PDA

View Full Version : Прометей - Човеколюбец и борец срещу тиранията



girl4eety
01-07-2009, 07:00
Прометей - Човеколюбец и борец срещу тиранията
помогнете ми да напиша това плсс

girl4eety
01-07-2009, 07:06
ако може и още едни теми
1.Прометей и човешкия прогрес
2.Прометей-символ на порив към свобоза и правда

Anf3tamin4o
01-07-2009, 07:13
Прометей и човешкият прогрес

(Митът за Прометей

-есе)

В мита за Прометей се поставя въпросът за смисъла на човешкият прогрес, на труда, на образованието. Титанът Прометей, който носи в себе си културните и трудови ценности, характерни за съвременния свят, е създателят на хората, техният просветител и водач.

В мита за Прометей титанът създава първия човек по подобие на Бог. Според повечето религии, включително и Християнството, човекът прилича на божество. Но за да бъде тази прилика не само външна, но и духовна, хората извървяват дълъг път на прогрес.

Със своите постъпки Прометей дава на хората нещо изключително нужно за съзнателния живот- знанието. Без наука няма просперитет, няма развитие, няма и пълноценен живот. Ненапразно хората, които не познават знанието, са определени като “малки деца”; “виждали, но не познавали, слушали, но не разбирали и ходели по земята като насън” Животът по този начин не е съзнателен и от него няма никаква полза. Той е само хаос и безцелно безсмислено, дори и от гледна точка на природната необходимост съществуване.

Следващата стъпка в развитието и изграждането на човека е труда. Дори и образовани, бе зтруд хората ще се превърнат в жалко подобие на човек, нещо като чорбаджи Нено от “Маминото детенце” Без да извършват никаква дейност, хората могат да бъдат определени като “бездушни топки лой” и не сао чрез средствтата на хумора, сатирата и гротексата, а наистина да заприличат на “лебеници”

Знанието, комбинирано с труд, дава на човека морално и нравстено удовлетворение и го тласка нагоре по пътя на прогреса.

Огънят е не само символ на труда, на прехраната, а и начин за оцеляване. Отнемането на нещо, веднъж получено, прави човека нещастен. Той осъзнава загубата си и нейната цена. Това е съзнателното мислене, това е символа на развитието.

Боговете притежяват особена сила, нещо неразбираемо за хора хората. Тази сила им позволява да постигнат всичко, което желаят, като пред тях няма никакви пречки.Това е и разликата, която прави хората нещо толкова особено и интересно. Хората са слаби, а в кутията на Пандора се крият “болести, злини, беди” Точно тези неща дават стимул да се усъвършенстват като личности, да не се самозабравят. В нашето съвремие, в модерният свят, хората забравят за основните човешки ценности- за взаимопомощта, любовта, труда, знанието. Те биват заместени от илюзорни представи, а единственият начин да се замислят за смисъла и ползата от тяхното съществуване, е когато ги сполети едно от тези нещастия, напиращи да излязаът от кутията на Пандора. “помогни си сам за да ти помогне Бог”-казва Библията, защото сега няма един Прометей, който да помага на хората и да ги тласка да се справят сами и да използват творческите си възможности докрай, за да се развиват нравствено и духовно. Защото прогресът не е това илюзорно благополучие, което вижда в Америка Алеко Константинов в пътеписа “До Чикаго и назад” Прогресът трябвая да се търси в отношенията между хората, в родовите и националните ценности.

Нещата, получени наготово, като огънят в Мита за Прометей , трябва да се съхраняват и да служат като основа за бъдещото развитие на човечеството.

