PDA

View Full Version : Съчинение за класно от Илиада



fenc0re
12-31-2008, 14:43
Може ли някой да намери нещо което да напиша на класното.Ето каква е темата:
Съчинение,ориентирано към сравнителна характеристика между Хектор и Ахил за аргоментацията да се ползва худ.факти от :
-за Ахил - 1,22ра и 24 песен
- за Хектор - 3,6 и 22ра песен
с най-голямо внимание за съпоставката да се проследи 22ра песен
Възможна логика на аргоментацията:сравнениет между двамата герой може да се осъществи по следните параметри:
1.Какво е отношението на 2мата към честта като ценност,към дълга на всеки войн да защитава своя народ
Кой от 2мата герой е неотклонно верен и кой се оказва подвластен на личното си чувство за величие
2.Какво е отношението на 2мата героий към боговете и на боговете към тях
Каква външност е преписана на 2мата герой(ролята на постоянни епитети)

Мерси предварително

Редактирано от ProstoAz
1 точка от правилника!

fenc0re
12-31-2008, 14:45
Трябва ми съчинение което харектеризира хектор и ахил в избоените песни които съм написал,не е толко нужно да съдържа отговорите на въпросите които съм написал горе :)

fenc0re
01-01-2009, 11:48
няма ли кой да ми помогне :(

Tedi4ka
01-01-2009, 17:17
СРАВНИТЕЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБРАЗИТЕ НА АХИЛ И ХЕКТОР
Главните герои в поемата „Илиада” на Омир са Ахил и Хектор. Възвишеността и правдивостта на „Илиада” се дължат пре¬ди всичко на тези двама герои. Като типич¬ни епически герои, те носят в себе си всички черти на героическия епос.
I. ОБЩИ ЧЕРТИ НА ЕПОСА В ОБРАЗИТЕ НА АХИЛ И ХЕКТОР
1. Митологическа основа на образите.
Образите и на двамата герои са взети от митологията.
 Ахил е син на цар Пелей и мор¬ската богиня Тетида. Той е най-силен между ахейците, дошли при Троя, и съзнава си¬лата и величието си. Те са му подарени от боговете. Съдбата му е предопределена: да участва в Троянската война, да загине млад, но достигнал слава. Той е галеник на боговете. Много от тях го покровителстват, а между тях най-много Атина Палада и Хера - най-могъщите богини на Олимп.
 За разлика от Ахил, Хектор няма божествен произход. Той е първороден син на троянския цар Приам и Хекуба. Закрилят го Апо¬лон и Афродита - богове на изкуството и любовта. Тяхната стихия не е войната и затова, когато Зевс решава с жребий съд¬бата на Хектор, те го изоставят.
2. Омировият герой - идеал за човек и воин.
а) Физическата сила - основно качество на Омировия човек
Като типични епически герои, Ахил и Хек¬тор въплъщават идеала на Омир за човек и воин. Едно от основните им качества е физическата сила. Тя се усеща в снажния и мощен ръст на героите. Те са по-силни от обикновените хора, защото стоят по-високо от тях в обществото.
б) Духовната красота на двамата герои
Физическата сила и красота на Ахил и Хектор естествено преминават в красо¬та и качества на ума. Съчетават се хар¬монично с високи нравствени добродете¬ли. За тях ценно е всичко, свързано с благо¬то на колектива, защото Ахил и Хектор оли¬цетворяват народната съдба.
6) Основни войнски и нравствени доброде¬тели на Ахил и Хектор
За двамата герои основна цел на живота е славата - за себе си и за рода. Заветът тогава е бил: „Постоянно да се отличаваш с доблестта си и да имаш превъзходство над всички, да не срамиш рода на баща си. ”
Чувството за дълг и чест помага на Хектор да преодолее страха и да приеме дву¬боя с Ахил (XXII песен). То става причина и за гнева на Ахил, донесъл безкрайни беди на ахей¬ците. И двамата герои са жертвоготовни - избират смъртта пред безславния живот.
 Ахейците могат да превземат Троя само ако Ахил е начело.
 Троя устоява десет години на обсадата само защото Хектор ръководи отбраната й.
3. Принципи на епическия стил, свърза¬ни с изграждане образите на Ахил и Хек¬тор.
Общите черти в образите на Ахил и Хек¬тор ги определят като типични герои на класическия героически епос. Чрез тях Омир изразява преклонението си пред старина¬та. (Според историците, в „Илиада” е от¬разена древната микенска епоха - XII в. пр. Хр., която отстои с около 500 години от времето, когато твори Омир - VII в. пр. Хр.). В поемата се преплитат архаично и съвременно.
П. РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ АХИЛ И ХЕКТОР
1. Външност на Ахил и Хектор.
Героите са носители и на индивидуални качества, които ги правят много различни един от друг. Ахил и Хектор принадлежат на света на старината, която в класичес¬кия героически епос се смята за образец за подражание от новите поколения. Затова те са идеализирани герои. Конкретизацията е постигната чрез постоянни епитети, представящи героите.
 Ахил е „бързоног”, „божествен”, „исполински”, „богоподобен”, „превъзходен”
 Хектор е „меднохитонен”, „сла¬вен”, „блестящ”, „снажен” и др.
2. Специфичното в характерите на Ахил и Хектор.
а) Показани ли са в развитие характерите им?
Характерите на двамата герои са пред¬ставени като напълно изградени, с утвърдени качества, а не в развитие.

