KissTheSky
12-18-2008, 07:21
Значи за петък трябва да напиша в таблица качествата на Ахил и на Агавмемнон възоснова на 1ва песен. p,s помагайте, че нищо не занм.
И да прочела съмя 1вата песен ама.... :?
ето ти за образа на Ахил
ОБРАЗЪТ НА АХИЛ В I ПЕСЕН НА “ИЛИАДА”
В Първа песен на великото Омирово произведение “Илиада” се разказва за свадата между Ахил, най-великият войн сред ахейците, и Агамемнон, техният цар. Агамемнон отпъжда от стана си жреца Хриз, който е дошъл да моли да му върнат дъщерята Хризеида, пленница на вожда на аргейците. Опечаленият баща моли бог Аполон, да накаже ахейците и Феб им изпраща гибелен мор. Уплашен за войската, Ахил свиква събрание. На него жрецът Калхас обяснява защо е гневен Аполон. Агамемнон се съгласява да върне Хризеида, но иска да му дадат Ахиловата пленница Бризеида. Ахил се обижда и обявява, че се оттегля от боя. Именно тук е завръзката в “Илиада” - Ахил е гневен, а основният проблем в произведението е да бъде преодолян този гняв.
Образът на Ахил е най-сложният в “Илиада”. Това е така, защото и характерът на героя е изключително сложен и противоречив. В Първа песен Ахил се разкрива както като войн и вожд, така и като човек. Той е изключително темпераментен, гневлив, избухлив, човек на крайностите. На моменти емоционалните изблици на Ахил могат да създадат впечатление, че е прекалено импулсивен и в този смисъл дори безотговорен. Всъщност в образа на Ахил Омир въплъщава идеала на своето време за човешката личност. Той изгражда образа на героя по законите на калокагатията, надарявайки го с нравствени добродетели и физически качества, които могат да будят само възхищение. Ахил е изключително силен физически, той е блестящ войн и вожд, загрижен за войската. Като всички древногръцки герои мирмидонецът е човек на честта и достойнството. В същото време Ахил е представен като ранима личност с чувствителна душа, която съвсем по човешки може да изпитва болка, мъка… Така в Първа песен виждаме Ахил като човек на полюсните прояви - като суров войн и като син, който търси закрила от своята майка.
Ахил е принципна личност. Той е последователен в своите действия и не променя убежденията си. В същото време читателят остава с впечатлението, че героят постоянно се развива, тъй като образът му се изгражда постепенно.
В началото на Първа песен читателят вижда загрижеността на Ахил за войската. Героят свиква съвет на ахейците. На него иска да узнае защо са гневни боговете. Така Еакидът показва не само желанието си да се сдобие със собствена слава, но и да помогне на Агамемнон, царят на данайците. Героят изказва своето мнение, но желае да чуе и чуждото. Това показва волята на героя не да бъде изпълнен неговия съвет, а да се вземе най-доброто решение. Когато Ахил иска да чуе мнението на вещ жрец, става Калхас. Той моли Еакида за закрила. Пелидът се съгласява и обявява, че е готов да брани Калхас с цената на живота си. С това Ахил показва възхищението си от жреца.
Според пророка Аполон е гневен заради държанието на Агамемнон с Хриз, който е искал да си възвърне пленената от Агамемнон дъщеря. Потомъкът на Тантал в крайна сметка се съгласява да даде Хризеида на баща й, но в замяна иска Ахиловата робиня Бризеида. За най-личния сред ахейците това е нарушение на земния ред. Той казва:
“Сине Атреев преславен, от всички си най-ненаситен!
Как ще получиш награда от силните духом ахейци?
Знаеш, че нямаме ние запазени общи богатства:
плячката от градове разорени нали поделихме?
Не подобава войските отново делитба да правят.
Хайде върни Хризеида на бога, а всички ахейци
тройна, четворна награда на теб ще дадем, ако само
Зевс ни помогне да сринем добре укрепената Троя.”
Пелидът предлага едно законно решение - Агамемнон да върне Хризеида, но да получи по-голяма награда, когато Троя падне. Царят му отказва. Пелидът е обзет от ярост и казва:
“Никога нямам награда, на твоята равна, когато
сринат ахейците някакъв град многолюден троянски.
Стане ли схватка жестока, победа най-славна печелят
моите силни ръце, но делба ли на плячката почне
повече вземаш от мене, а винаги с малък, но свиден
дар се завръщам при гладките кораби, морен от боя.”
