Peturcho
12-17-2008, 21:03
Здравейте, ако може и аз да помоля за съвет? Предполагам, че темата ми ще излезе доста дългичка, но ще се постарая да е максимално кратка, но все пак историята ми е безкрайна почти...
Става дума за едно момиче, с което се познаваме от много време, дори не мога да се сетя точно кога сме се запознали... И двете ни училища (тва до 7-ми клас и гимназията после) са ни еднакви. И в предишното училище се познавахме, разкарвали сме се заедно, но сме били кой знае какви приятели, пък и тогава бяхме и по-малки. Станахме близки приятели след като тя дойде в гимназията. Аз тогава много се бях влюбил в нея и за много кратко време станахме супер близки приятели. Обаче станахме само приятели, а не гаджета. Мога с ръка на сърцето да кажа, че тя е била най-близкия ми човек изобщо! С нея си прекарвахме времето невероятно, забавлявахме се безкрайно, помагахме си за хиляди неща, споделяхме си всичко без никакви притеснения... Ама наистина най-добри приятели! Аз дори след време и споделих за чувствата си към нея, тя го прие супер приятелски и каза, че в него момент не може да ми отговори на чувствата ми, но иска да си останем близки приятели. Разбрахме се така да бъде. И така си минаваше времето. В това време тя имаше две гаджета - към първия нямаше кой знае какви чувства и с него нещата не продължиха много, но втория и взе акъла. Просто не бях я виждал такава - влюбена до изтъпяване(в добрия смисъл на думата). Изглеждаше много щастлива. Аз подкрепях връзката и, защото мислех, че така трябва да правят приятелите, въпреки че, ми беше малко тежко, но пък от друга страна аз вече я бях приел като приятел - все пак доста време си бяхме само приятели. Обаче този човек ми изглеждаше малко подозрителен и странен (тя ми споделяше всичко, което става с връзката и). Така и се оказа - от един приятел на брат ми разбрах, че този човек е абсолютен женкар, лъжец, лицемер и т.н. Даже ми разаказа как тоя се е хвалил с колко бройки е забил докато е гадже с моята приятелка. Беше ми много трудно но и разказах за тези неща и те се разделиха. На нея и беше неимуверно тежко. Един месец не знаеше буквално къде се намира. Беше много разочарована от всичко. Аз се опитах да направя каквото мога да и помогна да се съвземе (съвсем честно мога да кажа, че не съм го правил с някаква цел) и малко по малко тя се пооправи. След около два месеца вече и беше минало или поне така изглеждаше и ние двамата пак започнахме да се забавляваме като луди, прекарвахме си времето невероятно, но този път имаше малка разлика - тя се държеше по-близко с мен физически и така стана, че малко след това тя направи първата стъпка и си станахме гаджета. Беше невероятно!!!!!! Прекарвахме си още повече време заедно, забавлявахме - всичко като преди плюс това, че сме гаджета. Даже си бяхме първи един на друг в секса. Може би това нещо беше единственото, което не ни вървеше много много - някой път беше хубаво, друг път - не и така. Само интимните отношения не бяха много добри, но пък и не може да се каже, че са били само лоши. Пък и все пак и двамата бяхме неопитни. И така изкарахме малко повече от шест месеца. По едно време тя започна да се държи странно, започнахме да се виждаме по-рядко, някак си не се забавлявахме много, нещо не вървеше. Един ден я видях с този, които и беше изневерявал да си ходят прегърнати по улицата. Те не знаеха, че ги виждам. Аз си замълчах за това. А иначе нещата ставаха все по-зле: вече не се разбирахме за нищо, започнахме да се караме, личеше си, че тя ми няма доверие и за най-дребни неща. Няколко пъти намекна, че съм бил лицемер, а един ден в разгорещен скандал (тя викаше, а аз я слушах) тя ми крещеше как съм могъл да направя такива неща, аз съм си бил знаел за кво става дума, не можела да повярва, че съм бил толкова лицемерен и ми каза повече никога