View Full Version : Експедиция до Еверест
Infinity
01-03-2009, 18:03
Имаме едно дамашно,класа ни е разделен на групички и всяка група трябва да пише за различно нещо...та моята е за подготовката на хората дето ще се катерят до еверест :) надявавам се да ме разбрахте и да ми помогнете също :-) мерси
Infinity
01-04-2009, 09:27
никой ли няма да ми помогне поне малко :( става въпрос за екипировката и подготовката за хората които ще изкачват еверест аз имам идейки ама вашата помощ също ще ми е мн полезна :) :)
50 ГОДИНИ ОТ ПЪРВОТО ИЗКАЧВАНЕ НА ВРЪХ ЕВЕРЕСТ – 29.05.1953 г.
МАТЕРИАЛИТЕ СА СЪБРАНИ
И ПОДГОТВЕНИ ОТ УЧЕНИЦИ
ОТ ПРОФЕСИОНАЛНА ТЕХНИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ
Георги Ангелов – 9a Гергана Стоянова - 10a
Евелин Цанков – 9a Камелия Николаева - 10a
Любомир Няголов – 0a Красимир Николов - 10a
Никола Димитров – 9a Мартин Желязков - 10a
Николай Апостолов – 9a Михаела Иванова - 10a
Петър Петров – 9a Яница Кирова - 10a
Тихомир Славов – 9a
Анатоли Христов – 11a
Георги Казаков - 11a
Добромир Калчев – 11a
Красимир Стоименов - 11a
Мартин Иванов – 11a
Стоян Стоянов – 11a
Тихомир Добрев - 11a
Използвани са материали от Интернет и от книгите:
“Христо Проданов” от Христо Георгиев
“Хималайски университет” от колектив
“Първопокорителите” от Светослав Колев
Осемхилядниците
Има 14 върха, които се извисяват над 8000 метра (за народите, които използват метричната система), или над 26 247 фута (за народите, които прилагат англо-саксонската измервателна система). Всъщност първенците са планински гребени, дълги понякога с километри и включващи по няколко по-ниски върха. Ако се вземат пред вид и второстепенните върхове, ще се получат общо 29 първенци над 8000 метра, съответно над 26 247 фута.
Официалната височина на върховете в Хималаите и Каракорум се определя от Индийската географска служба (Survey of India), която прави редовно и корекции. Така през 1969 г. Тя уточни височината на Лхоце от 8501 м на 8511 м, а преез 1972 г. на Шиша Пангма от 8013 м на 8046 м. Тези височини се приемат за официални от правителствата на Бутан, Непал, Пакистан, а напоследък и на Китай.
Десет от осемхилядниците влизат в планинската система на Хималаите, четири в планинската система на Каракорум. Един е изцяло в Тибет – Шиша Пангма. Четири – Еверест, Лхоце, Макалу, Чо Ою, очертават границата между Тибет и Непал. Три се намират изцяло в Непал – Дхаулагири, Манаслу, Анапурна. Един – Кангчендзьонга, е на границата между Непал и бившето княжество Сиким. Последните пет са разположени на пакистанска земя, като Нанга Парбат влиза в Кашмирските Хималаи, К 2, Хидън пик, Броуд пик и Гашербрум ИИ са в Каракорум.
ИЗКАЧВАНЕТО НА ЕВЕРЕСТ ОТ ХИЛЪРИ И ТЕНЗИНГ
Изкачването на Еверест в 1953 г. е едно от най-забележителните физически постижения на 20 век, но все пак в началото на десетилетието шансовете за успех изглеждали съвсем минимални. Северната страна на върха била затворена за чужди експедиции, а южната изглеждала непроходима, блокирана от ледопада Кумбу.
В 1951 г. група британски алпинисти, водени от видния изследовател на Хималаите Ерик Шиптън, установили, че склоновете над ледопада Кумбу позволяват изкачване към върха. Изкачването на британците било определено за 1953 г.
В 1952 г. бил редът на швейцарците. През май 1952 г. швейцарската група, водена от Раймон Ламбер и с участието на шерпата Тензинг Норгей, се върнала, без да изкачи върха, от височина около 1000 фута под него. Следвал редът на британците.
“Непалците разрешаваха изкачване на една група годишно” – разказал Банд, участник в изкачването в 1953 г. “Французите бяха определени за 1954, а швейцарците за 1955. Това беше последният ни шанс.”
Групата на британците оглавил Джон Хънт, доказан алпинист и организатор. Бил избран от Британския Хималайски комитет. Критериите при подбора на участниците включвали и способността за аклиматизация. Значението на това качество било по-добре разбрано в 1953 г., отколкото някога дотогава, особено поради предишна експедиция до друг осемхилядник в 1952 г.
Швейцарците се отказали от покоряването на Еверест през есента на 1952 г. Екипът от 10 британски алпинисти и алпинисти от бившата Британска империя пристигнал в базовия лагер Кумбу на 12 април. Нямало геолози, ботаници и др. п., както при някои предишни експедиции. Единствената цел била изкачването на Еверест. Затова след пристигането си в Катманду поканили известния шерпа Тензинг, със 17 години опит в района на Еверест, да вземе участие в експедицията.
Тези алпинисти може би не са били като свръхтренираните днешни алпинисти, но те също притежавали опит и отдаденост. Затова не било голяма изненада постижението на Хилъри и Тензинг почти 7 седмици след пристигането – изкачването на върха. Новината достигнала Лондон в Деня на коронацията – 2 юни.
Класическата снимка, направена от Хилъри на Тензинг на върха, с флаговете на Британия, ООН, Индия и Непал, е един от символите на миналия век. Защо нямало снимка на Хилъри? Той обяснил: “Тензинг не знаеше как да си служи с фотоапарата.”
Успехът на британската експедиция бил резултат на общи усилия. Три дни преди Хилъри и Тензинг двойката Чарлз Еванс – Том Бурдийон първи достигнали Южния връх, на по-малко от 100 м под него, но се върнали поради проблеми с кислорода. Ако Хилъри и Тензинг не успеели, британците били готови за трети опит.
В наши дни мнозина сериозни алпинисти избягват Еверест, считайки го за комерсиализиран цирк. Но въпреки всичко, това, че днес 40 алпинисти могат да достигнат върха за един ден не омаловажава постижението от 1953 г., нито годините подготовка преди това първо изкачване.
