6napiii
12-20-2008, 12:03
Лудостта поканила всичките си приятели на гости. След като си поприказвали на по чаша кафе, Лудостта предложила:
- Искате л да граем на криеница?
- Криеница? Какво е това?, попитало Любопидството...
- Криеницата е игра. Аз ще броя до 100 със затворени очи, а вие ще се криете. Когато свърша да броя, ще започна да Ви търся и последния, когото намеря, ще е следващият, който ще брои, каза Лудостта... Всички се съгласили освен Мързела и Страха.
- 1...2...3... започнала да брои Лудостта.
Нетърпението се скрило първо, без много, много да му мисли...Срамежливостта, срамежлива както винаги, се скрила в малката горичка...Радостта изтичала в средата на градината...Тъгата започнала да плаче, защото не знаела къде да се скрие...Завистта се присъединила към Победата и двете се скрили зад една скала...Лудостта продължавала да брои. Отчаянието се отчаяло, когато Лудостта стигнала до 99.
- 100!, извикала Лудостта
- Започвам да търся...
Първият намерен било Любопидството, защото то нетърпеливо се показало от скривалишето си, за да разбере кой ще е първият открит... Лудостта погледнала в страни и видяла върху оградата Съмненето, което се чудело от коя страна на оградата да застане...
Така Лудостта намерила и Радостта, Тъгата и Срамежливостта...Когато се събрали всички, Любопдството попитало:
- А къде е Любовта?
Никой не я виждал. Лудостта започнала да я търси. Търсила я на върха на планината, в реките, в подножието на скалите, но не а открила. След дълго търсене, Лудостта видяла един розов храст и започнала да търс в него изгубената си приятелка. Изведнъж чула плач. Била Любовта, която хлипала , защото едно трънче и било влязло в окото... Лудостта не знаела какво да прави. Извинила и се хиляди пъти и и обещала да я следва на всякъде. От тогава Любовта е сляпа, а Лудостта я води за ръка!!!
- Искате л да граем на криеница?
- Криеница? Какво е това?, попитало Любопидството...
- Криеницата е игра. Аз ще броя до 100 със затворени очи, а вие ще се криете. Когато свърша да броя, ще започна да Ви търся и последния, когото намеря, ще е следващият, който ще брои, каза Лудостта... Всички се съгласили освен Мързела и Страха.
- 1...2...3... започнала да брои Лудостта.
Нетърпението се скрило първо, без много, много да му мисли...Срамежливостта, срамежлива както винаги, се скрила в малката горичка...Радостта изтичала в средата на градината...Тъгата започнала да плаче, защото не знаела къде да се скрие...Завистта се присъединила към Победата и двете се скрили зад една скала...Лудостта продължавала да брои. Отчаянието се отчаяло, когато Лудостта стигнала до 99.
- 100!, извикала Лудостта
- Започвам да търся...
Първият намерен било Любопидството, защото то нетърпеливо се показало от скривалишето си, за да разбере кой ще е първият открит... Лудостта погледнала в страни и видяла върху оградата Съмненето, което се чудело от коя страна на оградата да застане...
Така Лудостта намерила и Радостта, Тъгата и Срамежливостта...Когато се събрали всички, Любопдството попитало:
- А къде е Любовта?
Никой не я виждал. Лудостта започнала да я търси. Търсила я на върха на планината, в реките, в подножието на скалите, но не а открила. След дълго търсене, Лудостта видяла един розов храст и започнала да търс в него изгубената си приятелка. Изведнъж чула плач. Била Любовта, която хлипала , защото едно трънче и било влязло в окото... Лудостта не знаела какво да прави. Извинила и се хиляди пъти и и обещала да я следва на всякъде. От тогава Любовта е сляпа, а Лудостта я води за ръка!!!