 Ахил въплъщава всичко най-съвършено от гледна точка на воинска доблест. Той е мъжествен, величествен, не познава страх пред врага, има високо самочувствие и гор¬до съзнание за своята сила. Суровият и непоколебим воин обича родината си и чрез ненадминати сравнения Омир разкрива ус¬трема му в битката. Проявява жестокост, когато е оправдана (смъртта на приятеля Патрокъл). Образът му е конкретно-исторически обусловен, но същевременно непов¬торим. За древногръцкия свят Ахил е въплъ¬щение на националния идеал. Образът на Пелеевия син е сложен, изграден на основа¬та на антитезата. Героят е и безкрайно честолюбив, защото се обижда до такава степен на Агамемнон, че отказва да участ¬ва в по-нататъшни бойни действия. Мъж с чувствително сърце - плаче на брега на мо¬рето пред своята майка (I песен). Затова го определят като „една от най-сложните фигури в античната литература”. В образа на Ахил са събрани противоположни качества, характеризиращи го като герой от по-ста¬ро, варварско време.

 Хектор удивлява с храбростта и самоотвержеността си, а някои черти го пра¬вят по-земен, по-човечен, нравствено бога¬та личност. Чувството за дълг на Хектор прераства в патриотично самосъзнание. За него няма по-висша цел от щастието на Троя. Допуска грешки, но ги изкупва с храброст и в крайна сметка с жи¬вота си. Чрез образни сравнения Омир пред¬ставя войнското величие на Хектор: „по¬добен на черен орел”, който с устрем напада „ято от птици крилати”. Той е по-разсъдлив от Ахил, търси по-разумни решения. Готов е дори на компромис - в XXII песен за миг допуска възможността да се спогоди с Ахил и да уредят конфликта по мирен начин, но гордостта му не му позволява. Предусещайки гибелта си, троянецът е стъписан пред лицето на Ахил и побягва, но проявеният страх не намалява героизма му. С благород¬ство и достойнство предлага на Ахил да не оскверняват трупа на победения. Така Хек¬тор се проявява като чувствителен и ми¬слещ човек за разлика от заслепения от стремежа към мъст Ахил. Образът на Хек¬тор е по-обаятелен, защото освен искрен патриот, той е любящ баща и съпруг. В трогателната сцена на прощаването с Андромаха, Хектор отправя гореща молба към боговете да запазят живота на сина му, свързвайки го с надеждите за Троя. Затова Хектор е пленителен както с воинските си качества, така и с човешките си доброде¬тели, които го представят като герой от по-ново време.
б) С какви средства Омир подчертава разликите у Ахил и Хектор?
Омир изобразява реални страни от характерите на героите, но следва епическа нор¬ма, която потопява човека в светлината на идеала. Художествените изразни средс¬тва, с които Омир си служи, най-често са: многократни повторения, постоянни епи¬тети, разнообразни сравнения, тържествена реч.
III. ОТНОШЕНИЕТО НА ОМИР КЪМ АХИЛ И ХЕКТОР
Омир обича Ахил, защото това е негови¬ят идеал за епически герой, но влага и час¬тица от своята любов в образа на човека Хектор.
 Величието на Ахил е осветено от отблясъка на пожарите на ахейския свят - свят на грабежи и войни.
 В образа на Хектор Омир изразява своята вяра в човека. Той избира вожд от враждебния лагер и въплъщава в не¬го мечтата си за човека, представите си за истинско човешко благородство. Хектор е предшественик на мирния живот, а Омир оценява мира като най-важна човешка пот¬ребност.
Героите на Омир са рожби на своето вре¬ме. При тях индивидуалността се отделя от типичното,но не като психологическа характеристика, а външно, като единство на духовно и физическо.

