Help: Домашно по география!! СПЕШНО!!! :(

[EDI16]

Здравейте, имам за домашно по география да направя доклад за северно-черноморското крайбрежие, много се рових в интернет и не мамерих абсулютно никакъв матерял по темата!! :( Моля помагайте защото ми е много наложително да го направя този доклад, а не намирам нищо ;(

т.1
Хоти

[Tedi4ka]

БЪЛГАРСКО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ


1. ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ, ГРАНИЦИ И МОРФОХИДРОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ

Българското черноморско крайбрежие има меридиално разположение на протежение 378 км, успоредно на черноморския бряг. Обхваща тясна ивица с площ 40-60 км. Тя е слабо разчленена. Специфичните черти на бреговата зона дават основание Българското черноморско крайбрежие да се разглежда като отделна природногеографска област.От север на юг тя последователно обхваща най-източните части на Дунавската равнина, Предбалкана, Стара планина, Бургаската низина и източните разклонения на Странджа. На север от нос Калиакра до нос Шабла брегът е почти праволинеен,като при нос Калиакра се вдава на 2 км. в морето и издигнат около 70 м, с отвесни склонове. Дълбоко вдадени в морето са още нос Емине и Маслен нос. В по-ново геоложко време са се образували няколко причленени полуострова, от които най-добре изразен е Несебърският. Повечето заливи са малки,като най-големи са Варненският и Бургаският. Сравнително по-силно нарязана е бреговата ивица на Странджанското крайбрежие.Скалистите носове се редуват с малки заливчета. По южното крайбрежие са разположени няколко малки островчета – Света Анастасия, Свети Иван, Змийският остров и др.

2. ГЕОЛОЖКИ СТРОЕЖ И РАЗВИТИЕ НА РЕЛЕФА
В геоложко отношение крайбрежието обхваща от север на юг най-източните части на всички морфоструктури в България. В платформената структура на Дунавската равнина се разкриват долно и средносарматски глини, мергели и варовити пясъчници и горносарматски черупчест варовик. Тези наслаги са наклонени на изток и са разсечени от надлъжни и напречни разломи.Тези разломи обуславят обособяването на Добруджанското, Франгенското и Авренското плато. По тяхното протежение са обособени долините на реките Батова и Камчия и хлътването на Белославско-Варненския гребен. Младонагънатата структура на Стара планина в обсега на крайбрежието е изградена от сенонски седименти /главно в Камчийскана и Еминската планина/. В Айтоската планина в изграждането на релефа вземат участие и сенонски андезити и туфи. В крайбрежните части на тези планини се разкриват варовици и мергели. В южното крайбрежие се проследяват две основни гънкови структори – Бургаският синклинорий и Странджанският антиклинорий, представени от варовици,мергели и вулканити. Бургаската низина е покрита с морски и речни наноси
Формирането на релефа е свързано с развитието на черноморската котловина. През кватернера издигането на крайбрежието е довело до образуването на шест морски тераси.На места то е потъвало и устията на някои черноморски реки са се превърнали в лимани – Ропотамо, Велека и др.
Характерна форма на релефа са плажовите ивици,които обхващат 34 % от нашето крайбрежие,като най-големите са разположени северно от Варна и между Бургас и нос Емине.В резултат на акумулативната дейност на вятъра югозападно от Несебър са образувани дюни, достигащи 8-10 метра височина. Характерен елемент на релефа на черноморския бряг са свлачищата,които заемат 13% и са много разпространени около гр. Балчик,уститето на р.Батова, в района на комплексите „Албена”, „Златни пясъци” и „Св.Константин и Елена”. Те придават на брега терасовиден и хълмист вид. Свлачищата причиняват разрушения на пътища и сгради и трябват сериозни укрепителни мероприятия. Скалисти брегове с отвесни склонове са типични за нос Калиакра и нос Емине.

3. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ
Най-голямо значение имат изкопаемите енергийни ресурси. По значителни са находищата на черни въглища в Добруджанския басейн,но голямата дълбочина и оводненост ги прави трудно използваеми.Кафяви въглища се добиват в Бургаско –мина „Черно море” край с.Рудник. Ограничени са запасите на нефт при с. Тюленово и около Шабла, природен газ – в устието на р.Камчия и в шелфа на Варненския залив. Значителни находища на манганови руди са разкрити във Варненско – с. Оброчище и устието на река Батова, при с. Игнатиево и Бяла. Стопанско значение имат находищата на медни руди при Медни рид, Росен баир,Върли бряг и при Малко Търново. Магнетитни пясъци – между Бургас и Поморие. Варовици се добиват в Моминото и Франгенското плато, кварцови пясъци край Белослав, българити – край с. Българево,мрамор – край Малко Търново. В Поморийското и Атанасовското езеро се добива морска сол, а от Поморийското езеро се добива луга, от която се произвежда паста за зъби „Поморин”. Лечебната кал от Балчишката тузла и Поморийското езеро се използва за балнеолечение. Минералните води край Варненско и Бургаско са голямо природно богатство и допринасят за развитието на балнеологията и целогодишното използване на черноморските курорти.

4. ПОДЯЛБА НА БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ
По редица природни особености черноморското ни крайбрежие може да се подели на Северно, Средно и Южно.
Северното крайбрежие се простира от границата ни с Румъния и достига на юг до северните склонове на Камчийска Стара планина. В нея се включват най-източните периферни части на Дунавската равнина, Франгенското и Авренското плато, както и долината на р.Камчия. Тази подобласт се отводнява от реките Батова, Провадийска и Камчия. Черноморският бряг до нос Шабла е нисък и праволинеен, а на юг става по-висок и скалист. Характерни са Дуранкулашкото, Езерецкото и Шабленско езеро,разположени в нисък и на места заблатен район. Защитени природни обекти са Калиакра, Балтата и Камчия и имат статут на резервати.
Средното крайбрежие се простира на юг от р. Камчия до р. Хаджийска и обхваща нископланинските разклонения на Камчийска, Еминска и Айтоска планини. Техният хълмист нископлански релеф е резчленен от долините на р. Фъндъклийска, Двойница и др.
Южното черноморско крайбрежие има най-широк обхват и е разположено между р. Хаджийска и р. Резовска, на границата с Турция Разделя се на две подобласти – Бургаската низина и Странджанска хълмиста. Бургаската низина се отличава със слаб наклон. Тук се намират Несебърският, Поморийският и Бургаският залив., лиманните езера – Атанасовско, Бургаско и Мандренско. Областта се отводнява от реките Айтоска, Русокастренска, Средецка и Факийска. Странджансктото крайбрежие е хълмисто. Тук се редуват ридовете Росен баир Медни рид ,Босна, Върли бряг /209 м/. Разчленението на хълмистия релеф е особено изразен по долините на реките Ропотамо, Дяволска, Велека и Резовска. Бреговата линия е резчленена и е съчетание от скалисти носове, малки заливчета, речни устия, плажови ивици, пясъчни дюни и локализирани езера и блата. Има редица защитени природни обекти – Атанасовското езеро, Пясъчна лилия, Водните лилии, Змийския остров, Аркутино.


