NeedfulThings
12-24-2008, 16:44
Преди няколко месеца приключих връзка на 2 години и половина. През това време водих битка след битка - с родители, с приятели, отказвах се от важните за мен неща заради него. Той имаше проблем с презервативите, аз почнах да пия хапчета, наште ми се караха през ден. Развалих си успеха, не ходех на училище, изоставих приятелите си, защото времето ми за излизане беше ограничено и го прекарвах с него. Лъжех майка ми, че съм на купон, а отивах да спя при него. Още в началото на връзката ни имаше едно момче, което беше много влюбено в мен. Беше ми...приятно да виждам как тича по петите ми, но и аз и бившия ми приятел, да го наречем А, знаехме че онзи нямаше шанс. Въпреки това А ревнуваше ужасно. Затова прекъснах всякакъв контакт с онова момче нищо, че ми беше приятно да говоря с него, имахме общи неща, интереси, теми за разговор. А с А нямахме - аз опитвах да вляза в света му, но той не искаше да ме пусне. А и света му се изчерпваше с игри, най-вече WOW, каква трагедия беше, като м откраднаха акаунта... Опитвах се да го убедя да чете книги - не стана, исках да гледаме любимият ми филм заедно - не поиска, а аз гледах неговите. Сега се чувствам като глупачка...
В един момент реших, че искам да видя кои мои смс-и пази - за да знам какво му харесва и да му пиша повече такива. Е, нямаше нито един от мен, но имаше много от някакво друго момиче. Попитах го коя е тя и той обясни, че била от училището му, той пазел съобщенията й, за да им се смее. Аз му казах, че деветокласничка пише на дванайстокласник или за да й пише домашните или защото си пада по него. И тъй като той едвам завърши, едва ли е било заради домашните. Той ми каза, че съм параноична, че тя просто така му пишела. Помолих го да спре да си пише с нея. Няколко месеца по-късно аз вече водена от подозрение, пак прегледах телефона му. Още си пишеше с нея. Но този път съобщенията й бяха като нещата, които аз му казвах, когато го свалях. След скандала един негов приятел ми обясни, че съм луда и че А никога не би харесал онази. Аз му повярвах. Няколко дена след като се разделихме, той тръгна с нея.
Научих за това на морето - той дойде с мен и моите приятели. Няколко дена ми игра етюди на ревнивец - като споменех някое момче, гледаше злобно, като се забих с един в дискотеката, той за малко да ме оставаи там, а в таксито ми вдигна луд скандал. И после ми го сервира. Че ходи с онази. А аз му бях взела подарък за рд-то...
За 18-ия ми рд той не ми подари нищо. 10 месеца по-късно най-накрая го заведох в магазина и получих сешоар. Той обеща, че за 19-ия няма да си получа подаръка със закъснение. И не излъга. Поне на теория, защото изобщо не получих подарък. За 2 години и половина получих 3 рози(мразя рози) и си изпросих два букета. Просто осъзнавам колко малко внимание е обръщал на вкусовете и нуждите ми. Има още много неща, за които се сещам понякога...
Сега, 6 месеца по-късно, още плача като се сетя. Защото 3 месеца по-рано аз исках да се разделим, защото щях да заминавам за Америка. Той ме убеждаваше, че това е без значение, че можем да сме заедно. И аз му повярвах. Наистина вярвах, че ще сме заедно завинаги, че нищо не може да ни раздели. Просто...му повярвах. Каква голяма грешка. Един ден си направих тест за бременност за всеки случай, защото не му беше дошло(понякога ми се случваше заради хапчетата). Беше положителен. Същия ден се видяхме. От извесно време той не ми казваше, че ме обича. нали щях да заминавам, твърдеше, че така е по-лесно. Е исках да чуя тези думи преди да му кажа че съм бременна, за да съм сигурна че ще вземем решенито с любов. Той ми каза, че много ме е обичал, но вече не иска да е с мен. Така и не му казах за детето. Нямаше да го понеса ако ми беше бутнал 200 лева и ми беше казал да се оправям. Не казах и на наште.
Не мисля че отново ще повярвам на мъж, който твърди че ме обича. Или че аз някога ще си позволя да обичам.
Знам че е доста объркано написано и че е дъъъълго. Но няма да ви благодаря ако сте го прочели. Просто имах нужда да споделя с някого.
В един момент реших, че искам да видя кои мои смс-и пази - за да знам какво му харесва и да му пиша повече такива. Е, нямаше нито един от мен, но имаше много от някакво друго момиче. Попитах го коя е тя и той обясни, че била от училището му, той пазел съобщенията й, за да им се смее. Аз му казах, че деветокласничка пише на дванайстокласник или за да й пише домашните или защото си пада по него. И тъй като той едвам завърши, едва ли е било заради домашните. Той ми каза, че съм параноична, че тя просто така му пишела. Помолих го да спре да си пише с нея. Няколко месеца по-късно аз вече водена от подозрение, пак прегледах телефона му. Още си пишеше с нея. Но този път съобщенията й бяха като нещата, които аз му казвах, когато го свалях. След скандала един негов приятел ми обясни, че съм луда и че А никога не би харесал онази. Аз му повярвах. Няколко дена след като се разделихме, той тръгна с нея.
Научих за това на морето - той дойде с мен и моите приятели. Няколко дена ми игра етюди на ревнивец - като споменех някое момче, гледаше злобно, като се забих с един в дискотеката, той за малко да ме оставаи там, а в таксито ми вдигна луд скандал. И после ми го сервира. Че ходи с онази. А аз му бях взела подарък за рд-то...
За 18-ия ми рд той не ми подари нищо. 10 месеца по-късно най-накрая го заведох в магазина и получих сешоар. Той обеща, че за 19-ия няма да си получа подаръка със закъснение. И не излъга. Поне на теория, защото изобщо не получих подарък. За 2 години и половина получих 3 рози(мразя рози) и си изпросих два букета. Просто осъзнавам колко малко внимание е обръщал на вкусовете и нуждите ми. Има още много неща, за които се сещам понякога...
Сега, 6 месеца по-късно, още плача като се сетя. Защото 3 месеца по-рано аз исках да се разделим, защото щях да заминавам за Америка. Той ме убеждаваше, че това е без значение, че можем да сме заедно. И аз му повярвах. Наистина вярвах, че ще сме заедно завинаги, че нищо не може да ни раздели. Просто...му повярвах. Каква голяма грешка. Един ден си направих тест за бременност за всеки случай, защото не му беше дошло(понякога ми се случваше заради хапчетата). Беше положителен. Същия ден се видяхме. От извесно време той не ми казваше, че ме обича. нали щях да заминавам, твърдеше, че така е по-лесно. Е исках да чуя тези думи преди да му кажа че съм бременна, за да съм сигурна че ще вземем решенито с любов. Той ми каза, че много ме е обичал, но вече не иска да е с мен. Така и не му казах за детето. Нямаше да го понеса ако ми беше бутнал 200 лева и ми беше казал да се оправям. Не казах и на наште.
Не мисля че отново ще повярвам на мъж, който твърди че ме обича. Или че аз някога ще си позволя да обичам.
Знам че е доста объркано написано и че е дъъъълго. Но няма да ви благодаря ако сте го прочели. Просто имах нужда да споделя с някого.