Tedi4ka
01-01-2009, 17:18
Поправка на класна работа №1

Омировата поема-Илиада,е едно от най-значимите произведения на античната епоха.Нейната “мисия” е не толкова да пресъздаде десетгодишната война между троянските и ахейските племена,но чрез героите си да възвеличае добродетелите, достойните нрави,величието, смелостта и непреклоността,но и човешките пороци и слабости като гордостта,сребролюбието и властолюбието.
Най-обширно и просторно в произведението са представени образите на Ахил и Хектор,олицетворяващи не само божествеността и богоподобието,но и съчетаващи човешките слабости,изкушения, емоции и несъвършенства.
Ахил е епичният герой,който участва във войната не заради облагите,а за да докаже храбростта си,да възвиси паметта си,да съхрани своето име в историята,деянията му да не бъдат забравени.Но делата и постъпките му не са креативни и съзидателни,подтикнати от емоциите на един обикновен “простосмъртен”,а не полу-бог.
Неговият противник в суровата война е Хектор-той е не по малко храбър от ахейския пълководец.Неговата цел в тази война обаче не е дори и желанието за лична облага,а чувството за дълг и за обич към своя народ,който ще бъде сполетян от пагубен край без ценната му подкрепа и помощ.
Най-добре са съпоставени и разгледани образите на двамата герои от автора в двадесет и втора песен.Тя може да бъде определена като кулминация и развръзка едновременно,тъй като предначертава изхода от войната,настъпил е “смъртен ден за Хектор”,но без него укрепеният град е погубен,не ще се спаси от гибелния си край.
Самото начало на двадесет и втора песен подсказва за гибелта на Хектор.Войската му е далеч от него,прибрала се в укрепената Троя,той остава сам срещу цялата ахейска армия.По този начина защитава доказаната с много усилия своя храброст и решителност,но не съзнава че падайки убит погубва и своя град,това,за което се бори да спаси десета година.Въпреки това той ще остане в историята като един от най-славните герои,понечил да се изправи дори и срещо полубог като Ахил.
От тази част на текста може да бъде изведена и ценностната система на античния герой,готов да се жертва в името на славата и всепризнанието себе си.
Неговият противник обаче-Ахил,макар и да не пада убит именно от ръката на Хектор,загива от меча на далеч по-недостоен герой-Парис.Неговата слава обаче също е пощадена от вековете и запазена,въпреки най-голямото изпитание-времето.То не прощава никому,съхранява и пази само най-ценното за бъдните поколения.
Бащата на Хектор също осъзнава за наближаващия част на смъртта на “чедото му любимо”:
Хекторе,чедо любимо!Не чакай в полето Ахила
Сам от другари отлъчен,та скоро смъртта да не срещнеш,
Паднал сразен от Пелида,защото е много по-мощен.
Не се вслушва обаче в бащиния съвет.Буйната му все още дори младежка кръв надделява над разума на олегнал господар.Не осъзнава какво страдание ще донесе на своите близки,слушайки най-големия си “враг”-омразата.Жаждата за мъст и за дългоочаквания край на продължителната война,които са над всичко останало.Ако спечели той,неговият народ е избавен от премеждията,но ако загуби,това го обрича на гибел.
Един от моментите в двадесет и втора песен,представящи неизмеримата,но може би и и равната сила на героите,е разширеното Омирово сравнение за тяхната гонитба около стените на укрепения град.Три пъти го обикалят те и никой не надделява за да стигне или избяга от другия.Така обаче е подсказана и недостатъчната смелост на Хектор да се изправи срещу Ахил.Той не е сигурен в своята сила,не е готов нито психически,нито физически да се изправи срещу него.Но и не желае да прекрати гонението,прибирайки се зад стените на града.
Чрез скритото сравнение с кръг,който няма начало и край отново авторът припомня за равенството между героите-никой не ще надделее над противника си.Макар и Хектор да не е определен като “богоравен” нито дори “богоподобен”,неговата сила е съизмерима с тази на “богоравния”
Преди обаче героите да влязат в пряк сблъсък,Омир прави кратка ретроспекция,представяща спокойния живот на троянци преди ахейското нашествие,предствя злините,които една война причинява,представяйки града преди и след нея.Независимо от целта,средствата са неоправдани.Може би за Омир спорът и войната за една жена са недопустими.Не е мислимо да страдат толкова много хора поради разприте между двама владетели.
Така напомня и за още една от причините,поради които се води войната-целта и се е изменила-от красивата Елена към несметните богатства на Троя.Любовта към Елена на сребролюбивия цар на ахейците-Агамемнон,е само предтекст за войната,алчността му отдавна е заменила най-висшите човешата човешка емоция-чувството на обич,любов.
Чувството на омраза в Ахил е водещо,именно тя го кара да изпитва ненавист към Хектор,убил най-добрия му приятел,негов почти брат-Патрокъл.Може би именно това е продиктувало почти “животинския” му гняв.Емоциите, а не разума диктуват постъпките.
Друга възможна причина за необладаемия му гняв е,че на подсъзнателно ниво съзнава,че и той може да падне убит от меча на Хектор,вероятно счита че той е виновен и за смъртта на Патрокъл,оставяйки го да излезе с неговите доспехи.А и немалко са разочарованията,претърпял в дългата война-не само губи приятеля си,но и голяма част от войската,губи и любимата си.В него се загнездва тъгата от постоянните загуби на всичко което обича.Счита,че убивайки Приамовото чедо,с мъките му е свършено,няма да страда толкова,ще е отмъстил приятеля си.
Един от основните епизоди на двадесет и втора песен е “съвещанието” на боговете.Тъй като героите са равнопоставени,равносилни, боговете трябвада решат на кого да отсъдят “смъртен ден”Техните съдби са “претеглени” на “везната”.Така чрез намесата не всевишните и всевластните ще се реши изхода на това изпитание.Настъпва часът на смъртта на Хектор.Прав се оказва баща му-цар Приам.Настъпва моментът,в който Ахила Пелеев ще го срази и така ще обрече Троя на гибел.Но макар и да е отсъдена смъртта на Хектор,Ахил не ще може да се справи без божията помощ.Атина Палада,предрешена като любимия на Хектор брат-Деифоб,се явява в полето за да го накара да подтисне страха си и да се изправи срещу Ахил.
Така подмамен в този “божествен капан”надделява над страха.Изправя се срещу Ахил,като веднага разбира,че е предаден от боговете.Макар и да прави опит да победи Пелеевия син,нищо не ще го спаси.
Преди обаче да влезе в двубоя,той дава обет на Ахил,че ако той го победи ще върне тялото му непокътнато.С тези си думи наистина доказва,че разумът и традициите,определени от самите богове са над всички емоции.
Не е обаче такова утношението на Ахил.Може би тъй като знае,че ще победи отказва да даде дума да върне тялото на своя противник на близките му,за да бъде погребано по наистина достоен за височияйшата му особа начин.Така Омир отново порицава яростта и подчинението на гнева.Слабостта на човека да се справи с него.
След като чедото на Приам пада убито,Ахил завръзва тялото му към една колесница и го влачи в праха след нея.Обругава го по най-недостоен начин,макар че тялото на Патрокъл е върнато непокътнато.Нарушава божиите канони,волята на тези,които му помагат за да спечели това сражение.Но никое дело не остава безнаказано.Той също ще бъде убит,макар и малко по-късно,но ще бъде пронизан не от велик владетел като Хектор,а от значително по-слабия Парис.
Но въпреки това славните му дела,храбростта му и неговата хитрост не могат да бъдат забравени.Неговата история ще бъде съхранена и пощадена от най-големия враг на словото-времето.Не ще потънат в забвение неговите славни походи.
Двадесет и втора песен завършва с описание на последиците от смъртта на Хектор в укрепения град,мъката,покрусата и унинието от смъртта на Приамовото чедо.
Но смъртта,както и Вазов по-късно казва в своето произведение“Опълченците на шипка”,не означава забрава.Една толкова достойна смърт обрича героя на славата,за която говори и Вазов.
Образът на Ахил също е утвърден като положителен-също не ще бъде забравен.Така чрез своите герои Омир утвърждава положителине и отрицателните черти на човешките нрави и характери,отрича сребролюбието,властолюбие о,гнева и кара хората да бъдат по-добри,да преосмислят себе си и ценностната си система.Същевременно представя и тези на древния човек и архаичния герой,прави едно от най-знаменитите исторически събития “публично достояние”-великата ТРОЯНСКА война.

