PDA

View Full Version : Virginblack's corner



Canis_Dirus
12-20-2008, 09:42
Не става въпрос за групата. Ако беше за тях, щеше да е в раздел "Музика".
Целта е само и единствено да ви скапя приповдигнатото коледно настроение!

Днес: Стая 101

Беше един от онези петъчни следобеди, когато в хотела не се случваше нищо. Новите групи щяха да дойдат в понеделник и сряда. Петнадесетина финландци се бяха напили край басейна и спяха под чадърите. Една се опита да влезе в басейна, но падна и там си остана да изтрезнява на земята. Беше ми писнало всеки ден да я влача до стаята й пияна. Готвачката и бабата на шефката седяха пред бара и говореха нещо за желето, но толкова шумно и високо, че гръцкия звучеше отново непосилно грозно. Зави ми се свят само докато слушах бръщолевенето им. Приближи се Елси, нещо като key-keeper, влачейки огромното си туловище като балон с метални топчета и говореше нещо по телефона на онзи английски, който говорят само тук. Устата й с пластове червило се движеше като уста на преживяща камила. На бара седеше един холандец. Пич беше. Пиеше по 10 бири за час И се смеехме много, защото ги обсъждахме.

После чух потупването на бастунчето. Разбрах че бащата и слепият му син от стая 101 се бяха прибрали от интервютата за работа. Момчето беше на 27, сляпо по рождение. Бяха дошли от дъждовна и студена Ирландия да търсят работа за него - можел да свири виртуозно на китара и пиано. Бях ги предупредила да внимават с тукашните работодатели, защото по-големи измамници и експлоататори от тукашните няма и ако дойде една комисия от Брюксел ще затвори цялата държава… ама това е друга тема. Но те бяха британци все пак и към тях нямаше да приложат аналния подход за пенетрация, които се прилага към българи, руснаци, поляци, румънци...

Как да е. Заговорих ги и те ми казаха че интервютата са минали изключително добре. Момчето носеше китарата си. Дадох им по една бира И той каза “имаш хубав глас, хубава ли си”. Усмихнах се. Баща му каза “Хубава е, не е тукашна”. Вече се смеех. Момчето попита “Може ли да ти изпея една песен?”. Елси каза “не е позволено да се вдига шум край басейна”. Казах й че ако не го остави да свири ще пусна пак радиото И ще слуша моята музика. Тя кривна дебелите си джуки и отиде да докладва на шефката. През оная работа ми беше да ти кажа. Толкова ми бяха писнали, че в този ден ми липсваше даже Слави Трифонов. Момчето се изправи, поклони се на малката си аудитория и засвири и запя " You look wonderful tonight". Гласът му беше божествен (клише ама така си беше). Гледах го - млад, изключително талантлив, неугледен и сляп и никакъв шанс за работа където и да е. Особено тук. Господ се беше опитал да компенсира жестокостта си, давайки му талант, който не можеше да използва кой знае колко успешно, с което същият този Господ се беше проявил отново като гадняр. Доплака ми се и пак получих оня пристъп да повърна. Господ му беше дал шанса да пее на една барманка с “хубав глас” и нищо повече.