5. КЛИМАТ И ВОДИ
Климатът по Българското черноморско крайбрежие се формира освен под влиянието на циркулация, характерна за тази част на Балканския полуостров, така и под влиянието на Черно море. В областта се преплитат две климатични влияния – на континента Европа /от северозапад и североизток/ и средиземноморското от югозапад. Континеталното климатично влияние е по-силно изразено в северната половина, а средиземноморското – в южното крайбрежие. Черно море допълнително трансформира нахлуващите над него въздушни маси и формира специфичен климат. Той не може да бъде отнесен нито към континенталносредиземномо рския, нито към преходноконтиненталния. Специфичният черноморски климат е по-мек, въпреки липсата на планински прегради.. Благодарение на Черно море студените континентални или арктични въздушни маси не се проявяват така остро. Климатът на север от Стара планина представлява морска разновидност на умереноконтиненталния климат, а на юг – на преходноконтиненталния и континетално-средиземноморския климат. Средната януарска температура е положителна – от 0,8 С/за северното крайбрежие/ до 3,2 С по южното.Средните годишни температурни амплитуди са най-ниските за страната – 20-21 С. Слънчевото греене по черноморското крайбрежие е около 2200 часа годишно,като особено интензивно е то през лятото,когато обхваща около 60 % от светлата част на деня. Областта се характеризира с най-слаби валежи. По северното Черноморие – за ст. Дуранкулак-433 мм и ст. Балчик – 440 мм, а за южното нарастват до 900 мм. В северната част зимната и лятната сума на валежи се изравнява,като на места преобладава лятната. В южната /на юг от нос Емине/ зимната сума на валежите е винаги по-голяма. В зависимост от термичините условия снежната покривка в северната част 2-4 седмици, а в южната 4-5 денонощия.
Нашето Черноморие се характеризира с горещо лято, мека зима, хладна пролет и топла есен .Есента е по-топла от пролетта средно с 3 С, което се дължи на влиянието на Черно море. Безмразовият период е най-продължителният в страната – от април до ноември, а понякога до декември. През лятото преобладава бризовата циркулация,която се заражда благодарение на откритата водна площ и денонощния режим на температурата. През зимата преобладаващи са северните и североизточни ветрове, като понякога тяхната скорост надхвърля 30 м/с.
Реките,които се вливат в Черно море са къси и маловодни- Батовска, Провадийска, Хаджийска, Средецка, Ропотамо, Велека, Резовска. Изключение прави само р.Камчия. Речният им отток се формира предимно от дъждовете / 80 %/, затова те, особено странджанските реки, са по-пълноводни през зимата. Във връзка с режима на валежите средномесечният максимум на оттока от март в северната част се измества праз февруари за южната част на крайбрежието.
Крайбрежните езера са общо 18 на брой с общ обем на езерната вода 223 млн куб.м. По произход те са лимани / Белославско, Варненско, Атанасовско, Бургаско, Мандренско и др./ и лагуни / Балчишката тузла, Наневска тузла , Аркутино и др./
По Добруджанското крайбрежие са формирани карстови води, а по долината на р.Камчия и в Бургаската низина – артезиански води.Крайбрежието е богато на минерални води край Варненско и Бургаско.

6. ПОЧВИ
По Българското черноморско крайбрежие са развити почти всички зонални типове почви, характерни за страната: черноземни, сиви горски, кафяви и канелени горски и смолници. В най-южните части през 1947 г. са открити за пръв път жълтоземни почви. От азоналните типове почви най-разпространени са алувиално-ливадните, хумусно-карбонатните /рендзини/ и засолени почви.

7. РАСТИТЕЛНОСТ И ЖИВОТИНСКИ СВЯТ
Расттителността е твърде разнообразна. Естествената горска растителност в миналото е заемала големи площи, особено на север. Днес преобладава източен бук, странджански дъб, странджанска зеленика, лавровишня . Най-голям интерес представляват лонгозните гори, развити край устията на реките Батова, Камчия, Ропотамо, Велека. Те са гъсти широколистни, преплетени с увивни растения. Върху варовитите почви са разпространени тревни видове - пелин, метличина, а по пясъчните дюни – ветрогон, острица, тамарикс и др. На юг от Созопол се среща пясъчната лилия. В заблатените места се среща водната лилия и блатното кокиче. За южното крайбрежие са характерни смокиня с бадеми.
Животинският свят е представен предимно от средиземноморски видове. Срещат се сърни, глигани, заек , а от птиците – пъдпъдък, яребица, дива сива гъска , бекас, гларус. На юг се срещат колхидски фазан и каспийска блатна костенурка. Рибните ресурси са главно в езерата. През последните години те силно намаляват поради замърсяването на езерата, особено Бургаското.

