PDA

View Full Version : едно влюбено момиче



Krissty
12-20-2008, 16:33
Чувствал ли си някога , че обичаш толкова силно , колкото мен ?
Ще кажеш да , но може би съвсем не е така...Не ми достига творчески гений , за да изразя това , което чувствам...Чувствам себе си различна , по-щастлива , по-добра , по-готова да на всичко от всеки друг път , по-жива , по-ведра, по-силна...И същевременно по-безсилна да се противопоставя на страстите и желанията , които са вътре в мен.А те са навсякъде , изпълват душата , сърцето , вените ми , те са в тялото ми.Не мисля за тях , просто им се отдавам , не мисля за нищо, освен и само за него.Всичко бих могла да отложа , на всички и за всичко бих могла да откажа , но не и на него.За него бих ранила , унила , бих лъгала , бих плакала , за него бих имала дори силата , която е нужна за да преодолея гравитацията , да отлетя , да премина през всички планини , морета , океани и градове...За него съм готова на всичко .Влюбена съм ! Това не е прост резултат от от първата тръпка , като онази на скоро запозналите се , които след първа целувка са в състояние да кажат "обичам те".Да , аз бих го казала , дори бих го крещяла безброй пъти пред всички , за да разберат всъщност колко съм щастлива , но бих го казала , защото наистина го чувствам като любов , силна , внезапна , красива , истинска и изпепеляваща.Не съм на петнадесет и умея да паставя граници между привличане и любов , това което е в мен , безспорно е любов.
С него се чувствам като героиня от романтична холивудска драма - всеки поглед , всеки жест , всяка дума , всяко движение носят своя заряд , пропити са с такава дълбока романтика , нежност- едно приятно усещане живее в мен - чувство на пълнота , чувство на всеотдаденост и преданост , самочувствие дори заради това , че той , човекът , където и да е , принадлежи само и единствено на мен , че мисли за мен , че ме обича . Без него се чувствам нещастна и празна , и в тази празнота изплуват най-приятните спомени за срещите ни , дребните детайли от поведението му , най-ясният звук от смеха му , най-сладките целувки , най-нежните докосвания.В такъв момент тъгата ми се прелива с безкрайното щастие , сълзите от неговата липса с приятното усещане за невидимно присъствие , споменът за него със стимулът за него същият.
Аз съм едно влюбено момиче...

Pliok0019
12-21-2008, 10:46
Че не е лошо, не е лошо. Но има една нотка на клишираност. На нещо, което всички знаем, описвали сме, чели сме, виждали сме. И не изглежда толкова интересно. Иначе е хубаво, положително и зареждащо. Надявам се, наистина да го чувстваш.