да не я търся изобщо иначе лошо ми се пишело. Не я потърсих повече. Засичахме се рядко по коридорите на училище и тя ме гледаше злобно. Дойде лятната ваканция и след това, малко след началото на новата учебна година тя ме потърси и най-мило ме пита дали иска да се видим. Аз се съгласих и излязохме на разходка и така малко по-малко се сдобрихме и пак си станахме добри приятели. Малко по-малко тя сподели какво е станало. Предишната учебна година "случайно" се засякла с бившия си (този, които и изневеряваше) пред входа си (ясно, че не е било случайно. Първо той няма никаква работа натам и второ той е ебати манипулатора и измисля всякакви нагласени истории). Питали са се кой как е и завързали разговор, той и бил казал, че тя му липсвала страшно много и малко по-малко с глупости и лиготии я убедил да излязат да се видят "приятелски". Поноже те скъсаха по подобен начин на този, по който тя скъса с мен (без никакви обяснения) и той невинно я е питал защо е скъсала с него и тя казала, че защото той и изневерявал с други момичета. Той се направил на ударен и казал, че няма такова нещо, някой си го бил измислил това за да ги раздели. Отначало тя не била искала да му казва кой и бил казал и не му била уж вярвала, но с времето той я бил убеждавал. Те се виждали все по-често за сметка на това, че се вижда по-рядко с мен. Не била искала да ми казва, защото все още се чудела на кой да повярва. На края се стигнало до там, че тоя я е убедил, че аз съм скалъпил всичко, за да ги разделя, след съм се правил на добър и съм я утешавал с цел да и "бръкна в гащите". За това тя така ми се била накарала така жестоко. След това те се събрали, но само три месеца по-късно тя самата видяла със собствените си очи как тоя правел секс на капака на колата си в близката горичка... Пак се разделили и за това като е започнала новата учебна година тя била дошла при мен да поиска прошка. Чесно казано, личеше и, че се чувства много виновна. Простих и както вече казах, си оправихме приятелските отношения. Следващите няколко месеца тя се държеше невероятно с мен и си личеше, че се опитва да си изкупи вината, въпреки че, аз изобщо не я карах да се чувства виновна и се опитвах да и покажа, че не и се сърдя. След празниците ние пак се събрахме и тук започнаха пролбемите. В отношенията нямаше проблеми - всичко си беше както преди - невероятно, но интимния ни живот куцаще яко... Като ли, че и един път не се получи хубаво. личеше си, че аз не мога да се справям и не успявах да донасям някакво определено удоволствие. На моменти и ставаше леко хубаво, но нищо кой знае какво. Тя ми сподели, че бившия и бил много добър в леглото и всеки път бил меко казано невероятен, имала по няколко оргазма и т.н. Аз предполагах, че тя съзнателно или подсъзнателно прави сравнение с него и аз изобщо не мога да се сравнявам и за това не се получава нищо. Аз я помолих да ми помогне като ми показва някои неща, какво и харесва, какво иска и по този начин да се науча и да стана по-добър, но тя твърдо отказа - каза, че истинския мъж трябвало сам да открива какво иска партньорката му и да го прави. Каза, че това и е приницип и независимо от това, че много държи на мен, но няма да го наруши. С времето нещата ставаха все по-зле. Лищеше и, че е нещастна поради някаква причина. Тя ми сподели, че има много силна сексуална нужда и аз за съжаление не съм бил могъл да я задоволя изобщо и за това била нещастна. Това вече се отрази и на отношенията ни - някак си вече не се забавлявахме така, като ли, че нещо не беше наред. Квото и да се опитвах да правя, исках съвети от приятели, четох различни неща из интеренет, не успявах да уцеля на нея кво и се иска в точно определен момент. И тя ставаше все по-нещастна. Имаше дни, в които беше толкова унила, че направо не и се говореше. Аз няколко пъти я молех да ми помогне