ilovemyself1
12-21-2008, 19:05
Искам да ви питам нещо. Много много объркана съм и имам нужда от странична гледна точка за нещата. На 17 години съм. Имам приятел от 2 години и половина.Напоследък отношенията ни куцат....може би през последната половин година. Случиха се много неща за които той не знае, въпреки че той сам провкокира. И така да започнем с историята.
В началото той се държеше супер. Бяхме щастливи. В моментът в който усети ,че съм негова....че няма мърдане....започна да се държи отвратително. Не бяхме излизали в продължение на 2 месеца..... подържахме връзка по скайп....по телефона....в училище. Оправданието му беше .....че го болят краката. Смешно нали? Въпреки това не можех да си представя живота без него....търпях всичко.....избягвах скандала....просто се раздавах на макс. Търсеха ме други момчета.....искаха да са с мен,но аз никога не си и помислях да го заменя с някого. Лятото аз заминах на море....там сякаш ме бяха пуснали от някаква клетка. Спрях да чувам....няма да излизаш с тази....няма да ходиш еди къде си...... На морето се засяках с един дългогодишен приятел. Знам го от бебе..... Пламнаха искри. Аз просто се чувствах щастлива....... усетих че става нещо. Това момче ме накара да се почуствам желана отново..... Така както иска да се чувства всяко 1 момиче. Бях с него само 1 вечер.... просто целувки...нищо повече. На другата сутрин гузната ми съвест се обади. НИКОГА НЕ БЯХ ИЗНЕВЕРЯВАЛА НА НИКОГО! Поговорих си с онова момче и заедно решихме ,че нищо няма да се получи.
От този момент обаче всичко ми се преобърна. Прибрах се в града и реших да не казвам на никого. Дори на приятелки. Започнаха скандалите с приятелят ми. Казах му ,че немога да съм с него .....защото не исках да се чувствам пак в клетка. Той просто ме задушава. Много пъти преди това бяхме говорили ,но той никога не преставаше. Беше прекалено сигурен в мен. Тогава обаче всичко се промени. Когато го оставих...и впоследствие той се промени...... видя ,че може да ме загуби. ЗАпочна да се опитва да се държи добре с мен. И така до днес. АЗ ОБАЧЕ НЕ СЪМ СВИКНАЛА ДА СЕ ДЪРЖИ ТАКА...И МИ СЕ СТРУВА ИЗКУСТВЕНО.....ФАЛШИВО....НАС ЛСТВЕНО. Сега незнам дали не съм прекалено привързана към него...и единствено това ме задържа. Той уби всичко в мен. Всичко което давах за него отиде по дяволите. Тежи ми много на съвестта .......много ми тежи грешката която допуснах .ИЛИ ПО СКОРО БЛАГОДАРЕНИЕ НА НЕЯ АЗ СЕ ОСЪЗНАХ. И НЕЗНАМ, АЗ ИЛИ ТОЙ ПРОВАЛИ ВСИЧКО? И струва ли си да пазя тази тайна....... и да го лъжа по този долен начин. Знам ,че никога не бих направила отново подобно нещо. Въпреки това често си мисля за онази вечер.........никога не се бях чувствала така....
МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ МИ ;( КАК ДА РАЗБЕРА ОБИЧАМ ЛИ ГО ИЛИ СЪМ ПРИВЪРЗАНА ПРОСТО КЪМ НЕГО. ТРЪПКАТА Я НЯМА...ИЛИ СЕ ПОЯВЯВА САМО НА МОМЕНТИ....НО КОГАТО НЕ Е ДО МЕН...ВСЕ ЕДНО ЕДНА ЧАСТ ОТ МЕН ЛИПСВА......ЧУВСТВАМ СЕ УЖАСНО. КРАЙНО ВрЕМЕ Е ДА РЕША КАКВО ЩЕ НАПРАВЯ. АКО МУ КАЖА-ТОВА БИ ОЗНАЧАВАЛО КРАЙ!
В началото той се държеше супер. Бяхме щастливи. В моментът в който усети ,че съм негова....че няма мърдане....започна да се държи отвратително. Не бяхме излизали в продължение на 2 месеца..... подържахме връзка по скайп....по телефона....в училище. Оправданието му беше .....че го болят краката. Смешно нали? Въпреки това не можех да си представя живота без него....търпях всичко.....избягвах скандала....просто се раздавах на макс. Търсеха ме други момчета.....искаха да са с мен,но аз никога не си и помислях да го заменя с някого. Лятото аз заминах на море....там сякаш ме бяха пуснали от някаква клетка. Спрях да чувам....няма да излизаш с тази....няма да ходиш еди къде си...... На морето се засяках с един дългогодишен приятел. Знам го от бебе..... Пламнаха искри. Аз просто се чувствах щастлива....... усетих че става нещо. Това момче ме накара да се почуствам желана отново..... Така както иска да се чувства всяко 1 момиче. Бях с него само 1 вечер.... просто целувки...нищо повече. На другата сутрин гузната ми съвест се обади. НИКОГА НЕ БЯХ ИЗНЕВЕРЯВАЛА НА НИКОГО! Поговорих си с онова момче и заедно решихме ,че нищо няма да се получи.
От този момент обаче всичко ми се преобърна. Прибрах се в града и реших да не казвам на никого. Дори на приятелки. Започнаха скандалите с приятелят ми. Казах му ,че немога да съм с него .....защото не исках да се чувствам пак в клетка. Той просто ме задушава. Много пъти преди това бяхме говорили ,но той никога не преставаше. Беше прекалено сигурен в мен. Тогава обаче всичко се промени. Когато го оставих...и впоследствие той се промени...... видя ,че може да ме загуби. ЗАпочна да се опитва да се държи добре с мен. И така до днес. АЗ ОБАЧЕ НЕ СЪМ СВИКНАЛА ДА СЕ ДЪРЖИ ТАКА...И МИ СЕ СТРУВА ИЗКУСТВЕНО.....ФАЛШИВО....НАС ЛСТВЕНО. Сега незнам дали не съм прекалено привързана към него...и единствено това ме задържа. Той уби всичко в мен. Всичко което давах за него отиде по дяволите. Тежи ми много на съвестта .......много ми тежи грешката която допуснах .ИЛИ ПО СКОРО БЛАГОДАРЕНИЕ НА НЕЯ АЗ СЕ ОСЪЗНАХ. И НЕЗНАМ, АЗ ИЛИ ТОЙ ПРОВАЛИ ВСИЧКО? И струва ли си да пазя тази тайна....... и да го лъжа по този долен начин. Знам ,че никога не бих направила отново подобно нещо. Въпреки това често си мисля за онази вечер.........никога не се бях чувствала така....
МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ МИ ;( КАК ДА РАЗБЕРА ОБИЧАМ ЛИ ГО ИЛИ СЪМ ПРИВЪРЗАНА ПРОСТО КЪМ НЕГО. ТРЪПКАТА Я НЯМА...ИЛИ СЕ ПОЯВЯВА САМО НА МОМЕНТИ....НО КОГАТО НЕ Е ДО МЕН...ВСЕ ЕДНО ЕДНА ЧАСТ ОТ МЕН ЛИПСВА......ЧУВСТВАМ СЕ УЖАСНО. КРАЙНО ВрЕМЕ Е ДА РЕША КАКВО ЩЕ НАПРАВЯ. АКО МУ КАЖА-ТОВА БИ ОЗНАЧАВАЛО КРАЙ!