помощ върху Тартюф...спешнооо [Архив]

exclusive__16

12-20-2008, 09:47

нека ако някой може да ми помогне с едни задачи в/у Тартюф..плссс

1.как са изградени характерите на действащите лица?
а/на основата на контраса
б/чрез непрекъснато доказване на разминаването междудумите и делата на Тартюф
в/пряко чрез речта и поведеението
г/косвеноо чрез оценките на другите за героя.
2.Каква представа си изграждате заТартюф?
3.Според вас,лицемерието вродена или придобита черта от характера на Тартюф е ?
4.Каква е философията на лицемерния набожник?
5.Какви чувства предизвиква у зрителите Тартюф?
6.Защо авторът го поставя в центъра на своята комедия?
7.Какво символизира тартюфщината?
8.Кое прави Тартюф герой на комедия?ю,а не на трагедия?
9.Какви недопостими грешки допуска Оргон?
10.с какво Елмира събужда читателските симпатии?
11.Какви пороци на времето са изобличени от Молиер в комедията?
12.Защо Молиер показва,че здравият разум надделява не у представите на по- заможната прослойка от обществото,а у човека от народа?
13.Какви са водешите нравствени проблеми, поставени от Молиер чрез всеки един от героите на комедията?

Работата по първия проблем изисква да се докажат твърденията,дадени в подточките.
По всички останали въпроси е необходимо да се дадът отговори,формирани като подточни.

моляя ви от сърце мн е важноо с една част се справихно с тези не могаа мн ви моля помогнете ми ;(:(:(:(:О :cry: :cry:
и извинете ако има грешки, но много бързам и мн спешно ми трябват!! :cry:

elitututu

12-20-2008, 10:49

Освен с интересния,завладяващ сюжет,оригинална композиция и остроумен диалог,комедията “Тартюф” впечатлява и с изградените характери. До голяма степен това са образи-типове, но големият талант на Молиер не е могъл да се ограничи само в типа и е създал ярки, колоритни,пълнокръвни индивидуалности.

Още с вдигането на завесата,зрителят вижда своеобразна колективна снимка. От нея постепенно се открояват отделните лица. Всеки герой преследва строго определена задача в развитието на конфликта. Тартюф, Дорина, Елмира, Оргон, Дамис, Клеант, Валер, Мариана – това са хора от плът и кръв, те живеят на сцената – всеки със своите характерни особености, които същевременно са част от един съзвучен хор. Сред тях се откроява образът на Тартюф. Още преди появата му, той е вече завършен като портрет. Публиката знае всичко за него. В образа на Тартюф, Молиер влага характерните белези на типа – лицемер, чието изображение и изобличение е основна авторова задача. Тартюф стои и в центъра на конфликта, неговото поведение е двигател на действието. Още името на героя ни насочва към измамническата му същност. До самия край на комедията той не сваля маската си на лицемер.

В първо и второ действие героят не се появява на сцената, но той е блестящо охарактеризиран от останалите действащи лица. Молиер, чрез Дорина, Елмира и останалите, ръководещи се от принципа на разума, успява да разкрие истинското лице на двуличника Тартюф.Когато в трето действие,втора сцена се появява Тартюф, той вече предварително е грабнал нашето внимание и с репликите и постъпките си, и така живо и релефно завършва замислената от автора фигура,че се откроява от останалите персонажи. Госпожа Пернел и Оргон през тъмните очила на религиозния догматизъм виждат у Тартюф само привидните му качества на християнски моралист : смирен,изпълнен с любов към ближния,безкористен и целомъдрен. Но зрителят не възприема направената от тях характеристика, защото тя е продиктувана от чувството, което според естетиката на класицизма води до грешки в поведението на човека. Тартюф много умело успява да излъже Оргон, прикривайки истинската си природа зад мнимата набожност. Във всички епизоди на комедията той носи невидима маска. У Тартюф е наблюдава явното разминаване между думи и дела. Той непрекъснато зове небето и говори за благочестие, а не се отказва от житейските съблазни. Както казва Дорина, ”той лапа за шестима”, изяжда “две пилета на шиш и половина бут”, ”с литър вино сам закусва сутринта”. Контрастът между проповедите му за отказване от земните радости и настойчивото търсене на наслади е също една от характерните черти на този образ. Но не лакомията е най-страшният порок на Молиеровия герой. Той пренебрегва законите на гостоприемството и си позволява да живее като паразит в дома на Оргон и похотливо ухажва съпругата на своя покровител,за когото казва: “аз този харен мъж го водя за носа”. В сцените с Елмира, той си поставя друга маска – на искрено влюбения, който не може да скрие своето дълбоко чувство. Дори когато е разобличен от Дамис не проявява никакво чувство за срам и вина. Неговото оръжие е фалшивата поза на смирение и разкаяние,представя се едва ли не,за невинно оскърбена жертва.

У Тартюф липсва всичко човешко, истинският Тартюф е алчен, жесток и коварен. Аморалната му природа е толкова силна, че той не се спира пред никакви нравствени прегради. Чрез лицемерната си набожност принуждава Оргон да му препише имота си,научава и компрометираща за своя благодетел тайна, която после безсрамно използва срещу него. Голямото му нахалство не му пречи да приеме предложението на домакина си да му стане зет, въпреки нежеланието и отвращението на Мариана.

Подлостта и цинизмът на героя достигат своята кулминация в сцената между него, Елмира и скрития Оргон. В обясненията между Тартюф и Елмира авторът е обрисувал цялостно и майсторски образа на лицемера и е разкрил душата му до дъно. За да постигне целите си Тартюф обосновава постъпките си на най-възвишени принципи. Това, което за другите е греховно, за него не е и го оправдава с волята божия. Тартюф открито и нагло заявява на Елмира, че познава добре изкуството “що света приспива”.

Осъжда ни света на туй
що стане знайно.
и ний не вършим грях
кога грешиме тайно.

Тартюф намира оправдание за всяка своя постъпка и това е съвсем естествено за човек, усвоил извъртливата логика на йезуит. И когато двуличието,лицемерната преструвка (“как вярвате ли вий?”) не помагат, идва заплахата, откритата бруталност:

Ще си вървя не аз
ще си вървите вие!
Това е мой имот…
Добре ще ви платя!

В последните епизоди мнимият благочестивец се явява с офицер от кралската гвардия, за да изгони Оргон и семейството му от дома. Явно е,че, съображения като дълг, благодарност, чест, не превождат съвестта на Тартюф. Важно е на всяка цена да постигне целта си. Той не успява, но победата над него е нелогична. Тя е по-скоро резултат от благоразположението на Молиер към Краля-слънце.

Майсторството в изграждането на този образ, осигурява дългия живот на пиесата, но наред с това обогатява европейските езици с едно нарицателно: ”тартюф” и “тартюфщина” – синоними на лицемер и лицемерие. През цялото време на драматургичното действие, авторът недвусмислено внушава на зрителя, че лицемерът е трудно победим и вечен.