GiRl_FrOm_ThE_MoOn
12-22-2008, 11:48
зДРАВЕЙТЕ!!Искам да споделя това,което ми се случва напоследък,за да ми стане може би по-добре,и да си изясня сама някои неща....И може би да ми дадете някой съвет,както вие го чувствате,защото аз наистина съм объркана...
По същество...От 6 месеца сме разделени с бившия ми приятел,но скоро след това срещнах друг,който ми хареса и ми помогна да го забравя,поне за малко..чувствам се добре с него,той е добър към мен,свестен е,но знам че не е точно това което искам за напред...С бившия ми приятел поддържаме връзка,виждаме се рядко ,когато той си идва тук,по празници или някой уикенд.Казвам на приятеля си ,когато се виждам с него,защото не искам да го лъжа,пък и знам че съвестта ми е чиста и не правя нищо лошо!!Той не го приемаше толкова добре,но няма изход,защото знае че не обичам да ме ограничават с каквото и да било...Таа..тези дни бившия да го наречем Х ми се обади и каза че си е тук,искаше да се видим.Излязохме на кафе с още един негов приятел,след това аз имах среща с приятелки,видяхме се с тях и като излязохме от кафето,пак се засякохме с Х и една моя приятелка и казах че ще ходят някъде да пият и искаха да дойда с тях.Първоначално си мислих че няма да е удобно да идвам ,но не се почувствах нежелана и тръгнах с тях,защото приятелките ми искаха да се прибират вече..Взехме си за пиене и седнахме на една пейка,говорихме си общи неща,беше приятно..Той спомена че си е дошъл по-рано,за да може да се види с мен ,понеже му казах че на Коледа няма да съм си тук..аз не обърнах много внимание на това.Случваше се да заговорим малко за миналото ,но сменях темата...не ми беше приятно,да говоря за минали неща,които вече не са същите..Тогава бяхме останали само двамата,приятелката ми си тръгна с едно момче..По едно време стана студено и станахме да се поразхдим ,пък и беше късно и му казах че ще се прибирам с такси..,той каза че няма смисъл да си харча парите ,че ще ме изпрати...Казах му че няма смисъл да го ангажирам да ме изпраща,но той отвърна че няма проблем...Живеем доста далече един от друг..,но и преди когато бяхме заедно постоянно ме е изпращал.Винаги е бил кавалер и в това не се е променил...По пътя ми звънна приятеля ми и ме пита какво правя ,къде съм.Казах му че се прибирам вече,той се очуди че се прибирам пеша,не му казах че Х ме изпраща ,защото може би нямаше да реагира добре..Продължихме да вървим и Х ми каза ,че това че приятеля ми ме ревнува не е хубаво .Аз му казах,че не ме ревнува,просто не искам да се получат някакви неразбирателства и да приеме нещата по друг начин...,което е напълно възможно..Стигнахме вече до нас и се разделихме с прегръдка..,каза че ще ми се обади ,ако все пак си идва по КОледа и съм си тук..Прибрах се....много въпроси си зададох на които нямаше отговор.С Х прекарахме повече време заедно,може би това не беше добре от една страна,но от друга отдавна не се бяхме виждали...Но разбрах че не съм го забравила напълно и си спомям миналите дни...Не знам какво да правя!Сегашния ми приятел е добър към мен и не искам да го наранявам,защото знам че няма да съм с бившия и не трябва,защото не искам повече страдания!!!Заради него много изстрадах и сега се чувствам в нестабилно състояние,а не трябва да е така,но пък се държах хладно и на място ,когато бяхме излезли!Не е в мой стил да не знам какво искам,но по -скоро се чувствам объркана..Преди това като бяхме разделени също сме се срещали,но само на кафе,а сега бяхме почти цялата вечер заедно...,може би заради това се получи така!!!Той също ми каза за едно момиче с които скоро скъсали,защото се виждали много рядко ,а той се привързал и неможел така...пита ме дали се обичаме със сегашния му приятел...Аз му казах че думата обич вече не съществува и вече няма любов,а просто някакви чувства.Че съм с него защото ми харесва и виждам нещо в него,което ми харесва...Но уви когато се прибрах,нещо стана с главата ми....