ScionOfStorm
12-28-2008, 18:02
Кос от камък
Откога ръбът става остър
Когато издялкаш леда
С от кръвта измечтан сатър
„Докога ще го преда?”
Докога небето се разприда
И възелът му плаче сляп
И върху равната трева
„Преди, все още (си) слаб”
Осем загадки без отговор
И девет леда без въпрос.
Решетка счупена без затвор
„Издялан беше пуст преди
А и сега оставаш тъмен кос”.
Ръцете хлъзгат по кристала
Изпридат халат от небеса
Ръбът се затъпява, предала
Се е последната нишка коса.
Косът стои
В камък вклинен.
Вдигни очи
Иде новият ни ден.
Откога ръбът става остър
Когато издялкаш леда
С от кръвта измечтан сатър
„Докога ще го преда?”
Докога небето се разприда
И възелът му плаче сляп
И върху равната трева
„Преди, все още (си) слаб”
Осем загадки без отговор
И девет леда без въпрос.
Решетка счупена без затвор
„Издялан беше пуст преди
А и сега оставаш тъмен кос”.
Ръцете хлъзгат по кристала
Изпридат халат от небеса
Ръбът се затъпява, предала
Се е последната нишка коса.
Косът стои
В камък вклинен.
Вдигни очи
Иде новият ни ден.