PDA

View Full Version : спешно за понеделник - есе!!!



Djudista
12-20-2008, 16:06
Спешно ми трябва за понеделник есе на тема:

Ако бях скулптор какъв паметник щях да издигна на героите от шеста песен на Илиада.

Общи точки:
1.Кои са гееройте в моя паметник?
2.Как ги виждам?
3.От какъв материал е направен моя паметник?
4.Какво изразяват лицата на геройте?
5.Цвят на материала от които е изграден паметника.

спешно за понеделник ако някои знае нещо или може да помогне или напише нека го направи !!!

благодаря предварително!

ivanovska
12-21-2008, 19:49
Парис се дълго не бави във своята къща висока;

след като бе си облякъл прочутите медни доспехи,

505. тръгна през Троя със устрем, уверен в нозете си бързи.

Както жребец, във обора запиран на ясли, когато

скъса въжето и тичайки, тропа с копита в полето,

гордо препуска и често се къпе в реката пенлива,

все нависоко си вдига главата и грива развява

510. върху плещите си мощни, уверен във своята хубост,

живо краката го носят в желани лъки за конете:

също тъй Парис се спусна от стръмната крепост на Троя,

радостен, святкащ във свойте доспехи, подобен на слънце.

Леко нозете му бързи го носеха право през Троя.

Този цитат мисля дава най-пълен образ на целия идеен замисъл на Илиада. Каква е основната тема в творбата? За мира.
Ако се замислиш шеста песен е центъра на няколко равномерни кръги в цялостната композиция. Най - крайният е също посветен на мира.
На сдобраването (ако щеш). А в шеста песен - какво имаме. Имаме едно семейство, което се разделя, едно дете, един съпруг, който отива на война, едни слуги, които плачат - чисто семейна картина. Разбираш ли ситуацията - там долу побеснелите ахейци скандират името на Хектор - призовават го на смърт, а той държи детето си (говоря ти по спомени - провери за точната случка).
В тази шеста песен го има и Парис. Парис, който е сравнен не с лъв, не с кръвожаден хищник, а с кон, развял игриво свойта грива - още една картина от бита и стопанския живот, вкарана в иначе жестоката рамка на самите бойни действия.
Именно тази картина ми е направила най-силно впечатления, докато съм чела.
И ако трябваше да съм склуптор бих изобразила точно този кон. Вдигнал гордата си глава, сигурен във волността и бързината и силата си - сигурен, че това, което кънти под свободните му нозе е вечно. Сигурен, че пяната на реката ще отмие другото и на преден план ще излезе истински ценното - мирното, свободно съществуване.
А патнекът ми би бил от (нещо абстрактно, за да въздействам по-силно)
Примерно бих започнала подобно есе така:

Впивам поглед в синьото небе. Безкрайно синьо е то и плаче сега. Плаче, припомняйки си своята история. Плаче за времето на своите герои, тъй безрасъдно погубили живота си. Плаче за отминалото, което няма как да се роди отново.
О, нека опитам небе! Ще събера твоите сълзи в дланта си и ще направя паметник на свободата. На свободата, заради която толкова очи са угаснали. На мира, който винаги се извоюва. На обичта, която е силна като детска прегръдка.
И този паметник ще нарека - Парис. Парис такъв, какъвто някога Омир го видя, под слепите си клепачи. ...
и така нататък

Нещо такова. Успех!

Djudista
12-21-2008, 21:25
мерси, ще видя какво мога да направя 8)

littleblackdress
12-30-2008, 12:31
Трябва ми съчинение разсъждение на тема „ Ролята на лир.увод в Опълченците на Шипка моля спешно е ! :)