може да ме помислите за побъркана,че не знам какво искам,но в момента наистина не знам в какво състояние съм!Знам че трябва напълно да забравя Х ,но явно това не става толкова лесно колкото си мислих :(( Знам че и той не ме е забравил,определено...щом ме търси веднага,когато си дойде,но по-скоро го прави,защото иска да имаме някакви приятелстки отношения...а аз не знам дали това е точно приятелство...,а не искам да е така!!Уверявам приятеля си,че не искам да съм с него и не трябва,защото нищо няма да е както преди и само ще страдам!Разума ми казва че това е правилното решение и знам че е най-разумно да послушам него!Понякога ми се е случвало да искам да остана сама със себе си....че е най-добре да съм сама...,но сегашния ми приятел ме кара да се чувствам добре и ми харесва с него,но не мога да кажа че това е любов...всъщност,мисля че вече няма любов и не знам дали понякога не е добре да останеш сам!!!Но знам че ,ако остана дълго време сама със себе си,ще се депресирам и ще се получи още по-лошо!Искам да направя най-добрия избор,но уви не знам кое ще бъде най-доброто за мен!!Да си стоя с приятеля си и просто да се наслаждавам на настоящето,да не мисля за бъдешето,нито за миналото (както правих до сега),да остана сама и да следвам мечтите си (тази година ми предстои кандидатстване и много други важни неща и главната ми цел не е любовта,но всички знаем че никой не може без нея!!!)Искам да спра да се измъчвам и да направя най-добрия избор!!Не искам да наранявам никого,още по-малко себе си!!!Искам да продължа напред,да съм щастлива и да не страдам повече,но не мога!!!Успявам да се разсейвам с нещата ,които обичам да правя и с приятеля си ,приятелки,забавления,но знаете миналото остава диря в сърцата и неможе толкова бързо да се забрави!!Искам да се измъкна от този омагъосан кръг и да бъда на ясно със себе си!!!Цяло постижение ще е ако някой ми е прочел всички размисли и объкани мисли!Ако въобще някой се чувства по същия начин или се е чувствал...нека да сподели тук!Благодаря много за отделеното време!!!
По същество...От 6 месеца сме разделени с бившия ми приятел,но скоро след това срещнах друг,който ми хареса и ми помогна да го забравя,поне за малко..чувствам се добре с него,той е добър към мен,свестен е,но знам че не е точно това което искам за напред...С бившия ми приятел поддържаме връзка,виждаме се рядко ,когато той си идва тук,по празници или някой уикенд.Казвам на приятеля си ,когато се виждам с него,защото не искам да го лъжа,пък и знам че съвестта ми е чиста и не правя нищо лошо!!Той не го приемаше толкова добре,но няма изход,защото знае че не обичам да ме ограничават с каквото и да било...Таа..тези дни бившия да го наречем Х ми се обади и каза че си е тук,искаше да се видим.Излязохме на кафе с още един негов приятел,след това аз имах среща с приятелки,видяхме се с тях и като излязохме от кафето,пак се засякохме с Х и една моя приятелка и казах че ще ходят някъде да пият и искаха да дойда с тях.Първоначално си мислих че няма да е удобно да идвам ,но не се почувствах нежелана и тръгнах с тях,защото приятелките ми искаха да се прибират вече..Взехме си за пиене и седнахме на една пейка,говорихме си общи неща,беше приятно..Той спомена че си е дошъл по-рано,за да може да се види с мен ,понеже му казах че на Коледа няма да съм си тук..аз не обърнах много внимание на това.Случваше се да заговорим малко за миналото ,но сменях темата...не ми беше приятно,да говоря за минали неща,които вече не са същите..Тогава бяхме останали само двамата,приятелката ми си тръгна с едно момче..По едно време стана студено и станахме да се поразхдим ,пък и беше късно и му казах че ще се прибирам с такси..,той каза че няма смисъл да си харча парите ,че ще ме изпрати...Казах му че няма смисъл да го ангажирам да ме изпраща,но той отвърна че няма проблем...