SunnyG
12-28-2008, 07:38
Определението за човека на XXI век почива върху силата на техносогиите.Само по себе си това е позитивен факт – отрицание на предишния религиозно-доминиран период в западния свят.Светогледът,който върви с него избутва много ценни качества като интуиция,знание за съдбата и емпатия.И така,малко по малко еволюцията ражда „модерния човек”.
Той все повече се отказва да мисли и то доброволно.И за какво му е да го прави?Почти цялата мисловна дейност се свежда до натискането на няколко бутона.Така човечеството се лишава от едно от основните си достойнства,които го правят неповторим – способността да мисли.Машини мият,чистят,готвят и перат вместо човека,а книгите - най-голямото богатство,са заменени с компютри.Духовното вече няма никаква стойност,защото желанието за нови и нови материални придобивки измества стремежа към свобода.Модерният човек сякаш е изпаднал в дълбок сън,от който не иска да се събуди-не желае да мисли,не желае да вземе съдбата си в свои ръце и да промени бъдещето.Стремежът към технологична мощ,за сметка на познанието за себе си,го кара да се величае като господар на природата,но в крайна сметка остава играчка на подсъзнанието си.Егоизмът,егоцентризмът, уетата – това са неговите ценности в неговия модерен свят.
Той подхранва най-дълбоко човечкия индивидуализъм.Реален негов източник става установяването на всеобщите граждански права като равенство пред законите,правото на неприкосновена собственост и на свободна трудова инициатива,свобода на придвижване,свобода на словото и възгледи за света.Така индивидуализмът е следствие от реалното социално разкрепостяване и освобождаване на човека.Тук единственото абсолютно равенство е това на свободата.”Всеки се ражда свободен” е девизът на модерния човек –това е първото услоеив за индивидуализъм в кулурата и последното доказателство за равни права мажду всички.
Модерният човек е изтъкан от амбиции,желание и страст.За него всеки ден е едно ново предизвикателство,ново начало.Всяка сутрин е устремена към раличното,изпълнена с надежди,мечти.А всяка вечер е една инверсия – противопоставяне,изопачав не,болезнен допир до реалността,Реалност,проект ирана в отговорността – отговорност да обичаш,да бъдеш обичан.Големите и важни решения не трябва да са част от играта на модерния човек,защото вървят ръка за ръка с отговорността,а споделената отговорност е ничия отговорност.
В днешното забързано и зациклено ежедневие малко хора се замислят за начина,по който живеят,за това какво се случва с човечеството и за пътя,по който сме поели.Ценности като свобода и право на избор са потъпкани за сметка на еднообразния начин на живот и самозалъгването,че всичко около нас е прекрасно и че сме щастливи.
Той все повече се отказва да мисли и то доброволно.И за какво му е да го прави?Почти цялата мисловна дейност се свежда до натискането на няколко бутона.Така човечеството се лишава от едно от основните си достойнства,които го правят неповторим – способността да мисли.Машини мият,чистят,готвят и перат вместо човека,а книгите - най-голямото богатство,са заменени с компютри.Духовното вече няма никаква стойност,защото желанието за нови и нови материални придобивки измества стремежа към свобода.Модерният човек сякаш е изпаднал в дълбок сън,от който не иска да се събуди-не желае да мисли,не желае да вземе съдбата си в свои ръце и да промени бъдещето.Стремежът към технологична мощ,за сметка на познанието за себе си,го кара да се величае като господар на природата,но в крайна сметка остава играчка на подсъзнанието си.Егоизмът,егоцентризмът, уетата – това са неговите ценности в неговия модерен свят.
Той подхранва най-дълбоко човечкия индивидуализъм.Реален негов източник става установяването на всеобщите граждански права като равенство пред законите,правото на неприкосновена собственост и на свободна трудова инициатива,свобода на придвижване,свобода на словото и възгледи за света.Така индивидуализмът е следствие от реалното социално разкрепостяване и освобождаване на човека.Тук единственото абсолютно равенство е това на свободата.”Всеки се ражда свободен” е девизът на модерния човек –това е първото услоеив за индивидуализъм в кулурата и последното доказателство за равни права мажду всички.
Модерният човек е изтъкан от амбиции,желание и страст.За него всеки ден е едно ново предизвикателство,ново начало.Всяка сутрин е устремена към раличното,изпълнена с надежди,мечти.А всяка вечер е една инверсия – противопоставяне,изопачав не,болезнен допир до реалността,Реалност,проект ирана в отговорността – отговорност да обичаш,да бъдеш обичан.Големите и важни решения не трябва да са част от играта на модерния човек,защото вървят ръка за ръка с отговорността,а споделената отговорност е ничия отговорност.
В днешното забързано и зациклено ежедневие малко хора се замислят за начина,по който живеят,за това какво се случва с човечеството и за пътя,по който сме поели.Ценности като свобода и право на избор са потъпкани за сметка на еднообразния начин на живот и самозалъгването,че всичко около нас е прекрасно и че сме щастливи.