приемствената връзка между раждането, живота и смъртта, вечния кръ¬говрат в природата. Кръгът около Рамадан се затваря („...а на моите ръце остави и детето, и Жената, и Руфатя”), но именно в него индивидът се усъвършенства. Омразата отстъпва все повече на заден план, за да даде място на любовта, която твори добро.
Силвина – макар и само описана от автора,ние можем да разберем нейните чувства. Само от блуждаещия поглед,който търси Рамадан,разбираме колко много го обича и иска да се върне при него. Но не може да изневери на традициите. Двамата се примиряват с участта си и продължават живота си.
Влюбените изпълняват родовия си дълг. Децата им порастват и създават семейства,раждат деца.Двамата обаче остават верни към дълга.
Както и бащата на Рамадан,Руфат също се разболява. Желанието за убийство на смъртния Враг е заменено с грижи към бол¬ния Руфат. Но тези грижи са плод не на човеколюбие, а на обичта му към Силвина. Тя облагородява, тя осмисля човешкото му съществуване. И тази обич го крепи заедно с надеждата да „прекрачи” цяла камара от деца, жена, внуци и да се върне към първата си любов.
Вечна е битката между добро и зло, между любов и омраза в човешката душа. Тя не спира. Без начало и без край е. На кръстопътя между времена, епохи и нрави застава винаги човекът. Срещат се човешките съдби и сплитат трагичен възел от тези чувства.
Това са от помагалото:
Човекът и родът в “Дервишово семе”
Разказът “Дервишово семе” е включен в сборника на Николай Хаитов “Диви разкази” , в който творецът изгражда представа за единпървичен свяр , населен с горди и честни хора.Независимо от факта , че патриархалното време е останало в миналото , героите от “Дервишово семе” носят своите посланияи убеждават в силата на връзката между човека и рода.
Любовта няма отношение към родовите закони в патриархалното общество и затова Силвина и Рамадан остават нещастни и неосъществили стремежса си за общо щастие. Всеки от тях,независимо от своите чувства,се ридържат към родовите закони. След раздялата си героите създават семейства с нелюбими хора,но изпълняват своя дълг без да посмеят да послушат порива на сърцето си. Остават верни на голямата си любов,но отлагат възможността да я изживеят пълноценно.
Според повелите на рода думата на най-възрастния е свещена. Рамадан е сирак отгледан от баба си и дядо си. Те са вече възрастни хора и необходимостта от отмяна става осезаема. Решението на дядото да ожени своя внук се предопределя от нуждата да се продължи родът. Старецът се страхува,че ще напусне този свят,без да види наследник в своя дом. Но всички осъзнават незрялостта на Рамадан. Той е непотготвен,но жъпреки всичко изразява почит и уважение,и не се противопоставя. Готов е на всичко да изпълни родовите повели и да докаже на своя дядо,че е достатъчно отговорен,за да гледа семейство. А точно тази негова незрялост и неопитност водят до завързването на първия възел. По тъжен и ироничен начин момчето осмисля случилото се и не преценя трезво ситуацията.
Но ето,че идва и сватбата ,а след нея и първата брачна нощ. Още на първата среща,любовта се заражда между Рамадан и Силвина. Неземната хубост и чистота на младото момиче пленяват младоженеца. Момчето все още не е достигнало до физическа зрялост и това е причината да не изпълни своя родов дълг. Дори и това ,че силно е искал да впечатли човека ,който го е отгледал,в играта си не успява да посее Дервишовото семе. Младоженците не консумират брака си ,но го запазват в тайна. Вината е на Рамадан,защото забравя заръката на дядо си и точно това е причината за раздялата със Силвина. В този момент любовта между двамата става наистина мн силна.
Братята обаче вземат насила Силвина от дома на Рамадан, защото могат още веднъж да я продадат („разбрали, че си е още мома”). Отнемането на невестата е кръв¬на обида, която изисква отмъщение. И то¬ва е първото решение на Рамадан. Неговият дядо има друго мнение - внукът трябва да продължи Дервишовия род. В търсенето на кръвно отмъщение той може да загине. Законите на малката затво¬рена общност отново се намесват. Младият герой няма право на лично отмъ¬щение, преди да е изпълнил родовия дълг. Неговите чувства на обида трябва да бъдат скрити дълбоко в душата: „На сут¬ринта дядо доведе ходжата и ме заклеха: да не се беся, да не се давя в реката.” Но любовта в душата е стихия, която преминава в огън, огънят - в треска. Омразата към Руфат изпепелява душата му и го подпира като слама в чучело. Обичната Силвина е заме¬нена от братята си Реджеп и Юмер за „два пьрча (...), с два големи чана на вратовете им окачени”. Те променят закона за човешкия дълг и дадената дума. Хуманното в родовите ценности е разколебано. Авторът показва как прими¬тивната оценка на човешките стойнос¬ти влиза в противоречие с индивидуални¬те чувства на героя. Благодарение на тях той преосмисля родовите традиции, мо¬ралните си задължения към обикновените неща, учи се на смиреност и търпение.
И ето ,че след раздялата Рамдан и Силвина създават своите семейства и се придържат повече към родовите закони и пренебрегват чувствата си. Ражда се и детето,но още на третия ден дядо му умира. Числото три символизира приемствената връзка между раждането, живота и смъртта, вечния кръ¬говрат в природата. Кръгът около Рамадан се затваря („...а на моите ръце остави и детето, и Жената, и Руфатя”), но именно в него индивидът се усъвършенства. Омразата отстъпва все повече на заден план, за да даде място на любовта, която твори добро.
Силвина – макар и само описана от автора,ние можем да разберем нейните чувства. Само от блуждаещия поглед,който търси Рамадан,разбираме колко много го обича и иска да се върне при него. Но не може да изневери на традициите. Двамата се примиряват с участта си и продължават живота си.
Влюбените изпълняват родовия си дълг. Децата им порастват и създават семейства,раждат деца.Двамата обаче остават верни към дълга.
Както и бащата на Рамадан,Руфат също се разболява. Желанието за убийство на смъртния Враг е заменено с грижи към бол¬ния Руфат. Но тези грижи са плод не на човеколюбие, а на обичта му към Силвина. Тя облагородява, тя осмисля човешкото му съществуване. И тази обич го крепи заедно с надеждата да „прекрачи” цяла камара от деца, жена, внуци и да се върне към първата си любов.
Вечна е битката между добро и зло, между любов и омраза в човешката душа. Тя не спира. Без начало и без край е. На кръстопътя между времена, епохи и нрави застава винаги човекът. Срещат се
човешките съдби и сплитат трагичен възел от тези чувства.
много брагодаря :grin: ше помогне :-P