View Full Version : SOS..Илиада..класно..теми
Make_Love
01-04-2009, 12:51
Здр...хораа :D имам класно по бг..и ще ми трябват темите : 1.Нравствените добродетели на Хектор в 6та песен (срещата с Андромаха) - Теза
2.Щитът на Ахил-интерпретативно
3.Нравствените добродетели на Хектор 6та песен -интерпретативно съчинение
4.Щитът на Ахил-анализ
5.Образът на Ахил от 1ва песен-анализ
6.Образът на Ахил 1ва песен-теза
много ви моля..хелпвайте с каквото можете..,мн е важно..БЛАГОДАРЯ!
6.ОБРАЗЪТ НА АХИЛ В I ПЕСЕН НА “ИЛИАДА”
В Първа песен на великото Омирово произведение “Илиада” се разказва за свадата между Ахил, най-великият войн сред ахейците, и Агамемнон, техният цар. Агамемнон отпъжда от стана си жреца Хриз, който е дошъл да моли да му върнат дъщерята Хризеида, пленница на вожда на аргейците. Опечаленият баща моли бог Аполон, да накаже ахейците и Феб им изпраща гибелен мор. Уплашен за войската, Ахил свиква събрание. На него жрецът Калхас обяснява защо е гневен Аполон. Агамемнон се съгласява да върне Хризеида, но иска да му дадат Ахиловата пленница Бризеида. Ахил се обижда и обявява, че се оттегля от боя. Именно тук е завръзката в “Илиада” - Ахил е гневен, а основният проблем в произведението е да бъде преодолян този гняв.
Образът на Ахил е най-сложният в “Илиада”. Това е така, защото и характерът на героя е изключително сложен и противоречив. В Първа песен Ахил се разкрива както като войн и вожд, така и като човек. Той е изключително темпераментен, гневлив, избухлив, човек на крайностите. На моменти емоционалните изблици на Ахил могат да създадат впечатление, че е прекалено импулсивен и в този смисъл дори безотговорен. Всъщност в образа на Ахил Омир въплъщава идеала на своето време за човешката личност. Той изгражда образа на героя по законите на калокагатията, надарявайки го с нравствени добродетели и физически качества, които могат да будят само възхищение. Ахил е изключително силен физически, той е блестящ войн и вожд, загрижен за войската. Като всички древногръцки герои мирмидонецът е човек на честта и достойнството. В същото време Ахил е представен като ранима личност с чувствителна душа, която съвсем по човешки може да изпитва болка, мъка… Така в Първа песен виждаме Ахил като човек на полюсните прояви - като суров войн и като син, който търси закрила от своята майка.
Ахил е принципна личност. Той е последователен в своите действия и не променя убежденията си. В същото време читателят остава с впечатлението, че героят постоянно се развива, тъй като образът му се изгражда постепенно.
В началото на Първа песен читателят вижда загрижеността на Ахил за войската. Героят свиква съвет на ахейците. На него иска да узнае защо са гневни боговете. Така Еакидът показва не само желанието си да се сдобие със собствена слава, но и да помогне на Агамемнон, царят на данайците. Героят изказва своето мнение, но желае да чуе и чуждото. Това показва волята на героя не да бъде изпълнен неговия съвет, а да се вземе най-доброто решение. Когато Ахил иска да чуе мнението на вещ жрец, става Калхас. Той моли Еакида за закрила. Пелидът се съгласява и обявява, че е готов да брани Калхас с цената на живота си. С това Ахил показва възхищението си от жреца.
Според пророка Аполон е гневен заради държанието на Агамемнон с Хриз, който е искал да си възвърне пленената от Агамемнон дъщеря. Потомъкът на Тантал в крайна сметка се съгласява да даде Хризеида на баща й, но в замяна иска Ахиловата робиня Бризеида. За най-личния сред ахейците това е нарушение на земния ред. Той казва:
“Сине Атреев преславен, от всички си най-ненаситен!
Как ще получиш награда от силните духом ахейци?
Знаеш, че нямаме ние запазени общи богатства:
плячката от градове разорени нали поделихме?
Не подобава войските отново делитба да правят.
