PDA

View Full Version : Съчинение разсъждене-Помогнете.Моля ви!



merryweather_ricci
01-05-2009, 20:24
Здравейте! Спешно ми трябва съчинение разсъждение на тема : Свободата-дълг и избор на достойния човек за "Немили-недраги" ..глава по избор ! Моля ви! ПОМОГНЕТЕ! Предварително ви благодаря!

Tedi4ka
01-05-2009, 22:56
МОТИВИТЕ ЗА ЖИТЕЙСКИЯ ИЗБОР НА БОТЕВИЯ ЛИРИЧЕСКИ ГЕРОЙ ОТ СТИХОТВОРЕНИЕТО “НА ПРОЩАВАНЕ”

Ботевото стихотворение “На прощаване” е художествено-емоционален израз на мислите и въжделенията на възрожденците-борци за свобода.В своята съкровена изповед – раздяла – прощаване с майката лирическият герой разкрива своите възгледи за смисъла на живота и саможертвата, за свободата, робството, смъртта.
Пламенна и свободолюбива личност, с непоколебим мъжествен дух, с високо съзнание за патриотичен дълг, бунтовникът е направил своя житейски избор – да поеме по страшния, но “славен път” на борбата. Робството налага унижения и страдания, с които лирическият герой не може да се примири, не приема робския страх и покорство. Той желае да живее като свободен човек, да защити народа си от безчинствата на поробителя. Поривът му към свободата не може да бъде спрян от смъртта. Битката на живот и смърт е единствено достойният избор. Героичната саможертва ще бъде вдъхновяващ пример за поколенията.
Стихотворението “На прощаване” е съкровена изповед на лирическия герой в навечерието на решителната битка срещу поробителя. В този съдбовен миг, в тежките минути на раздяла тай споделя своите вълнения и причините за житейския си избор, за да я утеши и убеди в своята правота. Тя трябва да разбере идеалите и стремежите му, смисъла на неговата саможертва. Нежните утешителни думи са израз на обич, синовна привързаност, съпричастност към страданието на майката и същевременно молба за разбиране. Затова с настоятелен топ я успокоява: “Не плачи”, “не тъжи”. Тя ще му прости за болката, която и причинява, защото самата тя има дял в неговия избор, възпитала го е да бъде човек с гордост и достойнство и не може да очаква от него друго решение. Той принадлежи към онези възрожденци, които искат да променят съдбата на своя народ. Идеалът, към който се стреми – “правда и свобода”,у се превръща в смисъл на живота му. Непокорна натера, младият човек не би търпял униженията, жестокостта, отнемането на независимостта. Отхвърля робството, готов е да се бори срещу него в името на свободата.
Робството е причина за несретната емигрантска съдба. Главна вина за болката и страданието в “тежка чужбина” носи “таз турска черна прокуда”. Епитетът “черна” е тясно свързан с отчаяното положение на народа – той е обречен, отнето му е правото на бъдеще, защото неговите синове не могат да останат в своята родина. Тиранията осъжда на изгнание, гони и пропъжда младите хора да се скитат “немили, клети, недраги” в чуждата страна. Епитетите разкриват мъченическата им емигрантска съдба. Въпреки че имат личната свобода, те са чужди сред негостоприемството и студенината на “таз тежка чужбина”. Не са намерили място, не са щастливи, страдат самотни далеч от роден дом и близки, измъчвани от принудително бездействие и безцелно съшествуване, което е предадено чрез синонимните глаголи:”ходим, скитаме”. Лирическият герой отхвърля твърдо примиренческата позиция. Това старадание от принудителната раздяла ражда жаждата за мъст и определя взетото решение като единствена алтернатива за бунтовника.
Но робската неволя и униженията на близките пораждат още по-голяма болка и мъка в душата на бореца за свобода. Поругаването на бащиния дом отваря дълбока рана в сърцето му. Метафоричният глагол “бесней” създава образна представа за робския гнет, безчинствата и жестокостта, произвола и бруталността на потисника. Той си позволява да навлезе в най-интимния свят на човека, потъпква патриархални ценности, разкъсва родовите връзки, разделя го от братя и сестри, баща и майка, любима. Поробителят посяга на най-скъпото за българина – правото на дом, унижава и наранява човешкото достойнство, причинява мъки и страдания на най-свидните му: “там, дето баща и братя черни чернеят за мене”. Чрез тяхното страдание лирическият герой осъзнава страданието на целия народ и не може да остане безразличен, чувства се длъжен да защити светостта на родния край. За истинския българин изборът е един – предпочита бунта пред примирението.
Потомък на храбри юнаци, свани хайдути, наследил заветите на народните закрилници, тойю счита за свой дълг да продължи делото на тези, които са жертвали живота си за правда и свобода. Майката го е закърмила с неукротим и непокорен дух. Възпитала е у него силен героичен характер, който не му позволява “пред турци глава да скланя,/ сюрмашко тегло да гледа”. Човек с достойнство, горда и свободолюбива личност, бунтовникът е непримирим с робския гнет. Глаголът “не трае” е побрал гнева, омразата и ненавистта. Нито за миг не би търпял унижението и теглото на близките:
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае,
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище...
За лирическия герой бащиното огнище е символ на родното, родовия свят, с който са свързани най-свидните чувства: споменът за детството и майчината ласка, обичта към братята и трепетите на първата любов. Синекдохата разкрива обичта и привързаността му към роден край и близки. С болка и страдание той си спомня красотата и топлотата на родния дом. За да брани неговата святост, за да защити правото на всеки българин да има свой дом, в който да се радва на живота и свободно да обича, бунтовникът поема пътя на борбата, воден от своя велик идеал – свободата. Този избор за него е въпрос на синовен дълг и юнашка чест.
Обичта към близките се слива с любовта към родината и прераства в едно голямо свято чувство, което го вдъхновява за бой.В едно се сливат личностни и национални мотиви, които очертават достойния път на личността:
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя
пък...каквото сабя покаже,
и честта, майко, юнашка...
Бунтовникът знае, че личното щастие е възможно само в свободно отечество и само свободата на родината може да му върне топлината на бащиния дом. Затова откликва с цялата си всеотдайност на народния зов и с пушка в ръка е готов да воюва за свободата му. Да изпълни своя дълг, да служи на своя народ, се превръща във върховен смисъл на саможертвата му:
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Метафоричният глагол “тичам” отразява цялата всеотдайност и революционен порив на Ботевия герой, а нетърпението, борческото вдъхновение и устрем намират израз във възклицанието “Ах”. Стремежът към себеосъществяване е неудържим, защото в избора го ръководят не само лични причини, а духовните ценности на национално-освободителната борба – ще воюва за правда и свобода.
Изстраданият, но категоричен избор набунтовника е избор на една достойна, високонравствена, свободна духом личност. Той е светъл пример за истинска безкористна служба на родината.

merryweather_ricci
01-06-2009, 08:21
Да,това и аз го видях,ама то е за "На прощаване" , а на мен ми трябва за " Немили-недраги" :( :( :(