поне малко да ми подсказва за да се понауча, но тя беше непреклонна. На мен ми стана много гадно и започнах да се държа лошо (нещо за което съжалявам и сега). Може би лошо е силна дума, но не се държаш много добре - и аз се правех на нещастен, не и обръщах много внимание, понякога "забрявах" за разни неща. Правех всичко това, като се надявах, че тя ще осъзнае, че трябва да се съгласи да наруши принципа си, но това така и не стана. Отношенията слизаха все по-надолу. Един ден, за учудване се виждаме и тя беше много щастлива, ама много. За мен това беше необяснимо, а пък и тя не казваше защо е така. Това продължи цяла седмица. Тогава изпаднах в дежавю и видях нещо, което вече съм виждал - пак я видях прегърната с оня да си вървят по улицата. Тоя път реших да и кажа - тя се съгласи абсолютно приятелски да си поговорим. Тя сподели, че се чувствала щастлива от седмица, защото пак се виждала с оня и правели невероятен секс, а точно това и трябвало........ Тя каза, че не знае какво иска - от една страна бил човекът, който много я разбирал и си било личало, че я обичал и държи на нея, но пък в същото време в последните няколко седмици се държал лошо (аз), а от друга бил човекът, който наистина я карал да се чувства добре, но неговия проблем бил, че си личало, че не държи кой знае колко на нея и изневерява много често. Имала нужда да си помисли и каза, че за момента има желание да излиза малко с оня, за да прави секс и да се почувства малко повече жена и после щяла да му мисли и ако съм искал да сме спрели да се вижда за известно време и след това да решим какво да правим. Това беше супер обидно за мен и и казах да избира - или аз или той, ама сега! Тя каза, щом така стоят нещата, ще е той. Каза, че и било много болезнено, че съм я карал да прави този избор и много съжелявала, че ме губела. Разделихме се приятелси - без скандали и викове. След това ми беше бала, завърших училище и сега съм първа година студент. Но въпреки това с нея се засичаме, защото живеем много близо един до друг. Десетки пъти съм ги засичал заедно с оня, което ми говори, че те пак се бяха събрали. Ние с нея не прекъснахме напълно контакт един с друг. От време на време си хишем в скайп. Но чатовете са кратки, все едно хора, които се притесняват един от друг - пишем кой как е кво прави и т.н. и това два-три пъти в месеца... Като започна новата учебна година тази есен (последната за нея, тя сега е 12 клас), я виждам почти всеки ден през прозореца, ако съм си в нас по това време, когато тя отива на училище, защото пътя и до там минава пред моя блок. Първите няколко седмици виждах как оня я изпращаше или до училище или пък я чакаше след училище да я изпрати до тях. Но последните два месеца я виждам само нея, дори и един път не съм го видял него. А пък и освен това я засичам само сама или с приятелки из квартала. Двамата не съм ги виждал поне от два месеца заедно. Това ми говори, че може да са се разделили пак, но това не може да е сигурно, защото нямам предства той с кво се занимава (той е две години по-голям от мен, демек три по-голям от нея) - не знам дали учи или работи и може да си виждат във време, в което аз не ги засичам. Тва са си само мой догадки. Освен това напоследък кратките скайп чатове стават малко по-длъги. Тя се опитва да завърже някакъв разговор, като ми разкава някакви случки от училище или някви други неща, но аз се опитвам да съм по-студен към нея. Преди две седмици, като си писахме тя започна да ми се извинява за начина по който била постъпила с мен, не съм заслужавал такова нещо, че била много глупава. Аз я питах защо ги казва тези неща, тя казва, че просто сега ги осъзнавала. Нямам желание да повдигам темата дали си има гадже, защото тя веднага я избягва (не знам защо) и дори на моменти говори за някои неща така, сякаш е много заета с някой, държи