ИМЕНАТА НА ЕВЕРЕСТ
Етимология: Най-високият връх на планетата има три официални имена : Еверест ,Чомолунгма, Сагарматха.
Наименованието “Еверест”е плод на случайността.То било дадено от Андрю Уо, директор на Индийската картографска служба , през 1852 г. на един безименен връх с работна сигла “XV”, когато се установило , че е първенец на Хималаите. Тогава не било известно тибетското му название , което англичаните открили по-късно в архивите на будистския манастир в Ронгбук . Джордж Еверест (1790 - 1866) ръководил Индийската картографска служба от 1823 до 1843 г. , но няма заслуга за откриването на върха .
Името”Чомолунгма”е задължително в Китай и е тибетско. Тибетският език е един от основните езици на тибетско-бирманския клон от китайско-тибетското езиково семейство.Писменият тибетски език е създаден през втората половина на VII и целия VIII век . Той е твърде образен –така на разговорен език дърво е “шинг” , а на писмен език е “кангтхунг” – “пиещ с краката (от влагата на земята)”. “ Чомолунгма” ,което понякога у нас се пише неправилно “Чомолънгма”, произлиза от съществителните: ”чомо”- “богиня” или “богиня-майка”,или “царица-майка”, ”лунг”- “земя”,”страна”, към която е прибавена наставката “-ма”, изразяваща отношение на собственост от женски род, подобно на българската наставка “-ина”. Следователно името “Чомолунгма” означава “богиня - майка на земята”.
Англичанинът Франсис Йънгхъсбанд превежда същото име с “богиня - майка на планините”. Друг англичанин, У. Х. Мъри, съобщава , че името може да се изтълкува или като “богиня - майка на света”, или като “господарката крава” от думите “джо-мо-глан-ма”. Както е известно, кравата е свещено животно в Индия , Непал,Тибет.
Китайските алпинисти дават следното тълкуване на името “Джолмо Лунгма” : “джолмо”-богиня , “лунгма”-трета. Названието “трета богиня” идва от обстоятелството, че върхът е третият от група пет високи върха, гледани от север.
Напоследък индийските географи се опитват да заменят английското име “Еверест” и тибетското название “Чомолунгма” със санскритското “Сагарматха”, което означава “Високо в небесата”. От 1976 г. то е официално име в Непал.
ОСЕМХИЛЯДНИЦИТЕ
Има 14 върха, които се извисяват над 8000 метра (за народите, които използват метричната система), или над 26 247 фута (за народите, които прилагат англо-саксонската измервателна система). Всъщност първенците са планински гребени, дълги понякога с километри и включващи по няколко по-ниски върха. Ако се вземат предвид и второстепенните върхове, ще се получат общо 29 първенци над 8000 метра, съответно над 26 247 фута.
Официалната височина на върховете в Хималаите и Каракорум се определя от Индийската географска служба, която прави редовно и корекции. Така през 1969 г. Тя уточни височината на Лхоце от 8501 м на 8511 м, а през 1972 г. на Шиша Пангма от 8013 м на 8046 м. Тези височини се приемат за официални от правителствата на Бутан, Непал, Пакистан, а напоследък и на Китай.
Десет от осемхилядниците влизат в планинската система на Хималаите, четири в планинската система на Каракорум. Един е изцяло в Тибет – Шиша Пангма. Четири – Еверест, Лхоце, Макалу, Чо Ою, очертават границата между Тибет и Непал. Три се намират изцяло в Непал – Дхаулагири, Манаслу, Анапурна. Един – Кангчендзьонга, е на границата между Непал и бившето княжество Сиким. Последните пет са разположени на пакистанска земя, като Нанга Парбат влиза в Кашмирските Хималаи, К 2, Хидън пик, Броуд пик и Гашербрум II са в Каракорум.
ОСЕМХИЛЯДНИЦИТЕ:
Връх Местоположение Височина
(футове) Височина (метри)
1. Еверест Непал 29 035 8 850
2. К2 Пакистан/Китай 28 250 8 611
3. Кангчендзьонга Непал/Индия 28 169 8 586
4. Лхоце Непал 27 940 8 516
5. Макалу Непал 27 765 8 462
6. Чо Ою
Непал 26 906 8 201
7. Дхаулагири Непал 26 794 8 167
8. Манаслу Непал 26 758 8 156
9. Нанга Парбат Пакистан 26 658 8 125
10. Анапурна Непал 26 545 8 091
11. Гашербрум Пакистан/Китай 26 470 8 068
12. Броуд Пик Пакистан/Китай 26 400 8 047
13. Гашербрум II Пакистан/Китай 26 360 8 035
14. Шиша Пангма Непал/Тибет 26 289 8 013
НАЙ-ВИСОКИТЕ ВЪРХОВЕ НА СЕДЕМТЕ КОНТИНЕНТИ
Връх Континент Височина Височина
(футове) (метри)
1. Еверест Азия 29 035 8 850
2. Аконкагуа Ю.Америка 22 841 6 962
3. Маккинли Сев.Америка 20 320 6 194
4. Килиманджаро Африка 19 563 5 963
5. Елбрус Европа 18 481 5 633
6. Пункак Джая Австралия/Океания 16 502 5 030
7. Уинсън Масив Антарктика 16 066 4 897
ЕВЕРЕСТ – КУЛТУРАТА НА ШЕРПИТЕ
“Шерпа” означава “източен човек” и се отнася за етническа група, която мигрирала към района на Еверест от източен Тибет преди около 450 години. Но в днешно време тази дума се използва и за всеки носач, катерач или водач в Хималаите - това са дейности, с които шерпите се занимават от около 100 години.
Традиционният поминък на шерпите е отглеждане на картофи и развъждане на якове за мляко и млечни продукти, кожата им, вълната им и за пренасяне на товари. Те живеят и работят на висока надморска височина (селищата им са на височина от около 13 000 фута), но с изключение на няколко свещени върха останалите не са ги интересували много.
С отварянето на Непал в 1950те години броят на шерпите, занимаващи се с планинарство, се увеличил, а организирането на по-големи експедиции в 1970те превърнало катеренето и извършването на преходи в основна част от поминъка им. Още от първата британска експедиция в 1921 г. силата, почтеността и отдадеността на шерпите ги направили идеални спътници в планината. Оттогава всяка експедиция до Еверест разчита на подкрепата им. Мнозина шерпи са се изкачили на Еверест и много повече са изгубили живота си по пътя.