Към нас се приближиха бавно една английска двойка с три деца, трима англичани, дошли за сватба И двама финландци - олюлявайки и подпирайки се един друг да не паднат (припаднат) - всеки беше ударил по 7 или 8 Ouzo Special. Песента свърши И за около 30 секунди висна тишина като мъгла на софийско летище през януари. После всички ръкопляскаха. Той се поклони там където мислеше че съм аз. Аз се бях преместила на стола пред него. Хванах го за ръката и му казах “Благодаря ти от сърце”. Гласът ми трепереше, гадеше ми се, паника се виеше около цялото ми тяло. Попита ме коя песен искам да ми изпее и аз казах “Wish you were here”. Той нагласи нещо струните, седна и запя. Знаеш, че нямам богат речник и не мога да описвам емоции. Беше като онова чувство когато си вървял дълго в снега и ледения вятър и влезеш у дома и усещаш как кръвта във вените ти бавно почва да се топи, чуваш пукането на дървата в печката като при баба, като у дома… най-накрая. Сълзи се загониха по лицето ми. Музиката излизаше от петите му, подаряваше ми себе си за няколко минути. бeшe усмихнат... въпреки... We’re just two lost souls… Дам, нищо ново не намерих освен старите страхове. В този Faulty Towers сред циганията на тукашния манталитет това момче беше като чайка в София – има една в зоопарка, btw. Аз станах, прегърнах го силно, той опипа лицето ми и каза “Защо си толкова нещастна?”. Мълчах, а всички чакаха отговора ми. “Хората ме направиха такава. Аз не съм нещастна, аз съм само горчива”. Като един лимон си ти, каза момчето, все едно знаеше... за мен И лимона... После запя ирландски песни, весели такива, всички пееха и даже танцуваха. Беше весело. После отидоха да се приготвят за вечеря. В списъка за гости те бяха просто стая 101. Замислих се за бялата лястовица на Йовков. Ей, на, това беше. Само че бяха попаднали в грешното село, сред идиоти. Дето вика Чоран - “Не е възможно да срещнеш животно,което да наречеш идиот...”.

И все пак “love is all around”. Само махни кепенците или ослепей за ден-два И ще я усетиш. Дъшеря ми както знаеш е умно дете, та тя каза “Никога не бива да плачем, тук има дървета, които миришат само нощем, имаме смокиново дърво в балкончето, портокалите падат от клоните, имаме палми и море и имаме всички котета на света”.

Да, май съм ок. Напълно ограбена откъм илюзии, себе си. Та аз съм на милиарди години от цялата лайняна пасмина. Дето викаше един уви бивш... приятел “тя е родена 200 години преди слънцето”.

Когато с Анджи се прибирахме от работа в 12 през нощта минахме покрай един магазин, в които работят българи. Момчето ми махна през вратата И каза “Ела, Гери, имам изненада за малката”. Видях на щанда със сладкишите вафли Боровец. Боже, бях си като у дома. Купих 5 пакета и даже се обадих в България на Василена да й кажа, че си имам вафли Боровец. После с малцето седнахме под онова дърво, което мирише само нощем , изядохме 3 пакета вафли и си говорихме за разни неща. За първи път откакто съм тук луната седеше толкова близо, толкова топла, толкова усмихната и за първи път влязох в съня не като в кланица.

Дни, седмици наред си бях лягала с молитва “Боже, събуди ме от този кошмар!”. Не е било кошмар, било е само времена проява на слабост. Трябвала ми е една песен, един пакет вафли и едно уханно дърво иИ онова стихче, което Пешо ми написа за рождения ден.

Трябва да го науча наизуст.

Плюс приложената песен:

http://www.youtube.com/watch?v=xZdL1BupbhU

Източник:
http://virginblack.blog.bg/viewpost.php?id=263397

Повече от авторката:
http://virginblack.blog.bg/
http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=virginblack&tab=2

FelisDirus
12-20-2008, 16:14
Досега не съм видяла нищо положително, което да излезе изпод пръстите на тази жена.
Чудя се какво ли е усещането да живееш, самонавивайки се колко ужасно е всичко? Не се заяждам, а искрено се изумявам и чудя.. :?

Canis_Dirus
12-21-2008, 20:25
Днес:
"Не знам, какво заглавие да сложа"

Забелязала съм че времето, в което смъртта най- често ни наобикаля е Коледа. Конкретни примери от последните няколко години имам бол. Питам се защо по Коледа? Защо не да речем около 4 ти август. В някой обикновен за теб и за всичко останали дни да си отидеш тихичко и кротко както си дошъл, незабелязано от света, донесъл си радост на няколко ухилени край теб лица и си оставил скръб реално почти върху същите лица плюс семейството, което си създал. Всичко останало е пяна от разбита вълна.