се потайно като цяло, но в същото време имам чувстовото, че има желание да си оправи отношенията с мен. Няма да лъжа, че много ми липсва и аз също бих искал да се съберем отново. Аз лично съм готов да и простя, но бих искал тя да осъзнае точно с какво ме нарани толкова. Също така съм и готов да и се извиня искрено (наистина съжалявам) за онова отношение от началото на годината. Аз мисля, че знам какво става в момента - май става така, че и двамата чакаме другия да поиска да се съберем, така че той самия да не излезе по-слаб. Така предполагам, може и да си въобразявам всичко. Аз лично нямам нищо против аз да поискам да се съберем (или поне да си оправим приятелството на първо време), не ме е срам и не бих се почувствал по-слаб, но проблема е в това, че я познавам и ако го направя това, тя ще направи така, че да наблегнем на това, че аз съм се държал лошо тази пролет, че аз съм искал да се разделим и после няма да даде шанс да поговорим за това, което тя направи и ме нарани толкова много. Не ме разбирайте погрешно - не искам да я карам да се чувства виновна и по този начин да я карам да е по-добра с мен. Просто искам да си поговорим за да и обясня това, което тя направи как ме накара аз да се почувствам. Не знам какво да правя. Първо не знам дали се е разделила с оня, и ако да дали не е си е намерила ново гадже, и дори и да не е, дали иска да се сдобряваме или не. Второ не знам как да подходя така, че тя да ме разбере мен защо съм искъл да се разделим и да разбере, че наистина ме е наранила. Аз лично наистина съжалявам за моето поведение и искрено бих и се извинил. Не знам изобщо как да подходя да си поговорим ли, къде, как, за да видим какво става. Ако някой може да ми даде съвет, ще съм му крайно благодарен!!!!!!!!!!!
Искрено се извинявам за дължината на темата! Опитах се да е колкото се може по-кратка, но имаше доста неща, без нямаше как да ви разкажа пълната история... Извинявам се и за правописните грешки - предполагам, че има в такава дълга тема, пък и бързо писах...
Става дума за едно момиче, с което се познаваме от много време, дори не мога да се сетя точно кога сме се запознали... И двете ни училища (тва до 7-ми клас и гимназията после) са ни еднакви. И в предишното училище се познавахме, разкарвали сме се заедно, но сме били кой знае какви приятели, пък и тогава бяхме и по-малки. Станахме близки приятели след като тя дойде в гимназията. Аз тогава много се бях влюбил в нея и за много кратко време станахме супер близки приятели. Обаче станахме само приятели, а не гаджета. Мога с ръка на сърцето да кажа, че тя е била най-близкия ми човек изобщо! С нея си прекарвахме времето невероятно, забавлявахме се безкрайно, помагахме си за хиляди неща, споделяхме си всичко без никакви притеснения... Ама наистина най-добри приятели! Аз дори след време и споделих за чувствата си към нея, тя го прие супер приятелски и каза, че в него момент не може да ми отговори на чувствата ми, но иска да си останем близки приятели. Разбрахме се така да бъде. И така си минаваше времето. В това време тя имаше две гаджета - към първия нямаше кой знае какви чувства и с него нещата не продължиха много, но втория и взе акъла. Просто не бях я виждал такава - влюбена до изтъпяване(в добрия смисъл на думата). Изглеждаше много щастлива. Аз подкрепях връзката и, защото мислех, че така трябва да правят приятелите, въпреки че, ми беше малко тежко, но пък от друга страна аз вече я бях приел като приятел - все пак доста време си бяхме само приятели. Обаче този човек ми изглеждаше малко подозрителен и странен (тя ми споделяше всичко, което става с връзката и). Така и се оказа - от един приятел на брат ми разбрах, че този човек е абсолютен женкар, лъжец, лицемер и т.