Пясъчна зима

[BeBsItO]

Навън е бяло.
Сякаш морска сол.
Но сняг е –далеч от вълните.
И пясъка липсва....
Само чувства останаха.
Те ме отвеждат...
там някъде другаде ..далече от преспи...
....от студ...
...от ледени чувства....
Там аз те обичах ,а ти ме предаде.
Къде си ти?
Доста далече!
Завинаги мое момче!
По ледени ставаме вече....
контрастни на лятно небе.

Последвах те,
макар, че не трябваше.
Изгубвах себе си в снежните стъпки....
от време на време зад склона показвах се.....
по-чисто и истински вярваща.

Защо си ми вяра невярваща?
Блян в сбъднат сън и мечтите откраднати....
обърках се....всъщност нетрябваше.....
с мои думи любов да рисувам.....

Ох ,защо си ми, ти -наказание?
Все грешна и истинска правиш ме...
Къде си ти....хайде последвай ме!
На тялото в порива вярвай,
не от разума-за наказание...
а от любовта истинска се опарвай!


Последвах те!