TooLittelTooLate
01-06-2009, 15:38
Предварително се извинявам за отегчителната тема. Честно казано не целя нищо с нея, просто споделям…
Значи историята започна миналата година, в началото си имах него и беше страхотно, докато не почнахме да се караме, защото нямаше време за мен( футбола и даскалото бяха по-важни), виждахме се 1 път на седмица-две и то с компания. Но и не беше само това, беше започнал да ме приема за даденост, “тя е моето момиче” и толкова. И не знам дали постъпих правилно, но сложих началото на края…скъсахме. След 1-2 месеца, в който не ми говореше, сърдеше се, на един купон се натискахме и той поиска втори шанс- е дадох му. Всички ми казаха, че не ме заслужава, че не е сериозен и т.н. Е, в крайна сметка се оказаха прави и пак скъсахме, но учудващо продължи да ми говори. Но и това не беше края. След това, той пак се появи и си призна чувствата, е, аз не можех да реагирам, беше ме страх и може би затова и той се отказа….И сега на връх нова година, ми показваше цяла вечер (е, той го прави от месец, де), че наистина му пука за мен, че има чувсва с адски много мили неща. Е, какво …при натискането нея вечер( малко след полунощ) каза, че има чувства и всичко зависело от нас. Най-добрата му фр. каза, че не спирал да говори за мен от близо 2 години, че наистина има чувства и т.н. Абе първите няколко дни си беше супер. НО после реши, че няма смисъл ( не каза, че няма чувства…изобщо не засегна чувствата), защото нямал много време и сме щели да ходим само на думи, не можел така…
Нали знаете “Ако обичаш някого го пусни, ако се върне значи те обича…”, ем той се върна 3пъти. Значи ли, че ме обича?! Ще се върне ли пак?! Какво толкова му пречи да е с мен?! Това края ли е?!
Съжелявам, че ви занимавам, но приятелите ми не ме слушат, за тях съм– наивната мазохистка, а съм просто влюбена. Не издържам да е по цял ден около мен, да ми прави обвинителни намеци ( все едно аз съм виновна, че не сме заедно), да ме гледа с милия си искащ и тъжен поглед, да гледа на кръв всички момчета, които се доближат до мен, а аз да съм с фалшива усмивка, правеща се на щастлива и силна, да се преструвам, че не ми пука. Не мога повече да бъда силна… :cry:
Значи историята започна миналата година, в началото си имах него и беше страхотно, докато не почнахме да се караме, защото нямаше време за мен( футбола и даскалото бяха по-важни), виждахме се 1 път на седмица-две и то с компания. Но и не беше само това, беше започнал да ме приема за даденост, “тя е моето момиче” и толкова. И не знам дали постъпих правилно, но сложих началото на края…скъсахме. След 1-2 месеца, в който не ми говореше, сърдеше се, на един купон се натискахме и той поиска втори шанс- е дадох му. Всички ми казаха, че не ме заслужава, че не е сериозен и т.н. Е, в крайна сметка се оказаха прави и пак скъсахме, но учудващо продължи да ми говори. Но и това не беше края. След това, той пак се появи и си призна чувствата, е, аз не можех да реагирам, беше ме страх и може би затова и той се отказа….И сега на връх нова година, ми показваше цяла вечер (е, той го прави от месец, де), че наистина му пука за мен, че има чувсва с адски много мили неща. Е, какво …при натискането нея вечер( малко след полунощ) каза, че има чувства и всичко зависело от нас. Най-добрата му фр. каза, че не спирал да говори за мен от близо 2 години, че наистина има чувства и т.н. Абе първите няколко дни си беше супер. НО после реши, че няма смисъл ( не каза, че няма чувства…изобщо не засегна чувствата), защото нямал много време и сме щели да ходим само на думи, не можел така…
Нали знаете “Ако обичаш някого го пусни, ако се върне значи те обича…”, ем той се върна 3пъти. Значи ли, че ме обича?! Ще се върне ли пак?! Какво толкова му пречи да е с мен?! Това края ли е?!
Съжелявам, че ви занимавам, но приятелите ми не ме слушат, за тях съм– наивната мазохистка, а съм просто влюбена. Не издържам да е по цял ден около мен, да ми прави обвинителни намеци ( все едно аз съм виновна, че не сме заедно), да ме гледа с милия си искащ и тъжен поглед, да гледа на кръв всички момчета, които се доближат до мен, а аз да съм с фалшива усмивка, правеща се на щастлива и силна, да се преструвам, че не ми пука. Не мога повече да бъда силна… :cry: