V1k1tYyY
12-31-2008, 15:27
Здравейте : ) първо-весело посрещане на новата година на сички : )
Сега към темата.. Той не е от моя град,но почти всяка ваканция прекарвам при него.Познаваме се от край време,но го забелязах и харесах едва лятото на 2007.Не направих нищо,имах безброй причини ,една от които беше, че е отвратителен ,гаден и мазен женкар-не ми се забъркваше в драми.Дойдох си в Сф и животът ми си протече по нормалният начин,като изключим това ,че през цялата година мислих за него.Имах други момчета ,но той не ми излизаше от главата.Е ,преживях го де-не беше болка за умиране.Това лято отново отидох в неговия град и нещата станаха доста по-сериозни..Дали съм изтъпяла нз ,но въпреки че мн добре знаех ,че си е..самоубийство..да се занимавам с него,го направих..той ме беше набелязал като жертва и започна да mе зарибява ,съответно за 1 вечер вече бях негова.Бях на седмото небе,не съм от влюбчивите ,но той ми взе ума ..Естествено ,нещата се преебаха -всички ми говореха как не трябва да се занимавам с него, как ме ебава и как накрая аз ще съм наранената.По дяволите,знаех всичко това,и сама го бях разбрала,но просто не ми пукаше.Станаха разни драми,но той се оправдаваше а аз си затварях очите.беше ми адски хубаво с него,тръпката беше неописуема и аз явно точно това търсех.Тогава той замина,а аз е върнах в сф..И започнох да съжалявам, че съм се занимавала с него.Започна да ми липсва ужасно много,не можех да погледна друго момче и още е така.Само не ми казвайте да излизам и да се забавлявам с приятели.Правя го,правя абичайните неща,не съм се затворила в нас ,но и не спирам да мисля за него.А в същото време знам, че на него не му пука за мен ни най-малко.За него бях само..момиче с което си запълни времето.А аз страдам мамка му,даже го обичам..сигурна съм че го обичам!Обичам това тъпо копеле,а знам ,че не го заслужава.
Ако искате пишете мнения,не искам съвет или нещо подобно,няма какво да направя по въпроса.но само не пишете ,че трябва да правя еди-какво си ,за да го забравя,защото ,повярвайте ми, правех всичко,а не става.
Сега към темата.. Той не е от моя град,но почти всяка ваканция прекарвам при него.Познаваме се от край време,но го забелязах и харесах едва лятото на 2007.Не направих нищо,имах безброй причини ,една от които беше, че е отвратителен ,гаден и мазен женкар-не ми се забъркваше в драми.Дойдох си в Сф и животът ми си протече по нормалният начин,като изключим това ,че през цялата година мислих за него.Имах други момчета ,но той не ми излизаше от главата.Е ,преживях го де-не беше болка за умиране.Това лято отново отидох в неговия град и нещата станаха доста по-сериозни..Дали съм изтъпяла нз ,но въпреки че мн добре знаех ,че си е..самоубийство..да се занимавам с него,го направих..той ме беше набелязал като жертва и започна да mе зарибява ,съответно за 1 вечер вече бях негова.Бях на седмото небе,не съм от влюбчивите ,но той ми взе ума ..Естествено ,нещата се преебаха -всички ми говореха как не трябва да се занимавам с него, как ме ебава и как накрая аз ще съм наранената.По дяволите,знаех всичко това,и сама го бях разбрала,но просто не ми пукаше.Станаха разни драми,но той се оправдаваше а аз си затварях очите.беше ми адски хубаво с него,тръпката беше неописуема и аз явно точно това търсех.Тогава той замина,а аз е върнах в сф..И започнох да съжалявам, че съм се занимавала с него.Започна да ми липсва ужасно много,не можех да погледна друго момче и още е така.Само не ми казвайте да излизам и да се забавлявам с приятели.Правя го,правя абичайните неща,не съм се затворила в нас ,но и не спирам да мисля за него.А в същото време знам, че на него не му пука за мен ни най-малко.За него бях само..момиче с което си запълни времето.А аз страдам мамка му,даже го обичам..сигурна съм че го обичам!Обичам това тъпо копеле,а знам ,че не го заслужава.
Ако искате пишете мнения,не искам съвет или нещо подобно,няма какво да направя по въпроса.но само не пишете ,че трябва да правя еди-какво си ,за да го забравя,защото ,повярвайте ми, правех всичко,а не става.