8. СТОПАНСКА ОЦЕНКА НА ПРИРОДНИТЕ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ.
От дълбока древност районът на черноморското крайбрежие е бил заселен и стопански усвоен, за което говорят многото археологически паметници. По Черноморието има редица историко-археологически обекти – Некрополът във Варна, останки от тракийската епоха/гробницата при Поморие/, останки от римския период /терми, крепости във Варна/, средновековни центрове – Несебър, Созопол, Варна. Архитектурни обекти свързани с Възраждането, култови сгради / Аладжа манастир/, църкви, музеи, паметници на културата.
Разнообразните природни ресурси на крайбрежието са предпоставка за развитието на разнообразна стопанска дейност. С най-голямо значение са климатичните ресурси, които в съчетание с плажовата ивица, морската вода и горската растителност са предпоставка за развитието на туризма и курортното дело. Почвените ресурси в съчетание с агро-климатичните позволяват отглеждането на редица селскостопански култури – зърнени, технически, овощия, памук, лозя, тютюн.
Разнообразните полезни изкопаеми в съчетание с развитата транспортна мрежа са предпоставка за развитието на химическата, циментовата промишленост, корабостроенето. Двете големи пристанища / Варненското и Бургаското/ и редица малки позволяват развитието на евтиния морски транспорт и осъществяване на търговско-икономически връзки с почти целия свят.
Българското черноморско крайбрежие благодарение на чудесния климат, наличието на обширни плажове, дюни, минерални води и удобен достъп на различните видове транспорт привлича голям брой летовници и туристи. Широкоизвестни са курортните комплекси „Русалка”, „Албена”, „Златни пясъци”, „Ривиера”„Свети Константин и Елена”, „Елените”, „Дюни”, „Слънчев бряг”
С успех се развива солодобивът и риболовът
Но интензивната стопанска дейност се отразява неблагоприятно на природната среда. В районите на Варна, Девня, Бургас силно са замърсени речните води, езерата и въздухът.
За опазване на природата са създадени 12 резервата – биосферният резерват „Камчия”, Калиакра, Балтата, Пясъчната лилия, Ропотамо, Змийският остров, Аркутино и др.Към защитените природни обекти се отнасят „Побитите камъни”, „Лъвската глава” в устието на Ропотамо и др. Забранен е уловът на делфини и тюлена-монах. Срещу силните вълнения се строят укрепващи брега съоръжения, укрепват се свлачищата. Провежда се специална програма за възстановяване на природната среда на Българското черноморие.

[Tedi4ka]

Българско Черноморско крайбрежие – цялостна оценка на ресурсите и перспективи за развитие”





Изготвил : Десислава Лозанова , IV курс, фак.№ 23 51 93


Научен ръководител: ас. Светлин Кръстанов





София, 2006г.

ТЕОРЕТИЧНА ЧАСТ

I. УВОД
II. ПРИРОДНИ РЕСУРСИ

Според редица физикогеографски особености Българското Черноморско крайбрежие се диференцира на Северно, Средно и Южно крайбрежие. Северното Черноморско крайбрежие се простира от границата с Румъния, обхваща източната периферия на Добруджанското, Франгенското и Авренското (Моминото) плата до долината на р. Камчия. Характерни природни единици са Дуранколашкото, Езерецкото и Шабленското езеро, разположени в нисък, на места заблатен район, Белославско – Варненското грабеновидно понижение, заето от водите на Белослатинското и Варненското езера. В югозападната си част Добруджанското плато завършва със стръмен откос към морето. Широката долината на р. Батова е оформена между Добруджанското плато на север и Франгенското на юг. На юг от село Оброчище покрай реката е развита лиманната низина Балтата, заета от гъста лонгозна гора.
Климатът в областта на Северното крайбрежие, въпреки че показва умерено континентални признаци, е силно повлиян от благотворното въздействие на Черноморския басейн и бризовата циркулация. Средните януарски температури са с 1° до 2° С, положителната средно януарска температура (до 1°С) и сравнително малката средно годишна температурна амплитуда са по-високи в сравнение с районите на Дунавската равнина, които са извън обсега на климатообразуващия ефект на морския бриз. За слабо изразените континентални черти на климата в областта свидетелства самият валежен режим, който се отличава с юнски максимум и добре изразен февруарски минимум. Налице са сравнително малки средно годишни валежни суми, които варират от 450 до 500мм. (И. Иванов, М. Георгиев и др., 1968г.; Д. Димитров, 1972г.)
Преобладава карстовото речно подхранване (до 70%), а сравнително по-слабо е дъждовното подхранване. Нетрайната снежна покривка и проявата на валежите от дъжд през зимата заедно с незначителното изпарение през този период определят раннопролетния максимум на оттока през месец март.
Почвената покривка в по-ниските льосови райони на областта е представена предимно от излужен чернозем. В горните части на Франгенското и Авренското плато са разпространени сиви горски почви, а покрай по-големите реки – богатите на подпочвени води акумулативни материали се съпровождат с алувиални и ливадни, и алувиално – блатни почви. Около лагуните и лиманите – солончаци и солонци.
Растителността в областта на Северното крайбрежие е свързана с излужения чернозем и сивите горски почви. То има предимно лесостепен и средноевропейски характер. Преобладават дъб, габър, липа и бряст, съчетани с увивна растителност и с наличие на бадем и смокиня. Фауната е представена от степни, преходно - степни и понтийски животински видове.
Защитените природни обекти в областта са три и имат статут на резервати. Те са: Калиакра, Балтата и Камчия. Върху карбонатната основа на нос Калиакра се срещат ендемични растителни видове като малка перуника, теснолистен божур, хибриден мак, коилото и др., а тюленовата пещера е обитавана от няколко екземпляра от тюлена монах. В резерват Камчия се простира трудно проходима етажирана лонгозна растителност, среда за разнообразен животински свят . (Попов, Мишев, 1974г.) и (Г. Георгиев 2004г.)
Средното крайбрежие се простира на юг от долината на р. Камчия до долината на р. Айтоска. В неговия обсег се проследяват алувиалната низина Лонгоза, планините Камчийска, Еминска и Айтоска с разположение от запад на изток. Техният хълмист ниско планински релеф е разчленен от долините Фъндъклийска, Двойница и няколко десни притока на р. Камчия. В крайбрежните части на Камчийската и Еминската планини около селата Шкорпиловци и Влас се разкриват миоценски варовици и мергели, а по протежение на акумулативната повърхнина на Лонгоза са установени сравнително дебели кватернерни наслагвания.
Наличието на хълмист и нископланински релеф в област на Средното крайбрежие, черноморското климатично въздействие заедно с осезаемото климатообразуващо влияние на средиземноморските циклони определят особеностите на нейните климатични условия. Средно януарските температури в областта варират от 1 до 2° С и в сравнение със Северното крайбрежие техните стойности са с 0,5 до 1° С по – високи. По – високите средногодишни валежи от 500 до 600 мм, в сравнение с тези на Северното крайбрежие и есенния валежен максимум през ноември потвърждават климатообразуващото влияние на средиземноморската циклонална дейност. (И. Иванов, М. Георгиев, 1968г.) Есенният валежен максимум, краткотрайността на снежната покривка и честата проява на течните валежи и през зимата обуславят доминирането на дъждовното речно подхранване и изявата на отточния максимум през ноември.
Почвената покривка в областта на средно крайбрежие е представена от сиви и канелени горски почви, които са покрити със смесена широколистна горска растителност. Камчийската планина на Предбалкана е заета от сиви горски почви, а върху по – голямата част на Еминската планина и изцяло върху Айтоската планина под влияние на климатичните условия се наблюдават оподзолени канелени горски почви. Покрай р. Камчия и по-големите реки се съпровождат с алувиални почви и властолюбива тревна и горска растителност. Заблатените части на заливните тераси и най – вече тези на Камчия се съпровождат със заблатени алувиални почви.