Идването на чуждестранни планинари в района на Еверест е оказало трайно влияние върху културата на шерпите. Планинската екипировка, която получават от експедициите, е на най-съвременно ниво.
Чуждестранните планинари са дали и своя отрицателен принос за промените в Кумбу – включително за обеззалесяването и замърсяването му. Напоследък бяха подновени усилията за ограничаване отрицателното влияние на преходите и експедициите върху местната среда и култура. Усилията да се почисти базовият лагер под Еверест, затрупан с парчета скали от минали експедиции, доведе до създаване на почти безупречно чисто изходно място за бъдещи експедиции.
Една от свещените традиции на шерпите, в която често участват членове на чуждестранни експедиции, е специален вид “пуджа” (“поклонение”), при която се палят лампи, пълни с масло, за да се получи благословията на боговете. Филмовият екип за Еверест веднъж организира такова поклонение в огромния будистки храм “Буднат” в Катманду. 25 000 пламъка бяха запалени в нощта, за да бъдат добър знак за бъдещето на предстоящата експедиция. Около 40 шерпи помагаха на филмовия екип, като готвеха в базовия лагер, пренасяха “Имакс” камери до върха и от един лагер до друг.
ИСТОРИЯТА НА ЕВЕРЕСТ
За първи път Хималаите били отбелязани на карта по искане на двора на могулския император Акбар, но чак в 1856 г. британски екип установил, че един от хималайските върхове с височина 29 028 фута, известен само като връх XV, е най-високата точка на планетата. По-късно този връх бил наречен Еверест, на името на началника на картографската служба Сър Джордж Еверест.
Две десетилетия по-късно списанието “Деветнадесети век” задало въпроса: “Може ли връх Еверест да бъде изкачен?” Отговорът бил все още неизвестен, но въпросът бил гостатъчен, за да вдъхнови тези, които искали да изпитат докъде стигат границите на човешките възможности. Върхът станал символ на непостижимото, а оттук и символ на мечти.
Политиката и логистиката осуетили няколко ранни опити за организиране на експедиции до Еверест. Първите организирани опити за изкачване на върха били направени в началото на 1920те години откъм Тибет. Участниците в първите експедиции трябвало да изминат 400 мили през Тибет, за да достигнат до подножието на планината! В 1924 г. третата по-голяма британска експедиция завършила мистериозно. Двама души – Джордж Малори (който на въпросите защо е избрал да атакува Еверест отговарял: “Защото той съществува”) и Андрю Ървайн – тръгнали от един от горните лагери за върха и изчезнали в мъглата. Изкачили ли са се на върха – двамата или поне един от тях? Никой не знае. 29 години по-късно новозеландецът Едмънд Хилъри и шерпът Тензинг Норгей доказали, че невъзможното може да бъде постигнато. Тръгвайки от южната, непалска страна на планината, те се изкачили на Еверест на 29 май 1953 г. през Южния кулоар, използвайки кислородни бутилки в горната част от изкачването си. Светът ги приветствал като герои.
От тогава насам мнозина други са се изкачили на Еверест Само от началото на пролетта на 1997 г. броят на изкачилите се е 992. Някои търсят нови и по-предизвикателни маршрути към върха. Швейцарецът Райнхолд Меснер беше първият, който изкачи Еверест без кислород и повтори подвига си в първото солово изкачване на върха. Други са минали за първи път по нови и по-предизвикателни маршрути, а някои даже са опитвали да се спуснат с делтаплан от върха. И все пак Еверест си остава пълен с дива сила и непредсказуем хаос. Загиналите в района му са 150; всяка година броят им расте. Да изкачиш Еверест все още означава да навлезеш в забранените предели на рая – и само тези, които се наемат да понесат последствията от това навлизане, би трябвало да се отправят нагоре.
БЪЛГАРСКАТА ЕКСПЕДИЦИЯ ДО ЕВЕРЕСТ – 1984 Г.
Експедицията се състои от Аврам Аврамов – водач, Христо Проданов, д-р Стайко Кулаксъзов, Стефан Калоянов, Методи Савов, Милан Огнянов, Димитър Бърдарев, Слави Дерменджиев, Трифон Джамбазов, Кънчо Долапчиев, Кирил Досков, Тодор Григоров, Любомир Илиев, Георги Имов, Костас Канидис, Запрян Хорозов, Николай Петков, Стамен Станимиров, Динко Томов, Петко Тотев, Иван Вълчев, Дойчин Василев, Людмил Янков. Целият екип достига базовия лагер на 18.03.1984 г. Зимата е особено суха, с малко сняг, и това улеснява работата по организирането на лагера. Издигат Лагер 1 на 6050 м на 21.03, Лагер 2 на 6770 м на 27.03, Лагер 3 на 7170 м на 3.04. На 18.04 издигат Лагер 4 на 7520 м, а на следващия ден стигат до мястото за Лагер 5 на 8120 м.
На 20.04 Проданов и шерпът Ринджи тръгват за върха без кислород. Шерпът се затруднява и се връща. Проданов, който е изкачвал много върхове сам, вкл. Лхоце (30.04.1981 г.), продължава. В 18.10 ч. се обажда по радиостанцията, че е на върха (59 поред изкачване), където е издигната пирамида от кислородни бутилки, и червен флаг. Оставя камерата си на върха. Стои там половин час и започва да слиза по западния гребен. В 21.10 ч. се обажда в базовия лагер, че ще си направи бивак за през нощта. На следващия ден започва спасителна операция. Людмил Янков достига 8500 м в 21 ч., но не открива Проданов. Междувременно метеорологичните условия се влошават. Янков остава да нощува на 8400 м, без да спи през нощта, но успява да се върне жив и здрав в базовия лагер. На следващия ден времето е лошо и алпинистите остават в палатките.
На 1.05 времето е слънчево. Лагери 4 и 5 са разрушени, но алпинистите ги издигат отново.
На 8.05 Методи Савов и Иван Вълчев тръгват с кислородни бутилки от Лагер 5 да изкачват върха. Достигат го (60 поред изкачване) и стоят на него 23 минути. Слизат по Югоизточния гребен. След 2 часа, на 8700 м, решават да си направят бивак.
На 9.05 Кирил Досков и Николай Петков тръгват също от Лагер 5 и за рекордното време 7 часа и 38 минути са на върха (62 поред изкачване). Вземат камерата на Проданов и съветския флаг и слизат по Югоизточния гребен. Срещат се със Савов и Вълчев и заедно продължават надолу.