Anf3tamin4o
01-07-2009, 07:18
Есхиловият Прометей — символ на хуманизма и свободолюбието


Есхиловият Прометей — символ на хуманизма и свободолюбието
Наричат Есхил баща на старогръцката трагедия, защото е първият велик трагик на Древна Атина. Сам активен участник в общественополитическия живот на родината си в своите произведения той поставя значими за общността проблеми, които не са загубили значението си и до днес. Съвременник на гръкоперсийските войни (роден през 525 г. пр. Хр., умрял през 456 г. пр. Хр.), той е свидетел на битката при Маратон, а се включва и в политическите борби в Атина като застъпник на демокрацията и противник на всяка лична власт. От неговите пиеси (около 70) до нас са достигнали само 7. „Прикованият Прометей" заема особено място. В световната култура образът на Есхиловия Прометей е най-популярният античен образ, символизиращ действащия човеколюбец, който в името на прогреса въстава срещу тиранията и самовластието.
Есхил преосмисля художествено древния мит, като изоставя идеята за хитроумния бог, измамил Зевс, и възлага на героя си далеч по-глобалната мисия на благодетел на човечеството и начинател на неговия прогрес. Според поета Прометей е дарил хората с божествения огън и не просто подобрил живота им, а им помогнал да създадат наука и изкуство, да прогледнат за духовното начало и да се устремят към съвършенството. Прометей знае съдбата си, но не се поколебава да се противопостави на Зевс в името на човешкото спасение. Неговото дело е продиктувано от вътрешното му чувство за справедливост: хората не заслужават подготвяната им от Зевс участ да бъдат унищожени. Води го и свободолюбието му, което заклеймява деспотичната власт.
Драматургичната постройка на творбата е проста, без отклонения и странични влияния; действието е монолитно, но внушенията са мащабни. Случките са само две: приковаването на Прометей на скалата от Хефест и изпращането на героя в подземното царство от Зевс. Между тях няма реални действия, а има посещения на отделните персонажи (Хор, Океан, Йо, Хермес) при славния титан, чрез чиито разговори с него се наслагва трагизмът в образа му. Те помагат да се разкрият дълбоките мотиви за постъпката на героя и да се демаскира тиранинът Зевс, като по този начин извършеното от Прометей не само се оправдава, но и се възславя като подвиг. В стълкновението си с другите герои титанът разобличава Зевсовите крепители, разкривайки общественото зло на тиранията и застоя.
Отношението на Прометей към Зевс не е плод на лична вражда, а дълбока неприязън, чието основание са различията в разбиранията им за властта. В монолога си от I епизод Прометей разкрива пред Хора своите постъпки, заради които е жестоко наказан. Неговото противопоставяне на Зевсовата воля е принципно и е продиктувано от свободолюбието му. Героят не може да търпи тиранията и своеволието. Точно заради това той е помогнал на Зевс в борбата му срещу Кронос. Титаните, които царуват с Кронос, са пренебрегнали мъдрите съвети и са „Властвали с насилие", но Прометей не може да остане безразличен, когато се потъпкват свободата и справедливостта. Вместо да утвърди новото управление, властелинът Зевс сам се превръща в деспот. Той отрежда злочеста съдба на „бедния човешки род", като го обрича на изтребление. Прометей единствен дръзва да се противопостави на Зевсовата воля. Той спасява смъртните, като им донася огъня. Прометей е загрижен за хората и ги дарява с духовни притежания: светлината е не просто топлината, от която те се нуждаят в предисторическия студ, а е равносилна на надежда, свобода, благодат. В монолога си във Втори епизод той сам разкрива смисъла на своето дело: „те (хората) бяха със очи, ала не виждаха, / с уши, ала не чуваха. И цял живот, / подобни на видения, прекарваха в мъгла и мрак." Тук той се представя като носител на знанието и прогреса, потиснати от грубата власт на олимпийския Зевс. Прометей е избавителят на човешкия род от робството му и неговото дело бележи началото на историята, на развитието. С помощта на гордия титан човекът сам може да управлява живота си и да се стреми към душевно усъвършенстване, превъзмогвайки страданията и лишенията. Прометей не познава колебанието:
Аз знаех всичко предварително.
Да, чуйте: исках, исках и така сгреших!
Пострадах сам, помагайки на хората.
Първи епизод