С тези си думи Ахил показва, че е недоволен от разпределението на плячката. Досега той се е съгласявал с него, тъй като е бил зачитан от вождовете. Когато Агамемнон го обижда, неговата чест е поругана. Еакидът обявява, че не иска повече да сбира имот и богатство за другиго. Ахил иска да бъде зачитан и открито протестира, когато е обиден. Освен това той смята, че има правото да бъде зачитан. Героят казва, че именно той печели битките, което му дава право на повече плячка. Агамемнон го наскърбява още повече с отговора си, в който твърди, че е по-силен войн:
“…колко по-силен от теб съм и никой от днес да не смее
равен на мен да се смята и да ми излиза насреща.”
Ахил започва да се двоуми дали да не опровергае думите на Атрида или да сдържи гнева си. Еакидът дори не чувства някакъв страх от сина на Атрей. Това показват думите на Омир:
“Ядно в гърдите космати сърцето му бе раздвоено:
трябва ли меча си остър от ножница той да извади,
другите бързо да пръсне и сам да убие Атрида,
или да спре яростта си, гнева си голям да подтисне?”
Ахил има високо мнение за себе си. От време на време дори изглежда самонадеян. Така е, когато казва, че в боя му ръцете му печелят битки, но взема малка плячка. Героят сам казва за себе си:
“Стане ли схватка жестока, победа най-славна печелят
моите силни ръце…”
От тези думи личи, че Ахил се смята за най-великия сред ахейците. Това показва високото му самочувствие, което му помага да преодолее всякакъв страх, който чувства. Авторът също не скрива възхищението си от героя. То проличава в епитетите, които използва, за да възхвали Ахил. Омир често нарича най-великия сред ахейците “бързоног”, “божествен”, и “богоравен”. Сравнявайки Ахил с божество, аедът показва силата на Пелида. Останалите Омирови герои също са респектирани от Еакида. Дори когато спори с него, Агамемнон го нарича “богоподобни Ахиле” и признава, че е “толкова храбър”. Царят признава качествата на Ахил и дори по време на свадата не смее да го обиди.
Ахил вярва, че боговете отмъщават за греховете на смъртните. Той казва на Атина Палада:
“Но ще ти кажа сега, и това ще се сбъдне най-точно:
скоро със своята дързост живота си той ще погуби.”
Героят смята, че безсмъртните ще погубят Агамемнон. Той вярва в божието възмездие и пророкува, че ще дойде време и Агамемнон да умре. Ахил е покорен на безсмъртните. Когато Атина го съветва, той й казва:
“Който безсмъртните слуша и те благосклонно го слушат.”
Тези думи означават, че според Ахил, ако човек се прекланя пред боговете и те ще се вслушват в неговите молби. Виждаме, че Еакидът възприема взаимоотношенията между богове и хора като едно взаимно изпълняване на желания - боговете искат от хората нещо, а хората - от боговете. Той е покорен на Олимпийците, за да бъдат изпълнявани неговите молби. Героят наказва постъпките, които му се струват неправилни и насочени срещу установения земен ред. Той смята, че незачитането на честта му е такава постъпка и казва на Агамемнон:
“Всички ахейци след време ще жалят безкрай за Ахила.
Колкото и съкрушен, ти не би им помогнал тогава,
щом на рояци ще гинат от мъжеубиеца Хектор.
Горко ще страдаш тогава, душата ти мъка ще къса,
че разярен, не зачете най-храбрия между ахейци.”
Според героя всички ахейци ще жалят за него. Той иска да накаже Агамемнон по два начина: първо, Атридът ще търпи поражения и така няма да успее да върне Елена на брат си, което ще опетни престижа на фамилията, и второ, ахейците ще смятат правнука на Тантал за виновник за бедите им. Пелидът добавя, че когато нещастията се струпат върху Агамемнон, внукът на Пелопс горчиво ще съжалява. Така Ахил наказва царя на ахейците. Нестор съветва двамата спорещи да се сдобрят:
“Сине Атреев, гнева си смири! Настойчиво те моля.
Спирай враждата с Ахила, понеже за всички ахейци
здрава опора е той във войната, така злополучна.”
Чрез думите на геренския конник Омир прави косвена характеристика на Ахил. Виждаме, че Нестор смята Пелида за опора на ахейците. Това означава, че Еакидът е най-силният войн сред тях. Читателят се доверява на мнението на Нестор, защото Омировите старци винаги изразяват мнението на автора за героите.
След като Нелеидът се опитва да помири враждуващите герои Агамемнон обвинява Ахил във властолюбие. Отговорът, който получава, е:
“Бих се наричал със право страхливец и жалък негодник,
ако се бих покорявал на всичко, което говориш.
Ти заповядвай на друг, но само на мен не нареждай…”
Ахил заявява, че не е склонен да преклони глава пред никого. За него това е унизително. Според героя никой няма право да му нарежда какво да прави.