н. Даже ми разаказа как тоя се е хвалил с колко бройки е забил докато е гадже с моята приятелка. Беше ми много трудно но и разказах за тези неща и те се разделиха. На нея и беше неимуверно тежко. Един месец не знаеше буквално къде се намира. Беше много разочарована от всичко. Аз се опитах да направя каквото мога да и помогна да се съвземе (съвсем честно мога да кажа, че не съм го правил с някаква цел) и малко по малко тя се пооправи. След около два месеца вече и беше минало или поне така изглеждаше и ние двамата пак започнахме да се забавляваме като луди, прекарвахме си времето невероятно, но този път имаше малка разлика - тя се държеше по-близко с мен физически и така стана, че малко след това тя направи първата стъпка и си станахме гаджета. Беше невероятно!!!!!! Прекарвахме си още повече време заедно, забавлявахме - всичко като преди плюс това, че сме гаджета. Даже си бяхме първи един на друг в секса. Може би това нещо беше единственото, което не ни вървеше много много - някой път беше хубаво, друг път - не и така. Само интимните отношения не бяха много добри, но пък и не може да се каже, че са били само лоши. Пък и все пак и двамата бяхме неопитни. И така изкарахме малко повече от шест месеца. По едно време тя започна да се държи странно, започнахме да се виждаме по-рядко, някак си не се забавлявахме много, нещо не вървеше. Един ден я видях с този, които и беше изневерявал да си ходят прегърнати по улицата. Те не знаеха, че ги виждам. Аз си замълчах за това. А иначе нещата ставаха все по-зле: вече не се разбирахме за нищо, започнахме да се караме, личеше си, че тя ми няма доверие и за най-дребни неща. Няколко пъти намекна, че съм бил лицемер, а един ден в разгорещен скандал (тя викаше, а аз я слушах) тя ми крещеше как съм могъл да направя такива неща, аз съм си бил знаел за кво става дума, не можела да повярва, че съм бил толкова лицемерен и ми каза повече никога да не я търся изобщо иначе лошо ми се пишело. Не я потърсих повече. Засичахме се рядко по коридорите на училище и тя ме гледаше злобно. Дойде лятната ваканция и след това, малко след началото на новата учебна година тя ме потърси и най-мило ме пита дали иска да се видим. Аз се съгласих и излязохме на разходка и така малко по-малко се сдобрихме и пак си станахме добри приятели. Малко по-малко тя сподели какво е станало. Предишната учебна година "случайно" се засякла с бившия си (този, които и изневеряваше) пред входа си (ясно, че не е било случайно. Първо той няма никаква работа натам и второ той е ебати манипулатора и измисля всякакви нагласени истории). Питали са се кой как е и завързали разговор, той и бил казал, че тя му липсвала страшно много и малко по-малко с глупости и лиготии я убедил да излязат да се видят "приятелски". Поноже те скъсаха по подобен начин на този, по който тя скъса с мен (без никакви обяснения) и той невинно я е питал защо е скъсала с него и тя казала, че защото той и изневерявал с други момичета. Той се направил на ударен и казал, че няма такова нещо, някой си го бил измислил това за да ги раздели. Отначало тя не била искала да му казва кой и бил казал и не му била уж вярвала, но с времето той я бил убеждавал. Те се виждали все по-често за сметка на това, че се вижда по-рядко с мен. Не била искала да ми казва, защото все още се чудела на кой да повярва. На края се стигнало до там, че тоя я е убедил, че аз съм скалъпил всичко, за да ги разделя, след съм се правил на добър и съм я утешавал с цел да и "бръкна в гащите". За това тя така ми се била накарала така жестоко. След това те се събрали, но само три месеца по-късно тя самата видяла със собствените си очи как тоя правел секс на капака на колата си в близката горичка... Пак се разделили и за това като е започнала новата учебна година тя била дошла при мен да поиска прошка. Чесно казано, личеше и, че се чувства много виновна. Простих и както вече казах, си оправихме приятелските отношения. Следващите