Така четирима българи извършват втори траверс на Еверест по Западния гребен и надолу по Югоизточния.
(На 20.05.1997 г. Дойчин Василев изкачва върха като член на международна експедиция, водена от Шуден - Франция, - 267 поред изкачване.)
БЪЛГАРСКАТА ЕКСПЕДИЦИЯ ДО ЕВЕРЕСТ – 1984: ИЗКАЧВАНЕТО НА ХРИСТО ПРОДАНОВ
От Катманду българите заминават със самолет до високопланинското селище Лукла - Христо Проданов, Георги Имов, Слави Дерменджиев, Людмил Янков, Кирил Досков, шерпите Джоуанг Ринджи и Анг Черинг и 1200 кг багаж. Задачата на групата е да достигне мястото на базовия лагер, за да го подготви за експедицията, да проправи пътя до v превала Лхо Ла (6006 м), да монтира лебедката и да подготви изграждането на първия междинен лагер. Христо Проданов е напред при изграждането на други височинни лагери, вкл. и на щурмовия лагер на 8120 м, от който предприема изкачването на Еверест на 20 април 1984 год.
Наближава денят, в който ще се определят свръзките за щурма на Еверест. След дълги размисли, след разговори с д-р Кулаксъзов Аврам Аврамов идва до идеята първата свръзка да бъдат Христо Проданов и Иван Вълчев. Знае се добре , че те не са се катерили заедно, в свръзка, но изследванията ги сочат като най-перспективни сред алпинистите.
Дни наред Христо е с д-р Кулаксъзов. Както той казва:”Все върти, суче и довежда разговора до кислородните апарати”. Според Доки (както го наричат алпинистите) у Христо е имало нещо като комплекс към кислородната апаратура. “Аз имах слабост към Христо, бяхме приятели, не само горе, във планината, но и долу, в града” – разказва ми д-р Кулаксъзов. “Христо много ми помогна да стана лекар със специфичната подготовка за височинни експедиции. Той ми вдъхна увереност още от Кавказ, на Памир и в Хималаите.”
Друг от членовете на експедицията не предявява искане за катерене над 8000 м без кислород. Оттук идва решението на Аврам, доктора и Христо - Проданов ще направи опит за изкачване на Еверест без кислородна маска. Ще го придружи шерпът Джоуaнг Ринджи – също без кислород. Ринджи е участвувал в много височинни експедиции.
Подробностите за изкачването на 20 април 1984 г. отдавна са известни. На 19 април Христо и Ринджи изграждат лагер 5 на 8120 метра и нощуват в него. Това е палатка за двама души с един матрак, два спални чувала, шест бутилки с газ и едно 30-метрово въже. Над лагера още не се е качвал никой, маршрутът не е обработен и осигурен на определени места с парапети. Това намалява шансовете за успех. При успех на Еверест Христо и Ринджи трябва да се върнат по кулоара Хорнбайн. Той извежда на няколко десетки метра над лагер 4.
20 април 1984 г. В 2.30 ч. Радистът на експедицията от базовия лагер събужда Христо и Ринджи. В 5.45 ч. Христо съобщава, че тръгват към върха. Тук е голямото закъснение – 3 часа и 15 минути. .. Но след нощта на 8120 м, без кислород, това трябва да се отчете като нещо нормално. В 9 ч. Христо съобщава, че Ринджи не е в състояние да продължи, и че ще се изкачи нагоре сам. От този момент нататък цели 7 часа радиостанцията на Христо мълчи.
18.15 ч.: “Аз съм на върха – Христо!” Първият българин е на третия полюс на планетата!
Това са рекорди на Еверест – първо изкачване на първенеца на планетата през април (твърде рано!), тринадесетият човек на Еверест без кислороден апарат, най-голямата денивелация, измината от алпинист за един ден към върха, четвъртият човек, изкачил се сам на Еверест…
Но върхът е достигнат много късно, а Христо стои на него цели 33 минути. Много е. Над Хималаите нощта пада рязко, а трудностите при слизането са много големи.
18.48 ч. “Взех малко парченце от знамето. Започвам слизането.”
21.10 ч. :”Стъмни се вече, стана много късно. Не искам да рискувам и ще търся място да нощувам.”
21 април, 10.24 ч. “Аз.. тук… над големия сив купен…” Трето денонощие без кислород над 8000 м. Христо не е тръгнал по кулоара Хорнбайн, а е избрал отново пътя по Западния гребен – най-опасния.
От лагер 4 вече са тръгнали Людмил Янков, Трифон Джамбазов и Ринджи. В това време групата на Иван Вълчев се движи между лагер 3 и лагер 4. Иван остава багажа си и рязко щурмува нагоре. На този 21 април 1984 г. Людмил Янков се движи устремено към Христо, търси следи от него. Намира раницата му. Катери Жълтия пояс, но там замръква, слиза малко и нощува на открито на 8300 м! Иван Вълчев най-накрая изпълнява нареждането на Аврам Аврамов – да се върне до палатката на лагер 5 – 8120 м. Там заедно с Трифон Джамбазов се борят за живота на шерпа Ринджи.
19.45 ч. – за последен път чуват радиостанцията на Христо.
…Често, преди Еверест да приеме български алпинист, а и след като Христо, Иван, Методи, Николай и Кирил стъпиха на върха, на много места се каза и написа “покориха”. Изключително неправилно използван глагол! Христо никога и никъде не написва тази дума. В подножието на Евeрест той е преценявал неговата непристъпност, природно величие, както и човешките възможности да бъде изкачен.
Този 20 април 1984 г. Христо е вървял към Еверест с ясната мисъл и съзнанието, че шансът да оцелее е минимален, нищожен, ако не и никакъв. Но той е вървял метър по метър напред и нагоре към целта, към мечтата си , към нов връх за българина.
Ето като завършек в памет на Христо Проданов думите на алпинистите, последните, с които той е бил заедно в експедицията на Еверест през 1984 г.:
Аврам Аврамов: “Най-големият алпинист на България за всички времена.”
Методи Савов: “Голям алпинист, може би най-големият.”
Кирил Досков: “Човек, за когото върховете бяха всичко. Силен и своеобразен характер.”
Д-р Стайко Кулаксъзов: “Той не беше авантюрист, а човек на пресметнатия риск.”
Кънчо Долапчиев: “Христо остави сърцето си под Еверест.”