Хайде върни Хризеида на бога, а всички ахейци
тройна, четворна награда на теб ще дадем, ако само
Зевс ни помогне да сринем добре укрепената Троя.”
Пелидът предлага едно законно решение - Агамемнон да върне Хризеида, но да получи по-голяма награда, когато Троя падне. Царят му отказва. Пелидът е обзет от ярост и казва:
“Никога нямам награда, на твоята равна, когато
сринат ахейците някакъв град многолюден троянски.
Стане ли схватка жестока, победа най-славна печелят
моите силни ръце, но делба ли на плячката почне
повече вземаш от мене, а винаги с малък, но свиден
дар се завръщам при гладките кораби, морен от боя.”
С тези си думи Ахил показва, че е недоволен от разпределението на плячката. Досега той се е съгласявал с него, тъй като е бил зачитан от вождовете. Когато Агамемнон го обижда, неговата чест е поругана. Еакидът обявява, че не иска повече да сбира имот и богатство за другиго. Ахил иска да бъде зачитан и открито протестира, когато е обиден. Освен това той смята, че има правото да бъде зачитан. Героят казва, че именно той печели битките, което му дава право на повече плячка. Агамемнон го наскърбява още повече с отговора си, в който твърди, че е по-силен войн:
“…колко по-силен от теб съм и никой от днес да не смее
равен на мен да се смята и да ми излиза насреща.”
Ахил започва да се двоуми дали да не опровергае думите на Атрида или да сдържи гнева си. Еакидът дори не чувства някакъв страх от сина на Атрей. Това показват думите на Омир:
“Ядно в гърдите космати сърцето му бе раздвоено:
трябва ли меча си остър от ножница той да извади,
другите бързо да пръсне и сам да убие Атрида,
или да спре яростта си, гнева си голям да подтисне?”
Ахил има високо мнение за себе си. От време на време дори изглежда самонадеян. Така е, когато казва, че в боя му ръцете му печелят битки, но взема малка плячка. Героят сам казва за себе си:
“Стане ли схватка жестока, победа най-славна печелят
моите силни ръце…”
От тези думи личи, че Ахил се смята за най-великия сред ахейците. Това показва високото му самочувствие, което му помага да преодолее всякакъв страх, който чувства. Авторът също не скрива възхищението си от героя. То проличава в епитетите, които използва, за да възхвали Ахил. Омир често нарича най-великия сред ахейците “бързоног”, “божествен”, и “богоравен”. Сравнявайки Ахил с божество, аедът показва силата на Пелида. Останалите Омирови герои също са респектирани от Еакида. Дори когато спори с него, Агамемнон го нарича “богоподобни Ахиле” и признава, че е “толкова храбър”. Царят признава качествата на Ахил и дори по време на свадата не смее да го обиди.
Ахил вярва, че боговете отмъщават за греховете на смъртните. Той казва на Атина Палада:
“Но ще ти кажа сега, и това ще се сбъдне най-точно:
скоро със своята дързост живота си той ще погуби.”
Героят смята, че безсмъртните ще погубят Агамемнон. Той вярва в божието възмездие и пророкува, че ще дойде време и Агамемнон да умре. Ахил е покорен на безсмъртните. Когато Атина го съветва, той й казва:
“Който безсмъртните слуша и те благосклонно го слушат.”
Тези думи означават, че според Ахил, ако човек се прекланя пред боговете и те ще се вслушват в неговите молби. Виждаме, че Еакидът възприема взаимоотношенията между богове и хора като едно взаимно изпълняване на желания - боговете искат от хората нещо, а хората - от боговете. Той е покорен на Олимпийците, за да бъдат изпълнявани неговите молби. Героят наказва постъпките, които му се струват неправилни и насочени срещу установения земен ред. Той смята, че незачитането на честта му е такава постъпка и казва на Агамемнон:
“Всички ахейци след време ще жалят безкрай за Ахила.
Колкото и съкрушен, ти не би им помогнал тогава,
щом на рояци ще гинат от мъжеубиеца Хектор.
Горко ще страдаш тогава, душата ти мъка ще къса,
че разярен, не зачете най-храбрия между ахейци.”