През целия си съзнателен живот подсъзнателно се стремим към едно- да се нагодим към мисълта че няма да е вечно, да задушим тази мисъл и после да се опитаме да я надхитрим. Парадокс- колкото по-немощно и слабо става тялото, толкова по-силни, неустоими и неизпълними стават копнежите към нещата, които бързайки незнайно към къде не сме направили. И колкото повече стават песъчинките на дъното на часовника, токова повече се вкопчваме с последните, останалите песъчинки горе. Като игра на покер- колкото по-малко са ти чиповете, толкова повече се надяваш че следващата ръка е големия ти удар. Искаш да останеш в играта. Искаш да видиш пак залеза, защо ли не си го забелязвал толкова години, да потърсиш дъгата след дъжда, защо ли не си я видял преди, да излезеш в пролетния дъжд и да джапаш бос из локвите. Мъдростта идва късно, когато вече не ти е нужна за друго, освен да осъзнаеш колко много си пропуснал. Защото нямах време да бързам да градя. Какво? Кули? И после? Не лягаш в кулата, а под нея. Един живот е мамка му. “Носете си новите дрехи”, чукайте като за последно, не живуркайте, а живейте, защото всякак смърт дори и очакваната винаги е неочаквана.



Понякога имаш време за равносметка. Понякога имаш секунди. Ей, това ми се е случвало в една зверска катастрофа. Целият ми живот мина на лента за около миг. От този миг помня само гласа на баба – леко дрезгав. Искам да направя така, че мисълта за смъртта да стане част от живота ми, за да мога да погълна всеки миг радост и тъга и на взема 100% от това, което съдбата ми е дала, искам да нямам никакви колебания, никакво съжаление за нищо, да съм казала всички неказани думи на всеки, да съм наясно с това което съм искала и това което съм постигнала. И искам тези две неща да са едно към едно равни. Не искам да казвам “това беше една кофти година”, а “това беше една от многото години, през които поглъщах живот”



Но бога ми, да си отидеш преди Коледа е нелепо. Не за теб. Така или иначе изпускаш пуйката или закланото прасе. За хората, които те обичат. Коледа е времето на самоубийствата. От самота ли, от депресия ли от що ли, от безрадостност, от отчаяние, от безпаричие...всеки може да извади от джоба тези оправдания. Да скачаме всички от високите етажи ли? Ей, съвземайте се. После може да се преродиш в прасе и да те клъцнат за някоя Коледна трапеза. Винаги можеш да направиш този избор, резервния авариен изход. Не ви казвам – борете се, самата аз не съм пример за борбеност. Казвам само- живот е това, трябва се живее. Е, че си подухал повече от някой друг не те прави нещастник, а просто експерт. Дъното е идеалното място да почнеш да копаеш в друга посока и да излезеш да въздух. Поне подишай още малко. Дори когато нямаш нищо, имаш въздух и простор.



Купи си раци от магазина. Свари ги. Сложи един в чинията. Погледни го добре. И се радвай, че в чинията, а не в дробчето ти с “преживяемост 3 седмици”.

Virginblck
12-09-2015, 11:32
Досега не съм видяла нищо положително, което да излезе изпод пръстите на тази жена.
Чудя се какво ли е усещането да живееш, самонавивайки се колко ужасно е всичко? Не се заяждам, а искрено се изумявам и чудя.. :?

А вие защо говорите за "тази жена" бе дори да я познавате? И как така вземате нещата, които съм писала и ги разпространявате баз изобщо някой да ме пита? Нито знаеш как живея, нито къде живея. Казаха ми случайно, че тук имало мои неща. но от два разказа, събрали две и две и получили 222. Никога в лицето, нали? Дадени са лиинкове към местата където публикувам, можеше да си изкажете мнението там и да ме питате лично за какво се самонавивам. Няма да ви пожелава живот като моя, просто защото не го заслужавате.

Smrazqvashta
12-09-2015, 11:36
А вие защо говорите за "тази жена" бе дори да я познавате? И как така вземате нещата, които съм писала и ги разпространявате баз изобщо някой да ме пита? Нито знаеш как живея, нито къде живея. Казаха ми случайно, че тук имало мои неща. но от два разказа, събрали две и две и получили 222. Никога в лицето, нали? Дадени са лиинкове към местата където публикувам, можеше да си изкажете мнението там и да ме питате лично за какво се самонавивам. Няма да ви пожелава живот като моя, просто защото не го заслужавате.

Коментирате тема от 2008г.

П.С. Сега сме края на 2015г.