Слави Дерменджиев: “На Еверест остана голям българин.”
Стамен Станимиров: “Той беше основен камък в тази експедиция…той беше нещо удивително!”
Това намерих, не съм го чела подробно, но сигурно ще намериш нещо полезно.. :) Късмет!
Infinity
01-04-2009, 13:16
50 ГОДИНИ ОТ ПЪРВОТО ИЗКАЧВАНЕ НА ВРЪХ ЕВЕРЕСТ – 29.05.1953 г.
МАТЕРИАЛИТЕ СА СЪБРАНИ
И ПОДГОТВЕНИ ОТ УЧЕНИЦИ
ОТ ПРОФЕСИОНАЛНА ТЕХНИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ
Георги Ангелов – 9a Гергана Стоянова - 10a
Евелин Цанков – 9a Камелия Николаева - 10a
Любомир Няголов – 0a Красимир Николов - 10a
Никола Димитров – 9a Мартин Желязков - 10a
Николай Апостолов – 9a Михаела Иванова - 10a
Петър Петров – 9a Яница Кирова - 10a
Тихомир Славов – 9a
Анатоли Христов – 11a
Георги Казаков - 11a
Добромир Калчев – 11a
Красимир Стоименов - 11a
Мартин Иванов – 11a
Стоян Стоянов – 11a
Тихомир Добрев - 11a
Използвани са материали от Интернет и от книгите:
“Христо Проданов” от Христо Георгиев
“Хималайски университет” от колектив
“Първопокорителите” от Светослав Колев
Осемхилядниците
Има 14 върха, които се извисяват над 8000 метра (за народите, които използват метричната система), или над 26 247 фута (за народите, които прилагат англо-саксонската измервателна система). Всъщност първенците са планински гребени, дълги понякога с километри и включващи по няколко по-ниски върха. Ако се вземат пред вид и второстепенните върхове, ще се получат общо 29 първенци над 8000 метра, съответно над 26 247 фута.
Официалната височина на върховете в Хималаите и Каракорум се определя от Индийската географска служба (Survey of India), която прави редовно и корекции. Така през 1969 г. Тя уточни височината на Лхоце от 8501 м на 8511 м, а преез 1972 г. на Шиша Пангма от 8013 м на 8046 м. Тези височини се приемат за официални от правителствата на Бутан, Непал, Пакистан, а напоследък и на Китай.
Десет от осемхилядниците влизат в планинската система на Хималаите, четири в планинската система на Каракорум. Един е изцяло в Тибет – Шиша Пангма. Четири – Еверест, Лхоце, Макалу, Чо Ою, очертават границата между Тибет и Непал. Три се намират изцяло в Непал – Дхаулагири, Манаслу, Анапурна. Един – Кангчендзьонга, е на границата между Непал и бившето княжество Сиким. Последните пет са разположени на пакистанска земя, като Нанга Парбат влиза в Кашмирските Хималаи, К 2, Хидън пик, Броуд пик и Гашербрум ИИ са в Каракорум.
ИЗКАЧВАНЕТО НА ЕВЕРЕСТ ОТ ХИЛЪРИ И ТЕНЗИНГ
Изкачването на Еверест в 1953 г. е едно от най-забележителните физически постижения на 20 век, но все пак в началото на десетилетието шансовете за успех изглеждали съвсем минимални. Северната страна на върха била затворена за чужди експедиции, а южната изглеждала непроходима, блокирана от ледопада Кумбу.
В 1951 г. група британски алпинисти, водени от видния изследовател на Хималаите Ерик Шиптън, установили, че склоновете над ледопада Кумбу позволяват изкачване към върха. Изкачването на британците било определено за 1953 г.
В 1952 г. бил редът на швейцарците. През май 1952 г. швейцарската група, водена от Раймон Ламбер и с участието на шерпата Тензинг Норгей, се върнала, без да изкачи върха, от височина около 1000 фута под него. Следвал редът на британците.
“Непалците разрешаваха изкачване на една група годишно” – разказал Банд, участник в изкачването в 1953 г. “Французите бяха определени за 1954, а швейцарците за 1955. Това беше последният ни шанс.”
Групата на британците оглавил Джон Хънт, доказан алпинист и организатор. Бил избран от Британския Хималайски комитет. Критериите при подбора на участниците включвали и способността за аклиматизация. Значението на това качество било по-добре разбрано в 1953 г., отколкото някога дотогава, особено поради предишна експедиция до друг осемхилядник в 1952 г.
Швейцарците се отказали от покоряването на Еверест през есента на 1952 г. Екипът от 10 британски алпинисти и алпинисти от бившата Британска империя пристигнал в базовия лагер Кумбу на 12 април. Нямало геолози, ботаници и др. п., както при някои предишни експедиции. Единствената цел била изкачването на Еверест. Затова след пристигането си в Катманду поканили известния шерпа Тензинг, със 17 години опит в района на Еверест, да вземе участие в експедицията.
Тези алпинисти може би не са били като свръхтренираните днешни алпинисти, но те също притежавали опит и отдаденост. Затова не било голяма изненада постижението на Хилъри и Тензинг почти 7 седмици след пристигането – изкачването на върха. Новината достигнала Лондон в Деня на коронацията – 2 юни.
Класическата снимка, направена от Хилъри на Тензинг на върха, с флаговете на Британия, ООН, Индия и Непал, е един от символите на миналия век. Защо нямало снимка на Хилъри? Той обяснил: “Тензинг не знаеше как да си служи с фотоапарата.”
Успехът на британската експедиция бил резултат на общи усилия. Три дни преди Хилъри и Тензинг двойката Чарлз Еванс – Том Бурдийон първи достигнали Южния връх, на по-малко от 100 м под него, но се върнали поради проблеми с кислорода. Ако Хилъри и Тензинг не успеели, британците били готови за трети опит.
В наши дни мнозина сериозни алпинисти избягват Еверест, считайки го за комерсиализиран цирк. Но въпреки всичко, това, че днес 40 алпинисти могат да достигнат върха за един ден не омаловажава постижението от 1953 г., нито годините подготовка преди това първо изкачване.
ИМЕНАТА НА ЕВЕРЕСТ
Етимология: Най-високият връх на планетата има три официални имена : Еверест ,Чомолунгма, Сагарматха.