Според героя всички ахейци ще жалят за него. Той иска да накаже Агамемнон по два начина: първо, Атридът ще търпи поражения и така няма да успее да върне Елена на брат си, което ще опетни престижа на фамилията, и второ, ахейците ще смятат правнука на Тантал за виновник за бедите им. Пелидът добавя, че когато нещастията се струпат върху Агамемнон, внукът на Пелопс горчиво ще съжалява. Така Ахил наказва царя на ахейците. Нестор съветва двамата спорещи да се сдобрят:
“Сине Атреев, гнева си смири! Настойчиво те моля.
Спирай враждата с Ахила, понеже за всички ахейци
здрава опора е той във войната, така злополучна.”
Чрез думите на геренския конник Омир прави косвена характеристика на Ахил. Виждаме, че Нестор смята Пелида за опора на ахейците. Това означава, че Еакидът е най-силният войн сред тях. Читателят се доверява на мнението на Нестор, защото Омировите старци винаги изразяват мнението на автора за героите.
След като Нелеидът се опитва да помири враждуващите герои Агамемнон обвинява Ахил във властолюбие. Отговорът, който получава, е:
“Бих се наричал със право страхливец и жалък негодник,
ако се бих покорявал на всичко, което говориш.
Ти заповядвай на друг, но само на мен не нареждай…”
Ахил заявява, че не е склонен да преклони глава пред никого. За него това е унизително. Според героя никой няма право да му нарежда какво да прави.
От Първа песен на “Илиада” читателят разбира, че Ахил смята за най-важно не общественото положение, а храбростта. Той се смята за по-велик войн от Агамемнон и е прав, защото единственото, което мъдрият Нестор може да каже за Атрида, е че се радва на най-голяма почит.
След като корабът на ахейците отпътува за Хриза, Агамемнон праща двамата си глашатаи да вземат Бризеида:
“Близо елате, че вие не сте ми виновни за нищо.
Царят е, който ви праща за милата Бризова щерка.”
Ахил обяснява на Еврибат и Талтибий, че те не са виновни за неговите мъки. Той им обяснява, че царят е този, който ги е причинил.
Ахил е противоречива личност. Героят знае, че е велик вожд и войн. В същото време той изпитва чувства, които са присъщи на всички хора. Когато Агамемнон решава да му отнеме плячката, Ахил е обзет от ярост. Героят се чувства слаб. За това разбираме от думите на Омир:
“В сълзи отиде Ахил надалеч от другари и седна
сам на брега белопенест, загледан в морето безкрайно,
две ръце вдигна и майка си почна да моли горещо…”
Ахил е ядосан и наскърбен. Обидата, която му е нанесъл Агамемнон го довежда до плач. Еакидът започва горещо да моли майка си за помощ. Когато се чувства слаб, героят търси закрила от боговете. Винаги щом Пелидът се нуждае от помощ, той се обръща към безсмъртните, защото вижда в тях същества, които бдят над него.
В Първа песен се запознаваме с героя Ахил, който играе най-важната роля в развитието на действието в “Илиада”. Той е надарен с физически качества, които го отличават сред останалите хора и има нравствени добродетели, които го извисяват над войните пред Троя. Пелидът съзнава своето превъзходство и иска да бъде почитан. Той държи на справедливостта и вярва в божието възмездие. Героят въплъщава идеалите на епохата, но и той като всеки смъртен, не е чужд на проблемите на обикновения човек.
1.ОМИР - „ИЛИАДА”
НРАВСТВЕНИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ НА АНДРОМАХА И ХЕКТОР
В шеста песен на поемата „Илиада” Омир Въвежда темата за мирния живот. Срещата между Хектор и Андромаха е израз на съпружеска вярност, нежност, доброта, обикновено човешко щастие. Любовта и разбирателството са неиз¬менно свързани с мисълта за настояще¬то и бъдещето на родината.
Андромаха е вярна на своя съпруг и се чувства сигурна от неговото присъс¬твие в живота си. Но когато е зас¬трашена съдбата на Троя, тя осъзнава, че дългът към род¬ния град и гордостта на най-силния воин, проявил героизъм в славни битки с ахейци, стоят по-високо от личното щастие. Тя добре разби¬ра това и с достойнство го изпраща на бойното поле.