Растителността в областта е предимно горска и храстова, а в обсега на Лонгоза е твърде разнообразна горската растителност съчетана с увивни растения и с добре развит подлес. По отношение на фауната Средното крайбрежие е населено със средноевропейски и преходно – средиземноморски животински видове. (И. Иванов, М. Георгиев 1968г.)
Защитени природни обекти в областта със статут на резерват не са обособени.(Георги Георгиев 2004г.)
Южното Черноморско крайбрежие има най – широк обхват в сравнение със Северното и Средното крайбрежие. Поради морфохидрографските и морфотектонските си особености се разделя на две подобласти – Бургаска низинна и Странджанска хълмиста.
Бургаската низинна подобласт се отличава със слабо изразен наклон в пределите на едноименната бургаска низина. Тя е алувиална низина с радиално развита речна мрежа. В района на Бургаската низина се очертават Несебърският, Поморийският и Бургаският залив. Между тях особено изразителен е Бургаският залив и тясно свързаните с него лиманни езера – Атанасовско, Бургаско и Мандренско. Към Несебърския и Поморийския залив е насочен оттокът на реките Хаджийска и Ахелой, а към Бургаския – оттокът на реките Айтоска, Русокастренска, Средецка и Факийска.
Странджанската хълмиста подобласт обхваща ниските ридови разклонения между Бургаската низина, Черноморския бряг и държавната граница с Турция. От Север на юг се редуват ридовете Росен баир, Медни рид, Босна и Граничен. Разчленението на хълмистия релеф е особено изразително по долините на черноморските притоци – реките Ропотамо, Дяволска, Караагач, Велека и Резовска. Бреговата линия на странджанската подобласт е значително разчленена. Тя е съчетание от слакисти носове, малки заливчета, удавени речни устия, плажови ивици, пясъчни дюни и локализирани езера и блата.
Подчертаното климатично влияние на Средиземноморския и Черноморския басейн, низинно – хълмистият релеф и цялостната климатообразуваща роля на Черно море и най – вече климатичното въздействие на бризовата циркулация определят характера на климатичните условия на областта на Южното Черноморско крайбрежие. Преходно – средиземноморските черти на климата се потвърждават не само от високото средно термично ниво през януари (от 2 до 3,2° С), но и от значителните средногодишни валежни суми (от 500 до 1000 мм). Непосредствената близостта на областта до пътищата на средиземноморските циклони определя термичния й валежен режим, добре изразен зимен максимум на валежите потвърждава климатообразуващият ефект на Средиземно море.
Реките в областта на Южното крайбрежие се отличават с преобладаващо дъждовно подхранване до (80%). Максимумът на речния отток се проявява през февруари, което е отражение на големите валежни количества, на сравнително слабо изпарение и на бързото разтопяване на снежната покривка.
Почвената покривка в областта на Южното крайбрежие е силно повлияна от характера на климатичните условия, от особеностите на релефа и от геоложката основа. Тук са алувиалните почви с техните разновидности, а изобилната почвена влага и заблатяванията са благоприятствали развитието на влаголюбивата тревна и горска растителност. В Бургаската низина са широко разпространени смолниците, канелените почви с разновидностите им – излужени и подзолени. Те съпровождат смесената широколистна гора и храстова растителност и са отражение на проявеното средиземноморско климатично влияние. Най – яркият показател за наличието на преходно – средиземноморски климат в областта е оподзоленият жълтозем, който е реликтен почвен тип.
Освен разнообразната лонгозна гора (покрай бавнотечащите реки и техните удавени устия) в хълмистите райони се срещат много реликтни растителни видове от колходски тип, като странджанска зеленика, лавровишнята, колхидската боровинка и източния бук. (И. Иванов, М. Георгиев 1968г.)
По отношение на фауната съотношението на средиземноморските и средноевропейските видове е еднакво – колхидския фазан, кавказка блатна костенурка, чакал, диви свине, тюлен монах.
Защитените природни обекти в областта със статута на резервати са Атанасовско езеро, Пясъчна лилия, Водните лилии, Змийския остров, Морски пелин и Аркутино. Атанасовското езеро се намира на понтийския миграционен орнитофаунен път, където през лятото гнездят над 20 000 птици. В резервата пясъчната лилия има най – голямото находище на пясъчна лилия в България.
Основният фактор за териториалното разпределение на туризма по нашето Черноморие са плажните ивици - тяхната големина, качество и степен на усвоеност. От общата дължина на крайбрежието (378км) плажовете заемат 34%. Площта им с прилежащите дюни е около 9,2 млн. м2. по големина се групират в 3 групи.
- Големи плажове (от 100 до 300 хил. м2) – Дуранколашки, Батовско – Краневски, плажът на Златни пясъци, Камчийско – шкорпиловски, Обзорски, Слънчев бряг, Поморийски, Атанасовски, Приморско - юг...
- Средно големи плажове (от 50 до 100 хил м2) – Крапецки, Шабленски, Св. Константин и Елена, Варннски граски, Аспаруховски, Иракли, Обзор – зг, Каваци, Ахтопол, Караагач.
- Малки плажове (от 10 до 50 хил. м2) плажовете по Южното Черноморие.