Наименованието “Еверест”е плод на случайността.То било дадено от Андрю Уо, директор на Индийската картографска служба , през 1852 г. на един безименен връх с работна сигла “XV”, когато се установило , че е първенец на Хималаите. Тогава не било известно тибетското му название , което англичаните открили по-късно в архивите на будистския манастир в Ронгбук . Джордж Еверест (1790 - 1866) ръководил Индийската картографска служба от 1823 до 1843 г. , но няма заслуга за откриването на върха .
Името”Чомолунгма”е задължително в Китай и е тибетско. Тибетският език е един от основните езици на тибетско-бирманския клон от китайско-тибетското езиково семейство.Писменият тибетски език е създаден през втората половина на VII и целия VIII век . Той е твърде образен –така на разговорен език дърво е “шинг” , а на писмен език е “кангтхунг” – “пиещ с краката (от влагата на земята)”. “ Чомолунгма” ,което понякога у нас се пише неправилно “Чомолънгма”, произлиза от съществителните: ”чомо”- “богиня” или “богиня-майка”,или “царица-майка”, ”лунг”- “земя”,”страна”, към която е прибавена наставката “-ма”, изразяваща отношение на собственост от женски род, подобно на българската наставка “-ина”. Следователно името “Чомолунгма” означава “богиня - майка на земята”.
Англичанинът Франсис Йънгхъсбанд превежда същото име с “богиня - майка на планините”. Друг англичанин, У. Х. Мъри, съобщава , че името може да се изтълкува или като “богиня - майка на света”, или като “господарката крава” от думите “джо-мо-глан-ма”. Както е известно, кравата е свещено животно в Индия , Непал,Тибет.
Китайските алпинисти дават следното тълкуване на името “Джолмо Лунгма” : “джолмо”-богиня , “лунгма”-трета. Названието “трета богиня” идва от обстоятелството, че върхът е третият от група пет високи върха, гледани от север.
Напоследък индийските географи се опитват да заменят английското име “Еверест” и тибетското название “Чомолунгма” със санскритското “Сагарматха”, което означава “Високо в небесата”. От 1976 г. то е официално име в Непал.
ОСЕМХИЛЯДНИЦИТЕ
Има 14 върха, които се извисяват над 8000 метра (за народите, които използват метричната система), или над 26 247 фута (за народите, които прилагат англо-саксонската измервателна система). Всъщност първенците са планински гребени, дълги понякога с километри и включващи по няколко по-ниски върха. Ако се вземат предвид и второстепенните върхове, ще се получат общо 29 първенци над 8000 метра, съответно над 26 247 фута.
Официалната височина на върховете в Хималаите и Каракорум се определя от Индийската географска служба, която прави редовно и корекции. Така през 1969 г. Тя уточни височината на Лхоце от 8501 м на 8511 м, а през 1972 г. на Шиша Пангма от 8013 м на 8046 м. Тези височини се приемат за официални от правителствата на Бутан, Непал, Пакистан, а напоследък и на Китай.
Десет от осемхилядниците влизат в планинската система на Хималаите, четири в планинската система на Каракорум. Един е изцяло в Тибет – Шиша Пангма. Четири – Еверест, Лхоце, Макалу, Чо Ою, очертават границата между Тибет и Непал. Три се намират изцяло в Непал – Дхаулагири, Манаслу, Анапурна. Един – Кангчендзьонга, е на границата между Непал и бившето княжество Сиким. Последните пет са разположени на пакистанска земя, като Нанга Парбат влиза в Кашмирските Хималаи, К 2, Хидън пик, Броуд пик и Гашербрум II са в Каракорум.
ОСЕМХИЛЯДНИЦИТЕ:
Връх Местоположение Височина
(футове) Височина (метри)
1. Еверест Непал 29 035 8 850
2. К2 Пакистан/Китай 28 250 8 611
3. Кангчендзьонга Непал/Индия 28 169 8 586
4. Лхоце Непал 27 940 8 516
5. Макалу Непал 27 765 8 462
6. Чо Ою
Непал 26 906 8 201
7. Дхаулагири Непал 26 794 8 167
8. Манаслу Непал 26 758 8 156
9. Нанга Парбат Пакистан 26 658 8 125
10. Анапурна Непал 26 545 8 091
11. Гашербрум Пакистан/Китай 26 470 8 068
12. Броуд Пик Пакистан/Китай 26 400 8 047
13. Гашербрум II Пакистан/Китай 26 360 8 035
14. Шиша Пангма Непал/Тибет 26 289 8 013
НАЙ-ВИСОКИТЕ ВЪРХОВЕ НА СЕДЕМТЕ КОНТИНЕНТИ
Връх Континент Височина Височина
(футове) (метри)
1. Еверест Азия 29 035 8 850
2. Аконкагуа Ю.Америка 22 841 6 962
3. Маккинли Сев.Америка 20 320 6 194
4. Килиманджаро Африка 19 563 5 963
5. Елбрус Европа 18 481 5 633
6. Пункак Джая Австралия/Океания 16 502 5 030
7. Уинсън Масив Антарктика 16 066 4 897
ЕВЕРЕСТ – КУЛТУРАТА НА ШЕРПИТЕ
“Шерпа” означава “източен човек” и се отнася за етническа група, която мигрирала към района на Еверест от източен Тибет преди около 450 години. Но в днешно време тази дума се използва и за всеки носач, катерач или водач в Хималаите - това са дейности, с които шерпите се занимават от около 100 години.
Традиционният поминък на шерпите е отглеждане на картофи и развъждане на якове за мляко и млечни продукти, кожата им, вълната им и за пренасяне на товари. Те живеят и работят на висока надморска височина (селищата им са на височина от около 13 000 фута), но с изключение на няколко свещени върха останалите не са ги интересували много.
С отварянето на Непал в 1950те години броят на шерпите, занимаващи се с планинарство, се увеличил, а организирането на по-големи експедиции в 1970те превърнало катеренето и извършването на преходи в основна част от поминъка им. Още от първата британска експедиция в 1921 г. силата, почтеността и отдадеността на шерпите ги направили идеални спътници в планината. Оттогава всяка експедиция до Еверест разчита на подкрепата им. Мнозина шерпи са се изкачили на Еверест и много повече са изгубили живота си по пътя.
Идването на чуждестранни планинари в района на Еверест е оказало трайно влияние върху културата на шерпите. Планинската екипировка, която получават от експедициите, е на най-съвременно ниво.