Дълбоката увереност в правотата на делото му подсилва неговия трагизъм. Прометей е трагичен герой, защото е нарушил божията забрана. Но неговият бунт срещу волята Зевсова е справедлив, защото е отказал подчинение на самовластието и тиранията. Грубото наказание го унижава. Телесните му страдания се добавят към болката от господството на злото и неговата временна победа. Няма съжаление обаче в гордата душа на героя. Мъченичеството му на скалата е дълбоко осмислено, защото има човеколюбива, т. е. справедлива и възвишена цел.
Прометей знае, че страданието му ще бъде възмездено в бъдещето. Самото име на героя означава промислител и носи заряда на оптимизма и духовната устойчивост. Титанът знае, че властта на Зевс е обречена и той, подобно на баща си, ще бъде свален от своя трон. Трагедията не гледа на това знание като на обикновена пророческа дарба, а я осмисля като същинско основание за правотата на неговото дело. Няма власт, която може да се крепи на насилието и своеволието, на отричането на човешкото право на щастлив и светъл живот. В този смисъл Прометей се явява застъпник на смелите идеали и вяра
в човешките сили и способности. Той доказва, че прогресът се движи от жертвоготовните и дръзки личности, мотивирани от хуманните начала в обществения живот. Неговото тираноборчество носи глобалните значения на непокорството пред злото и античовешката власт.
Духовната победа на Прометей над Зевс е представена не в лично единоборство с него, а посредством нравственото му надмощие над неговите поддръжници. Всяка среща с тях е една символична словесна битка, в която титанът доказва своята правота. Власт и Сила са слепите оръдия на властелина. Те нямат собствена воля, а са се поставили в услуга на неговия деспотизъм и безропотно изпълняват заръките му. В тяхно лице трагедията разобличава безразсъдъчните крепители на неправдата, без които злото не би било възможно.
Океан представя практическия лицемер, който в името на самосъхранението жертва възвишените цели и идеали. Макар да съзнава дълбоката същност на Зевсовата власт, той увещава героя да смири характера си и изглежда още по-жалък, защото изпитва повече страх от върховния бог, отколкото страдащия и физически обезсилен Прометей. Но героят изпъква над него с унищожителното си презрение и ирония, като го подканва да не „напакости на себе си", т. е. да продължи да бъде раболепен слуга. Подобно хамелеонско поведение е чуждо на личността, която изповядва искрено човеколюбив и свободомислие. Подобно презрително отношение заслужава и Хермес, пратеникът на Зевс, който послушно се опитва да изтръгне истината за бъдещето на олимпийската власт. Но неговото лакейство предизвиква само гордото отрицание на Прометей, който заявява, че мрази боговете, потъпкали доброто. Появата на всички персонажи пред скалата с окования Прометей му дава нови аргументи в полза на неговата кауза и още повече затвърждава правотата на неговото дело.
Зевс и Прометей са въплътители на два противоположни идеала. Богоборчеството на Прометей е израз на неговото свободолюбив и действен хуманизъм. Властта, употребена за тържеството на злото, е обречена, а светлите идеали са призвани да придвижат човека по пътя му напред и нагоре.
Образът на смелия титан е монолитен и импозантен. Макар и окован, неговото морално превъзходство е несъмнено и величието му е внушено посредством непоколебимостта и твърдостта на характера му. Силата и значимостта на образа се подчертават и от тържествената приповдигнатост на езика и на цялостната драматургична постройка.
Читателят и до днес разчита хуманния жест на Прометей и любовта му към хората като израз на свободолюбив. Един бог се е поставил в услуга на хората, защото е изпълнен с любов и вяра към човешкия род и с яростна омраза към робството и самовластието. Ето как хуманността и бунтарството вървят заедно, като Прометей се превръща в една винаги актуална митологема в борбата на човека против тиранията и застоя.
Конфликтът в Есхиловата трагедия „Прикованият Прометей" е глобален хуманистичен конфликт, защото засяга цялото човечество, всички поколения. В този конфликт Прометей е натоварен от Есхил да бъде носител на хуманното начало в човешкия живот, изстрадано и платено с цената на титанични мъки. Излъчването му на борец и човеколюбец, нетърпящ едноличния произвол на властта, загрижен за човешкото битие и знание, го превръща в символ на човешкия стремеж към съвършенство и духовен прогрес.