Природният фактор с отрицателно влияние са свлачищата – 13% от общата дължина на Черноморието. В Странджанското Черноморие няма свлачища, а курортите Русалка, Балчик, Златни пясъци, Елена, Албена са построени върху свлачища.
Нито един от останалите природни фактори не оказва ограничаващо въздействие върху рекреационното усвояване на Черноморието. Климатът създава предпоставки за продължителност на летния сезон около 4,5 – 4 месеца в Северното и около 5 месеца в Южното Черноморие.
Водните ресурси също благоприятстват развитието на туризма. Проблем възниква при осигуряването на питейна вода. Големи резерви има по отношение на използването на минералните води. Голям резерв по отношение на използването на минералните води. Голям резерв от лечебна кал се намира в Балчишката и Шабленската Тузла, Варненското езеро, Поморие и др.
Интересни от туристическа гледна точка са лонгозите по Камчия, Велека, Ропотамо, Резовска река.
Най – благоприятни райони – Северното крайбрежие на Бургаския залив, Созопол, Камчия , от Варна до Балчик.
Благоприятни райони – най –северните части до нос Калиакра, от варна до Камчия, Старопланинското Черноморско крайбрежие, с. Равда, с. Ахелой, гр. Приморско.
По – малко благоприятни – Каварна – Балчик, около Варна, части от Бургаския залив и Южното Черноморие.
Всички територии са подходящи за практикуване на сезонен морски рекреативен туризъм. балнеоложките ресурси биха могли да осигурят целогодишна заетост.