При вълнуващата си среща Андромаха и Хектор разкриват представите си за радостта, щастието и ценностите в живота.
Нерадостна е участта на Андро¬маха. Тя е загубила татко, майка, брат. Единствено може да потърси защита от съпруга си:
Хекторе, ти си ми всичко: и
татко, и майка почтена,
ти си ми брат и съпруг неразделен
във възраст цветуща!
Нейна опора в живота след преживяната лична трагедия е съпругът й Хек¬тор. Затова е естествен страхът й от смъртта на най-достойния и обичан съпруг. Страдание изпълва сърцето й при мисълта.да остане „вдовица”, а „де¬тето - сираче”. Загрижена за съдбата на Троя, Андромаха трябва да преодолее своите чувства. Раздвоена между лич¬ната болка и дълга, от желанието Хек¬тор да остане близо до нея и вождът да запази своето достойнство, тя нежно го съветва:
Хайде, войската задръж при
смокинята дива, където
Троя е най-уязвима, стената
най-леснодостъпна.
Обичаща и предана съпруга, Андрома¬ха носи в душата си мрачни предчувст¬вия. Тя желае мир и разбирателство, но не по-малко искрена и топла обич. Един¬ствената й молба към Хектор е да бъде по-предпазлив и по-внимателен. Отго¬ворност е да си съпруга на вожда, на предводителя.
Андромаха е трагична героиня. Обич¬та й е обречена, семейното й щастие -краткотрайно. Войната със своята опустошителна сила носи драматични обрати и отнема човешката й радост. Семейството в живота на Омировите герои е уютен пристан, където те могат единствено да намерят сигурна закрила и спокойствие.
Прощалната сцена в VI песен предста¬вя Хектор с характерните черти за епическия герой - мъжественост, сила и героизъм. Външно статична е картината на раздялата на двамата съпрузи, но тя внушава усещане за скрито човешко вълнение. Завърнал се у дома, Хектор сил¬но желае да се помоли за спасението на своя народ, но и да се прости с най-скъпите на сърцето си хора - жена и дете:
Аз у дома ще отида своите близки
да видя:
моята мила съпруга и моето
невръстно момченце.
За него съпругата е „свидна”, „мила” и „скъпа”, а мисълта за невръстния Астианакс изпълва сърцето му с обич и тъга. Троянският вожд страда. Той участва в десетгодишната война, воден от своя патриотичен и граждански дълг. С чувст¬во на отговорност се отнася не само към задълженията си на воин, но и към бъде¬щето на своето семейство. В съдбонос¬ния момент съпругата му ще бъде без¬защитна, а той - преданият, загриженият съпруг, ще бъде далеч от родния си град и от семейството си:
...Толкова мен ме не плаши
троянската бъдеща мъка,
нито съдбата на майка Хекуба
и царя Приама.
Угнетяващи са мислите на Хектор за надвисналата беда над съдбовната участ на най-близките и „жал му обхвана душата”. Но над личното, над съдбата на семейството си той твърдо поставя един висш дълг - към родината. Изпъл¬нен достойно - това е най-голямото щастие за воина. Съдбата на родната Троя и на неговия народ са от първосте¬пенна важност за героя. Нито за миг той не се отказва от своето призвание. За него, както за всеки епически герой, колективните интереси са над личните.Чувството за дълг на Хектор прераст¬ва в патриотично самосъзнание. Героят не би понесъл бягството. Страхът и малодушието не са му присъщи: „...но ме е срам от троянци и от дългополи троянки, ако избягам далече от битката като страхливец. Мен ми не дава сърцето, понеже съм свикнал да бъда винаги доблестен, пръв сред троянци да влизам във боя, за да спечеля най-хубава слава за мене и татко. „Славният”, „светлият”, „блестящият”, „великият” Хектор с беззаветната си преданост към Троя и към народа си, с нежната си привързаност към люби¬ма съпруга и към невръстно¬то си момченце Астианакс се доближава до представата на древните гърци за съвършена човешка личност.
Хектор вижда в своя син продължител на родовите традиции: „След тежка победа кървава плячка да носи и своята майка да радва.” В мига на прощаването с Астианакс троянският вожд сваля своя шлем. Този жест е символично послание за прием¬ственост на героичния идеал между ба¬ща и син - Астианакс да бъде като своя баща: смел, решителен, неотстъпчив, борещ се за свободата на своя народ и за щастието на близките си. Хектор се надява боговете да бъдат благосклонни и да му помогнат, да го закрилят, за да стане герой, ненадминат „по храб¬рост”- такъв, какъвто е бил и неговият баща, а с достойните си подвизи да дос¬тавя радост на своята майка.
Най-висшата цел за Хектор е да вою¬ва за свободата на Троя, на народа си и на своето щастливо семейство.
Нравствените добродетели на Хек¬тор, разкрити от Омир в VI песен на по¬емата „Илиада”, представят достой¬ния човек и самоотвержен воин - сина на Приам. Щастието на Андромаха, дос¬тойна съпруга на Хектор, би било не¬пълно без свободата на родината.
Смъртта в битка е слава за героя. То¬ва е бъдещето, което очаква Хектор. Загинал за родината си, той ще остави най-достоен спомен за себе си, но и най-голямата мъка в сърцето на Андрома¬ха. Любовта на двамата е обречена, но трагично красива. Тя е обект на художествено изображение в VI песен на Омировата „Илиада”.
Make_Love
01-04-2009, 14:03
Мерси...а можеш ли да намериш от някъде Лис на 24 и 22 песен както и анализ..,.и интерретативно на Щитът на Ахил... :? съжелявам ;D станах бая нахална..,ма ми трябва хубава оцента...,Мерси се пал
ЩИТЪТ НА АХИЛ - ПАНОРАМА НА ЖИВОТА В ДРЕВНА ЕЛАДА
Несравнимият щит на Ахил е художествена картина на живота в древна Ела¬да. Омир отрежда на неговото описание значително място в поемата „Илиада”, за да може чрез оригинален т6орчески при¬йом да изобрази бита и душевността на древните елини. Чрез бляскавия щит на Ахил блестят лъчите на авторовата лю¬бов към родната Елада, така красива, та¬ка вълнуваща и неповторима...
По поръка на богиня Тетида, майката на Ахил, куцият бог, ковачът Хефест, изковава най-красивия и внушителен щит, виждан някога на земята и на Олимп. Божественият талант на Хефест, неговата изкусна дарба и вълшебни ръце Омир възпява ненатрапливо, като оставя са¬мия щит „ДА говори” за своя създател. Поетът се прекланя пред твореца, у ко¬гото винаги гори божествен огън. Щитът на Ахил е металното пано, вър¬ху което Омир вае живия живот в древна Елада, а може би и живота въобще. Животът от всяка епоха е значим и неповторим, той трябва да бъде увековечен, трябва да бъде заснет в сво¬ята разноликост и пъстрота. Ето защо щитът, събрал красивото разнообразие на живота, е обкован със светло кръжило, той е свят, защото чрез него трябва да се пази земното щастие, да се брани и за¬щитава мира и свободата. Статичните картини, изобразени върху щита, сякаш оживяват и читателят чувства динамиката, ритъма на живота в тях.
В центъра на авторовото внимание е планетарното изображение, в което се вмества по-нататък и конкретното...
Изобрази във средата
земята, небето, морето,
неуморимото слънце наред с пълноликия месец,
всички съзвездия, дето
обкичват небето високо.
Космическата цялост на изобразеното е многоизмерна, поетът не пропуска ни¬що значимо, което участва в кръговра¬та на живота. Едва след мащабното изображение на земята, морето, небето Омир спира погледа си върху ведрата и празнична картина в града, където „Сватби се вдигат... Пряко града се извеждат-невести от брачни чертози с ярко запалени факли и сватбена песен отеква в кръшно хоро се понасят младежи, чевръсти играчи, флейти и цитри в средата издават ликуващи звуци.”