Чуждестранните планинари са дали и своя отрицателен принос за промените в Кумбу – включително за обеззалесяването и замърсяването му. Напоследък бяха подновени усилията за ограничаване отрицателното влияние на преходите и експедициите върху местната среда и култура. Усилията да се почисти базовият лагер под Еверест, затрупан с парчета скали от минали експедиции, доведе до създаване на почти безупречно чисто изходно място за бъдещи експедиции.
Една от свещените традиции на шерпите, в която често участват членове на чуждестранни експедиции, е специален вид “пуджа” (“поклонение”), при която се палят лампи, пълни с масло, за да се получи благословията на боговете. Филмовият екип за Еверест веднъж организира такова поклонение в огромния будистки храм “Буднат” в Катманду. 25 000 пламъка бяха запалени в нощта, за да бъдат добър знак за бъдещето на предстоящата експедиция. Около 40 шерпи помагаха на филмовия екип, като готвеха в базовия лагер, пренасяха “Имакс” камери до върха и от един лагер до друг.
ИСТОРИЯТА НА ЕВЕРЕСТ
За първи път Хималаите били отбелязани на карта по искане на двора на могулския император Акбар, но чак в 1856 г. британски екип установил, че един от хималайските върхове с височина 29 028 фута, известен само като връх XV, е най-високата точка на планетата. По-късно този връх бил наречен Еверест, на името на началника на картографската служба Сър Джордж Еверест.
Две десетилетия по-късно списанието “Деветнадесети век” задало въпроса: “Може ли връх Еверест да бъде изкачен?” Отговорът бил все още неизвестен, но въпросът бил гостатъчен, за да вдъхнови тези, които искали да изпитат докъде стигат границите на човешките възможности. Върхът станал символ на непостижимото, а оттук и символ на мечти.
Политиката и логистиката осуетили няколко ранни опити за организиране на експедиции до Еверест. Първите организирани опити за изкачване на върха били направени в началото на 1920те години откъм Тибет. Участниците в първите експедиции трябвало да изминат 400 мили през Тибет, за да достигнат до подножието на планината! В 1924 г. третата по-голяма британска експедиция завършила мистериозно. Двама души – Джордж Малори (който на въпросите защо е избрал да атакува Еверест отговарял: “Защото той съществува”) и Андрю Ървайн – тръгнали от един от горните лагери за върха и изчезнали в мъглата. Изкачили ли са се на върха – двамата или поне един от тях? Никой не знае. 29 години по-късно новозеландецът Едмънд Хилъри и шерпът Тензинг Норгей доказали, че невъзможното може да бъде постигнато. Тръгвайки от южната, непалска страна на планината, те се изкачили на Еверест на 29 май 1953 г. през Южния кулоар, използвайки кислородни бутилки в горната част от изкачването си. Светът ги приветствал като герои.
От тогава насам мнозина други са се изкачили на Еверест Само от началото на пролетта на 1997 г. броят на изкачилите се е 992. Някои търсят нови и по-предизвикателни маршрути към върха. Швейцарецът Райнхолд Меснер беше първият, който изкачи Еверест без кислород и повтори подвига си в първото солово изкачване на върха. Други са минали за първи път по нови и по-предизвикателни маршрути, а някои даже са опитвали да се спуснат с делтаплан от върха. И все пак Еверест си остава пълен с дива сила и непредсказуем хаос. Загиналите в района му са 150; всяка година броят им расте. Да изкачиш Еверест все още означава да навлезеш в забранените предели на рая – и само тези, които се наемат да понесат последствията от това навлизане, би трябвало да се отправят нагоре.
БЪЛГАРСКАТА ЕКСПЕДИЦИЯ ДО ЕВЕРЕСТ – 1984 Г.
Експедицията се състои от Аврам Аврамов – водач, Христо Проданов, д-р Стайко Кулаксъзов, Стефан Калоянов, Методи Савов, Милан Огнянов, Димитър Бърдарев, Слави Дерменджиев, Трифон Джамбазов, Кънчо Долапчиев, Кирил Досков, Тодор Григоров, Любомир Илиев, Георги Имов, Костас Канидис, Запрян Хорозов, Николай Петков, Стамен Станимиров, Динко Томов, Петко Тотев, Иван Вълчев, Дойчин Василев, Людмил Янков. Целият екип достига базовия лагер на 18.03.1984 г. Зимата е особено суха, с малко сняг, и това улеснява работата по организирането на лагера. Издигат Лагер 1 на 6050 м на 21.03, Лагер 2 на 6770 м на 27.03, Лагер 3 на 7170 м на 3.04. На 18.04 издигат Лагер 4 на 7520 м, а на следващия ден стигат до мястото за Лагер 5 на 8120 м.
На 20.04 Проданов и шерпът Ринджи тръгват за върха без кислород. Шерпът се затруднява и се връща. Проданов, който е изкачвал много върхове сам, вкл. Лхоце (30.04.1981 г.), продължава. В 18.10 ч. се обажда по радиостанцията, че е на върха (59 поред изкачване), където е издигната пирамида от кислородни бутилки, и червен флаг. Оставя камерата си на върха. Стои там половин час и започва да слиза по западния гребен. В 21.10 ч. се обажда в базовия лагер, че ще си направи бивак за през нощта. На следващия ден започва спасителна операция. Людмил Янков достига 8500 м в 21 ч., но не открива Проданов. Междувременно метеорологичните условия се влошават. Янков остава да нощува на 8400 м, без да спи през нощта, но успява да се върне жив и здрав в базовия лагер. На следващия ден времето е лошо и алпинистите остават в палатките.
На 1.05 времето е слънчево. Лагери 4 и 5 са разрушени, но алпинистите ги издигат отново.
На 8.05 Методи Савов и Иван Вълчев тръгват с кислородни бутилки от Лагер 5 да изкачват върха. Достигат го (60 поред изкачване) и стоят на него 23 минути. Слизат по Югоизточния гребен. След 2 часа, на 8700 м, решават да си направят бивак.
На 9.05 Кирил Досков и Николай Петков тръгват също от Лагер 5 и за рекордното време 7 часа и 38 минути са на върха (62 поред изкачване). Вземат камерата на Проданов и съветския флаг и слизат по Югоизточния гребен. Срещат се със Савов и Вълчев и заедно продължават надолу.
Така четирима българи извършват втори траверс на Еверест по Западния гребен и надолу по Югоизточния.
(На 20.05.1997 г. Дойчин Василев изкачва върха като член на международна експедиция, водена от Шуден - Франция, - 267 поред изкачване.)