Tedi4ka
01-01-2009, 17:19
Ахил и Хектор, двамата най-прочути герои в "Илиада", са носители на всички качества, които печелят всеобщото
признание и уважение на околните.Наред с храбростта, издръжливостта и дори жестокостта на войните, те носят в
себе си и най-нормалните човешки черти.
Aхил е син на цар Пилей и богиня Тетида. Като типичен епичен герой той също живее според ценностната си система
на своето време. Овладял го съвършенство изкуството да воюва, с уменията си да тича най-бързо, да хвърля копие
най-точно и винаги да бъде пръв в боя, Ахил всъщност доказва богоравноста на човешката прираода, макар че той
самият е полубог.
Пленителният, жертвоготовният герой на троянците Хектор е първороден син на царя на града
Приам и Хакуба.Той е най-храбрият
воин в боевете, но същевременно и много човечен по душа.
Хектор живее и воюва със съзнанието, че брани родината си. Води го чувството му
за дълг към общността на троянците. За него
е най-важно да се сръжава за родината и за народа си. За него е нетърпим срам да избяга далеч от битката като страхливец.
Той иска да бъде винаги доблестен, да влиза пръв в боя и да печели слава.
Славата е добродетел, който определя живота му на воин, и е неразривно свързана с поддържането на боен дух и всички войни
от племето. Хектор дава личен пример на своя народ, като влиза безстрашно в поредния двубой и с неудържимия си устрем вдъхно
вява останалите троянски герои.
В сравнение с Хектор, Ахил е обременен от друг вид чувство - честолюбието. Ахил се чувства наскърбен само поради
това, че Аге
мемнон му отнема неговия действителен дял от плячката. Гневен, но едновременно с това и с чувство за чест, той се
изправя срещу своя вожд. Не се съобразява с племенната йеархия и дори успява да разклати преклонението към Агемемнон.
Същевременно подчертава собственото си самочувствие на непобедим воин, като дори смята, че ахейците ще жалят за него,
след като напусне бойното поле. И наистина става така. Като че ли воинската мощ и заразяващия ентусиазъм на храбрия Ахил,
липсват на ахейците и те губят битка след битка.
Докато Ахил предизвиква страхопочитание със своята извънмерна сила, Хектор излъчва симпатия. Той е любив и справедлив
троянски вожд, чиито взаимоотношения с хората от близкия му роднински кръг са трогателни. Отнася се с разбиране и търпимост
към преките виновници за троянската война - красивата Елена и брат му Парис. Непримерим е към безгрижието, изнежеността
и ленноста на знатните троянски младежи, за които отбраната на града е повече развлечение, отколкото патриотичен дълг.
Човечност и вродена доброта бликват в сцената при раздялата на Хектор с обичаната Андромаха. Със съзнанието, че отива
на сигурна гибел, този любящ съпруг и баща намира сили да утеши своята любима.
Съпружеската и бащинската обич на Хектор, са сеизмерими с изключителна привързаност на Ахил към приятеля му Патрокъл.
За дълбочината на приятелското чувство у и иначе коравосърдечния Ахил съдим от покъртителната сцена, в която е
описана покрусата му от смъртта на предания Патрокъл.
И тук мовем да съпоставим благоста и мекотата в поведението на Хектор при раздялата със сина и съпругата, стихийноста
и избухливостта на Ахил при вестта за убийството на приятеля му.
В двубоя с Хектор, Ахил се води от личния си дълг към убития приятел Патрокъл, докато троянецът тази битка е битка на
честта му като вожд на троянците, макар съдбата на Троя да е вече решена от боговете.
В прочутия двубой Омир описва двамата изключително храбри мъже. И тук той отдава своето възхищение на Ахил и своята
симпатия на Хектор. Същевременно с това показва и цивилизованност а и душевното благородство на троянския герой и
варварската непримиримост на ахееца. Единият достойно посреща смъртта, а другият се поддава на омразата и
ожесточението, превръща се в свиреп звяр. Богоподобният Ахил е носител на доброто и злото, красивото и
грозното, благородството и жестокостта. Наред с низостта у него има и частица възвишеност, проличаваща
си при трогателната спогодба между ахейският герой и мъдрият цар Приам.
Ахил и Хектор носят белега на своята трагичност. Ахил може да избира между дълголетието и славата. Избира краткото,
но славно съществуване. Хектор е безпощаден срещу съдбата и волята на боговете. Той остава сам, изоставен от всички.
Ахил губи само собствения си живот, Хектор губи всичко - живот, семеиство, близки и роднини.