От Първа песен на “Илиада” читателят разбира, че Ахил смята за най-важно не общественото положение, а храбростта. Той се смята за по-велик войн от Агамемнон и е прав, защото единственото, което мъдрият Нестор може да каже за Атрида, е че се радва на най-голяма почит.
След като корабът на ахейците отпътува за Хриза, Агамемнон праща двамата си глашатаи да вземат Бризеида:
“Близо елате, че вие не сте ми виновни за нищо.
Царят е, който ви праща за милата Бризова щерка.”
Ахил обяснява на Еврибат и Талтибий, че те не са виновни за неговите мъки. Той им обяснява, че царят е този, който ги е причинил.
Ахил е противоречива личност. Героят знае, че е велик вожд и войн. В същото време той изпитва чувства, които са присъщи на всички хора. Когато Агамемнон решава да му отнеме плячката, Ахил е обзет от ярост. Героят се чувства слаб. За това разбираме от думите на Омир:
“В сълзи отиде Ахил надалеч от другари и седна
сам на брега белопенест, загледан в морето безкрайно,
две ръце вдигна и майка си почна да моли горещо…”
Ахил е ядосан и наскърбен. Обидата, която му е нанесъл Агамемнон го довежда до плач. Еакидът започва горещо да моли майка си за помощ. Когато се чувства слаб, героят търси закрила от боговете. Винаги щом Пелидът се нуждае от помощ, той се обръща към безсмъртните, защото вижда в тях същества, които бдят над него.
В Първа песен се запознаваме с героя Ахил, който играе най-важната роля в развитието на действието в “Илиада”. Той е надарен с физически качества, които го отличават сред останалите хора и има нравствени добродетели, които го извисяват над войните пред Троя. Пелидът съзнава своето превъзходство и иска да бъде почитан. Той държи на справедливостта и вярва в божието възмездие. Героят въплъщава идеалите на епохата, но и той като всеки смъртен, не е чужд на проблемите на обикновения човек.
Ето и за двамата заедно:
ОМИР - „ИЛИАДА”
С КАКВИ КАЧЕСТВА СЕ РАЗКРИВАТ ОБРАЗИТЕ НА АХИЛ И АГАМЕМНОН ЧРЕЗ СВАДАТА ПОМЕЖДУ ИМ
(I ПЕСЕН)
Първа песен изобразява свадата между вож¬да на ахейските войски - Ахил, и царя на Микена - Агамемнон. Тя е породена от желание¬то на сина Атреев да отнеме заслужената наг¬рада на Ахил - пленницата Бризеида.
В конфликта между двамата ахейци - Ага¬мемнон и Ахил, се открояват техните разбира¬ния и качества. Пред читателя се изправя „широковластният цар” Агамемнон със своята избухливост, жестокост, алчност, грубост и неотс¬тъпчивост. Основните му принципи в живота са власт, сила и слава. Неговият каприз - да получи равностойна награда, е реакция на на¬раненото достойнство и самочувствието на цар. За разлика от него, Ахил - „бързоног и божест¬вен”, се отличава със смелост, доблест и благо¬родство. Той се бори в защита на героичния идеал за справедливост. Влиза в конфликт с Агамемнон, защото отстоява дадената му в знак на признание награда. Богоравният не мрази вра¬говете си, участва в Троянската война не за да извоюва плячка и богатства като Агамемнон, а за да спечели слава и да изпълни даденото обе¬щание пред бащата на Елена. Образите на Ахил и Агамемнон са сложни и противоречиви. Те не са едностранни - нито само положителни, нито само отрицателни.
Словесната борба между двамата герои най-пълно характеризира образите им, дава пред¬става за идеалите, разбиранията им, целите в живота. Тя се допълва от пряката и косвена ха¬рактеристика, от намесата на боговете и зараж¬дащия се психологизъм. Образът на Агамемнон е сложен. Ахейският цар е безкомпроми¬сен, неотстъпчив и алчен. Той не желае да вър¬не наградата си - робинята Хризеида, въпре¬ки че баща й идва „с откуп богат да измоли дъщеря си любима”. Егоизмът, жестокостта и коравосърдечието на „широковластния цар” Агамемнон са безмерни. Смъртта на невинни ахейски воини заплаща неотстъпчивостта му. Не само постъпката му, но и пряката авторова характеристика на външния му вид допълват представата за него:
...синът на Атрея, злобен в сърцето си мрачно, обхванат от ярост голяма,
искри в очите му святкаха, като от огън разпален.
