UnaBletoLoVeU
12-18-2008, 20:38
Абсурд е това, абсурдно...да живееш в България.
Понеделник вечер. 21:47-токът спира. Аз на свой ред спирам компютъра, светвам нощтната лампа, сядам на леглото и търпеливо чакам в тъмното да дойде светло и да вляза в банята.
22:12-едва държа очите си отворени и трепна за тока.
22:32-дочаках го! Светна!
Сряда следобяд. 14:14 – токът спира. Не ми прави впечатление, защото е светло.
14:56 – тъна в недоумение защо все пак нямам ток.
15:03 – светлото най-сетне дойде.
Четвъртък вечер. 21:28 – токът спира. Вече започнах да свиквам. Отново седнах на леглото и зачаках.
21:38-чувам дандания, идеща някъде отвън. Отивам на терасата и съглеждам съсед, разправящ се с охраната на електроцентралата, която по ирония на съдбата е точно срещу нас. Опитват се да се надвикат. Единият се мъчи да разбере защо няма това, за което си плаща, а другият се опътва да се отърве от набезите и да догледа сериала по Диема +. Дали лъжата му се е сторила алтернативен метод, не зная, но със сигурност, подобно на всички управляващи я вкара в употреба още съвсем в началото на разговора и типично по български изпрати търсещия правата си човек, на другата улица. От там естествено подхвърлиха топката наобратно, а той-гражданинът, бяга из игрището немил и недраг, в дъжд и студ. Лъжите отново влизат в действие при опит да се доберем до телефона на шефа. Полицията упорито отказва помощ. От отсрещната улица се задава втори отчаян гражданин, решил да потърси и той правата си или най-малкото искра народна-токът. Играта става сериозна. Двама срещу един. Но охраната не се дава, а става още по-остър. Аз стоя и гледам. Часът вече далеч не е 21:38.
22:15-Момчето от третият етаж слиза и веднага се включва в неравностойната битка. Чудя се колко ли граждани трябва да застанат срещу човек с държавен управнически пост, за да могат да го надвият. Може би четирима?
22:27- Съседът под нас излиза по къс ръкав и безцеремонно обявява, че дървата му спрели да горят и е крайно време да пуснат тока. Климатикът така или иначе изгоря още в сряда, но за печката има надежда.
22:30 – Пазачът най-сетне се вижда притиснат от четирима мъже и млада девойка, зъзнеща и глещата пред прозореца. Току-що твърдейки, че няма телефон го чуваме, че говори със шефа, чиито номер всъщност нямаше, а лампата, за която твърдеше, че не работи вече светеше, а ние все още нямахме ток.
22:33 – Още сме ние същите, петимата заедно с „шефа на топлото” и чакаме шефа на „шефа на топлото” да получи информация от шефа на шефа на „шефа на топлото” и да дойде да съобщи.
23:15 – Надеждата, че все пак ще имаме ток и то не след седмица сякаш не искаше да умира. Шефът на шефът на шефът най-после дойде и се отправи към шефа(!). А ние чакахме отстрани и слушахме абсурдното обяснение за нашата мъничка сбирка под уличното осветление, на което последно време ни се налага да разчитаме като основен източник на светлина.
23:17 – Шефът разбра проблема, представен от погледа на охраната и токът мигновено дойде.
23:35 – Опитвам се да напиша това, което изпитах, ставайки свидетел на нещо доста често случващо се у нас – театърът на абсурда и играта на топка!
Понеделник вечер. 21:47-токът спира. Аз на свой ред спирам компютъра, светвам нощтната лампа, сядам на леглото и търпеливо чакам в тъмното да дойде светло и да вляза в банята.
22:12-едва държа очите си отворени и трепна за тока.
22:32-дочаках го! Светна!
Сряда следобяд. 14:14 – токът спира. Не ми прави впечатление, защото е светло.
14:56 – тъна в недоумение защо все пак нямам ток.
15:03 – светлото най-сетне дойде.
Четвъртък вечер. 21:28 – токът спира. Вече започнах да свиквам. Отново седнах на леглото и зачаках.
21:38-чувам дандания, идеща някъде отвън. Отивам на терасата и съглеждам съсед, разправящ се с охраната на електроцентралата, която по ирония на съдбата е точно срещу нас. Опитват се да се надвикат. Единият се мъчи да разбере защо няма това, за което си плаща, а другият се опътва да се отърве от набезите и да догледа сериала по Диема +. Дали лъжата му се е сторила алтернативен метод, не зная, но със сигурност, подобно на всички управляващи я вкара в употреба още съвсем в началото на разговора и типично по български изпрати търсещия правата си човек, на другата улица. От там естествено подхвърлиха топката наобратно, а той-гражданинът, бяга из игрището немил и недраг, в дъжд и студ. Лъжите отново влизат в действие при опит да се доберем до телефона на шефа. Полицията упорито отказва помощ. От отсрещната улица се задава втори отчаян гражданин, решил да потърси и той правата си или най-малкото искра народна-токът. Играта става сериозна. Двама срещу един. Но охраната не се дава, а става още по-остър. Аз стоя и гледам. Часът вече далеч не е 21:38.
22:15-Момчето от третият етаж слиза и веднага се включва в неравностойната битка. Чудя се колко ли граждани трябва да застанат срещу човек с държавен управнически пост, за да могат да го надвият. Може би четирима?
22:27- Съседът под нас излиза по къс ръкав и безцеремонно обявява, че дървата му спрели да горят и е крайно време да пуснат тока. Климатикът така или иначе изгоря още в сряда, но за печката има надежда.
22:30 – Пазачът най-сетне се вижда притиснат от четирима мъже и млада девойка, зъзнеща и глещата пред прозореца. Току-що твърдейки, че няма телефон го чуваме, че говори със шефа, чиито номер всъщност нямаше, а лампата, за която твърдеше, че не работи вече светеше, а ние все още нямахме ток.
22:33 – Още сме ние същите, петимата заедно с „шефа на топлото” и чакаме шефа на „шефа на топлото” да получи информация от шефа на шефа на „шефа на топлото” и да дойде да съобщи.
23:15 – Надеждата, че все пак ще имаме ток и то не след седмица сякаш не искаше да умира. Шефът на шефът на шефът най-после дойде и се отправи към шефа(!). А ние чакахме отстрани и слушахме абсурдното обяснение за нашата мъничка сбирка под уличното осветление, на което последно време ни се налага да разчитаме като основен източник на светлина.
23:17 – Шефът разбра проблема, представен от погледа на охраната и токът мигновено дойде.
23:35 – Опитвам се да напиша това, което изпитах, ставайки свидетел на нещо доста често случващо се у нас – театърът на абсурда и играта на топка!