PDA

View Full Version : Съчинение разсъждение на Тема . . .. .



baby2009
12-17-2008, 16:16
Съчинение разсъждение на Тема . . .. . ''Жалкото и величавото у човека според повестта ''Немили-недраги'' на Иван Вазов


помогнетее

kyklataaaaaaaaaa
12-17-2008, 17:06
ИВАН ВАЗОВ - „НЕМИЛИ-НЕДРАГИ”
ЖАЛКОТО И ВЕЛИЧАВОТО У ЧОВЕКА
СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ ВЪРХУ I ГЛАВА

В повестта си „Немили-недраги” Иван Вазов пресъздава образа на българския хъш в предосвобожденската епоха на България, когато смелите родолюбци се изправят сре¬щу жестоките турски поробители в борба за освобождението на своя народ. Изграж¬дайки контрастните личности на български¬те борци за свобода, повествователят ри¬сува един истински, жив образ на народ¬ния хъш, в който по своеобразен начин се преплитат жалкото и величавото, мизерно¬то настояще и славното минало. Прокуде¬ни от родната земя, принудени да водят живот, изпълнен с ежедневни усилия за фи¬зическо оцеляване, борбените хъшове са запазили в душата си светлия образ на оте¬чеството, за което са готови да се жертват.
Жалко е да живееш на чужда земя - от¬хвърлен и презрян. Мъчно е да водиш мизерно съществуване, заобиколен от студе¬нина и безразличие. Но храбрите патриоти са направили своя избор, знаейки пред какви изпитания ще се изправят. Възвише¬ният идеал на хъшовете ги води по пътя на саможертвата, изпълнен с много страдания, но и с една велика цел - освобождаване от гнета на поробителя. Свободният по дух човек не се интересува от материалното. Той живее, следвайки своята мисия. Таки¬ва са и българските хъшове. Те са готови да пренебрегнат и надживеят жалкото в настоящия миг на живота си в името на величавия идеал за национална независимост.
В началото на повестта авторът рисува мрачната и студена картина на нощна Браила, която предизвиква у хъшовете чувство на потиснатост от негостоприемната и чуж¬да румънска земя. В мрака на хладната нощ свети само „едно малко, тясно, защитено с железни пръчки прозорче”. То е на една скромна, „будна кръчма”, носеща патрио¬тичното име „Народна кръчма на Знаменосе¬цът!”. Този и множеството подобни на не¬го надписи на български заведения свиде¬телстват за съхранилия се на чуждата земя български патриотичен дух. Макар наивни и смешни за онзи, в чието сърце не гори пламъкът на българското родолюбие, дръз¬ките изображения на посечени турци по стените на лавките за тютюн потвърждават присъствието на националния български дух в Румъния.
Жалко е наистина, че хъшовете разчитат за своето оцеляване на бедните като тях тютюнджии и родолюбци. Но макар и с мизерно настояще, това са някогашни участници в „героическите чети на Хаджи Димитър и Филип Тотя”. Мъченическото им настояще е следствие от славното, само-жертвено минало.
Но нека погледнем в кръчмата на Знаме¬носеца, където Вазов за първи път ни за¬познава с главните герои на повестта. Опу¬шената, бедна изба е съхранила един чис¬то български свят. Мизерна е кръчмата, съ¬довете, „йерархически наредени”, се съби¬рат на една полица, а осветлението се със¬тои от една единствена лампа, но налепените по стената картини, изобразяващи славни битки, макар скромни, свидетелст¬ват за българското самосъзнание. Най-сил¬но впечатление прави една грубо изобра¬зена картина, пресъздаваща величестве¬ния образ на съдържателя на кръчмата - „храбрият Странджа - знаменосец”. Сега този български лев лежи и слуша разкази за славното минало, разгарящи пламъка на патриотизма в сърцето му. Жалко е насто¬ящето на стария хъш, „дълголик, сух, жълт, с гъста черна брада”, изнемощял от мизери¬ята, но пазещ жив спомена за славното ми¬нало на България, за битките срещу поро¬бителя.
Силни идейно-емоционални внушения носи и образът на Македонски - „един висок мъж с дребно и надупчено от шарката лице”, с дълги „сиви мустаци и с лукави, дръз¬ки очи". Неговият образ разкрива храброст¬та и силния дух, които носи българският хъш. Отражение на този дух са дръзките очи, устремени към свободата. Внушител¬на е личността на този емигрант, но и жал¬ка, защото страдалческото ежедневие е об¬лякло борбената му душа в дрипи, обвило е съзнанието му с грижи за оцеляването, оставяйки единствено спомена за вели¬чествените битки за Родината.Мъченическото в българс¬ките хъшове Вазов подчерта¬ва чрез образите на Хаджията и Попчето. Тези някогашни четници в отечеството сега са изнемощели, сухи и измъче¬ни от немотия. Въпреки това и те, заедно със стария и препатил Странджа и с дръзкия Македонски, споделят пори¬ва за борба. Те също вървят по саможертвения път към заветната сво¬бода. А именно изборът на този път възвеличава хъшовете и осмисля тяхната жерт¬ва.
Младият Бръчков, споделящ хъшовските неволи и вълнения, макар невлизал в бой с тираните, е не по-малко патриот. За неговото преклонение пред величавата идея за освобождение свидетелства стра¬хопочитанието му пред колосалния за не¬го образ на Странджата, живеещ с мисълта за България и готов да се жертва за нея. Бръчков вижда единствено величавото Знаменосеца, единствено неговия непреклонен дух.
Преплитайки контрастните символи на слава и дрипи, величие и мизерия, Иван Вазов изгражда още в първа глава на по¬вестта образа на българския хъш - мъче¬ник и герой. Жалкото съществуване на хъ¬шовете в Румъния забулва тяхното вели¬чаво минало, но не е способно да изтрие спомена за славните битки в родината. Въз¬вишеният порив на борците за свобода към избавление от турските поробители ги води по път, изпълнен с мизерия и ли¬шения, но изборът на този път извисява героите на пиедестал, стоящ над обикно¬веното, жалкото и ежедневното. Контрас¬тният образ на хъша - жалък в своето нас¬тояще, но и велик в спомените за минало¬то и мечтите за бъдещето, е истински сходен с възрожденската реалност, защо¬то символизира по своеобразен начин ве¬личавото и жалкото бленуваното и отри¬чаното, идеалистичното и реалното, кое¬то всеки човек в голяма или малка степен носи в душата си.