Поетът започва изображението на земния живот със сватбата, символ на щастливата младост, символ на бъде¬щия нов живот. В младостта е силата и надеждата, внушава поетът и с възхи¬щение описва сватбения ритуал. В хода на описанието по-нататък Ом¬ир се спира на различни епизоди от народ¬ния живот, за да покаже неговата неиз¬черпаема пъстрота и неповторимост. За съжаление, внушава Омир, не всичко в живота на хората е празнично и красиво. Творецът не вижда единствено идилията, той вижда и отразява споровете, подлос¬тите, които съпътстват народния бит, но те не оставят трайна, значима следа. Най-ужасяващото, най-трагичното в живота на хората са войните, ни казва между редовете на своята поема за войната Омир. Войните носят мор и страдания, разделят близки, причиня¬ват всякакви нещастия. Ала и в периоди¬те на жестоки изпитания, каквито са войните, Омир търси и открива красо¬тата на достойния човек. Именно в трудни моменти проличава доблестта на героите, тяхната духовна и физическа сила, тяхната чест и достолепие. След напрегнатата и драматична воен¬на картина, в която:
Сблъскват се те и се бият подобно на живи смелчаци,
мъчат се все да измъкват
от огъня свойти избити...
Омир рисува отново мирния живот на елина-труженик. Това е особено показателно за хуманизма на поета, за изказ на копнежа му по мирен и щастлив жи¬вот на земята. След бойното поле Омир ни представя мирното поле. След огъня на разрухата поетът утвърждава огъ¬ня на съзиданието, който за него е вечен и неунищожим. Войните са мрачни, зловещи епизоди в живота на хората, ми¬рът е трайното добро, което искат да си извоюват древните гърци, за да произвеждат блага и да се радват на плодо¬вете на своя труд:Измайстори после нива просторна с висока пшеница. Жънат из нея жътвари със сърпове остри в ръцете, а на земята нагъсто се стелят ръкойки в редици. А пък децата събират във своите прегръдки ръкойки,трупат ги пъргаво...”
Не по-малко колоритно и пластично по-нататък Омир рисува хубаво лозе, издялано от злато. Много светлина струи от тази песен, много блясък има в нея. Поетът внушава идеята, че магията на то¬ва бляскаво съвършенство е в труда. В труда според Омир е човешкото величие, той прави човека творец и победител в живота, той изпълва сърцето му с радост и гордост. От труда се раждат плодове¬те на духа и на ръцете и карат човека да пее, да тържествува и да ликува. Ето го щастието на земята, сякаш възкликва Омир, обръщайки се не само към своите сънародници и съвременници, а и към хо¬рата от всички времена и от всички кра¬ища на света:„Стройни момци и девойки, откупвани скъпо с добитък, кръшно играят, с ръце заловени за нежните китки. С тънки була са момите, момците пък носят оситони, дивно тъкани и бляскащи още със капки елейни.”
Завидно е художественото майстор¬ство, с което Омир вае картините на жи¬вота в осемнадесета песен. Поетът не пести любимите си сложни епитети, щед¬ро пилее обикнатите разгърнати сравне¬ния и същевременно насища богато езиковата тъкан с ярка глаголност. Езикът и стилът на Омир са пищни и разточител¬ни, така както са пищни и разнообразни картините от живия живот. Именно блясъка на живота претворява и утвърждава Омир в тази песен от „Илиада”. Всеки стих в нея е искрящ, лъчист, прекрасен, защото утвърждава доброто, красивото и благородното, необходими на хората докато свят светува. И ако „Илиада” е наре¬чена енциклопедия на древния живот, това до голяма степен се дължи на песента „Изковаване щита на Ахил”. Щитът, изкован за бойна схватка, се превръща в сим¬вол на мира по света.
Нашият поет с европейска образова¬ност и култура Пенчо Славейков в своята поема „Кървава песен” изобразява тава¬на в дома на своя герой Дойчин по подобие на сътвореното от Омир в песента за щита на Ахил. Дърворезбата върху тава¬на в дома на родолюбивия българин пред¬ставя четирите годишни сезона и мир¬ния труд на хората през всеки един от тях. Българският поет оригинално и творчески утвърждава трайното и зна¬чимото не само в живота на нашия народ, а и в живота на хората от всички време¬на и всички краища на света. Това е най-доброто доказателство колко значима и съществена е идеята на Омир, претворена блестящо и в нашата литература.