Живеем доста далече един от друг..,но и преди когато бяхме заедно постоянно ме е изпращал.Винаги е бил кавалер и в това не се е променил...По пътя ми звънна приятеля ми и ме пита какво правя ,къде съм.Казах му че се прибирам вече,той се очуди че се прибирам пеша,не му казах че Х ме изпраща ,защото може би нямаше да реагира добре..Продължихме да вървим и Х ми каза ,че това че приятеля ми ме ревнува не е хубаво .Аз му казах,че не ме ревнува,просто не искам да се получат някакви неразбирателства и да приеме нещата по друг начин...,което е напълно възможно..Стигнахме вече до нас и се разделихме с прегръдка..,каза че ще ми се обади ,ако все пак си идва по КОледа и съм си тук..Прибрах се....много въпроси си зададох на които нямаше отговор.С Х прекарахме повече време заедно,може би това не беше добре от една страна,но от друга отдавна не се бяхме виждали...Но разбрах че не съм го забравила напълно и си спомям миналите дни...Не знам какво да правя!Сегашния ми приятел е добър към мен и не искам да го наранявам,защото знам че няма да съм с бившия и не трябва,защото не искам повече страдания!!!Заради него много изстрадах и сега се чувствам в нестабилно състояние,а не трябва да е така,но пък се държах хладно и на място ,когато бяхме излезли!Не е в мой стил да не знам какво искам,но по -скоро се чувствам объркана..Преди това като бяхме разделени също сме се срещали,но само на кафе,а сега бяхме почти цялата вечер заедно...,може би заради това се получи така!!!Той също ми каза за едно момиче с които скоро скъсали,защото се виждали много рядко ,а той се привързал и неможел така...пита ме дали се обичаме със сегашния му приятел...Аз му казах че думата обич вече не съществува и вече няма любов,а просто някакви чувства.Че съм с него защото ми харесва и виждам нещо в него,което ми харесва...Но уви когато се прибрах,нещо стана с главата ми....може да ме помислите за побъркана,че не знам какво искам,но в момента наистина не знам в какво състояние съм!Знам че трябва напълно да забравя Х ,но явно това не става толкова лесно колкото си мислих :(( Знам че и той не ме е забравил,определено...щом ме търси веднага,когато си дойде,но по-скоро го прави,защото иска да имаме някакви приятелстки отношения...а аз не знам дали това е точно приятелство...,а не искам да е така!!Уверявам приятеля си,че не искам да съм с него и не трябва,защото нищо няма да е както преди и само ще страдам!Разума ми казва че това е правилното решение и знам че е най-разумно да послушам него!Понякога ми се е случвало да искам да остана сама със себе си....че е най-добре да съм сама...,но сегашния ми приятел ме кара да се чувствам добре и ми харесва с него,но не мога да кажа че това е любов...всъщност,мисля че вече няма любов и не знам дали понякога не е добре да останеш сам!!!Но знам че ,ако остана дълго време сама със себе си,ще се депресирам и ще се получи още по-лошо!Искам да направя най-добрия избор,но уви не знам кое ще бъде най-доброто за мен!!Да си стоя с приятеля си и просто да се наслаждавам на настоящето,да не мисля за бъдешето,нито за миналото (както правих до сега),да остана сама и да следвам мечтите си (тази година ми предстои кандидатстване и много други важни неща и главната ми цел не е любовта,но всички знаем че никой не може без нея!!!)Искам да спра да се измъчвам и да направя най-добрия избор!!Не искам да наранявам никого,още по-малко себе си!!!Искам да продължа напред,да съм щастлива и да не страдам повече,но не мога!!!Успявам да се разсейвам с нещата ,които обичам да правя и с приятеля си ,приятелки,забавления,но знаете миналото остава диря в сърцата и неможе толкова бързо да се забрави!!Искам да се измъкна от този омагъосан кръг и да бъда на ясно със себе си!!!Цяло постижение ще е ако някой ми е прочел всички размисли и объкани мисли!Ако въобще някой се чувства по същия начин или се е чувствал...нека да сподели тук!Благодаря много за отделеното време!!!