няколко месеца тя се държеше невероятно с мен и си личеше, че се опитва да си изкупи вината, въпреки че, аз изобщо не я карах да се чувства виновна и се опитвах да и покажа, че не и се сърдя. След празниците ние пак се събрахме и тук започнаха пролбемите. В отношенията нямаше проблеми - всичко си беше както преди - невероятно, но интимния ни живот куцаще яко... Като ли, че и един път не се получи хубаво. личеше си, че аз не мога да се справям и не успявах да донасям някакво определено удоволствие. На моменти и ставаше леко хубаво, но нищо кой знае какво. Тя ми сподели, че бившия и бил много добър в леглото и всеки път бил меко казано невероятен, имала по няколко оргазма и т.н. Аз предполагах, че тя съзнателно или подсъзнателно прави сравнение с него и аз изобщо не мога да се сравнявам и за това не се получава нищо. Аз я помолих да ми помогне като ми показва някои неща, какво и харесва, какво иска и по този начин да се науча и да стана по-добър, но тя твърдо отказа - каза, че истинския мъж трябвало сам да открива какво иска партньорката му и да го прави. Каза, че това и е приницип и независимо от това, че много държи на мен, но няма да го наруши. С времето нещата ставаха все по-зле. Лищеше и, че е нещастна поради някаква причина. Тя ми сподели, че има много силна сексуална нужда и аз за съжаление не съм бил могъл да я задоволя изобщо и за това била нещастна. Това вече се отрази и на отношенията ни - някак си вече не се забавлявахме така, като ли, че нещо не беше наред. Квото и да се опитвах да правя, исках съвети от приятели, четох различни неща из интеренет, не успявах да уцеля на нея кво и се иска в точно определен момент. И тя ставаше все по-нещастна. Имаше дни, в които беше толкова унила, че направо не и се говореше. Аз няколко пъти я молех да ми помогне поне малко да ми подсказва за да се понауча, но тя беше непреклонна. На мен ми стана много гадно и започнах да се държа лошо (нещо за което съжалявам и сега). Може би лошо е силна дума, но не се държаш много добре - и аз се правех на нещастен, не и обръщах много внимание, понякога "забрявах" за разни неща. Правех всичко това, като се надявах, че тя ще осъзнае, че трябва да се съгласи да наруши принципа си, но това така и не стана. Отношенията слизаха все по-надолу. Един ден, за учудване се виждаме и тя беше много щастлива, ама много. За мен това беше необяснимо, а пък и тя не казваше защо е така. Това продължи цяла седмица. Тогава изпаднах в дежавю и видях нещо, което вече съм виждал - пак я видях прегърната с оня да си вървят по улицата. Тоя път реших да и кажа - тя се съгласи абсолютно приятелски да си поговорим. Тя сподели, че се чувствала щастлива от седмица, защото пак се виждала с оня и правели невероятен секс, а точно това и трябвало........ Тя каза, че не знае какво иска - от една страна бил човекът, който много я разбирал и си било личало, че я обичал и държи на нея, но пък в същото време в последните няколко седмици се държал лошо (аз), а от друга бил човекът, който наистина я карал да се чувства добре, но неговия проблем бил, че си личало, че не държи кой знае колко на нея и изневерява много често. Имала нужда да си помисли и каза, че за момента има желание да излиза малко с оня, за да прави секс и да се почувства малко повече жена и после щяла да му мисли и ако съм искал да сме спрели да се вижда за известно време и след това да решим какво да правим. Това беше супер обидно за мен и и казах да избира - или аз или той, ама сега! Тя каза, щом така стоят нещата, ще е той. Каза, че и било много болезнено, че съм я карал да прави този избор и много съжелявала, че ме губела. Разделихме се приятелси - без скандали и викове. След това ми беше бала, завърших училище и сега съм първа година студент. Но въпреки това с нея се засичаме, защото живеем много близо един до друг. Десетки пъти съм ги засичал заедно с оня, което ми говори, че те пак се бяха събрали. Ние с нея не прекъснахме напълно контакт един с друг. От време на време си хишем в скайп. Но чатовете са кратки, все едно хора, които се притесняват един от друг - пишем кой как е кво прави и т.