III. АНТРОПОГЕННИ РЕСУРСИ.

По Южното Черноморие все още се практикува останалият от езически времена обичай на нестинарството, който представлява особен интерес за чуждестранните туристи.
От различните видове антропогенни туристически ресурси най – голямо значение, особено във връзка с развитието на познавателния туризъм, имат архитектурно – и културно – историческите паметници, с най – голяма наситеност са Варна, Балчик, Несебър, Созопол и Поморие. Те се поделят на :
1. историко – археологически обекти – праисторически находки (Некрополът във Варна); обекти от тракийската епоха (гробницата при Поморие); останки от гръцкия и римския период (терми, крепости, сгради и др. във Варна); средновековни центрове (Несебър, Созопол,Варна);
2. архитектурни обекти – цели малки селища, свързани с Възраждането (Несебър, Созопол);
3. култови сгради – Аладжа манастир (Златни пясъци), множество църкви в Несебър, Бургас, катедралата във Варна и др.; в Поморие се намира единственият добре запазен и все още действащ манастир по Черноморското крайбрежие „Св. Георги Победоносец”.
4. музеи и музейни сбирки – по цялото Черноморие;
5. паметници на културата и резервати на културно – историческото наследство (Несебър).
Важен антропогенен ресурс на туризма са културните институти – театри, кина, опери, концертни зали, летни естради и др., в които се осъществяват различни културни мероприятия. Те са съсредоточени главно във Варна и Бургас.
Като предпоставки за развитие на туризъм по българското черноморско крайбрежие се явяват провежданите културни, спортни и делови мероприятия като международният фестивал Варненско лято.

S W O T – анализ

Силни страни
• Туризмът е водещ отрасъл в икономиката за Българското Черноморие
• Стратегическо географско разположение
• Благоприятни природно-географски и климатични условия
• Добро общо състояние на околната среда
• Богато културно-историческо наследство
• Наличие на транспортни връзки с Румъния и Турция, Украйна, Грузия, Русия и Молдова
• Ниска гъстота на населението в райони с богато биологично разнообразие
• Морският рекреативен туризъм има водещо място в развитието на туризма за региона
• Видове туризъм, развивани успоредно с морската рекреация са културно-познавателен, конгресен, балнеоложки, калолечебен, климатолечебен, еко и селски Слаби Страни
• Влошено качество на градската среда
• Недостатъчно добро качество на предлаганите услуги
• МТБ е неравномерно разпределена и е концентрирана основно по Северното – Албена, Златни пясъци, Св. Константин и Елена, Варна , по Южното –Несебър, Слънчев бряг, Бургас, Созопол, Приморско.
• Остаряла и амортизирана МТБ на средствата за подслон и заведенията за хранене
• Недостатъчно ефективна и амортизирана инфраструктура
Несъответствие между капацитета на супер- и инфраструктурата
• Неефективно управление на природните, исторически и културни ресурси
• Нецелесъобразно устройство на част от територията
• Наличие на силно урбанизирани курортни селища и слабо развити селски райони
• Локални замърсявания на околната среда
• Сезонност в рекреативния морски туризъм
• Липса на висококатегорийна МТБ
• Липса на цялостна маркетингова, рекламна и информационна дейност за района
• Недостатъчни са качеството и разнообразието на туристическо предлагане
• Не се използват рационално възможностите за целогодишен туризъм
Възможности
• Откриване на Европейския пазар за българския туристически продукт
• Достъп до финансови средства от ЕС и други външни източници
• Макроикономическа стабилност и икономически растеж в туризма
• Успешно прилагане на политики, стратегии и програми
• Инструменти за подобряване на качеството и обслужването в сферата на туризма
• Благоприятен инвестиционен климат
• Развиващ се пазар на алтернативни форми на туризъм по българското крайбрежие
• Възможност за развитие на малкия и средния бизнес Заплахи
• Високи изисквания на ЕС
• Конкурентен натиск от европейски продукти и услуги на българския пазар
• Недостатъчни национални инвестиции за поддръжка на публичната инфраструктура
• Законова уредба недостатъчно стимулираща развитието на бизнеса
• Липса на национална политика за развитие на туризма
• Забавяне на фискалната децентрализация
• Неефективно провеждане на регионалната политика
• Влошаване на екологичното състояние на Черно море
ПРАКТИЧЕСКА ЧАСТ

[EDI16]

Лелееее сташно ти БЛАГОДАРЯЯЯЯЯЯЯЯ!!!!! СУПЕР СИ!!! 100000000000х :grin:

[mar7iness]

Здравейте имам за домашно Теснолистен Божур някой да ми помогне молави.
Благодаря предварително :)