cherinka
01-05-2009, 14:50
Здравейте на всички.
Посъветваха ме да си пусна малко метъл, благодарение на който да спра да мисля и да задълбочавам в някакви размисли и страсти.
Но нали знаете, че когато имате някакъв неразрешен проблем и каквото и да правите, дори да го отложете с време все някога ще се наложи да вземете всичко в свои ръце.
Мен ме гложди следното:
Проблема е един човек. По-специален такъв.
Макар, че игнорирането винаги е помагало и е давало хубав резултат. Чесно казано знам си, че не трябва д аму се натягам или нещо по-добно - и не го правя. :) Ама пък да седя и да бездействам също с нищо няма да ми помогне, за да се почувствам по-добре. :) И сега съм в някакъв застой и се опитвам да излеза от него. Идеи?
Споделил на моя приятелка, че се колебаел между мен и още някакво друго момиче, но не можел да каже коя е, понеже с нея сме се познавали ?! Демек един вид излиза, че аз съм някакво резерве, а това не е хубаво. И знаете ли на кое се дразня най-много?! - че няколко души, които твърдят, че го познавали изкючително добре ми говорят да не се занимавам с него. А аз най-мразя когато някой ми казва какво да правя. Винаги съм смятала, че е най-добре ти сам да си сгрешиш, да не слушаш другите какво ти говорят, и благодарение на собствените си грешки така малко по малко изграждаш някакво мнение, някакъв опит, някакво мислене, било то и принципи..
Чесно казано не знам колко съм на второ място, тъй като нали онази я е виждал веднъж, а мен си ме познава до някаква степен, демек явно има някакво влечение към непознатото и му е интересно да я опознае онази, но шанса после да се върне при мен е огромен, тъй като я превъзхождам по стотици качества и прочие.. въпроса е той да го разбере, да успее да оцени човек като мен.
Но аз не мога да чакам, не мога да го чакам да вземе правилното решение и да дойде при мен. Когато загубя търпение, губя и интерес. СПокойствието при мен липсва нещо..
Пича чисто и просто си го срещнах в период, в който бях достатъчно разочарована от почти всички и всичко. От него получих моментно удовлетворение от цялото ми същество, беше ми хубаво, получих и някаква надежда за по-добър живот. :D Зажзех се леко от неговото появяване.
А сега пак се получава така и ме разочарорва.
Естествено никой човек не търпи да бъде сравнявам с някой друг. Въпрос на време е казах ви да го заеба, но аз не искам това. твърди, че сам не знаел какво иска. Според вас заслужава ли си д аму помогна да разбере какво иска? Посъветваха ме да взема един бокс и един зад врата и бързо ще разбере какво иска. хаха :-D
Той не знае, обаче аз знам.
Знам, че НЕискам несериозности.
Искам постоянство, независимо с кого. Той ако не ме иска няма да ме боли за него, а ще ми е гадно за това, че отново пак ще ми липсва малкото парченце като разбирателството, доверието и разни ей такива ми ти неща с човек от другия пол, като това парченце запълне цялото ми същество. Защото всичко си ми върви добре.. семейството, образованието, приятелите.. купоните, забавленията, липсва ми само това......
За сега не виждам друг вариант освен да го игнорирам като се примиря, че не мога да го имам, а другия вариант е да продължавам да си вярвам, че би могло да стане нещо.
Надеждата ми е вкарана от това, че онзи ден както си вървяхме, хванати за ръчичка и се гушкахме и целуваме и си споделихме куп глупости и комплименти колко много сме се харесвали и така нататък той в един момент ми изцепи "Лелеее, аз май съм влюбен в теб"...
а на следващия ден "амми колебая се... еди-си-кво и кво
пълен идиот!
Но е прекалено свястен.
Благодаря, че ми прочетохте романчето :-)
"дивото пред питомното"
..само дето такова животно като мен няма да е задълго послушно....
Най-много да си дам някакъв изчаквателен период, но заслужава ли си ?! Рискуваш - печелиш/не печелиш. Печалбата - голяма. Загубата - също.
Омръзна ми да се разочаровам, беееее, ииииих на4ииииииии !