н. и това два-три пъти в месеца... Като започна новата учебна година тази есен (последната за нея, тя сега е 12 клас), я виждам почти всеки ден през прозореца, ако съм си в нас по това време, когато тя отива на училище, защото пътя и до там минава пред моя блок. Първите няколко седмици виждах как оня я изпращаше или до училище или пък я чакаше след училище да я изпрати до тях. Но последните два месеца я виждам само нея, дори и един път не съм го видял него. А пък и освен това я засичам само сама или с приятелки из квартала. Двамата не съм ги виждал поне от два месеца заедно. Това ми говори, че може да са се разделили пак, но това не може да е сигурно, защото нямам предства той с кво се занимава (той е две години по-голям от мен, демек три по-голям от нея) - не знам дали учи или работи и може да си виждат във време, в което аз не ги засичам. Тва са си само мой догадки. Освен това напоследък кратките скайп чатове стават малко по-длъги. Тя се опитва да завърже някакъв разговор, като ми разкава някакви случки от училище или някви други неща, но аз се опитвам да съм по-студен към нея. Преди две седмици, като си писахме тя започна да ми се извинява за начина по който била постъпила с мен, не съм заслужавал такова нещо, че била много глупава. Аз я питах защо ги казва тези неща, тя казва, че просто сега ги осъзнавала. Нямам желание да повдигам темата дали си има гадже, защото тя веднага я избягва (не знам защо) и дори на моменти говори за някои неща така, сякаш е много заета с някой, държи се потайно като цяло, но в същото време имам чувстовото, че има желание да си оправи отношенията с мен. Няма да лъжа, че много ми липсва и аз също бих искал да се съберем отново. Аз лично съм готов да и простя, но бих искал тя да осъзнае точно с какво ме нарани толкова. Също така съм и готов да и се извиня искрено (наистина съжалявам) за онова отношение от началото на годината. Аз мисля, че знам какво става в момента - май става така, че и двамата чакаме другия да поиска да се съберем, така че той самия да не излезе по-слаб. Така предполагам, може и да си въобразявам всичко. Аз лично нямам нищо против аз да поискам да се съберем (или поне да си оправим приятелството на първо време), не ме е срам и не бих се почувствал по-слаб, но проблема е в това, че я познавам и ако го направя това, тя ще направи така, че да наблегнем на това, че аз съм се държал лошо тази пролет, че аз съм искал да се разделим и после няма да даде шанс да поговорим за това, което тя направи и ме нарани толкова много. Не ме разбирайте погрешно - не искам да я карам да се чувства виновна и по този начин да я карам да е по-добра с мен. Просто искам да си поговорим за да и обясня това, което тя направи как ме накара аз да се почувствам. Не знам какво да правя. Първо не знам дали се е разделила с оня, и ако да дали не е си е намерила ново гадже, и дори и да не е, дали иска да се сдобряваме или не. Второ не знам как да подходя така, че тя да ме разбере мен защо съм искъл да се разделим и да разбере, че наистина ме е наранила. Аз лично наистина съжалявам за моето поведение и искрено бих и се извинил. Не знам изобщо как да подходя да си поговорим ли, къде, как, за да видим какво става. Ако някой може да ми даде съвет, ще съм му крайно благодарен!!!!!!!!!!!
Искрено се извинявам за дължината на темата! Опитах се да е колкото се може по-кратка, но имаше доста неща, без нямаше как да ви разкажа пълната история... Извинявам се и за правописните грешки - предполагам, че има в такава дълга тема, пък и бързо писах...