БЪЛГАРСКАТА ЕКСПЕДИЦИЯ ДО ЕВЕРЕСТ – 1984: ИЗКАЧВАНЕТО НА ХРИСТО ПРОДАНОВ
От Катманду българите заминават със самолет до високопланинското селище Лукла - Христо Проданов, Георги Имов, Слави Дерменджиев, Людмил Янков, Кирил Досков, шерпите Джоуанг Ринджи и Анг Черинг и 1200 кг багаж. Задачата на групата е да достигне мястото на базовия лагер, за да го подготви за експедицията, да проправи пътя до v превала Лхо Ла (6006 м), да монтира лебедката и да подготви изграждането на първия междинен лагер. Христо Проданов е напред при изграждането на други височинни лагери, вкл. и на щурмовия лагер на 8120 м, от който предприема изкачването на Еверест на 20 април 1984 год.
Наближава денят, в който ще се определят свръзките за щурма на Еверест. След дълги размисли, след разговори с д-р Кулаксъзов Аврам Аврамов идва до идеята първата свръзка да бъдат Христо Проданов и Иван Вълчев. Знае се добре , че те не са се катерили заедно, в свръзка, но изследванията ги сочат като най-перспективни сред алпинистите.
Дни наред Христо е с д-р Кулаксъзов. Както той казва:”Все върти, суче и довежда разговора до кислородните апарати”. Според Доки (както го наричат алпинистите) у Христо е имало нещо като комплекс към кислородната апаратура. “Аз имах слабост към Христо, бяхме приятели, не само горе, във планината, но и долу, в града” – разказва ми д-р Кулаксъзов. “Христо много ми помогна да стана лекар със специфичната подготовка за височинни експедиции. Той ми вдъхна увереност още от Кавказ, на Памир и в Хималаите.”
Друг от членовете на експедицията не предявява искане за катерене над 8000 м без кислород. Оттук идва решението на Аврам, доктора и Христо - Проданов ще направи опит за изкачване на Еверест без кислородна маска. Ще го придружи шерпът Джоуaнг Ринджи – също без кислород. Ринджи е участвувал в много височинни експедиции.
Подробностите за изкачването на 20 април 1984 г. отдавна са известни. На 19 април Христо и Ринджи изграждат лагер 5 на 8120 метра и нощуват в него. Това е палатка за двама души с един матрак, два спални чувала, шест бутилки с газ и едно 30-метрово въже. Над лагера още не се е качвал никой, маршрутът не е обработен и осигурен на определени места с парапети. Това намалява шансовете за успех. При успех на Еверест Христо и Ринджи трябва да се върнат по кулоара Хорнбайн. Той извежда на няколко десетки метра над лагер 4.
20 април 1984 г. В 2.30 ч. Радистът на експедицията от базовия лагер събужда Христо и Ринджи. В 5.45 ч. Христо съобщава, че тръгват към върха. Тук е голямото закъснение – 3 часа и 15 минути. .. Но след нощта на 8120 м, без кислород, това трябва да се отчете като нещо нормално. В 9 ч. Христо съобщава, че Ринджи не е в състояние да продължи, и че ще се изкачи нагоре сам. От този момент нататък цели 7 часа радиостанцията на Христо мълчи.
18.15 ч.: “Аз съм на върха – Христо!” Първият българин е на третия полюс на планетата!
Това са рекорди на Еверест – първо изкачване на първенеца на планетата през април (твърде рано!), тринадесетият човек на Еверест без кислороден апарат, най-голямата денивелация, измината от алпинист за един ден към върха, четвъртият човек, изкачил се сам на Еверест…
Но върхът е достигнат много късно, а Христо стои на него цели 33 минути. Много е. Над Хималаите нощта пада рязко, а трудностите при слизането са много големи.
18.48 ч. “Взех малко парченце от знамето. Започвам слизането.”
21.10 ч. :”Стъмни се вече, стана много късно. Не искам да рискувам и ще търся място да нощувам.”
21 април, 10.24 ч. “Аз.. тук… над големия сив купен…” Трето денонощие без кислород над 8000 м. Христо не е тръгнал по кулоара Хорнбайн, а е избрал отново пътя по Западния гребен – най-опасния.
От лагер 4 вече са тръгнали Людмил Янков, Трифон Джамбазов и Ринджи. В това време групата на Иван Вълчев се движи между лагер 3 и лагер 4. Иван остава багажа си и рязко щурмува нагоре. На този 21 април 1984 г. Людмил Янков се движи устремено към Христо, търси следи от него. Намира раницата му. Катери Жълтия пояс, но там замръква, слиза малко и нощува на открито на 8300 м! Иван Вълчев най-накрая изпълнява нареждането на Аврам Аврамов – да се върне до палатката на лагер 5 – 8120 м. Там заедно с Трифон Джамбазов се борят за живота на шерпа Ринджи.
19.45 ч. – за последен път чуват радиостанцията на Христо.
…Често, преди Еверест да приеме български алпинист, а и след като Христо, Иван, Методи, Николай и Кирил стъпиха на върха, на много места се каза и написа “покориха”. Изключително неправилно използван глагол! Христо никога и никъде не написва тази дума. В подножието на Евeрест той е преценявал неговата непристъпност, природно величие, както и човешките възможности да бъде изкачен.
Този 20 април 1984 г. Христо е вървял към Еверест с ясната мисъл и съзнанието, че шансът да оцелее е минимален, нищожен, ако не и никакъв. Но той е вървял метър по метър напред и нагоре към целта, към мечтата си , към нов връх за българина.
Ето като завършек в памет на Христо Проданов думите на алпинистите, последните, с които той е бил заедно в експедицията на Еверест през 1984 г.:
Аврам Аврамов: “Най-големият алпинист на България за всички времена.”
Методи Савов: “Голям алпинист, може би най-големият.”
Кирил Досков: “Човек, за когото върховете бяха всичко. Силен и своеобразен характер.”
Д-р Стайко Кулаксъзов: “Той не беше авантюрист, а човек на пресметнатия риск.”
Кънчо Долапчиев: “Христо остави сърцето си под Еверест.”
Слави Дерменджиев: “На Еверест остана голям българин.”
Стамен Станимиров: “Той беше основен камък в тази експедиция…той беше нещо удивително!”
Това намерих, не съм го чела подробно, но сигурно ще намериш нещо полезно.. :) Късмет!
Мерси :)