Величествената му фигура, изправила се пред птицегадателя Калхас, излъчва мощ и стра¬хопочитание, но злобата в сърцето му и свире¬пият поглед отблъскват. Срещу несправедли¬востта на Агамемнон въстава и богоравният Ахил. Дръзкото обръщение на сина Пелеев към царя: „Сине Атреев прославен, от всички си най-ненаситен! ”, разкрива смелостта на Ахил да изтъкне пряко недостатъците на властващия. Ахейският вожд, след победата над Троя, обещава достойна награда за Агамемнон. Но алчният и себелюбив цар не вярва на обеща¬нията: „...ти не хитрувай, защото не ще ме придумаш с измама. ”
Неговият егоизъм и грубостта му предизвик¬ват гнева на Ахил, който го обижда заслужено и му припомня, че с готовност се е отзовал на желанието му за помощ: „Користолюбецо алчен, облечен в безсрамие нагло! Кой ли ахеец ще бъде покорен на твоите думи в поход да тръгне след теб и с мъже да се бие геройски? Все пак със теб, кучеоки, потеглихме в твоя угода, бранейки твоята чест и честта на Атрид Менелая в мъст над троящи... ” Обиденият и разгневен Ахил е много рязък в отправените обвинения срещу царя. Дързост¬та му да нагруби висшестоящия е оправдана. Яростта си изразява само в словесни нападки, вслушвайки се в съветите на Атина Палада да не посяга към меча си: „Ах, ти, пияницо, с кучи очи и сърце на кошута! Смелост ти никога нямаш да тръгнеш с войската за битка, ни на засада да идеш с най-храбрите между ахейци. Много по-лесно е впрочем в просторния стан на ахейци дар да заграбваш от всеки, изрекъл слова срещу тебе.”
Изразителните сравнения открояват слабос¬тите на „мощния цар на мъже". Безцеремонният Агамемнон отнема Ахиловата награда - плен¬ницата Бризеида, което предизвиква горест¬ния плач на сина Пелеев. Могъщият върховен вожд, царят на ахейците издига волята си до неоспорим закон. „Мощният цар” Агамемнон е избран от народа поради необходимостта от единоначалие в ахейския стан. Но той се самозабравя във властта и себелюбието си.
Действително народът уважава и почита за¬коните на Агамемнон. На тях се е подчинявал и Ахил, но всички граници са преминати и „Вож¬дът богоравен” се бунтува. За отношението на народа към царя и за авторитета му говори старият Нестор: „Никога почит подобна до днес не е имал в народа цар скиптроносен, комуто Кронид е изпратил прослава. Той пък още по-силен, защото мнозина владее. ” Като цар на ахейците, Агамемнон е прав, че не може да остане без награда: „Друга прилична награда за мен пригответе веднага, за да не бъда без дар сред данайци - това е нередно. ”
Неправилен е обаче подходът му, за да полу¬чи друга награда. Той пренебрегва заслугите на вожда Ахил и на ахейците. Завистлив е и иска да бъде защитена честта му, без да е заслужил това с дела, за което го упреква и Ахил. Но въп¬реки многобройните отрицателни черти в харак¬тера на Агамемнон, откроени чрез пряката ре¬чева характеристика на Ахил и словото на ге¬роя, авторът никъде не го порицава. Омир не изобличава Агамемнон, защото за момент ге¬роят осъзнава необходимостта да отстъпи, да надмогне себелюбието и егоизма си: „Все пак приемам сега да я върна за общото благо. Искам войската да бъде спасена, а не да загине. ”
Богоравен и доблестен вожд на ахейските войски, Ахил се бори в защита на справедли¬востта. В неговия образ е представен брани¬телят на късното родово общество. Героят за¬щищава равенството, разделението на блага¬та в съответствие с воинското достойнство. На алчността на царя, който взема повече от него при подялбата на плячката, извоювана от Ахил, синът Пелеев противопоставя своето удовлет¬ворение, че „винаги с малък, но свиден дар се завръщам при гладките кораби, морен от боя”. Въпреки обвиненията, отправени от Агамем¬нон към Ахил, че налита „на разпри, раздори и битки”, в случая богоравният има право да се гневи и да е обиден, тъй като царят не зачи¬та помощта и отзивчивостта му: „... потеглихме в твоя угода, ... Това не зачиташ, не смяташ за нищо,... ” Нараненото достойнство на смелия воин го кара да се отбранява и да обижда самозаб¬равилия се жесток цар. Смелият, далновиден и доблестен воин е „здрава опора във войната така злополучна” за всички ахейци по думите на стария Нестор, отправени като молба към Агамемнон да спре враждата с Ахил. Син на богиня и смъртен, Ахил проявява смелост и загриженост и не заминава за Фтия. Неизпъл¬нението на заканата може да се тълкува и като неуважение на върховенството и заповедите на Агамемнон. Ахил е краен в своите постъпки и чувства. Обиден дълбоко от царя, смелият и жертвоготовен Ахил плаче пред майка си - бо¬гинята Тетида, и моли за помощ.