Забравих да спомена, че преди време той беше тоя, който ме целуна, той започна всичко, а в един момент получава някакво объркване и некъв проблем с главния.. тцтцтц
Посъветваха ме да си пусна малко метъл, благодарение на който да спра да мисля и да задълбочавам в някакви размисли и страсти.
Но нали знаете, че когато имате някакъв неразрешен проблем и каквото и да правите, дори да го отложете с време все някога ще се наложи да вземете всичко в свои ръце.
Мен ме гложди следното:
Проблема е един човек. По-специален такъв.
Макар, че игнорирането винаги е помагало и е давало хубав резултат. Чесно казано знам си, че не трябва д аму се натягам или нещо по-добно - и не го правя. :) Ама пък да седя и да бездействам също с нищо няма да ми помогне, за да се почувствам по-добре. :) И сега съм в някакъв застой и се опитвам да излеза от него. Идеи?
Споделил на моя приятелка, че се колебаел между мен и още някакво друго момиче, но не можел да каже коя е, понеже с нея сме се познавали ?! Демек един вид излиза, че аз съм някакво резерве, а това не е хубаво. И знаете ли на кое се дразня най-много?! - че няколко души, които твърдят, че го познавали изкючително добре ми говорят да не се занимавам с него. А аз най-мразя когато някой ми казва какво да правя. Винаги съм смятала, че е най-добре ти сам да си сгрешиш, да не слушаш другите какво ти говорят, и благодарение на собствените си грешки така малко по малко изграждаш някакво мнение, някакъв опит, някакво мислене, било то и принципи..
Чесно казано не знам колко съм на второ място, тъй като нали онази я е виждал веднъж, а мен си ме познава до някаква степен, демек явно има някакво влечение към непознатото и му е интересно да я опознае онази, но шанса после да се върне при мен е огромен, тъй като я превъзхождам по стотици качества и прочие.. въпроса е той да го разбере, да успее да оцени човек като мен.
Но аз не мога да чакам, не мога да го чакам да вземе правилното решение и да дойде при мен. Когато загубя търпение, губя и интерес. СПокойствието при мен липсва нещо..
Пича чисто и просто си го срещнах в период, в който бях достатъчно разочарована от почти всички и всичко. От него получих моментно удовлетворение от цялото ми същество, беше ми хубаво, получих и някаква надежда за по-добър живот. :D Зажзех се леко от неговото появяване.
А сега пак се получава така и ме разочарорва.
Естествено никой човек не търпи да бъде сравнявам с някой друг. Въпрос на време е казах ви да го заеба, но аз не искам това. твърди, че сам не знаел какво иска. Според вас заслужава ли си д аму помогна да разбере какво иска? Посъветваха ме да взема един бокс и един зад врата и бързо ще разбере какво иска. хаха :-D
Той не знае, обаче аз знам.
Знам, че НЕискам несериозности.
Искам постоянство, независимо с кого. Той ако не ме иска няма да ме боли за него, а ще ми е гадно за това, че отново пак ще ми липсва малкото парченце като разбирателството, доверието и разни ей такива ми ти неща с човек от другия пол, като това парченце запълне цялото ми същество. Защото всичко си ми върви добре.. семейството, образованието, приятелите.. купоните, забавленията, липсва ми само това......
За сега не виждам друг вариант освен да го игнорирам като се примиря, че не мога да го имам, а другия вариант е да продължавам да си вярвам, че би могло да стане нещо.
Надеждата ми е вкарана от това, че онзи ден както си вървяхме, хванати за ръчичка и се гушкахме и целуваме и си споделихме куп глупости и комплименти колко много сме се харесвали и така нататък той в един момент ми изцепи "Лелеее, аз май съм влюбен в теб"...
а на следващия ден "амми колебая се... еди-си-кво и кво
пълен идиот!
Но е прекалено свястен.
Благодаря, че ми прочетохте романчето :-)
"дивото пред питомното"
..само дето такова животно като мен няма да е задълго послушно....
Най-много да си дам някакъв изчаквателен период, но заслужава ли си ?! Рискуваш - печелиш/не печелиш. Печалбата - голяма. Загубата - също.
Омръзна ми да се разочаровам, беееее, ииииих на4ииииииии !
Забравих да спомена, че преди време той беше тоя, който ме целуна, той започна всичко, а в един момент получава някакво объркване и некъв проблем с главния.. тцтцтц